РЕШЕНИЕ
Номер 1665 / 22.12. Година
2017 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ІV граждански състав
На двадесет
и осми ноември през 2017 Година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Елена Ангелова
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 2245 по описа за 2017
година
намери за
установено следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът
- И.Д.С., ЕГН ********** и адрес: **** твърди, че на 10.02.2012 г. е бил
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № *** по описа на ***, във връзка с
което му била наложена процесуална мярка за неотклонение „задържане под стража“, която била отменена на *** г. Сочи, че
прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу него за извършване на престъпления
по чл. 354а, ал. 2 и чл. 242, ал. 2 от НК, въз основа на който било образувано
НОХД № ***, което завършило с осъдителна присъда, с която С. бил признат за
виновен, наложени му били наказания лишаване от свобода за срок от 10 г. и
глоба в размер на 100 000 лв. Твърди, че при проведен инстанционен контрол
присъдата била отменена с решение на Апелативен съд – Пловдив, постановено по ***,
а делото върнато за ново разглеждане, което приключило с присъда № *** г.,
постановена по НОХД № *** г., с която ищецът бил признат за невиновен и
оправдан по двете повдигнати му обвинения. Същата била потвърдена с решение № ***
г., постановено по ВНОХД № *** по описа на ПАС, а последното оставено в сила от
ВКС с решение № *** Ищецът твърди, че в резултат на воденото повече от 5 години
наказателно производство останал без работа и доходи, тъй като прекарал над 2
години в затвора, а след това му била наложена мярка „домашен арест“. Сочи, че многократно се явявал за разпити пред
полицията и съдебните органи; бил лишен от възможност да се грижи за дъщеря си
М. И. С., родена на *** г. и се страхувал, че приятелката му ще го напусне,
ограничил контактите си, влошил отношенията си с близки и познати, започнал да
приема транквиланти. Затова и настоява съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
причинени от воденото срещу него наказателно производство в размер на
100 000 лв., ведно със законната лихва от 27.06.2016 г. до окончателното й
заплащане. Претендира разноски.
Ответникът
- Прокуратурата на Република България е депозирал писмен отговор на исковата
молба с вх. № 30713 от 12.10.2017 г., с който оспорва твърденията на ищеца за
настъпили по отношение на него отрицателни последици в емоционален,
професионален и социален план, както и причинно - следствената връзка на
евентуално настъпили такива и воденото наказателно производство, като счита иска
за репарирането им за недоказан по основание и размер. Твърди, че
производството в съдебна фаза е приключило в разумен срок за период от около
година, предвид вида на престъпленията, броя на обвиняемите и множеството
действия, извършени по разследването. Счита, че Прокуратурата не следва да носи
отговорност за това, че делото е било върнато от въззивния съд за повторно
разглеждане на първа инстанция, тъй като причина за това е било наличие на
процесуални нарушения, допуснати от първостепенния съд. Наред с горното твърди,
че в периода, в който се развива наказателното производство, срещу ищеца са
били образувани и водени дела и по други повдигнати му обвинения, което счита,
че е от съществено значение за определянето на справедлив размер на
обезщетение, за което следва да се вземе предвид и факта, че ищецът вече е водил
граждански процес по ЗОДОВ за обезщетяване на причинените му неимуществени
вреди от незаконно обвинение по друго наказателно производство, протекло в
периода 2011 г. – 2013 г. Въз основа на изложеното Прокуратурата счита иска за
прекомерно завишен по размер, с оглед икономическия стандарт в страната и
съдебната практика по аналогични случаи. Оспорва акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва от дата 27.06.2016 г. като се позовава на т. 4 от
ТР № 3 / 2005 г. на ОГСК на ВКС, съгласно което начален момент на забавата е
датата на влизане в сила на решението на съда, с което ищецът е признат за
невиновен – в случая 27.02.2017 г.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Спор
по фактите не е формиран между страните, а последните са и документално
установени от материалите, съдържащи се в приложеното *** по описа на ПОС и
досъдебно производство № *** по описа на *** и те
се свеждат до следното: Досъдебно производство № *** е образувано с
постановление от 07.02.2012г. на СГП срещу неизвестен извършител за това, че на
*** в гр. ***, *** пренесъл без знанието и разрешението на митниците и без
надлежно разрешително ***, с което е осъществил състава на престъплението по
чл. 242, ал.2 от НК, като действията по разследването са възложени на служител
на ***. С постановление от 10.02.2012г. И.Д.С. е привлечен в качеството на
обвиняем по образуваното досъдебно производство № *** по описа на *** за това,
че на *** в гр. *** в съучастие като съизвършител с Д. И. С. ЕГН ********** и И.
Й. Г. ЕГН ********** без надлежно разрешително е придобил от неизвестен извършител
и държал *** – *** с общо нето тегло 99.77 грама с цел *** – престъпление по
чл. 354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК. На същата дата ищецът е бил разпитан в
качеството му на обвиняем; с постановление от 10.02.2012г. на прокурор при
Окръжна прокуратура *** е задържан за срок от 72 часа; извършени са действия по
оглед на местопроизшествието и изземване на веществени доказателства, за което
е съставен протокол от 10.02.2012г. По искане на прокурор от Окръжна прокуратура
по ЧНД № *** по описа на ***, нак. отд. по отношение на ищеца е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, потвърдена по реда на проведения
инстанционен контрол с протоколно определение от 21.02.2012г., постановено по
ВЧНД № *** по описа на ***. От ищецът е направено искане за изменение на
взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
по-лека такава, по повод което е образувано ЧНД № *** по описа на ***, което
искане е оставено без уважение с определение от 25.04.2012г., потвърдено и по
реда на осъществения инстанционен контрол от *** по ВЧНД № ***. По инициатива
на ищецът за изменение на взетата му мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека такава е образувано ЧНД *** по описа на ***, по което с
определение от 31.07.2012г. искането му е оставено без уважение, а последно
посочения съдебен акт е потвърден с протоколно определение, постановено по ВЧНД
№ *** по описа на ***.
С
постановление от 03.10.2012г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на ***
в съучастие като съизвършител с Д. И. С. и И. Й. Г. без надлежно разрешително е
придобил от неизвестен извършител и държал високорисково *** в големи размери –
*** с общо нето тегло 99.77 грама с процентно съдържание на активен компонент ***
на стойност 26 439.05 лв. по цени на *** по *** за нуждите на
съдопроизводството според постановление на МС № 23 от 29.01.1998г. с цел *** –
престъпление по чл. 354а, ал.2, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и
през периода от м.01.2012г. до *** в гр. *** в условията на продължавано
престъпление и в съучастие като помагач с Д. И. С. като помагач, с И.Й. Г. като
подбудител и с неизвестен извършител умишлено е улеснил неизвестен извършител
чрез обещание да се даде помощ след деянието и по друг начин – приемане
пратката на името на Д. И. С., без надлежно разрешително да пренесе през
границата на страната високорисково *** – *** с общо нето тегло 99.77 грама с
процентно съдържание на активен компонент *** на стойност 26 439.05 лв. по
цени на *** по *** за нуждите на съдопроизводството според постановление на МС
№ 23 от 29.01.1998г. – престъпление по чл. 242, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 вр.
чл.20, ал.4 вр. ал.1 НК. С протокол от 09.11.2012г. е предявено разследването
на И.Д.С.. С постановление от 03.12.2012г., след конкретизиране на повдигнатото
обвинение, ищецът отново е привлечен в качеството му на обвиняем и е разпитан в
това му качество, като на същата дата му е предявено и разследването. Досъдебно
производство № *** по описа на *** е изпратено на Окръжна прокуратура с мнение
за повдигане на обвинение пред съд.
Изготвеният
обвинителен акт е внесен в Окръжен съд *** на *** и е образувано НОХД № ***,
приключило с присъда № ***, с която ищецът е признат за виновен по повдигнатите
му обвинения. По реда на осъществения инстанционен контрол с решение от *** по
ВНОХД № *** по описа на *** постановената присъда е отменена, а делото е
върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане
на делото по образуваното НОХД № *** по описа на *** с присъда № *** от ***
ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения, а
присъдата е потвърдена по реда на въззивния контрол с решение № *** от ***,
постановено по ВНОХД № *** по описа на ***, оставено в сила с решение № *** от ***,
постановено по КД № *** по описа на *** н.отд.
Взетата
по отношение на ищеца мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е изменена в
„Парична гаранция“ в размер на 10 000 лв. с протоколно определение от ***,
постановено по НОХД *** по описа на ***. Коментираното определение е отменено с
определение № *** от ***, постановено по ЧНД № *** по описа на ***, като
взетата по отношение на И.С. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е
изменена в „домашен арест“. С постановление от *** на прокурор при Окръжна
прокуратура *** е отменена взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение
„домашен арест“ при условията на чл.
234, ал.8 НПК.
Установеното
налага извод, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, пр.първо от ЗОДОВ -
ищеца е бил привлечен в качеството на обвиняем, по отношение на него е била
взета най – тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за период от около
две години, месец и половина, а образуваното наказателно производство е
приключило с оправдателна по отношение на И.Д.С. присъда.
От
приетата като писмено доказателство справка за съдимост на ищеца – л.58 е
видно, че същия е не е осъждан, като има наложено административно наказание по
НЧХД № ***г., което е приключило с присъда № ***, постановена по същото и
потвърдена с решение № ***, с която е признат за виновен в извършване на
престъпление – разгласяване на *** за Н. П. и преписал престъпление на същия, за
което е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на
1500 лв.
Видно
от изготвената справка от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура *** –
л. 56-57 срещу ищеца е висяща и неприключила прокурорска преписка вх. № *** по
описа на Районна прокуратура ***, по която на *** му е повдигнато обвинение за
лъжесвидетелстване и са приключени още две прокурорски преписки, първата
образувана през ***г. по описа на РП ***, по която на ищеца е повдигнато
обвинение за закана за убийство, приключила на *** и втората, образувана през ***
по описа на РП *** за престъпление по чл. 286, ал.1 НК – набеждаване в
престъпление, производството по която е прекратено с постановление от ***
Видно от представеното писмо № *** от *** по описа на РП *** по отношение на ищеца е
водено ДП № *** по описа на Отдел ***, пр.пр. № *** по описа на РП *** за
извършено престъпление по чл. 290, ал.1 НК, разследването по което е приключило
и е внесен обвинителен акт в РС ***, по който е образувано НОХД № ***,
приключело с присъда, с която ищеца е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 290, ал.1 НК и му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, което на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено с
изпитателен срок от 3 години.
Прочитът
на събраните по делото гласни доказателства и конкретно показанията на св. А. Г.,
които съдът кредитира като преки, непосредствени и незаинтерисовани от изхода
на спора, установява, че по време на престоя на ищеца в *** затвор, последния
се е чувствал много подтиснат; не разговарял; имал проблеми със жена си и се
притеснявал за нея и детето си, тъй като бил задържан повече от две години.
Свидетелят сочи, че за престъплението по чл. 354 НК, за което бил задържан И.
се предвиждало голямо наказание, което съпоставено с разбирането на ищеца, че е
невинен, го карало да се чувства много зле. Св. Г. твърди, че И. изпитвал
притеснения и за своя баща, който бил тежко болен, както и че бил отслабнал
много и ходел в стационара за лекарства. Сочи, че „работата станала още по-зле“
когато И. бил осъден на 10 години, както и че не знае за други наказателни
производство срещу ищеца, който споделял единствено за това, за което бил
задържан. Твърди, че след като И. бил освободен от ареста го е виждал няколко
пъти, като сочи, че е възвърнал част от загубеното си тегло.
В
аналогичен смисъл са и показанията на другия разпитан по делото свидетел А. П.,
които съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира като подкрепени
от останалите събрани гласни доказателства. Така св. П. сочи, че ищецът бил
задържан през *** и престоял в следствения арест на Затвора *** около две
години, през който период бил много притеснен от това, че е обвинен в тежко
престъпление, както и от факта, че не може да вижда детето си, своите близки и
приятели. Сочи, че И. се е притеснявал и за това, че не може да издържа
финансово семейството си, като липсата на доходи го съпровождала и след
освобождаването му, което го карало да се чувства обезверен. Твърди, че не знае
за друго водено срещу ищеца наказателно производство, както и че състоянието му
се влошило след осъдителната присъда, а последващите явявания в съда го карали
да се чувства притеснен и напрегнат. Свидетелят сочи, че е имало моменти, в
които И. се е изолирал, бил отчаян и притеснен, като с времето твърди, че си е
„стъпил на краката“, без да е напълно възстановен. Твърди да знае, че кръвното
налягане започнало да му играе и се появили и други здравословни проблеми, но
няма данни за конкретика.
Коментираните
гласни доказателства установяват твърденията на ищеца за претърпени от него
болки и страдания, които са в причинна връзка с действията на правозащитния
орган – Прокуратура на Р България, предприети и извършени във връзка с воденото
досъдебно производство, приключило с влязла в законна сила оправдателна
присъда, постановена по НОХД № *** по описа на ***. Вярно е, че в хода на
настоящото производство ответникът ангажира доказателства за налични –
приключили и висящи наказателни производство срещу ищеца, но по нито едно от
тях не се установи ищецът да е търпял най – тежката мярка за процесуална
принуда – „Задържане под стража“, нито ответникът установи същият да е претърпял
негатив, пряко свързан със същите тези производства. Доколкото свидетелските
показания са категорични за това, че воденото наказателно производство по ДП № ***
се е отразило негативно на психиката на ищеца, а и при съобразяване на
наложилото се в съдебната практика разбиране, че всяко повдигнато и подържано
обвинение, по което е взетата най – тежка мярка за процесуална принуда
„Задържане под стража“ и което е приключило с
постановена оправдателна присъда, води до ограничаване правната и
социална сфера на обвиненото лице и засяга същия в негативен аспект, налага да
се приемат за установени твърдяните да са претърпяни от ищеца неимуществени
вреди.
За
установени, от събраните гласни доказателствени средства, следва да се приемат
твърденията на ищеца за това, че същия е бил силно притеснен за семейството си
– приятелка, дете и родители, което притеснение е било свързано с обективната
невъзможност на същия да ги подкрепя, освен морално и финансово, рефлектирало
по негативен начин на психическото му състояние и наложило социална изолация и довело
до прием на медикаменти. Всичко коментирано до тук е обичайно като реакция за
всеки един човек, по отношение на който са предприети действия по наказателно
преследване, като следва да се посочи, че в хода на настоящото производство не
се установиха данни за екстремни, като проява, отрицателни изживявания или
такива, довели и до физически проблеми за ищеца. Твърденията, които са и
установени от събраните гласни доказателства, за това, че ищецът е изпитвал
притеснения при явяване в съд и несигурност относно изхода на водения срещу
него процес, са абсолютно естествена реакция на човек, обвинен в извършване на
тежко умишлено престъпление и не могат да обосноват обезщетение в претендирания
размер.
Без
никакво практическо значение за повдигнатия спор относно отговорността на
ответника е обстоятелството, че наказателното производството е продължило
по-дълго в съдебната му фаза, тъй като дори и да бъдат споделени същите тези
възражения, те биха обусловили солидарна отговорност между институциите, а
ясно, е че при такава отговорност всеки от солидарно отговорните длъжници
отговоря за целия дълг.
Релевантно
за определяне размера на дължимото се на ищеца обезщетение е и обстоятелството,
че повдигнатото му обвинение е за тежко, умишлено престъпление, както и че по
отношение на него е била приложена най –
тежката мярка за процесуална принуда за период от повече от две години, която ограничава
свободата на действие, а същевременно и това, че производството е приключило за
около пет години, което и въпреки тежестта на престъпленията и множеството
обвиняеми, не може да обоснове разбирането за разумен срок /вж. чл.6, §1 от
ЕКПЧОС/. От значение за дължимия се на ищеца размер на обезщетението е и обстоятелството,
че същия е в зряла възраст и същевременно факта, че И.С. е личност, по
отношение на която, правозащитните институции са проявявали нееднократно
интерес. Размерът на дължимото от правозащитните органи обезщетение следва да
се определи от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. При отчитане на посочените
вече обстоятелства, съдът счита, че дължимото се и достатъчно обезщетение за
причинените неимуществени вреди на ищеца, което следва да му се присъди, е в
размер на 15 000 лева. Сумата следва да се присъди със законната лихва,
считано от 27.02.2017г. до окончателното
й заплащане, а в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лева
претенцията следва да се отхвърли като неоснователна. Следва да се отхвърли и
искането за присъждане на законна лихва, считано от 27.06.2016г. до приетия за
начало на дължимостта й момент 27.02.2017г. и при съобразяване на разясненията
дадени в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк.д. № 3/2004 на ОСГК.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски
по съразмерност, които съгласно приложения списък са в размер на 601.50 лв.,
представляващи такива по заплащане държавна такса и възнаграждение за адвокат,
за която сума следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България –
гр.София, ПК 1061, бул. Витоша № 2 да заплати на И.Д.С., ЕГН ********** и
адрес: **** сума в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и притеснение в резултат на
неправомерно повдигнатите му обвинения за престъпление по чл. 354а, ал.2, пр.2
вр. пр.1, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл. 242, ал.2 вр.ал.1,
б. Д, вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 НК и взетата му мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ за периода от 10.02.2016г. до 20.03.2014г., като наказателно
производство е приключило с оправдателна присъда № *** от *** на ОС ***,
постановена по НОХД № ***, потвърдена с решение № *** от *** по ВНОХД № *** по
описа на АС ***, което е оставено в сила
с Решение № *** от ***, постановено по КД № *** по описа на *** – *** нак. отд., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.02.2017г. до окончателното й изплащане, като в останалата част до
пълния предявен размер от 100 000 лева и за присъждане на законната лихва
за периода от 27.06.2016г. до 26.02.2017г. /вкл./ ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България –
гр.София, ПК 1061, бул. Витоша № 2 да заплати на И.Д.С., ЕГН ********** и
адрес: **** сума в размер на 601.50 лв.,
представляваща разноски по заплащане на държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски Апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: