№ 11849
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20211110174693 по
описа за 2021 година
Предмет на делото са предявени от „Б.П.“ ЕАД, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 и по чл. 86 от ЗЗД срещу „С.П.“ ООД за установяване дължимостта на сумите, за
които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 15870/2020г. на СРС, 57 състав.
Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл.
410 ГПК и разноски в настоящото производство. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство.
Ответната страна в законния срок представя отговор, с който оспорва иска като навежда
конкретни аргументи, включително за изтекла погасителна давност.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
По делото е представен договор № 172/19.09.2012 г. за извършване на услугата „техническа
проверка на вътрешни пощенски пратки и товари“, сключен между страните в настоящото
производството, видно от който ответникът в качеството си на възложител възложил на
ищеца в качеството му на изпълнител по договора, да извършва услугата „техническа
проверка на вътрешни пощенски пратки и товари“ за недопускане на забранени предмети и
вещества по см. на чл. 90 и 91 от ЗПУ, като в точка 4 от договора е уговорен начин на
плащане – чрез месечна абонаментна цена.
Приложени са фактура № **********/18.08.2015г. и фактура № **********/27.09.2016г.,
издадени от ищеца с получател ответника за сумата от по 300 лева за всяка фактура относно
техническа проверка на вътрешни пощенски пратки и товари.
Представени са по делото писмо с изх. № 47-03-63-1/02.04.2017 г., адресирано от ищеца до
1
ответника и съответно изпратен отговор от последния - писмо с изх. № 95-С-
25/06.07.2017г., които касаят уреждане на отношения между страните по договори,
различни от процесния. Видно обаче от справка /л. 20 от делото/, приложена към писмата, в
табличен вид са отразени отделните задължения на ответника към ищеца към 03.07.2017 г.,
като първите две посочени са именно тези по фактура № **********/18.08.2015 г.
/изискуема от 29.08.2015 г./ и фактура № **********/27.09.2016 г. /изискуема от
08.10.2016г./, като общият размер на всички задължения е 40 902,91 лева, съответно за тези
задължения ищецът е предложил на ответника начин за разсрочено плащане с писмо с изх.
№ 95-С-25/06.07.2017 г. От справка за размера на задълженията на ответника към ищеца към
22.08.2017 г. е видно, че процесните фактури продължават да фигурират. В отговор на
писмото на ищеца с изх. № 95-С-25/06.07.2017 г., ответникът /с писмо с изх. № 47-03-63-
6/01.09.2017 г./ е предложил друг начин на разсрочено плащане, макар и посочвайки
конкретен договор, по който се дължат сумите /Договор № 189/01.09.2016г./. Приложена е и
справка за задълженията на ответника към ищеца към 12.10.2020 г., съгласно която двете
процесни фактури са отразени като удостоверяващи задължения, както и неустойки за
забава – по фактура № **********/18.08.2015 г. – в размер на 156 лева, начислена за
периода 28.08.2015 г. – 12.10.2020 г. и съответно по фактура № **********/27.09.2016 г. – в
размер на 122,17 лева, за периода 07.10.2016 г. – 12.10.2020 г.
По делото е прието и изслушано заключение на Съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
което при извършена справка в счетоводството на ищеца, се установи, че дължима главница
по процесните фактури № **********/18.08.2015 г. и № **********/27.09.2016 г. е в общ
размер на 600 лева. Относно дължимата лихва за забава по фактурите е посочено, че за
фактура № **********/18.08.2015 г., за периода 18.09.2015 г. до 16.01.2020 г., дължимата
сума е в размер на 131,84 лева, а за фактура № **********/27.09.2016 г., за периода
27.10.2016 г. до 16.01.2020 г., дължимата сума е в размер на 98,06 лева, или общо дължимата
лихва възлиза на 229,90 лева според заключението на вещото лице. Посочено е също, че
писма с номера, както следва - № 47-03-63-1/02.04.2017 г., № 47-03-63-4/09.05.2017 г., № 95-
С-25/06.07.2017 г., № 47-03.6305/25.08.2017 г., № 47-03-63-6/01.09.2017 г., № 504/12.06.2018
г., № 95-С 36/13.06.2018 г., № 95-С-36-1/25.06.2018 г., № 95-С-113/02.09.2019 г., № 95-С-
118/03.10.2019 г., № 95-С-117-2/16.10.2019 г., № 95-С-118-1/01.11.2019 г., № 95-С-1147-
4/26.08.2020 г., не са налични в счетоводството на ответника.
Останалите приети по делото доказателства не носят съществена доказателствена стойност,
поради което съдът не е длъжен да ги обсъжда, а приложената експертиза, допусната по
друго водено между страните дело, съдът не следва да обсъжда, тъй като това е в
противоречие с принципа за непосредственост.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Предявеният иск е за установяване на задължението за заплащане на дължимата цена по
договор за извършване на услуга.
2
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на
уговорената цена.
С приложения договор № 172/19.09.2012 г. за извършване на услугата „техническа проверка
на вътрешни пощенски пратки и товари“, подписан от двете страни в настоящото
производство, се установява, че между страните е възникнало процесното облигационно
отношение, което обстоятелство не е спорно.
Така изготвеното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, съдът не кредитира
изцяло, тъй като не е посочено дали процесните фактури са били осчетоводени и от
ответника, който въпрос е бил посочен в доказателственото искане на ищеца и съответно
допуснат. Въпреки това, съдът приема, че това обстоятелство е налице, доколкото видно от
твърденията в отговора на исковата молба, ответникът е посочил, че фактурите в
действителност са получени и осчетоводени. Освен това, налице е признание на
задълженията по двете фактури и видно от кореспонденцията между страните и по-
конкретно от съдържанието на писмо с изх. № 95-С-25/06.07.2017 г. /адресирано от ищеца
до ответника/ и писмо с изх. № 47-03-63-6/01.09.2017 г. - изпратено от ответника до ищеца.
Въпреки че в писмото, изпратено от ответника се посочва, че се касае за просрочени
задължения по Договор № 189/01.09.2016 г., който е различен от процесния, съдът счита, че
предложението на ответника за разсрочено плащане следва да се тълкува именно като
признание и на процесните задължения, тъй като е посочено, че писмото се изпраща „в
отговор“ на писмо № 95-С-25/06.07.2017г., в което посочената общо дължима сума е в
размер на 40 902,91 лева, колкото е и съгласно справката за задължения към 03.07.2017г.,
включваща процесните фактури.
Ответникът не доказа твърденията си, че приложените писма не са подписани от негов
представител, поради което съдът приема, че следва да възприеме изложеното в писмата,
изпратени от ответника като признание на задължението.
Обстоятелството, че ответното дружество е осчетоводило процесните фактури удостоверява
получаването на услугите.
Налице е и съдебна практика - решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС,
ТК, ІІ отд., Решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010г. на ВКС, ТК, І отд., съгласно
която, отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването и в
дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват
признание на задължението и доказват неговото съществуване.
При тези факти съдът намира, че ищецът е доказал наличието на договорни отношения, по
които е престирал точно – извършил е абонаментните услуги, съгласно договореното между
страните, като липсват възражения в обратна насока, срещу което е възникнало
задължението на ответника да плати цена в размер на сумата от по 300 лева по №
**********/18.08.2015 г. и по фактура № **********/27.09.2016 г.
Ответникът не доказа плащане на продажната цена за доставените стоки.
3
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен.
При този извод, съдът следва да се произнесе по въведеното възражение за давност.
В конкретния случай се касае за изпълнение на задължения за периодични плащания за
абонаментна услуга, съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012
г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и на основание чл. 111, б. „в“
ЗЗД е приложима кратката 3 - годишна погасителна давност. Спорен е въпросът дали и кога
давността е прекъсната. Съдът намира, че с писмото № 47-03-63-6/01.09.2017 г., изпратено
от ответника, е налице извършено признание на процесните задължения.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Страните са уговорили срок за плащане „до три работни дни“ от получаването на
фактурата, издадена от изпълнителя /4.2 от договора/. В двете процесни фактури обаче, е
предвиден друг срок за плащане – по фактура № **********/18.08.2015 г., срокът за
плащане е 18.09.2015 г., а по фактура № **********/27.09.2016 г., срокът за плащане е
27.10.2016 г.
Следва да се отбележи, че с отговора на исковата молба ответникът не е въвел възражения,
основани на твърдение, че посоченият във фактурите /неподписани от страните/ по-дълъг
срок не следва да се съобрази. Това от една страна не е в негов интерес, а от друга, по-
дългият срок следва да се счита за мълчаливо приет, доколкото както се установи не е
спорно, че фактурите са приети и осчетоводени от ответника. Т.е. с изявлението за
разсрочено плащане давността е прекъсната на 01.09.2017г., което е преди изтичането на 3-
годишния срок, с който се погасяват вземанията по двете фактури.
Искът за установяване съществуване на вземането, удостоверено със заповед за изпълнение,
се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, в случая погасени по давност ще са всички изискуеми вземания, възникнали
три години преди 16.04.2020 г. С прекъсването на давността на 01.09.2017 г. е започнала да
тече нова тригодишна давност, която би изтекла на 01.09.2020 г., т.е. възражението е
неоснователно и искът по главната претенция следва да се уважи, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.04.2020 г.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Процесните вземания за абонаментни услуги са срочни по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и
ответникът е изпаднал в забава с изтичане на посочените във фактурите падежи, без
необходимост от допълнителни покани за плащане. Съгласно заключението на вещото лице
в тази част, дължимата лихва за забава по фактура № **********/18.08.2015 г., за периода
18.09.2015 г. до 16.01.2020 г., е в размер на 131,84 лева, а по фактура №
**********/27.09.2016 г., за периода 27.10.2016 г. до 16.01.2020 г., - в размер на 98,06 лева,
или искът подлежи на уважаване до размер от 229,90 лева, а за разликата до пълния
претендиран размер от 233,17 лева за периода 28.08.2015 г. – 24.01.2020 г., искът ще се
отхвърли като неоснователен.
4
По разноските
При горните изводи за основателност на претенциите и по направеното искане на ищеца се
дължат разноски. Съобразно с отхвърлената част, разноски се дължат и на ответника, но
същият не е представил доказателства за реализирани разноски, поради което не следва да
му се присъждат. Съдът приема, че ищецът е извършил деловодни разноски в размер на
75,00 лева за държавна такса в исковото и 25,00 лева за държавна такса в заповедното
производство, 400,00 лева депозит за вещо лице, 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение в исковото и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, или 575,00 лева в исковото и 75
лева в заповедното производство, общо 650,00 лева, от които по съразмерност следва да му
се присъдят 647,44 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „С.П.“ ООД, ЕИК
**********, ДЪЛЖИ на „Б.П.“ ЕАД, ********** на основание чл. 79, ал. 1 и сумата от 600
/шестстотин/ лева по фактура № **********/18.08.2015 г. и фактура №
**********/27.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.04.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, а на основание чл. 86 ЗЗД ДЪЛЖИ 229,90 /двеста
двадесет и девет лв. и 90 стотинки/ лева обезщетение за забава за периода 28.08.2015 г. –
24.01.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за разликата до пълния претендиран
размер от 233,17 лева за периода 28.08.2015 г. – 24.01.2020 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 15870/2020г. на СРС, 57 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.П.“ ООД, ЕИК **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Б.П.“ ЕАД, ЕИК ********** сумата 647,44 /шестстотин четиридесет и седем лева и
четиридесет и четири стотинки/ лева разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5