Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 923 24.07.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на девети юли
две хиляди
и двадесета година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1.
ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря: И. Г.
с участието на прокурора Христо Колев
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1140 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР),
с адрес: гр.Варна, ул. „Ал.Дякович” №33,
представлявано от директора инж. Д.К., чрез процесуален представител гл.
юрисконсулт В., против решение № 101/17.03.2020г. постановено по а.н.д. № 51/2020г.
по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно
постановление № 182/30.12.2019 г. на директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район”, с което за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, на
основание чл.200, ал.1, т.29 от Закона за водите (ЗВ), на „Булгериан пропъртис”
ООД, ЕИК *********, представлявано от Т.Д.– управител, е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500 лв.
В касационната жалба се излага хронология по хода на
извършвани проверки на „мидено поле с обща площ от 190 000 кв.м., с цел на
ползването: аквакултури и свързаните с тях дейности – мидена ферма за
отглеждане на култивирана черна мида“. Изразява се несъгласие с изводите на районния
съд за допуснати съществени процесуални нарушения при ангажиране отговорността
на дружеството, респективно несъгласие с мотивите за отмяна на наказателното
постановление. Иска се отмяна на оспорвания съдебен акт и потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява. Не
сочи доказателства.
Ответникът по касация, редовно
призован с представлява от управителя. Представя писмен отговор на касационната жалба (л.13-16). Оспорва жалбата и счита, че
решението на Районен съд – Несебър е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Не представя доказателства.
Представителят на прокуратурата
поддържа становище за неоснователност на оспорването. Не сочи доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Несебър е отменил наказателно постановление № 182/30.12.2019г. на директора на
Басейнова дирекция „Черноморски район”, с което за нарушение на чл.48, ал.1,
т.11 от ЗВ, на основание чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ на „Булгериан пропъртис” ООД,
ЕИК *********, представлявано от Т.Д.– управител, е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500 лв.
За да постанови решението, съдът
е приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в
рамките на техните правомощия, но при допуснати съществени процесуални
нарушения. На първо място, в решението се сочи, че е налице разминаване в
номера на съставения АУАН с № 000558 и този посочен в наказателното
постановление – АУАН № 177. Установено е разминаване и в датата на нарушението,
която в АУАН е посочена като 08.08.2018г., а всъщност се касаело за
01.08.2018г. Уточнено е още, че мястото на нарушението е посочено като „в
акваторията на Черно море” и воден обект „Черно море”, което съдът преценил
като крайно недостатъчно за да стане ясно къде е извършено нарушението. В АУАН
било описано, че същият е съставен въз основа на документална проверка, но не
били описани проверените документи. Така не ставало ясно въз основа на какви
обстоятелства актосъставителят преценил, че е извършено нарушение. На следващо
място, съдът установил, че АУАН е съставен след изтичане на преклузивния
3-месечен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Като безпредметно е преценил съдът
и изискването за мониторинг на качеството на водата, тъй като към датата,
отразена в констативния протокол 31.07.2019г. на място не е имало изградена
мидена ферма. Изложените нарушения съдът преценил като съществени, които довели
до ограничаване правото на защита на дружеството жалбоподател, поради което
отменил наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
В полза на „Булгериан
пропъртис“ ООД било издадено разрешително за ползване на воден обект № 003677/13.07.2005г.
(л.28-29 от АНД №51/2020г. на РС – Несебър). Това разрешително било изменяно и
продължавано с решения № 964/29.08.2012г.; решение № 1005/05.11.2012г.; решение
№ 1102/09.05.2013г. и решение № 62/21.07.2017г. (л.30-44 от АНД №51/2020г. на
РС – Несебър).
По делото е
представен констативен протокол № 634б/005210/31.07.2019г. на гл.експерт при БДЧР, извършил проверка на
водния обект – „мидена ферма на 220м. северно от бреговата линия на
гр.Несебър“, при която се установило, че на посочените в протокола координати
няма изградена мидена ферма. Проверяващият отразил, че крайният срок за
изграждане бил 31.07.2019г.; разрешената площ за ползване, както и пункта за
собствен мониторинг не били обозначени с трайни плаващи знаци, снабдени със
светопробляскваща апаратура; нямало изградени линии за фермата за миди. За
2018г. в БДЧР не бил входиран анализ от акредитирана лаборатория за качеството
на водите в района на разрешеното ползване.
Управителят на
„Булгериан пропъртис” ООД бил уведомен устно и писмено за извършената проверка
и за започнала процедура по отнемане на разрешително за ползване на воден обект
№ 003677/13.07.2005г. (л.19-25 от АНД №51/2020г. на РС – Несебър).
В отговор на
констатациите от проверката дружеството посочило, че линиите били унищожени, а
шамандурите отнесени от силните водни и въздушни течения в морето. Изразена
била готовност за поставяне на същите в най-кратък срок, в зависимост от
метеорологичните условия. Относно констатациите за липса на протоколи от
изпитване за 2017, 2018 и 2019г. е посочено, че тези години били с нулева
продукция, а както и че постоянното късане на линиите и изчезване на шамандурите
не позволило взимане на проби (л.17 от АНД №51/2020г. на РС – Несебър).
С писмо от
06.12.2019г. директорът на БДЧР преценил възраженията като неоснователни и
указал представител на дружеството да се яви за съставяне на АУАН (л.16 от АНД
№51/2020г. на РС – Несебър).
На 18.12.2019г.
срещу „Булгериан пропъртис“ ООД бил съставен АУАН № 177 (000558), който бил връчен на
управителя на дружеството на 18.12.2019г.
(л.12-13 от АНД №51/2020г. на РС – Несебър). В акта е описано, че като
титуляр на разрешително за ползване на воден обект, дружеството не е представило в БДЧР копие от
протокол за извършено пробонабиране и анализ на морските води в използваната
акватория съгласно посочение в разрешителното показатели и честота на
пробонабирането за 2019г., което е неизпълнение на т.1 от Раздел „Задължение за
провеждане на собствен мониторинг“ от разрешителното. Посоченото деяние било квалифицирано
като нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ – неизпълнение на т.1 от Раздел
„Задължение за провеждане на собствен мониторинг“ от разрешителното.
С НП № 182/30.12.2019г.
директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район” наложил имуществена
санкция на „Булгериан пропъртис“ ООД за това, че на 01.08.2019г. не е изпълнило
условие по т.1 от Раздел „Задължение за провеждане на собствен мониторинг“ към
решение № 62/21.07.2017г. за изменение и продължение на разрешително № 003677
от 13.07.2005г. и не е извършило собствен мониторинг на качеството на водите в
района на разрешеното ползване, чрез пробонабиране и анализ от акредитирана
лаборатория на водата през месец юли 2019г. по показатели, описани в действащия
административен акт. Нарушението е квалифицирано по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ –
неизпълнение на т.1 от Раздел „Задължение за провеждане на собствен мониторинг“
от разрешителното, вр. с чл.200, ал.1, т.29 от ЗВ.
Възраженията
на касатора са неоснователни.
На първо място следва да се
отбележи, че по делото са представени две копия на процесния АУАН. Видно е, че първото копие на л.7 от АНД № 51/2020 на РС –
Несебър е представено с жалбата от жалбоподателя, а второто копие на л.12 от
АНО с административната преписка. На двете копия е поставен бланков пореден
номер на АУАН 000558 и видимо двете копия са идентични. Единствената разлика е
в поставения № 177 на копието представено от АНО, който номер именно е посочен
като номер на АУАН в наказателното постановление. Според касатора това е
вътрешен номер на АУАН и неговото вписване в наказателното постановление не
опорочава административнонаказателното производство. Действително в наказателното
постановление е посочено, че същото се издава въз основа на материали по
преписка по АУАН № 177/18.12.2019г. Касационният състав намира, че посочването
в наказателното постановление на АУАН с неговия вътрешноведомствен номер, а не
с неговия пореден бланков номер не опорочава производството, доколкото се
установява, че се касае за един и същ АУАН с бланков номер 000558, който
надлежно бил връчен на дружеството. По тези съображения изводът на Районния съд
в обратна насока не следва да бъде споделен.
Настоящата
касационна инстанция счита, че не е посочена дата на извършване на нарушението.
В акта за нарушение дата на нарушението липсва. В наказателното постановление е
посочена 01.08.2019г., която се твърди че е техническа грешка. За изясняването
на този проблем следва по категоричен начин актосъставителят и последващо
наказващият орган да формулират
изпълнителното деяние на административното нарушение. В настоящия случай в акта
за нарушение е посочено не е представило
в БДЧР копие от протокол за извършено пробонабиране и анализ на морските води в
използваната акватория/както е посочено в акта за нарушение/, а в наказателното
постановление не е извършило собствен
мониторинг на качеството на водите в района на разрешеното ползване, чрез
пробонабиране и анализ от акредитирана лаборатория на водата през месец юли
2019г./както е посочено в наказателното постановление/. Всяко едно от
посочените бездействия е свързано с определени срокове, в които е било дължимо
действието, след изтичането на които съответното
административно-наказателноотговорно лице следва да носи отговорност. Посоченото
съществено разминаване във фактическото описание на неизпълнението на
задължението към Държавата в акта за нарушение и в наказателното постановление
е съществено процесуално нарушение, водещо да нарушаване на правото на защита
на наказаното лице до степен да не разбира кои са съставомерните факти и е
достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.
В касационната
жалба е изведено възражение, според което задължението за пробонабиране било с
краен срок до 31.07.2019г., след което пробите се заявяват за анализ в
акредитирана лаборатория и след изготвяне на протоколите, в 7-дневен срок,
същите се представяли в БДЧР. Т.е., според касатора, срокът за съставяне на АУАН
следва да тече от по-късна дата, а не от 31.07.2019г. или 01.08.2019г. От
описаната фактическа обстановка не се установява друг момент, в който
нарушението и нарушителят са станали известни. Изведеното твърдение, без
конкретно посочен ден, от който да започне да тече срокът за образуване на
административнонаказателно производство, поставя съдът в невъзможност да
извърши проверка дали АУАН е бил съставен именно в законовия срок. Това е така,
тъй като е недопустимо съдът да предполага кога АНО е приел, че е извършено
нарушението, респективно – нарушителят е станал известен.
Съгласно разпоредбата
на чл.34, ал.1 от ЗАНН (в редакцията ДВ, бр.38 от 2018г.), не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. От
доказателствата по делото се установява, че проверка на водния обект била
извършена на 31.07.2019г., за която бил съставен констативен протокол. Поради
липса на други установени обстоятелства по делото, касационната инстанция приема,
че именно на тази дата са станали известни както извършеното нарушение, така и
е бил открит нарушителя, поради което срокът за образуване на административнонаказателно
производство започва да тече от 01.08.2019г. и изтича на 01.11.2019г. В
конкретния случай АУАН, с който е започнало производството е съставен на
18.12.2019г., поради което е бил
съставен след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на
НП, без дори да е необходимо да
се разглежда спорът по същество.
Дори да се приеме, че датата на
установяване на нарушението и откриване на нарушителя е 01.08.2019г., така както
е заявила в съдебно заседание свидетелката Христова, то изводът за съставяне на
АУАН след изтичане на срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН остава непроменен, тъй като
в този случай срокът ще започне да тече от 02.08.2019г. и ще изтече на
02.11.2019г., а АУАН бил съставен на 18.12.2019г.
На следващо място в
т.1 от Раздел „Задължение за провеждане на собствен мониторинг“ от Решение №
62/21.07.2017г. за изменение и продължение на Разрешително №
003677/13.07.2005г. (л.40-44 от АНД №51/2020г. на РС – Несебър) на „Булгериан
пропъртис“ ООД е вменено задължение пробонабирането и изследванията да започнат
след изграждане на първите линии на фермата за миди и да се извършват съгласно
посочените в приложената таблица показатели и честота. В същото Решение №
62/21.07.2017г. за изменение и продължение на Разрешително №
003677/13.07.2005г. крайният срок за изграждане на мидената ферма бил
31.07.2020г. Според констативен протокол № 634б/005210/31.07.2019г. в
посочените в протокола координати няма изградена мидена ферма и няма изградени
линии на фермата за миди. Т.е. към 31.07.2019г. не са изградени линии на фермата за миди и съответно не е
възникнало задължението за пробонабиране и лабораторни изследвания,
поради което установената от обективна страна фактическа обстановка не съответства
на неизпълнение на задължение към държавата визирани в чл.200, ал.1, т.29 от Закона за водите вр. с
чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ.
По изложените
съображения обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, а
решението на Районен съд – Несебър правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с
чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр.Бургас, ХIX
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101 от 17.03.2020г., постановено по НАХД № 51/2020 по
описа на Районен съд – Несебър.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.