Определение по дело №53/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано въз основа на частна жалба, подадена от „Е. М.” О., гр. С., ЕИК срещу определение № 70/24.04.2013г., постановено по гр.д. № 188/2012г. по описа на Ардинския районен съд в производство по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 40/28.03.2013г. в частта му за разноските, като се намали присъденото като разноски на ответника А. К. М. от с.Г. П., общ. Ардино адвокатско възнаграждение поради прекомерност, като неоснователна.

Определението се обжалва като неправилно. Излагат се подробни съображения. Жалбодателят чрез представителя си по пълномощие моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното, вместо което постанови друго, с което да измени първоинстанционното решение в частта му за разноските, като намали присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Окръжният съд, като прецени обстоятелствата по делото, съобрази следното:

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С решение № 40/28.03.2013г., постановено по гр.д. № 188/2012г. по описа на Ардинския районен съд, е отхвърлен предявеният от „Е. М.” О., гр. С., ЕИК срещу А. К. М. от с.Г. П., общ. А. установителен иск по чл. 422 ГПК. С решението съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1 150.00 лв., от които 800 лв. – адвокатско възнаграждение.

С молба вх. № 514/ 12.04.2013г. представителят по пълномощие на ищеца поискал изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК в частта му за разноските относно присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение, като поискал намаляването му.

С определение № 70/24.04.2013г. по реда на чл. 248 ГПРК, предмет на настоящото обжалване, съдът оставил без уважение молбата. Приел от една страна, че тъй като ищецът не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, не разполага с процесуална възможност да обжалва решението в частта му за разноските, а от друга страна, - че възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК е направено несвоевременно, - след постановяване на решението.

Установява се още по делото, че договорът за правна защита и съдействие между представителя по пълномощие на ответника А. Ш. и ответника А. М. е представен с отговора на исковата молба и е в размер на 800 лв. С писмено становище вх. № 254/19.02.2012г. преди първото по ред открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца, в т.4 от същото, направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК и поискал неговото редуциране съгласно чл. 7, ал.2, т.2 Наредба № 1/2004 година.

При тези данни по делото, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени. Това е така по следните съображения: разпоредбата на чл. 80 ГПК създава улеснение за страните и за съда, като при представянето на списък с разноските страната, която ги претендира конкретизира претенцията си за тях, а другата страна може да поиска прилагането на чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Смисълът на правилото на чл. 80 ГПК е във второто изречение на нормата, а именно при проявена небрежност от страна на претендиращия разноски да посочи точно какви са те, да бъде лишен от правото да атакува определения от съда размер на разноските, в случай че съдът е допуснал грешка при изчислението им. Непредставянето на списък по чл.80 ГПК има за последица и пречка за страната да оспорва законосъобразността на изводите на съда по искането. /Определение № 7 от 10.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 287/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров/. В процесния случай ищецът-молител не се позовава на грешка на съда при изчисляване на претендирани от него разноски /за каквото от гореизложеното става ясно, че няма право, тъй като не е представил списък на своите разноски/, а оспорва размерът на присъдения като разноски на ответника адвокатски хонорар, за чиято прекомерност е направил своевременно възражение с посоченото по-горе становище вх. № 254/19.02.2013г. /до приключване на последното заседание в съответната инстанция/. Без значение в кое /или преди кое/ поред съдебно заседание е направено това възражение, щом е преди постановяване на съответното за съдебната инстанция съдебно решение. За поискалата го страна няма задължение, направила веднъж своевременно такова възражение, да прави повторно същото с представяне списъка на разноските от другата страна.

Ето защо следва обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на ищцовото дружество за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските относно присъдения на ответника адвокатски хонорар в размер на 800 лв., да се отмени, вместо което се постанови друго определение по съществото на спора. Така, при интерес по предявения иск в размер на 1 174.62 лв., адвокатското възнаграждение се определя съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с параграф 2 ДР на същата и е в размер на 631.43 лв. Т.е. съобразно цитираната разпоредба, кÓкто и с оглед фактическата и правна сложност, адвокатския хонорар е прекомерен и следва да се намали. В този смисъл следва да се постанови и настоящия съдебен акт.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 70/24.04.2013г., постановено по гр.д. № 188/2012г. по описа на Ардинския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Е. М.” О., гр. С., ЕИК за изменение на решение № 40/28.03.2013г., постановено по същото дело в частта му за разноските, с която се иска намаляване на присъденото като разноски на А. К. М. от с.Г. П., общ. А-, ЕГН * адвокатско възнаграждение поради прекомерност, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 40/28.03.2013г., постановено по гр.д. № 188/2012г. по описа на Ардинския районен съд в частта му, с която „Е. М.” О., гр. С., ЕИК е осъдено да заплати на А. К. М. от с.Г. П., общ. А., ЕГН * направените по делото разноски в размер на 1 150 лв. /350 лв.- възнаграждение на вещо лице и 800 лв.- адвокатско възнаграждение/ и имащо характера на определение, като го отменя за разликата над 981.43 лв. до присъдения размер на разноските от 1 150 лв. /в т.ч. адвокатски хонорар за разликата над 631.43 лв. до 800 лв./.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.