Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 15.04.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Д. Шостак при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 47 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на РИОСВ – гр. Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт Е.Г., срещу Решение № 2/04.01.2022г. на Районен съд – Велики
Преслав, постановено по ВНАХД № 269/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 86/02.08.2021., издадено от
директора на РИОСВ - Шумен, с което на „М. 58 - С.Д.“ ЕООД, гр. Върбица, на основание
чл. 200, ал. 1, т. 43 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена „имуществена санкция“
в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 134, т. 6 от Закона за
водите.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на материалния закон. Твърди, че в хода на административнонаказателното
производство не е допуснато съществено процесуално нарушение. Сочи също, че
вмененото на търговеца нарушение е установено по несъмнен начин, поради което
отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на процесното НП.
Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна,
„М. 58 - С.Д.“ ЕООД, гр.
Върбица, в съдебно заседание се представлява от адвокат Д. Р. от Адвокатска
колегия – Шумен, която счита депозираната жалба за неоснователна. Претендира
присъждане на разноски съобразно представените доказателства.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 19.03.2021г. при
извършване на извънредна проверка на поземлени имоти с идентификатори
12766.79.73 и 12766.79.85, в землището на гр. Върбица, с представители на
Община Върбица, Басейнова дирекция черноморски район /БДЧР/ и Областна дирекция
по безопасност на храните (ОДБХ)-Шумен, във връзка с постъпило писмо в
Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Шумен, заведено с вх.
№ С-34 от 15.03.2021г., от Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/,
относно извършване на съвместна проверка по получен сигнал за замърсяване на
воден обект - р. Герила от дейността на животновъден обект находящ се в гр. Върбица,
било констатирано, че в имот с идентификатор 12766.79.85 и който бил
нерегистриран животновъден обект, се отглеждат 33 броя едър рогат добитък а в
имот с идентификатор 12766.79.73, също нерегистриран животновъден обект по описа
на ОДБХ-Шумен, се отглеждат 30 броя овце, 40 броя агнета и 12 броя прасета.
Установено било, че в
посочените имоти не са налични събирателни съоръжения за течни торови маси или
площадка за временно съхранение на твърди торови маси, като в определени
посочени географски координати били констатирани и множество торови маси
изхвърлени по бреговата ивица на намиращата се в непосредствена близост р.
Герила, приток на яз. Тича, както и струпани твърди отпадъци от смесен характер
също на бреговата ивица на водния обект. При проверката не били представени
документи за собственост или договор за ползване на имотите и наличните сгради,
като резултатът от същата бил обективиран в Констативен протокол №
АН-12/19.03.2021г. на РИОСВ – Шумен, с който били дадени три предписания: 1-да
се представят документи, удостоверяващи законното ползване на имотите и
сградите, със срок за изпълнение на предписанието 7 дни от получаване на КП и
отговорник за изпълнението -управителя на дружеството; 2- да се извърши
почистване на торовите маси, констатирани при точка с координати СШ
42°57'44" и ИД 26°39'06. 7", със срок за изпълнение до 02.04.2021г. и
отговорник за изпълнението -управителя на дружеството и 3 – да се извърши
почистване на констатираните твърди отпадъци при точка с географски координати
СШ 42°57'45. 7" и ИД 26°39'09. 3" и срок за изпълнение на
предписанието до 02.04.2021г., а негов отговорник - управителя на дружеството.
В КП било вписано, че е съставен в отсъствието на управителя на „М. 58 - С.Д.“
ЕООД и предаден на Община Върбица за предприемане на действия по предявяването
и връчването му на същия – а именно на С.Д., с цел изпълнение на дадените
предписания за почистване на констатираните отпадъци при цитираните точки,
доколкото същият бил установен като ползвател на обектите по данни от
присъстващите при проверката лица.
На 28.04.2021г. била
извършена извънредна проверка, последващ контрол на дадените предписания с КП №
АН-12 от 19.03.2021г., при която бил съставен Констативен протокол № АН-23/
28.04.2021г., видно от който било констатирано, че предписание № 3 е изпълнено
и отпадъците от точка с географски координати СШ 42°57'45. 7" и ИД
26°39'09. 3" са почистени, като относно даденото предписание № 2 било
констатирано, че е извършено почистване на торовите маси при точка с маси при
точка с географски координати СШ 42°57'44" и ИД 26°39'06. 7", като било
установено и частично наличие на торови маси, поради трудния достъп на терена,
по посока към водния обект – р. Герила. Касателно посоченото в даденото
предписание № 1, при проверката бил представен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 110, том VI, per. № 1687, дело 1208 от 2007г.
Предвид установеното от
контролните органи на дружеството „М. 58 - С.Д.“ ЕООД бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № АН-03/14.05.2021г., подписан
от управителя на дружеството, който вписал, че ще бъдат депозирани възражения в
срок, каквито не били направени.
Въз основа на АУАН административнонаказващият
орган издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи изначално развилото се производство. При обсъждане на
законосъобразността на постановлението по същество, съдебният състав заключил,
че неправилно е била ангажирана отговорността на юридическото лице, доколкото
не са налице доказателства, че той е надлежният субект, който следва да бъде
санкциониран, а не физическото лице С.Д.. По тези съображения предходната
инстанция отменила атакувания пред нея правораздавателен акт.
След като се запозна с
доводите на касатора и подложи на задълбочен прочит относимата правна уредба,
настоящият съдебен състав достигна до извод за неоснователност на касационната
жалба, тъй като въззивната инстанция е достигнала до правилни и законосъобразни
изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Споделят се
напълно доводите на решаващия състав на РС – Велики Преслав, въз основа на
които процесното наказателно постановление е възприето за несъответстващо на
закона. Наличието на отпадъци на обектите, проверени от контролните органи е
обстоятелство, което се явява установено по категоричен начин. То само по себе
си обаче не е достатъчно основание, за да се приеме, че привлеченото към
отговорност лице е извършило съответното нарушение на Закона за водите. Това е
така, тъй като ангажирането на отговорността му не може да почива на
предположения и АНО, носещ доказателствената тежест по установяване на
съставомерните признаци на простъпката, е следвало да установи с категоричност,
че деянието е извършено именно от страна на юридическото лице, а не от физическото
лице С.Д.. Това в случая не е сторено, доколкото по делото липсват категорични
доказателства, въз основа на които може да се изведе решаващото становище, че
са били налице предпоставките за санкционирането на търговеца. Не става ясно на
базата на какви доказателства контролните органи са достигнали до извод, че е
извършител на описаната в акта и в НП деятелност е юридическото лице. В
съставения КП от 19.03.2021г., изготвен в отсъствието на представител на
ответника в настоящото производство, е упоменато, че проверявания обект се
стопанисва от „М. 58 – С.Д.“ ЕООД, но това становище на проверяващите не само,
че не се подкрепя от наличните доказателства, а и се опровергава от приложения
по делото нотариален акт, изискан в хода на проверката, с цел установяване
законното основание за ползването на имотите. След даване на съответното
предписание, пред органите на РИОСВ е представен НА за покупко-продажба на НИ
№110, том VI, рег. № 1687 от 2007г., в който като купувач фигурира физическото лице С.Д..
Не са налице данни имотът впоследствие да е бил прехвърлен в имуществената маса
на „М. 58 – С.Д.“ ЕООД, за да може да се приеме, че именно дружеството го е
стопанисвало, съответно нарушило законовия режим по изхвърляне и съхранение на
отпадъци в крайбрежни и прилежащи земи на воден обект. Нотариалният акт
единствено е упоменат в обстоятелствената част на НП, но АНО по никакъв начин
не е обсъдил доказателствената му стойност по отношение изясняване въпроса за
авторството на деянието. В допълнение към това, следва да се посочи също, че
показанията на служителите на РИОСВ, дадени в хода на проведеното съдебно
заседание, също не обосновават извод за безспорната установеност на
извършителя, доколкото единствено възпроизвеждат възприятията на длъжностните
лица за наличие на отпадъци в проверените обекти. Касационният състав счита
също, че извод за разколебаване на обвинителната теза на АНО би могъл да бъде
извлечен и при задълбочен прочит на приложената по делото покана за съставяне
на АУАН, която е адресирана до С.Д. в личното му качество, а не до дружеството,
което той представлява като негов управител, като същият е предупреден, че при
неявяването му или при отсъствие на упълномощено от него лице, актът срещу него
ще бъде съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Видно и от известието за
доставяне, поканата е адресирана също до С.Д., независимо, че съществува
възможност за получател да бъде посочен представляваното от него юридическо
лице.
При това положение
изразеното от касатора несъгласие с решаващия извод на въззивния съд не би
могло да бъде споделено. Противното би имало за последица санкционирането на
субекта да бъде основано единствено на вероятност и предположение, а подобен
развой се явява в разрез с установените правни постулати на
административно-наказателното правораздаване. До аналогичен краен извод е
достигнал и районният съд, което налага обжалваното съдебно решение да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора
и предвид своевременно отправената претенция за присъждане на разноски в полза
на ответника в касационното производство, касаторът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 300 /триста/ лева за сторено адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие с № **********.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2/04.01.2022г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 269/2021г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА
РИОСВ – гр. Шумен да заплати на „М.
58 - С.Д.“ ЕООД, гр. Върбица разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 15.04.2022 г.