Р Е Ш Е Н И Е
№
град
София, 09.05.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на единадесети
април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното
от съдия Воденичаров гр. дело № 7375 по описа на 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Ищците Г.В.М.,
В.Т.К., П.В.К., Г.В.К. и А.В.К., чрез процесуален представител излагат в
исковата молба, че на 23.06.2015 год. около 08.05 часа на път II-79, км18+550, водачът Х. И.Д.,
при управление на лек автомобил „Пежо“ с ДК № *******, нарушил правилата за
движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие, при което загинала
Н.Г.К. – дъщеря на първата, съпруга на втория и майка на останалите ищци. Поддържат,
че смъртта на техния сродник им причинила силни болки и страдания. Починалата
била млада жена, грижеща се за семейството си и майка си. Между майката и
децата й съществувала силна емоционална връЗ.а и те получавали съвети за
всичко, което им се случва. По отношение на съпруга си била отговорна съпруга и
опора на семейството. Майката на починалата загубила подкрепа от детето си.
Поддържат, че собственикът на автомобила, управляван от виновния водач е
застраховал гражданската си отговорност при ответника посредством
застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връЗ.а молят
съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да им заплати обезщетение
за причинените неимуществени вреди, вследствие смъртта на Н.Г.К. в следните
размери: на Г.В.М. – 180 000 лева; на В.Т.К. – 200 000 лева и на П.В.К.,
Г.В.К. и А.В.К. – по 220 000 лева за всеки един от тях. Претендират
заплащане на законната лихва върху тези сума от датата на настъпване на
увреждането до окончателното им изплащане и разноските по делото.
Ответникът З. „Л.И.” АД, чрез
процесуален представител оспорва исковата претенция, като твърди, че
застрахования при тях водач няма вина за настъпване на произшествието, а отделно
от това прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, тъй като същата е пътувала в автомобила без поставен предпазен
колан. Моли съда да отхвърли исковете. Претендират се разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на ответника
- Х. И.Д., редовно уведомен не взема становище и не представя доказателства.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно
разпоредбата на чл. чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От Присъда № 69/13.07.2016 год.
постановена по НОХД № 173/16 год. по описа на Ямболския Окръжен съд, влязла в
сила на 07.02.2017 год., се установява, че съдът е признал за виновен Х. И.Д. в
това, че на 23.06.2015 год. около 08.05 часа , в зоната на кръстовище
образувано от път II-79, км18+550 и път JAM 2003, при управление на лек автомобил
„Пежо“ с ДК № *******, нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.50,
ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н.Г.К., пътуваща в
автомобила.
Представено е по делото
удостоверение за наследници № 3/07.01.2016 год. на Община Болярово, от което се
установява, че Н.Г.К. е починала на 23.06.2015 год. и е оставила за наследници съпруг
В.Т.К. и деца – П.В.К., Г.В.К. и А.В.К.. От удостоверение за семейно положение
№ 05/13. 01.2016 год. на същата община се установява, че Г.В.М. е майка на Н.Г.К..
Не се спори от ответника, че към
момента на произшествието е било налично застрахователно правоотношение по
риска „гражданска отговорност” досежно управляваното от виновния водач МПС с ДК
*******.
По делото е приета съдебно медицИ.ка
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б., която съдът кредитира като
обективно дадена и от която се установява, че вследствие на произшествието Н.Г.К.
е получила 1/ Черепно-мозъчна травма - масивни кръвонасядания на черепната
покривка; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и контузионни огнища и счупване
на черепната основа над турското седло, като фрактурата обхваща средната
черепно-мозъчна ямка; 2/ Гръдна травма - множествени натъртвания на тъканите на
гръдния кош; компресия на дясната половина на гръдния кош; множествени фрактури
на ребра в дясната гръдна половина; единични фрактури и на ребра в лявата
гръдна половина; масивни контузионни огнища и оток на белите дробове; раЗ.ъсване
на стената на аортата в гръдната и част с вътрегръден кръвоизлив - 2,000 мл.на
свободно изляла се кръв и кръвни съсиреци и счупване на гръдната кост; 3/ Коремна
травма - раЗ.ъсване на черния дроб с вътрекоремен кръвоизлив – 1 000 мл.
свободно изляла се кръв и съсиреци и 4/ крайници - множествени кръвонасядания и
охлузвания на крайниците; счупване на дясната предмишница, иЗ.ълчване на
дясната раменна става, счупване на костите в областта на дясната коленна става,
счупване на долната част на дясната бедрена кост, счупване на шийката на лявата
бедрена кост. Дава заключение, че пряка причина за настъпилата смърт са
получения тежък травматичен и хеморагичен шок, на базата на крайно тежки
телесни увреждания в областта на главата, гърдите, корема и крайниците, които
от своя страна са довели на пострадалата обилно кървене и бързо настъпваща обща
анемия.
В заключението си заявява, че
получените телесни увреждания на пострадалата Н.К. са били крайно тежки и
локализирани в различни анатомични области и системи на тялото. Тези увреждания
са получени в резултат от внезапно явилия се интензивен удар на тялото в
предната част на автомобилното купе: в арматурното табло, рамката на предното
панорамно стъкло и рамката на предната дясна врата на автомобила.
След осъществения интензивен
контактен удар между двата автомобила, под явилите се мощни инерционни сили
тялото на пътуващата на предната дясна седалка Н.К. внезапно е политнало напред
и надясно, като главата е срещнала предното панорамно стъкло, гърдите са
получили удар в арматурното табло, а корема и долните крайници - в долната част
на таблото. Уврежданията се дължат на твърди, тъпи и ръбести предмети от които
вътре е изградено автомобилното купе. Тези удари са причина за настъпилите при
пострадалата тежки фрактури в областта на главата, гръдния кош, корема и
крайниците. При огледа на произшествието от органите на МВР, тялото на
пострадалата е било установено в предната част на купето, приведено в горната
си част напред, като главата е намерена провиснала между предната дясна рамка
на панорамното стъкло и предната рамка на дясната предна врата, която врата
след удара е останала отворена.
Дава заключение, че като се вземат
в предвид интензивността на удара между двете МПС-та, механизмът на въртене на
автомобилното купе, местоположението на тялото на пострадалата и получените от
нея тежки травматични увреждания, определено може да се твърди, че към момента
на процесното произшествие Н.К. е пътувала без поставен обезопасителен колан.
Видът, тежестта и локализацията на уврежданията говорят, че към момента на ПТП
тялото на пострадалата не е било фиксирано за предната дясна седалка, а е било
„свободно движещо се“ в автомобилното купе. Заявява също така, че ако
пострадалата бе пътувала с правилно поставен предпазен колан, то тя пак щеше да
получи тежки телесни увреждания в областта на гърдите и корема от лентата на
предпазния колан, както и от настъпилите деформации, но уврежданията щяха да
бъдат по малко на брой, по-леки по вид и тежест и с една определена възможност
да избегне леталния изход.
От показанията на свидетеля И.П.,
сестра на В.и леля на П., Г. и А., се установява, че Н. по принцип била един
много добросърдечен и слънчев човек и с брат й били женени над 20 год., през
което време се разбирали, обичали, уважавали, грижели се за трите си дъщери и
освен за тях се грижели и за майката на Н.. Дава показания, че след смъртта на Н.
брат й бил като сринат. Забелязала отначало, че много трудно изпълнявал каквито
и да било задължения, в смисъл той се задълбочил в това да работи, да издържа
децата и някак си да се опита да се отдели от тази скръб, която явно го натискала.
Започнал да пуши отново, като 15 г. не бил запалил цигара. Освен това
най-малката им дъщеричка била 7 клас и имала нужда от съвети, а той нямал сила
тогава, просто много тежко понесъл смъртта на съпругата си. Дава показания, че Н.
била човекът, който в тяхното семейство взимал решенията, тя казвала какво ще
се работи, какво ще се сади, какво животинче ще гледат, дъщерите какво ще учат.
Дъщерите му много рано останали без майка и много тежко го понесли. Пламенка е
най-голямата им дъщеря и учи в София, като отначалото спряла да се явява на
изпити. При Г.било обратното и се задълбочила в ученето и някак си всъщност се
отделила от действителността, но по друг начин. А. е най-мъничката,
най-глезена, най-обичана, била 6-ти за 7-ми клас, когато Н. починала и забелязала,
че тя просто изоставила ученето и даже станала малко по-агресивна, по-импулсивна.
Свидетелката виждала, че и на трите им е много тежко. Майката на Н. е виждала
по-рядко и знае, че починалата се е грижела за нея.
От показанията на свидетеля Е.А.се
установява, че познава Н.и цялото й
семейство, тъй като е кмет на селото. Дава показания, че починалата била много
добра като човек, много грижовна майка и дъщеря, иЗ.лючително лъчезарна, много
работлива. За майка й Г. загубата на дъщеря й било втора трагедия, защото преди
20 г. загубила първата си дъщеря, отново при катастрофа. Дава показания, че
били много добро семейство, много се обичали, много си гледали децата и
естествено съпругът й много тежко посрещнал смъртта й, защото загубил в нейно
лице майката на децата си, съпругата си и една финансова подкрепа, защото Н.внасяла
повечето пари в семейството. На дъщерите се отразила много зле смъртта на майка
им. Голямата дъщеря е студентка и понамалила успеха си, средната - Г. се
затворила, а най-малката А. станала малко по-агресивна. Всяка ваканция са при
баба си и с нейния внук си играят и наблюдава много голяма промяна в А., която
не е положителна.
Останалите доказателства не
следва да бъдат обсъждани с оглед приетото по делото решение на наказателния
съд.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Установи се от приетите по делото
доказателства, неоспорени от страните, че на 23.06.2015 год., водачът Х. И.Д.
при управление на лек автомобил „Пежо“ с ДК № *******, нарушавайки правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е реализирал пътно-транспортно
произшествие, вследствие на което е починала Н. Г.К.. Съдът приема, че вредите
които са били причинени на ищците, като нейни родственици, са пряка и
непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила
– Д./ деяние.
Безспорно се установи по делото,
че автомобила „Пежо“ с ДК № *******, управляван от Х.Д. е бил застрахован по
риска „гражданска отговорност” при ответното дружество, със застрахователна
полица, валидна към момента на събитието, за имуществени и неимуществени вреди.
Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка
“Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е
възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в
застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на
застрахователното събитие. В тази връЗ.а съдът счита, че на ответника ЗК „Л.И.”
АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното
събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска
отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на
МПС.
По тези съображения съдът приема,
че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди
претърпените от ищцовата страна вреди. Тъй като водачът /респективно собственика
на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗК „Л.И.”
АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл.
226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на
отговорността на водача.
По размера на неимуществените
вреди, съдът приема следното:
В резултат на пътно-транспортното
произшествие, станало на 23.06.2015 год., дъщерята на ищеца Г.В.М., съпругата
на ищеца В.Т.К. и майката на ищците П.В.К., Г.В.К. и А.В.К. – Н.К. е починала.
Съдът приема въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, че в
резултат на това ищците са претърпели силни болки и страдания, тъй като починалата
е била морална и материална опора за семейството си. Съпругът е загубил човека,
на когото може да се опре в ежедневието, както и за отглеждане и възпитаване на
децата. Децата са загубили грижовен родител с когото са имали емоционална
връзка. Майката е загубила дъщеря, във възраст, в която има нужда от всякаква
помощ и съдействие, още повече, че това е втора дъщеря, която тя губи по този
нелеп начин. Каквото и обезщетение да бъде присъдено на сродниците на
починалата, то едва ли би компенсирало нейната липса.
Съдът приема за основателни
доводите на ответника за съпричиняване. От заключението на вещото лице медик се
установи, че починалата е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан.
При осъщественото произшествие, тялото на Н.К. е било „свободно движещо се” в
купето и тялото е получило удари от твърдите тъпи предмети, от които е
изградено автомобилното купе. Целта и функцията на предпазния колан е да
задържи тялото към седалката и максимално да се ограничи неговото движение,
вътре в купето именно за да не последват последващи удари в самото купе. Като
не е поставила предпазния си колан починалата съзнателно се е поставила в риск
и с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Въз
основа на това настоящият състав приема висок процент на съпричиняване, който
определя на 40 %. Допълнителен аргумент за това е, че ако пострадалата бе
пътувала с правилно поставен предпазен колан, то тя пак щеше да получи тежки
телесни увреждания в областта на гърдите и корема от лентата на предпазния
колан, както и от настъпилите деформации, но уврежданията щяха да бъдат по
малко на брой, по-леки по вид и тежест и с една определена възможност да
избегне леталния изход.
Съдът след като се съобрази с изложените
обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането и с оглед критерия за
справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на
неимуществените вреди на ищците от смъртта на техния сродник са необходими следните
суми: на Г.В.М. – 80 000 лева; на В.Т.К. – 80 000 лева и на П.В.К., Г.В.К. и А.В.К.
– по 140 000 лева за всеки един от тях. От тези суми следва да бъде приспаднато
установеното съпричиняване или исковите претенции са основателни и доказани за следните
суми: на Г.В.М. – 48
000 лева; на В.Т.К. – 48 000 лева и на П.В.К., Г.В.К. и А.В.К. – по 84 000 лева
за всеки един от тях. За тези суми исковете са основателни и следва да бъдат
уважени и да бъдат отхвърлени до пълните размери.
Съдът приема, че при задължение
за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи
обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл.
84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен
направо срещу застрахователя. Следователно исковите суми следва да бъдат
присъдени, заедно със законната лихва от датата на увреждането /23.06.2014
година/ до окончателното им изплащане.
При този изход на спора, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
разноски в размер на 135 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г., на основание чл.38,
ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 10 970 лева, определено съгласно
чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На следващо място, тъй като ищците са освободени
от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде
осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 13 920 лева. Ищците от своя
страна следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника на основание чл.78,
ал.8, вр.ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.
78, ал. 8 ГПК по чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за плащане на правната помощ, което съдът определя на 200 лева, с
оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални
действия.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ******и адрес: *** да заплати на П.В.К. с ЕГН **********, Г.В.К.
с ЕГН ********** и А.В.К. с ЕГН **********
и тримата, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г., сумите от по 84 000 /осемдесет
и четири хиляди/ лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на Н.Г.К., починала вследствие на
пътно-транспортно произшествие, станало на 23.06.2015 година, заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 23.06.2015 год. до окончателното изплащане, като
отхвърля предявените искове за неимуществени вреди до пълния размер от по 220
000 /двеста и двадесет хиляди/ лева за всеки от тях, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ******и адрес: ***
да заплати на Г.В.М. с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Г., сумата от 48 000 /четиридесет и осем хиляди/ лева, представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Н.Г.К., починала
вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 23.06.2015 година,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.06.2015 год. до
окончателното изплащане, като отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди
до пълния размер от 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ******и адрес: *** да
заплати на В.Т.К. с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Г., сумата от 48 000 /четиридесет и осем хиляди/ лева, представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Н.Г.К., починала
вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 23.06.2015 година,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.06.2015 год. до
окончателното изплащане, като отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди
до пълния размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК Г.В.М.
с ЕГН **********, В.Т.К. с ЕГН **********,
П.В.К. с ЕГН **********, Г.В.К. с ЕГН ********** и А.В.К. с ЕГН ********** да заплатят на ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ******сумата от 135 /сто тридесет и пет/ лева, разноски
по делото, както и на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗК „Л.И.”
АД с ЕИК ******да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 13 920 /тринадесет хиляди деветстотин и двадесет/ лева.
Решението е
постановено при участие на трето лице помагач на ответната страна - Х.И.Д. с
ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: