МОТИВИ
към ПРИСЪДА № …. от 29.06.2017 г.,
по НЧХД № 369/2016
г., на КРС
гр.Костинброд, 29.06.2017 година
Производството по н.ч.х.д. № 369 / 2016
г., по описа на Районен съд-К.е образувано по повод подадена тъжба от Т.Д.С. ***,
ЕГН ********** срещу П.П.Д. ***, настоящ адрес ***, ЕГН **********. В тъжбата
частният тъжител твърди, че около обяд, на 04.12.2015 година в гр. Г., област С., махала „Е.“ („Й.“) е разгласил позорни обстоятелства за
тъжителя, като го нарекъл „крадец” и „клептоман” и му е преписал престъпление „кражба“, като клеветата е нанесена публично и е
разпространена чрез подадени срещу същия сигнали и жалби до
ЧЕЗ–електроразпределение, както и чрез разгласяването й от подсъдимия на
неограничен брой лица, жители на гр. Г.. Същият твърди, че П.П.Д., ЕГН **********
виновно е осъществил състава на престъпление по чл.148, ал.2, предл.І, вр. ал.1, т.1 и т.2,
предл.ІІ, вр. чл.147, ал.1 от НК.
В тъжбата частният тъжител е предявил и граждански иск за причинени от деянието
неимуществени вреди, в размер
на 5 000,00 (пет
хиляди) лева, приет за разглеждане от съда.
В съдебно заседание частният тъжител се явява с
упълномощеният от него защитник – адв. З. – САК. Същият поддържа подадената от
него тъжба срещу подсъдимия, като последният да бъде
осъден за извършеното от него деяние и да бъде уважен предявения граждански
иск.
Подсъдимият П.П.Д. редовно призован и при разглеждане на делото в
съдебно заседание се явява с упълномощения от него защитник – адв. А. – САК.
Същият не се признава за виновен, като твърди, че на инкриминираната дата
04.12.2015 г. изобщо не се е намирал в гр. Г. и не е могъл да осъществи
преписаното му деяние по начин, време и място. В хода на съдебните прения
подсъдимият твърди, че престъплението, в което е обвинен не е извършено от него и е поискал да бъде
постановена оправдателна присъда.
Упълномощеният му защитник – адв. А. след подробно излагане на
аргументите си твърди, че деянието е
недоказано, несъставомерно и моли съдът да постанови съдебен акт, с който да
признае подзащитният му за невиновен в така повдигнатото му обвинение да
отхвърли така предявеният граждански иск и да му се присъдят направените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна :
Подсъдимият П.П.Д. е роден на
*** ***, ****, ****гражданин, живущ ***, настоящ адрес ***. Същият е ****, ****,
****.
В тъжбата се
излага, че на 04.12.2015 г., около обяд, на гости на тъжителя в гр. Г. са били
негови приятели –
свидетелите Н.Б.и Л.Г.. Същият
твърди, че около обяд, когато всички били
отвън на двора, до оградата се приближил съседа му подс.П.П.Д. и започнал да го псува и да го обиждал с думите
„клептоман” и „крадец”. Също така на висок глас казал : „Знаете ли, че той
краде ток и затова са му изнесли електромера отвън, като на циганин”, „Дойдоха от енергото, направиха му
проверка и го хванаха, че краде ток”, след което продължил да го псува и да го
заплашва.
Тъжителят сочи още, че
подсъдимият П.Д. е разпространявал за него тези клеветнически твърдения всяка
седмица, в сряда на обичайно провеждащия се пазар в гр. Г., както и че
проверките, които са извършвани в дома му от ЧЕЗ – електроразпределение през 2014 година (уточнено от
тъжителя в последното по делото съдебно заседание и признато от подсъдимия в
съдебен протокол от 09.05.16 г.) били по сигнал на подсъдимия.
Тъжителят твърди, че тези
факти и обстоятелства накърняват честта и достойнството му, освен това му се
приписва и извършване на престъпление по чл. 234в от НК.
Горепосочената фактическа
обстановка съдът не приема за доказана. Не кредитира показанията на разпитаните
по делото свидетели: Н.А.Б.и Л.А.Г.
защото същите не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и са категорично опровергани от
тях.
В тази насока съдът изцяло кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели И.М.М., А.Й.С.и Д.С.П., че на инкриминирания ден и обедно време подсъдимият се
намирал на друго, значително отдалечено от инкриминираното място, като се видели с него
в гр.С., в църквата
„Свети Мина“, в квартал „Модерно предградие“ и в находящия се недалеч от нея
автосервиз, където ремонтирали лекия автомобил на подсъдимия, в периода между
10,00 часа и 13,30 часа, когато се твърди в тъжбата подсъдимия да е извършил
вмененото му деяние в гр.Г. (около обяд).
Съдът кредитира изцяло обясненията на
подсъдимия, подкрепени
изцяло от събраните по делото гореописани и обсъдени гласни доказателства на свидетелите М., С.и П., като не възприема същите единствено за негова защитна версия, тъй като те установяват
несъмнено, че на 04.12.2015 година в периода между 10,00 часа и 13,30 часа
подсъдимият се намирал в град С., като малко след 10,00 часа оставил колата си
за ремонт във фирма „П. К. С.“, в кв.“Модерно предградие“, ул.“А.М.“ № 8. Към
11,00 часа подс.Д. тръгнал към близката църква „Свети Мина“, находяща се на десетина минути пеша от
сервиза, за да запали свещ, което се потвърждава от показанията на
свещенослужителя – св.П., след което (30-40 минути по-късно) се върнал в
автосервиза да вземе ремонтирания си автомобил и към 13,30 – 14,00 часа си
тръгнал оттам.
Следва да се допълни
и подчертае, че подсъдимият е инвалид и трудно подвижен, поради което съдът не
може да приеме че той, в гореописаното здравословно състояние е преминал
ноторно известното и служебно проверено от съда разстояние С. – Г. от над 50
километра с автомобил, за което е нужен повече от един астрономически час, след
което да се прибере в къщата си, да излезе оттам на двора и да започне да
нанася вменените му публични клевети срещу съседа си – тъжител през оградата на имотите им.
Горните показания са
непротиворечиви и последователни и са предоставени от различни лица
(автомонтьори и свещеник), които не са му близки приятели и самите те нямат
връзка помежду си, каквито не се явяват свидетелите на тъжителя – негови
близки, което от една страна създава у съда убеждение за обективност и
безпристрастност на изложеното от първата група свидетели, а от друга – че
показанията, дадени от свидетелите на тъжителя са неверни, противоречиви и
пристрастни, като са изложени единствено в услуга на обвинението, поради което
съдът не ги кредитира.
Съдът приема за ирелевантно и
неподлежащо на обсъждане и изследване достоверността на представената по делото фактура
№ ********** / 04.12.2015 г., издадена от „П.К.С.” ООД
на името на подс.П.Д., тъй като счита, че наведените в тази насока
съображения от процесуалния представител на частния тъжител могат да бъдат
предмет на административно-финансово или данъчно нарушение в друго
производство, което не следва да се провежда и изяснява в рамките на настоящия
съдебен процес.
В резултат на
гореизложеното съдът счита за установено, че на посочените от тъжителя дата и
период от време подсъдимият не се е намирал на мястото на вмененото му деяние –
гр.Г., а се е намирал в гр.С., поради
което приема за недоказано същият да е извършил престъпленията от частен
характер, в които е обвинен в частта за публично разгласяване на
позорни обстоятелства за тъжителя, като го нарекъл „крадец” и „клептоман” и му
е преписал престъпление „кражба“.
От изисканите и
представени справки от ЧЕЗ не е установено подсъдимият да е подавал сигнали
срещу тъжителя в процесния период, но макар и касаещи друг негов имот, по
настоящото дело съдът счита че обвинението за подаване на сигнали за кражба на
ел.енергия са обективирани в констативен протокол № 2123257 от 04.06.2014
година (л.24) за процесния имот в гр.Г., когато тъжителят твърди че е узнал за
подаден от подсъдимия сигнал срещу него, а подсъдимият също е признал това пред
друг състав на КРС (протокол от 09.05.2016 г.-л.47), поради което съдът намира,
че са налице основанията на чл.81, ал.3 от НПК и в тази част обвинението се
явява предявено след изтичане на шестмесечния преклузивен срок за подаване на
тъжба – същата е входирана в съда на 09.02.2016 година (близо две години
по-късно).
Съдът намира, че обвиненията в частта, че подсъдимия
е разгласявал горните внушения на пазара в град Г. на неограничен брой лица
също се явяват недоказани, тъй като посочените обстоятелства не са изяснени по
точно време, място, обстановка и реципиенти. Св.Г. научила за това от „майката на
Д., че Т. краде ток, но не разбрала от кой го знае това“. Освен това, горното
не е изяснено и с оглед съблюдаване от съда на преклузивния шестмесечен срок от
извършване на деянието и в тази част за подаване на тъжбата.
В
резултат на гореизложеното съдът счита, че по делото не са събрани безспорни
доказателства, които да установяват по категоричен начин, че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.2, предл.І, вр. ал.1,
т.1 и т.2, предл.ІІ, вр. чл.147, ал.1 от НК.
Съдът
приема, че в настоящия случай не е извършено “разгласяване” на позорни
обстоятелства и приписване на престъпление „кражба“ по смисъла на чл.148, ал.2,
пр.І, вр.ал.1, т.2, пр.І, вр.чл.147, ал.1 от НК, досежно подаване на сигнали от
подсъдимия срещу тъжителя до ЧЕЗ и на друго основание, тъй като по описания
в тъжбата начин изложените факти и мнения не се свеждат директно до знанието на
произволно трето лице с цел злепоставяне на частния тъжител, а съдържат информация и действия, че се сезират конкретни
органи, оправомощени да проверят и преценят твърденията, и да предприемат
съответни мерки (в случая ЧЕЗ). По този начин не се цели опозоряване на облика на частния тъжител, а
ангажиране на съответни проверяващи действия и становища от страна на конкретни
компетентни контролни органи по предвидена в закон надлежна процедура. Макар и
формално да се осъществява от обективна страна състава на престъплението по
така повдигнатото обвинение, извън съображенията на съда за настъпила преклузия,
от субективна страна липсва цел, умисъл у подсъдимия за оклеветяване на частния
тъжител, като не се доказва и осъществяването на конкретни общественоопасни
последици по отношение на последния.
В резултат на горните съждения, съдът счита, че обвинението
не е доказано по безспорен и категоричен начин и от субективна страна,
поради което подсъдимия следва да бъде признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото
обвинение по чл.148,
ал.2, предл.І, вр. ал.1, т.1 и т.2, предл.ІІ, вр. чл.147, ал.1 от НК, а
предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск от представителя на частния тъжител срещу подсъдимия, с правно
основание чл.52 от ЗЗД, за сумата от 5000 лева, за претърпени неимуществени
вреди, в резултат на вменените му престъпления, следва да бъде отхвърлен, като
недоказан по основание.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.190, ал.1, предл.ІІ от НПК,
частният тъжител следва да бъде осъден да заплати на подсъдимия направените от него
разноски по делото за един адвокат, в размер на 2000 лева (1200 лева пред КРС и
800 лева пред СОС), а по сметка на Районен съд-К.и 200 лева - държавна такса, съобразно
цената на разгледания и отхвърлен граждански иск.
В
резултат на горното съдът изложи мотивите си.
Районен съдия: