РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. гр. Хасково, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640102871 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „ЮБЦ" ЕООД с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, срещу Г. И.. Г..
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД и ответницата бил сключен договор за далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16141234001 от 07.01.2016 г., с който й била предоставена
мобилна услуга за ползване на мобилен номер ********** по избран тарифен
план VIVACOM Smart ХS, с месечна абонаментна такса в размер на 13,99 лв.
с ДДС за срок от 24 месеца и крайна дата на договора 07.01.2018 г. На
13.02.2017 г. между страните било сключено допълнително споразумение, с
което бил продължен за 24 месеца срокът на действие на мобилната услуга за
номер ********** при условията на същия абонаментен план и месечна
абонаментна такса, с крайна дата на действие 13.02.2019 г. Абонатът
потребил и не заплатил електронни съобщителни услуги на стойност 99,63 лв.
за периода 15.02.2018 г. - 14.06.2018 г., което обусловило правото на
1
оператора на основание т. 43 от Общите му условия да прекрати едностранно
договора между тях и да му издаде крайна фактура с № ********** от
15.07.2018 г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора в размер на 34,95 лв., равняваща се на трикратния размер на
месечните абонаменти за услугата, за която договорът се прекратявал и
уговорена в т. 2 от договора. На 16.10.2018 г. „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД сключило договор за цесия със
„С.Г.Груп“ ООД, по силата на който последното дружество придобило
вземанията по горепосочената фактура спрямо Г. И.. Г.. На 01.10.2019 г.
„С.Г.Груп“ ООД прехвърлило всички свои вземания по същия договор на
„ЮБЦ“ ЕООД. Ищецът сочи, че към исковата молба било приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на
„С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомило длъжника от името на
„Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД за цесията от 16.10.2018 г.,
и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Сочи се още, че за
заплащане на дължимата сума, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по
което било образувано ч. гр. д. № 1969/2021 г. по описа на Районен съд –
Хасково. Издадената по него заповед за изпълнение на парично задължение
била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид
изложеното, се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца гореописаната
сума, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски в
настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
С молба с вх. рег. № 4701/23.03.2022 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, е заявил, че поддържа иска и е направил искане да бъде
постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор,
не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з.,
като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно
2
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, като с Определение № 298/23.02.2022 г. на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки
за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с
което да бъде уважен предявения иск, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не
е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че
решението се основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния
установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесното вземане. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за
сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1969/2021 г. по описа на РС –
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат общо на 205,00 лева, от които 25,00
лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят
такива в размер общо 205,00 лева, от които 25,00 лева – внесена държавна
такса и 180,00 лева - платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Г. И.. Г., ЕГН
**********, постоянен/настоящ адрес: гр. ***********, че дължи на “ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 34,95 лева за
главница, представляваща дължима неустойка за предсрочното прекратяване
на сключения между Г. И.. Г. и „Българска телекомуникационна компания"
ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 16141234001 от 07.01.2016 г., прехвърлена на „С.Г.Груп“ ООД по
силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, а впоследствие - на
“ЮБЦ” ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. между “ЮБЦ”
ЕООД и „С.Г.Груп“ ООД.
ОСЪЖДА Г. И.. Г., ЕГН **********, постоянен/настоящ адрес: гр.
***************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на “ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 410,00 лева, от която
205,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 205,00
лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1969/2021 г. по описа
на РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 514/27.08.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
4