№ 779
гр. Перник, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20251720101354 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Д. Т. Л., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника адв. В., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
принудително изпълнение на сумата 3436,77 лв., представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 05.06.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата 597,48 лв. – законна
лихва за забава на месечните плащания за периода 30.07.2009 г. – 11.05.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
05.06.2012 г., до окончателното изплащане, за които е издаден изпълнителен лист от
10.10.2013 г. по ч.гр.д. № 2535/2012 г. на РС-Перник и образувано изп.д. № 22/2014 г. по
описа на ЧСИ С.Д., поради погасяване на вземанията по давност.
В исковата молба се излага, че по ч.гр.д. № 2535/2012 г. на РС-Перник е издаден
изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца, въз основа на който е образувано
изп.д. № 22/2014 г. по описа на ЧСИ С.Д. с район на действие Окръжен съд – Перник.
Твърди, че делото е перемирано още към 14.03.2016 г., тъй като последното валидно
изпълнително действие е извършено на 27.01.2014 г., а считано от 30.05.2018 г. не са
предприемани и извършвани никакви изпълнителни действия. С оглед изложеното счита, че
не дължи процесните вземания поради погасяването им с изтичане на предвидения в закона
давностен срок. Моли за уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да му
1
заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД не е депозирал
отговор на исковата молба.
С молба с вх.рег. № 16063/11.07.2025 г. ответникът признава исковете и моли при
присъждане на разноските да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като изпълнителни действия
не са извършвани от 2018 г., поради което дружеството не е дало повод за завеждане на иска.
В условията на евентуалност възразява за прекомерност на адвокатския хонорар,
претендиран за присъждане от ищеца.
В открито съдебно заседание ищецът моли съдът да постанови решение съобразно
признанието и да му бъдат присъдени разноските за производството по делото поради
неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Ответникът е направил изрично изявление за признание
на иска, а ищецът е напрваил искане за постановяване на решение съобразно признанието.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед изложеното, съдът намира, че са спазени всички общи и специални
изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което предявеният
иск с правно основание чл. 439 ГПК следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК визира отклонение от общия принцип на чл. 78,
ал. 1 от ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес, независимо
дали се постановява или не решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.
Съдебната практика на въззивната и касационната инстанция е противоречива
относно приложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в случаите, когато искът е
предявен на основание чл. 439 ГПК. В най-актуалната практика на въззивната инстанция
/която се явява последна инстанция в настоящия казус с оглед цената на исковете/,
обективирана в Определение № 20 от 13.01.2025 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. №
719/2024 г., Определение № 124 от 26.02.2025 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 69/2025 г.
и др. е възприетата практиката в определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г.
на ІV г. о. на ВКС и определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 на ІІ т. о. на
ВКС, според която в хипотезата на предявен иск по чл. 439 ГПК не намира приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице предпоставката ответникът да не е
дал повод за завеждане на делото.
Настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с посочената съдебна практика,
поради което приема, че независимо че ответникът е признал иска, предвид обстоятелството,
2
че разполага с изпълнителен титул, разноските следва да бъдат възложени в негова тежест.
Съобразно списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски за платена държавна
такса с включена такса превод в размер на 165,14 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 700,00 лв., платено в брой, видно от представения договор за правна защита и съдействие.
По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното:
Възражението е направено своевременно, но е неоснователно.
Съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е
обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет
при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив
размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за
2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по
т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, относими по
аналогия и в настоящия случай/. Посочената практика се поддържа и от въззивната
инстанция в Определение № 571/05.08.2024 г. по ч.в.гр.д. № 413/2024 г. на ОС-Перник.
Настоящият съдебен състав съобразява тази практика и приема, че размерите, посочени
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /приета на 06.02.2025
г. от Висшия адвокатски съвет/ имат ориентировъчен харакер, като при определянето на
дължимото възнаграждение съдът следва да съобрази критериите, посочени по-горе
/интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и
правна сложност на делото/. В случая претендираното адвокатско възнаграждение е в
размер на 700,00 лв., който съобразно цената на исковете не надвишава предвидения в чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, служещ
като ориентир за размера на възнагражденията, поради което не е налице основание за
намаляването му.
С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски за производството по делото, възлизащи на 865,14
лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Т. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ
ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република, принудително изпълнение на сумата 3436,77
лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 05.06.2009 г. до
3
30.04.2011 г., сумата 597,48 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода
30.07.2009 г. – 11.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 05.06.2012 г., до окончателното изплащане, за които е
издаден изпълнителен лист от 10.10.2013 г. по ч.гр.д. № 2535/2012 г. на РС-Перник и
образувано изп.д. № 22/2014 г. по описа на ЧСИ С.Д., поради погасяване на вземанията по
давност, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Л., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 865,14 лв. /осемстотин шестдесет и пет лева и
четиринадесет стотинки/ - разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
След влизане на решението в сила да се върнат на Служба „Архив“ книжата по ч.гр.д.
№ 2535/2012 г. на РС-Перник.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4