РЕШЕНИЕ
№ 3493
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110100487 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по делото е образувано по предявен иск от Р. К. К., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. “Васил Друмев“ № 40, вх. Г, ет. 5, ап. 64, срещу П. К. К.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. “Калофер“ № 2А, ет. 2, ап. 2 и К. В. К., ЕГН **********
от гр. Варна, ул. “Калофер“ № 2А, ет. 2, ап. 2, за делба на: 1 / поземлен имот с
идентификатор 32528.10.43 по КККР на с. Изгрев, общ. Суворово, с площ по скица 1 683
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при граници: имоти с
идентификатори 32528.10.19, 32528.10.44, 32528.10.352, 32528.10.42, 32528.10.425, заедно с
построените в имота едноетажна сграда с идентификатор 32528.10.43.1, с площ по скица 53
кв.м., с предназначение: вилна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор 32528.10.43.2,
с площ по скица 25 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор 32528.10.43.3, с площ по скица 17 кв.м., с предназначение: селскостопанска
сграда, при следните квоти: за Р. К. К. – ½ ид.части, П. К. К. – ¼ ид.части и К. В. К. – ¼
ид.части; 2/ поземлен имот с идентификатор 10135.2517.2403 по КККР на гр. Варна,
находящ се в кв. Виница, местност „Манастирски рид“, целият с площ по скица 654 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, при граници: имоти с
идентификатори 10135.2517.9610, 10135.2517.2402, 10135.2517.5123, заедно с построените в
имота 2 едноетажна сграда с идентификатор 10135.2517.2403.1, с площ по скица 29 кв.м., с
предназначение: вилна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор 10135.2517.2403.2, с
площ по скица 11 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, при следните квоти: за Р.
К. К. – 1/6 ид.части от поземления имот, 1/6 ид.части от вилната сграда и ½ ид.части от
селскостопанската сграда; П. К. К. – 7/12 ид.части от поземления имот, 7/12 ид.части от
вилната сграда и 1/4 ид.части от селскостопанската сграда и К. В. К. – 3/12 ид.части от
поземления имот, 3/12 ид.части от вилната сграда и 1/4 ид.части от селскостопанската
сграда,
както и по предявен от П. К. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. “Калофер“ № 2А,
ет. 2, ап. 2 и К. В. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. “Калофер“ № 2А, ет. 2, ап. 2 срещу
1
Р. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. “Васил Друмев“ № 40, вх. Г, ет. 5, ап. 64
инцидентен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищците по инцидентния установителен иск са собственици на: 1/ поземлен имот с
идентификатор 32528.10.43 по КККР на с. Изгрев, общ. Суворово, с площ по скица 1 683
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при граници: имоти с
идентификатори 32528.10.19, 32528.10.44, 32528.10.352, 32528.10.42, 32528.10.425, заедно с
построените в имота едноетажна сграда с идентификатор 32528.10.43.1, целият с площ по
скица 53 кв.м., с предназначение: вилна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор
32528.10.43.2, с площ по скица 25 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор 32528.10.43.3, с площ по скица 17 кв.м., с предназначение: селскостопанска
сграда, на основание продължило давностно владение, на осн. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС, и
на 2/ 1/6 ид.части от поземлен имот с идентификатор 10135.2517.2403 по КККР на гр. Варна,
находящ се в кв. Виница, местност „Манастирски рид“, целият с площ по скица 654 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, при граници: имоти с
идентификатори 10135.2517.9610, 10135.2517.2402, 10135.2517.5123, заедно с построените в
имота 1/6 ид.части от едноетажна сграда с идентификатор 10135.2517.2403.1, с площ по
скица 29 кв.м., с предназначение: вилна сграда – еднофамилна и 1/6 ид.части от сграда с
идентификатор 10135.2517.2403.2, с площ по скица 11 кв.м., с предназначение:
селскостопанска сграда, на основание давностно владение, на осн. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС.
В исковата молба е посочено, че страните притежават в съсобственост процесните
имоти. По отношение на 320 кв.м. ид. части от поземления имот, находящ се в с. Изгрев
ищцата твърди да е придобит от баща й Катьо Демирев Катев /починал на 31.01.1995г./ по
давност, за което е издаден НА № 61, том I, дело № 143 от 08.05.1980 г., а за придобиването
на останалата част от имота, се позовава на изтекла в полза на наследодателя придобивна
давност за периода от 1970 г. до 1995 г. Намиращите се в имота постройки са придобити по
силата на приращението от наследодателя й и неговата съпруга /майка на ищцата/ Иванка
Александрова К., починала на 15.02.2017г. Поддържа се, че ответниците са се снабдили с
КНА № 45, том IX, дело № 1655 от 11.10.2021г., по силата на който са признати са
собственици на дворното място и построените в имота сгради. Констатациите в
констативния титул се оспорват като се твърди, че ищцата притежава право на собственост
в имота като наследник на родителите си Катьо Демирев Катев и Иванка Александрова К..
Ответниците П. К. К. и К. В. К. на свой ред са наследници на другия низходящ на Катьо
Демирев Катев и Иванка Александрова К.- Владимир Катев Катев. По отношение на
поземлен имот в кв. Виница, местност Манастирски рид, е посочено, че е придобит от
бащата на ищцата чрез замяна с НА за собственост на недвижим имот, даден в замяна
срещу имот, включен в блока на ДЗС № 113, том VII, дело № 2681 от 1966 г., като същият
заедно със съпругата си е построил намиращите се в имота сгради. След смъртта на баща й
ищцата и брат й наследили по 1/6 ид. части от имота и сградите, а майка им – 4/6 ид.части.
Иванка Александрова К. прехвърлила на сина си Владимир Катев Катев собствените си
ид.части от поземления имот и вилната сграда с НА № 117, том VI, дело № 1177 от 2006 г.
След смъртта на Владимир Катев неговата квота в собствеността е преминала в
патримониума на ответниците. Мотивира интереса от искането за допускане на делба с
невъзможността страните доброволно да поделят имотите. Иска се отмяната на КНА № 45,
том IX, дело № 1655 от 11.10.2021г. и НА № 17, том V, дело № 595 от 2021г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответниците. Не се спори, че Катьо
Демирев Катев по силата на НА № 61, том I, дело № 143 от 08.05.1980г. е придобил
собствеността върху 320 кв.м. от находящия се в с. Изгрев имот, както и че същият построил
жилищна сграда в имота. Излага се, че след смъртта на Катю Катев, грижите за имота поел
наследодателя им Владимир Катев Катев. Заедно със съпругата си Павлина К. си извършили
там ремонт за собствена сметка. След смъртта на Катьо Демирев Катев, синът му и
съпругата на сина му продължили да живеят в имота, а след смъртта и на Владимир Катев
2
Катев, ответниците продължили вкл. до настоящия момент стопанисването на имота.
Изложено е, че доколкото ищцата е знаела, че имота в с. Изгрев се владее от брат й, същата
по никакъв начин не се е противопоставяла на това, както и че същата няма достъп до него.
Твърди се, че ищцата не е разполагала с ключове за имота. Изложено е, че ищцата не се е
противопоставяла по никакъв начин на владението на брат й, което от 1995 г. до настоящия
момент се осъществява постоянно и непрекъснато, като след неговата смърт е продължено
от ответниците по делото. Като израз на намерението за своене на имота през 2020г.
Владимир Катев е подал заявление за регистрация на кладенец № РСКС-4609/01.12.2020г. в
качеството му на собственик на имота. По отношение на имота в м-ст Манастирски рид се
сочи, че след смъртта на Катю Катев Иванка К. е предала на сина си Владимир Катев
ключовете за имота, за което ищцата е била уведомената. В имота Владимир и П. Катеви
направили основен ремонт и подновили оградата. През 2006г. Владимир Катев се снабдил с
удостоверение за търпимост на жилищната сграда. На 27.12.2006г. Иванка К. прехвърлила
на сина си Владимир Катев чрез договор за покупко-продажба собствените си 4/6 ид. части
от от дворното място и жилищната сграда. Ищцата не се е противопоставяла на
осъществяваното от Владимир Катев и семейството му владение върху имота. Тя самата не е
разполагала с ключове и с достъп до него. Твърди се, че считано от 1997 г. Владимир Катев,
а по-късно и ответниците осъществяват трайна и необезпокоявана фактическа власт с
намерение за своене. Моли се за отхвърляне на искането на ищцата, доколкото се счита, че
не е налице съсобственост между страните. В тази връзка предявяват инцидентен
установителен иск за установяване на правата им по отношение процесните имоти. В
условията на евентуалност се иска допускане на делба досежно находящия се в с. Изгрев
имот с площ от 320 кв.м., съобразно НА № 61, том I, дело № 143 от 08.05.1980 г., при квоти
½ за ищцата, и по ¼ за всеки от ответниците, а относно имота в местност Манастирски рид,
ведно с построените сгради, при квоти 2/12 ид.части за ищцата, 7/12 ид.части за П. К. К. и
3/12 ид.части за К. В. К..
В срока за отговор по чл. 131 ГПК по предявените инцидентни установителни искове
ответницата /ищца по първоначално предявения иск/ оспорва твърденията за осъществяване
на фактическа власт върху имотите от ищците по ИУИ, както и липсата на достъп до тях от
нея.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв. Д. Т.,
който заявява, че поддържа подадената искова молба за делба, като моли предявените
установителни искове за собственост да бъдат отхвърлени.
Ответната страна К. К. се явява лично и като представляващ майка си – ответницата
П. К.. Поддържа становище за неоснователност на иска за делба и моли исковите претенции
за собственост да бъдат уважени. Представя писмена защита в дадения от съда срок.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС, както и инцидентни
установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗС.
По иска за делба в тежест на ищцата Р. К. К. е да установи, че страните са
съсобственици на делбените имоти на основание наследство от Катю Катев и Иванка К. при
посочените в молбата квоти.
По отношение на предявените инцидентни установителни искове за собственост в
тежест на ищците по тези искове П. К. К. и К. В. К. е да установят, че са придобили право
3
на собственост върху процесните имоти по силата на упражнявано от тях и от техния
наследодател Владимир Катев явно и необезпокоявано давностно владение от м. април 1995
г. /по отношение на имота в с. Изгрев/ и от м. август 1997 г. /по отношение на имота в
„Манастирски рид“/ до сега с намерение за своене, както и че са извършили действия, с
които са манифестирали спрямо Р. К. К. това си намерение.
По делото не е спорно, а и от представения нотариален акт от 1980 г. за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност, се установява, че общият на страните
наследодател Катю Демирев Катев е признат за собственик по давност на следния недвижим
имот: дворно място с пл. № 80, парцел II, в кв. 7, с пространство 320 кв. м., включени в
парцела 1320 кв. м. по плана на с. Изгрев, Варненско.
Не е спорно, че за останалата част от имота няма издаден нотариален акт, като обаче
същият е владян от наследодателя Катю Демирев Катев в периода от 1970 г. до смъртта му –
1995 г. /както изрично посочва ищцата в исковата си молба/, поради което следва да се
приеме, че собствеността върху процесния имот е придобит по давност от Катю Димиров
Катев и съпругата му Иванка Александрова К. в режим на съпружеска имуществена
общност по смисъла на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./.
Не е спорно по делото, че в този имот има изградени три сгради – еднофамилна
жилищна сграда и две селскостопански постройки, построени по време на брака между
Катьо Демирев Катев и съпругата му Иванка Александрова К., поради което следва да се
приеме, че собствеността върху същите е придобита от двамата по силата на приращението
по смисъла на чл. 92 ЗС.
Не е спорно, а и от представения нотариален акт от 1966 г. за собственост на
недвижим имот, даден му в замяна срещу имот, включен в блока на ДСК, се установява, че
Катю Демирев Катев е придобил правото на собственост върху нива, находяща се в
местността курорта „Дружба“ – Разградски лагер, гр. Варна, с пространство 800 кв. м., при
съответни граници, посочени в акта за собственост.
Не е спорно, че в този имот има изградени две сгради – еднофамилна вилна сграда и
селскостопанска сграда, построени по време на брака между Катьо Демирев Катев и
съпругата му Иванка Александрова К., поради което следва да се приеме, че собствеността
върху същите е придобита от двамата по силата на приращението по смисъла на чл. 92 ЗС в
режим на съпружеска имуществената общност.
От представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена се
установява, че името Катьо Демирев Катев и Катю Демиров Катев са имена на едно и също
лице.
Не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници се установява, че след
смъртта си Катьо Демирев Катев, починал на 31.01.1995 г., е оставил за свои наследници по
закон преживялата си съпруга Иванка Александрова К., починала на 15.02.2017 г. и децата
си Р. К. К. и Владимир Катев Катев, починал на 11.03.2021 г. Именно ищцата Р. К. и
Владимир Катев са наследници и на Иванка К. /тяхна майка/. След смъртта си Владимир
4
Катев е наследен от преживялата си съпруга П. К. К. и дъщеря си К. В. К. /ответници в
производството по иска за делба/.
От съвкупния анализ на тези доказателства съдът приема за установено, че след
смъртта на Катьо Демирев Катев между неговите наследници по закон е възникнала
обикновена съсобственост върху процесните 2 недвижими имоти, заедно с построените в
тях сгради, при следните квоти: по 1/6 ид. част за Р. К. и Владо Катев и 4/6 ид. части за
Иванка К., което обстоятелство не е спорно по делото.
Не е спорно, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 27.12.2006 г. се установява, че Иванка Александрова К. е прехвърлила на сина си
притежаваните от нея 4/6 ид. части от място, находящо се в гр. Варна, с. о. „Манастирски
рид“, с площ 800 кв. м., представляващо ПИ пл. № 1403, ведно с 4/6 ид. ч. от построената в
него жилищна сграда с площ 35 кв. м. Тоест, след тази сделка Владо Катев, съответно
неговите наследници, се легитимират като собственици на 5/6 ид. части от процесния имот
/1/6 ид. част по наследство от Катьо Катев и 4/6 ид. части, придобити по възмезден начин –
покупко-продажба/.
По силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот от 11.10.2021 г.
ответниците П. К. К. и К. В. К. са признати за собственици на основание давностно
владение и наследство при квоти, съответно ¾ ид. части и ¼ ид. част, на следния недвижим
имот, а именно поземлен имот с идентификатор 32528.10.43 по КККР на с. Изгрев, община
Суворово, област Варна, с площ на имота 1683 кв. м., заедно с построените в имота: вилна
сграда – еднофамилна, с идентификатор 32528.10.43.1, с площ 53 кв. м., селскостопанска
сграда с идентификатор 32528.10.43.2, с площ 25 кв. м. и селскостопанска сграда с
идентификатор 32528.10.43.3, с площ 17 кв. м.
С нотариален акт от 15.12.2021 г. за собственост на недвижим имот, придобит по
давност и наследство, П. К. К. и К. В. К. са признати за собственици по давностно владение
и наследство на следния недвижим имот: 1/6 ид. част от поземлен имот с идентификатор
10135.2517.2403 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Приморски, кв.
„Виница“, местност „Манастирски рид“, целият с площ 654 кв. м., заедно с 1/6 ид. част от
построените в имота сгради: вилна сграда – еднофамилна, с идентификатор
10135.2517.2403.1, със застроена площ 29 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор
10135.2517.2403.2, със застроена площ 11 кв. м.
В тази връзка е и основният спорен въпрос в производството, а именно лигитимират
ли се ответниците като собственици на процесните недвижими имоти по силата на изтекла
придобивна давност.
В уточняващата си молба от 29.03.2022 г. К. К. и П. К. твърдят се те, съответно
праводателят им Владимир Катев, са осъществявали давностно владение върху поземления
имот в с. Изгрев срещу ищцата по първоначалния иск Р. К. и срещу майката на техния
наследодател Иванка К., починала на 15.02.2017 г., в периода от м. април 1995 г. до
настоящия момент. А по отношение на имота, находящ се в „Манастирски рид“ – само
5
срещу Р. К. в периода от м. август 1997 г. до сега.
Тоест, за К. К. и П. К. е налице правен интерес да установят, че в тяхна полза е
изтекла придобивна давност по отношение на частите на останалите съсобственици общо в
размер на 5/6 ид. части за имота в с. Изгрев /в това число претежаваните от Р. К. 1/6 ид. част
и от Иванка К. – 4/6 ид. части, каквито са притежаваните от тях ид. части от собствеността
след смъртта на Катьо Катев, както бе посочено и по-горе в изложението/, а по отношение
на имота в „Манастирски рид“ – само по отношение на 1/6 ид. част, придобита по
наследство от Р. К.. Ето защо и доколкото не е спорно по делото, че 1/6 ид. част от имота в
с. Изгрев е придобита по наследство от Владо Катев след смъртта на баща му, то съдът
приема, че за тази част липсва правен интерес от страна на неговите наследници да водят иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС и така предявеният иск е
недопустим. Още повече, че в уточняващата си молба от 29.03.2022 г. ищците изрично
посочват, че са осъществявали давностно владение срещу Р. К. и срещу Иванка К., тоест те
имат правен интерес да водят този иск относно притежаваните от тях идеални части в
съсобствеността. К. К. и П. К. нито в един момент не навеждат твърдение наследодателят
им Владо Катев да е давностил частите от имота, вече придобити от него по наследство от
починалия му баща. Това само по себе си би било и абсурдно, тъй като именно именно в
резултат на наследственото правоприемство се навеждат и последващите твърдения, че
частите на останалите съсобственици са придобити по давност. В този смисъл и на
основание чл. 130 ГПК /доколкото съдът е длъжен да следи за правния интерес от воденето
на установителния иск във всеки етап от хода на делото/ съдът приема, че производството
по делото в частта му относно останалата 1/6 ид. част от имота, придобита от К. К. и П. К.
по наследство, а не чрез оригинерния способ – придобивна давност, следва да бъде
прекратено. По този начин и двата инцидентни установителни иска са насочени само по
отношение на частите на останалите съсобственици. Да се приеме противното означава във
всеки един случай да се допуска воденето на самостоятелен иск за право на собственост,
дори когато няма спор относно придобивното основание /в случая наследяване/, което съдът
намира за необосновано и влизащо в колизия с характера на първоначално предявения иск
за делба.
Именно за установяване на обстоятелствата относно придобивната давност,
съответно за тяхното опровергаване, по делото са ангажирани гласни доказателствени
средства посредством разпита на свидетелите Николинка Георгиева Тодорова, Димитричка
Иванова Иванова, Йордан Димитров Манавски, Росица Калчева Паунова, Татяна К.
Прокопова и Дарина Георгиева Стоянова.
Съгласно показанията на свидетеля Николинка Георгиева Тодорова, същата познава
страните и знае, че Павлина и съпругът й Владо имат имот в с. Изгрев. Обяснява, че
първоначално всички /Павлина, Владо, дъщеря им К., сестрата на Владо заедно със съпруга
и двете им деца, както и родителите на Владо и Р. – баба Иванка и дядо Катьо/ са живели в
апартамент до Спортна зала, гр. Варна. След това дядо Катьо и баба Иванка приписали този
апартамент на дъщеря си, като я предупредили и й казали, че лозето и имота на с. Изгрев
остават за брат й. Лично баба Иванка й е казвала, че имота на с. Изгрев и лозето са на Владо,
че така са ги разпределили, още когато е бил жив дядо Катьо. Когато дядо Катьо и баба
Иванка правели къщата в с. Изгрев и прилежащите стопански сгради, Владо им помагал със
6
средства и труд. След смъртта на дядо Катьо Владо продължил да се грижи за майка си. За
имота в с. Изгрев се грижел Владо. Баба Иванка казала така „Дайте му ключовете за с.
Изгрев и за лозето“. Само тя имала ключове, дала му ги и му казала той да се грижи за
имотите. Владо и Павлина сеели зеленчуци, домати, краставици, пипер, патладжан, картофи,
тикви, царевица. Свидетелката посочва, че често /през седмица, две/ е посещавала имота в с.
Изгрев, включително и със съпруга си, помагала е на Владо и на Павлина, когато са я
молели за това. Никога не е виждала ищцата Р. в имота. Знае от баба Иванка и от Владо, че
тя не е искала да има нищо общо с брат си и с майка си. Обяснява, че Владо и Павлина са
правели ремонт на къщата и са я поддържали, като дори съпругът й е помагал при
боядисването. Владо и Павлина направили мрежа с колове на лицето на имота. Отгоре няма
мрежа, за да може да влиза трактор и да оре. Знае, че Владо е наемал човек и му е плащал, за
да оре. Имотът в „Манастирски рид“ описва като лозе, мястото е под наклон и се свлича.
Владо и Павлина направили нова ограда с помощта на приятели. Пренаредили покрива.
Съпругът й участвал в боядисването на дървената барака преди 4-5 години. Свидетелката
често ходела и на този имот, като ходели на плаж. Посочва, че след смъртта на Владо за
имотите останали да се грижат съпругата му Павлина и дъщеря им К..
Съгласно показанията на свидетеля Димитричка Иванова, които съдът цени при
условията на чл. 172 ГПК, същата е втори братовчед на Р. и на брат й Владо, поради което
ги познава от детските си години. Посочва, че притежава имот в с. Изгрев, като живее там,
на същата улица през един имот на къщата, която е на Владо. Обяснява, че след като
придобиват имота през 1979-1980 г. дядо Катьо и баба Иванка започват да строят къща там.
Дядо Катьо и баба Иванка живели в имота до смъртта си. След смъртта на дядо Катьо Владо
продължил да се грижи за майка си, включително я взел да се грижи за нея в гр. Варна.
Владо и Павлина се грижели за градината, орали, сеели зеленчуци, дръвчета. Един приятел
на Владо имал трактор и ходил да оре. Тракторът влизал от страната на нивите, където
нямало ограда. Посочва, че не е виждала Р. от 40-50 години. Ремонтът в имота е правен от
Владо, той сложил оградата. Свидетелката лично е участвала в ремонта, с мъжа й
боядисвали и чистели. Знае от разговорите си с баба Иванка, че къщата и някакво лозе, на
което не е ходила, остават за Владо, докато апартаментът в гр. Варна до Спортна зала – за Р.,
която го е платила на майка си. След смъртта на Владо, Павлина и К. продължават да се
грижат за имота. Знае, че Р. няма ключ за имота. Обяснява, че преди 2-3 дни /преди датата на
проведеното по делото открито съдебно заседание – 19.10.2022 г./ дъщерята на Р. – Дарина е
идвала да иска ключ.
Съгласно показанията на свидетеля Йордан Димитров Манавски, същият познава
Владо и Павлина от края на 1996 г. Обяснява, че откакто ги познава двамата имат имот в с.
Изгрев и лозе на Дървения мост в „Манастирски рид“. Ходил е да им помага, когато са го
канели. На къщата помагал за покрива, на лозето също, тъй като имал съответните умения.
Не е виждал друг човек, освен Владо, да обработва имотите. Един съсед в с. Изгрев му
помагал да оре. През годините Владо и Павлина поддържали имотите. В имота в с. Изгрев
изградили мрежа откъм улицата. Сеели царевица, имало и дръвчета. Заедно с Владо садили
малини, донесени лично от свидетеля. Описва лозето като находящо се в близост до дерето,
което непрекъснато взима от имота, като всяка зима оградата там постоянно увисвала, което
налагало двамата с Владо постоянно да я опъват. От Владо знае, че лозето му е било на път
за работа, затова често е минавал оттам и се е грижел за него. По думите на баба Иванка
имотите били на Владо. Владо също му е казвал, че са негови. Обяснява, че никога не е
виждал дъщерята на баба Иванка – Р..
Съгласно показанията на свидетеля Росица Калчева Паунова, същата познава Р.,
майка й и баща й. За имотите в с. Изгрев и Манастирски рид знае, че са от родителите й.
Знае, че е получила апартамент. От общи познати, от родителите на Р. и от съседи е чула, че
тези имоти са собственост на Владо. От лични разговори с Р. знае, че тези два имота са на
майка й и баща й. Р. й е споделяла за имота на село, че майка й е искала да го прехвърли. Не
7
знае дали го е направила. Обяснява, че апартаментът във Варна е прехвърлен на Р. от
родителите й срещу заплащане от нейна страна, тъй като брат й е имал нужда от финанси.
Познава имота на Манастирски рид, като посочва, че не е ходила в имота в с. Изгрев. След
смъртта на съпруга на Р. я е придружавала до имота на Дървения мост, за да й помага да го
поддържа. Имотът бил ограден, като впоследствие оградата била паднала, защото
последният път като ходила през 2006 г., там било заключено и нямало как да влязат. Р.
разбрала, че брат й се е намесил и той е заключил имота. Споделяла й е, че от познати и
съседи на имота на Манастирски рид е чувала, че Владо е афиширал, че имотът е негов.
Съгласно показанията на свидетеля Татяна К. Прокопова, племенница на Р. К., които
съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, същата не е чувала апартаментът на Спортна зала
да е на Р., а имотът в с. Изгрев – на Владо. Спомня си, че апартаментът на Спортна зала е
бил продаден на Р. и съпругът й Георги, когато синът на дядо Катьо и баба Иванка – Владо е
пожелал да му помогнат да изплати собствения си апартамент. Обяснява, че е ходила като
много малка в имота в с. Изгрев. През 1981-1982 г. се строяло в имота, като освен дядо
Катьо, знае, че и Павлина е влагала материали, например дограма. Дядо й Добри и чичо й
Георги носели прозорци и врати. След 1984 г. не е посещавала имота в с. Изгрев. Познава
имота в Манастирски рид. Преди там имало ограда с тел, но в момента не е оградено. За
последно е ходила в този имот през 1998 г., когато е бил жив чичо й Георги. Не й е казвано,
че Р. няма дял в тези имоти. Според свидетеля, Р. е имала самочувствие, че има наследствена
квота и е разчитала на тези части, за да помогне на дъщеря си, когато тя се разболяла от
онкологично заболяване. Имала желание да й се платят дяловете, за да помогне на дъщеря
си за операция.
Съгласно показанията на свидетеля Дарина Георгиева Стоянова, дъщеря на Р. К.,
които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, апартаментът на Спортна зала е продаден
на майка й от дядо Катьо и баба Иванка, тъй като Владо Катев /неин вуйчо/ е имал нужда от
средства, за да закупи апартамента си във Възраждане. Посочва, че при разговор с баба й
Иванка, тя й е казала, че внучката й К. К. е искала да й препише имота, като в замяна смени
дограмата на къщата. Предварителен договор не е имало и баба й нищо не е обещавала.
Поддържа, че преди около 3 години е водила разговори с вуйчо й за подялба на
наследството, тъй като имали нужда от пари за лечение. Обяснява, че е възможно да е
разговаряла с вуйчо си за подялба на наследствени имоти във вилна зона „Лазур“, доколкото
именно по съдебен ред било разделено това място. Не е чувала от майка си, че се е отказала
от тези два имота, съответно, че няма дял от тях. Знае, че баба й Иванка е прехвърлила
наследствената си част от имота на Манастирски рид на Владо, с нотариален акт за покупко-
продажба. За имота в с. Изгрев не й е известно такова обстоятелство.
Съгласно трайната практика на ВКС за придобиването на недвижим имот по давност
в общата хипотеза по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС е необходимо упражняване на владение
върху него в период от десет години, което да е непрекъснато, явно и необезпокоявано.
Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният
елемент – упражняване на фактическата власт върху вещта. Тя включва извършване на
фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по
съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението – намерението за
своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят
установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС – предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява
външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието
на собственика. В отношенията между съсобственици не е изключено приложението на
презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от тях има
право да ползва вещта. Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик
ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на
другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо
8
да демонстрира, че е отблъснал владението на другите съсобственици и е започнал да свои
техните части за себе си. Превръщането на държането във владение не изисква някакъв
специален акт, макар че може да съществува и такъв. Същественото е действията на своене,
които покриват съдържанието на правото на собственост, да са изявени пред
съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имотът се свои изцяло от този,
който упражнява и фактическа власт върху него. Заключването на имота и
преустановяването на достъпа на другия съсобственик в него могат да бъдат действия на
отблъскване на владението.
Без значение са фактите, съставляващи основания за спиране и прекъсване на
давността, които са се проявили след изтичане на срока на придобивната давност, когато
правото на собственост вече е придобито. И това е така, тъй като позоваването на давността
не е елемент от фактическия състав на придобиването по давност – ТР № 4/2012 г. на ОСГК
на ВКС.
От съвкупния анализ на коментираните по-горе гласни доказателствени средства и с
оглед посочените разрешения съдът приема, че в случая може да бъде направен обоснован
извод за осъществявано давностно владение от страна на Владо Катев и неговата съпруга П.
К. по отношение на идеалните части на другите съсобственици върху процесните имоти.
Показанията на свидетелите Николинка Георгиева Тодорова, Димитричка Иванова Иванова,
Йордан Димитров Манавски са еднопосочни в смисъл, че след смъртта на дядо Катьо синът
му Владо е поел грижите както за майка си Иванка, така и за имота в с. Изгрев и лозето на
Дървения мост. Двамата със съпругата му П. са обработвали имотите, сеели са зеленчуци,
извършвали са съответни ремонтни дейности – смяна на покрива, на оградата и т. н. И
тримата свидетели категорично посочват, че при разговори с баба Иванка същата
нееднократно е посочвала, че тези имоти са собственост на Владо и той следва да ги
стопанисва. Установява се, че волята на Иванка К. е била подялбата на притежаваното от
нея имущество приживе в смисъл, че двата процесни имота следва да се считат собствени на
Владо Катев. Индиректно в този смисъл е и фактът на прехвърляне на притежаваните от нея
идеални части от собствеността върху имота в „Манастирски рид“ на сина й Владо
посредством сключения още през 2006 г. нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот. Дори и свидетелят на ответната страна по установителните искове Росица Калчева
Паунова ясно заяви, че от общи познати, от родителите на Р. и от съседи е чула, че тези
имоти са собственост на Владо. Тоест, може да се направи заключение, че Иванка К. е имала
ясното съзнание, че синът й Владо владее процесния имот в с. Изгрев с намерение за своене,
съответно, че е променил държането на идеалните части на майка си във владение за себе
си. Това владение е явно – възприето е от баба Иванка като такова, не е било смущавано от
нея и е непрекъснато. Упражнявано е в период повече от 10 години, считано от смъртта на
Катьо Катев, поради което следва да се приеме, че предпоставките на придобивната давност,
визирани в чл. 79 ЗС, са реализирани.
Упражняваното от Владимир Катев владение върху целия имот в с. Изгрев,
включително върху частите на сестра му Р. К. /1/6 ид. част/, съдът приема, че е станало
достояние на ищцата по иска за делба. Прави впечатление, че в нито един момент в хода на
производството Р. К. не наведе твърдения, съответно не проведе доказване, да се е
интересувала по какъвто и да е начин от този имот след смъртта на баща си Катьо Катев.
Същата не е посещавала имота, не е изразявала желание да го стопанисва. Изрично нейната
свидетелка Росица Паунова посочва, че по отношение на имота на село Р. й е споделяла, че
майка й е искала да го прехвърли на Владо. От показанията на свидетелите Николинка
Георгиева Тодорова и Димитричка Иванова Иванова може да се направи еднозначен извод,
че Р. К. не е притежавала ключ за процесния имот. От анализа на свидетелските показания
се установява, че същата е знаела, че имотът се свои от брат й, като не е предприела каквито
и да е действия, за да отблъсне това владение. Предявеният иск за делба е много след
изтичането на придобивната давност, поради което е без правно значение в случая.
9
По отношение на имота в Манастирски рид свидетелката Росица Паунова /свидетел
на Р. К./ посочи, че последно е посещавала този имот през 2006 г., когато вече бил заключен
и достъпът до него бил ограничен. Самата Р. й е споделяла, че брат й е заключил имота и й
пречи, като не я пуска вътре. Установяването на този неизгоден за ищцата по
първоначалния иск факт и то от водения от нея свидетел съдът приема за достатъчно
основание да заключи, че това без съмнение е действие по отблъсване на владението от
страна на Владо Катев спрямо съсобственика в имота – сестра му Р. К.. Заключването на
имота и препятстването на достъпа до него са именно действията, с които Владимир Катев е
манифестирал спрямо сестра си намерението да свои притежаваните от нея 1/6 ид. части от
собствеността върху имота. От 2006 г. до 2016 г. е изтекъл период от 10 години, през който
владението върху тези идеални части е било явно, непрекъснато и необезпокоявано, поради
което следва да се приеме, че правото на собственост вече е придобито.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Татяна К. Прокопова, която заяви, че
не й е казвано, че Р. К. няма дял в имотите в с. Изгрев и Манастирски рид, доколкото
впечатленията на същата от имотите са преди 2000 г. и доколкото не бе установено в
производството тя да е поддържала близки контакти с починалата Иванка К..
Съдът не кредитира и показанията в този смисъл на Дарина Георгиева Стоянова
/дъщеря на Р. К./, предвид заинтересоваността на лицето от изхода на спора в полза на
нейната майка. Още повече, че също не бе проведено доказване свидетелят да е поддържал
близки и чести контакти с нейната баба Иванка К.. Правно ирелевантно е обстоятелството,
че ищцата и нейната дъщеря са разчитали на парите от наследствената й квота в
собствеността върху имотите.
Представените с отговора на исковата молба от 02.06.2022 г., подаден от Р. К. К.,
чрез процесуалния й представител – адв. Д. Т., писмени доказателства по никакъв начин не
могат да променят направените по-горе изводи. И това е така, доколкото същите касаят един
отдалечен във времето период /последните фактури са от 2002 г. и съответно не става ясно
за кой имот се отнасят/. Дори да се приеме, че са представени надлежни доказателства за
заплащане на местни данъци и такси за процесните имоти в изпълнение на
административните задължения на страната, то това обстоятелство по никакъв начин не се
отразява на изтеклата в полза на Владимир Катев придобивна давност.
По изложените съображения съдът приема, че предявените инцидентни
установителни искове за собственост са основателни и следва да бъдат уважени. Доколкото
в производството не е установена съсобственост между страните, а двата процесни имота се
притежават изцяло само от ответниците П. и К. Катеви, то предявеният иск за делба следва
да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в нотариалния акт за покупко-
продажба от 27.12.2006 г., сключен между Иванка К. и Владимир Катев липсва изрично
посочване, че е прехвърлена собствеността върху 4/6 ид. части от собствеността върху
сграда с настоящ идентификатор 10135.2517.2403.2, с площ по скица 11 кв. м., с
предназначение: селскостопанска сграда.
В същото време обаче от заключението на вещото лице Т. О. по приетата по делото
съдебно-техническа експертиза /съдът приема, че не следва подробно да коментира това
заключение, предвид направените изводи за неоснователност на иска за делба/, съответно от
обясненията му, дадени в проведеното на 19.10.2022 г. открито съдебно заседание, се
установява, че тази сграда не може да бъде окачествена като самостоятелна сграда. Същата
представлява площадка, голяма около метър, подпряна със зидове. Има денивелация на
улицата и за да се изравни нивата е създадена тази площадка. В стария план е отбелязана
точно като площадка, а в кадастралната карта е допусната техническа грешка и е отбелязана
като сграда.
Именно това е най-вероятната причина тази „сграда“ да не е изрично посочена в този
10
нотариален акт, издаден при действието на стария план за местността, а не по настоящата
кадастрална карта. Доколкото не представлява самостоятелен обект на правото на
собственост, то няма как да бъде допусната до делба тази постройка.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат ответниците.
Същите представят списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени
такива в общ размер от 427 лв., както следва: 100 лв. – държавна такса, 127 лв. – за
снабдяване с преписи, данъчни оценки на имотите, съответно за вписване на исковата
молба, както и 200 лв. – депозит вещо лице, която сума следва да бъде присъдена в полза на
ответната страна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по реда на ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата 50 лв. в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС, представляваща дължимата държавна такса при
отхвърляне на иска за делба.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. “Васил
Друмев“ № 40, вх. Г, ет. 5, ап. 64, срещу П. К. К., ЕГН ********** и К. В. К., ЕГН
**********, и двете с адрес: гр. Варна, ул. „Калофер“ № 2А, ет. 2, ап. 2, иск с правно
основание чл. 34 ЗС за делба на следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с
идентификатор 32528.10.43 по КККР на с. Изгрев, общ. Суворово, с площ по скица 1 683
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при граници: имоти с
идентификатори 32528.10.19, 32528.10.44, 32528.10.352, 32528.10.42, 32528.10.425, заедно с
построените в имота едноетажна сграда с идентификатор 32528.10.43.1, с площ по скица 53
кв.м., с предназначение: вилна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор 32528.10.43.2,
с площ по скица 25 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор 32528.10.43.3, с площ по скица 17 кв.м., с предназначение: селскостопанска
сграда, при следните квоти: за Р. К. К. – ½ ид.части, П. К. К. – ¼ ид.части и К. В. К. – ¼
ид.части; 2/ поземлен имот с идентификатор 10135.2517.2403 по КККР на гр. Варна,
находящ се в кв. Виница, местност „Манастирски рид“, целият с площ по скица 654 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, при граници: имоти с
идентификатори 10135.2517.9610, 10135.2517.2402, 10135.2517.5123, заедно с построените в
имота сгради: едноетажна сграда с идентификатор 10135.2517.2403.1, с площ по скица 29
кв.м., с предназначение: вилна сграда – еднофамилна и сграда с идентификатор
10135.2517.2403.2, с площ по скица 11 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, при
следните квоти: за Р. К. К. – 1/6 ид.части от поземления имот, 1/6 ид.части от вилната сграда
и ½ ид.части от селскостопанската сграда; П. К. К. – 7/12 ид.части от поземления имот, 7/12
ид.части от вилната сграда и 1/4 ид.части от селскостопанската сграда и К. В. К. – 3/12
ид.части от поземления имот, 3/12 ид.части от вилната сграда и 1/4 ид.части от
селскостопанската сграда.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. К. К., ЕГН ********** и К.
В. К., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. Варна, ул. „Калофер“ № 2А, ет. 2, ап. 2, от една
страна и Р. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 40, вх. Г, ет. 5,
ап. 64, от друга страна, че П. К. К. и К. В. К. са собственици на следните недвижими имоти:
1/ 5/6 ид. части от поземлен имот с идентификатор 32528.10.43 по КККР на с. Изгрев, общ.
Суворово, с площ по скица 1 683 кв.м., с трайно предназначение на територията:
11
урбанизирана, при граници: имоти с идентификатори 32528.10.19, 32528.10.44, 32528.10.352,
32528.10.42, 32528.10.425, заедно с 5/6 ид. части от построените в имота сгради, а именно:
едноетажна сграда с идентификатор 32528.10.43.1, с площ по скица 53 кв.м., с
предназначение: вилна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор 32528.10.43.2, с площ
по скица 25 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор
32528.10.43.3, с площ по скица 17 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, на
основание продължило давностно владение, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗС, и 2/ 1/6 ид. част от поземлен имот с идентификатор 10135.2517.2403 по КККР на гр.
Варна, находящ се в кв. Виница, местност „Манастирски рид“, целият с площ по скица 654
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при граници: имоти с
идентификатори 10135.2517.9610, 10135.2517.2402, 10135.2517.5123, заедно с 1/6 ид. част
от построените в имота сгради, а именно: едноетажна сграда с идентификатор
10135.2517.2403.1, с площ по скица 29 кв. м., с предназначение: вилна сграда – еднофамилна
и сграда с идентификатор 10135.2517.2403.2, с площ по скица 11 кв.м., с предназначение:
селскостопанска сграда, на основание давностно владение, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д № 487/2022 г. по описа на ВРС, XLVI
състав, в частта му по предявения от П. К. К., ЕГН ********** и К. В. К., ЕГН **********,
и двете с адрес: гр. Варна, ул. „Калофер“ № 2А, ет. 2, ап. 2, от една страна и Р. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 40, вх. Г, ет. 5, ап. 64, от друга страна,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за приемане на установено в
отношенията между страните, че П. К. К. и К. В. К. са собственици и на останалата 1/6 ид.
част /притежавана от тях по наследство/ от поземлен имот с идентификатор 32528.10.43 по
КККР на с. Изгрев, общ. Суворово, с площ по скица 1 683 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, при граници: имоти с идентификатори 32528.10.19, 32528.10.44,
32528.10.352, 32528.10.42, 32528.10.425, заедно с 1/6 ид. част от построените в имота сгради,
а именно: едноетажна сграда с идентификатор 32528.10.43.1, с площ по скица 53 кв.м., с
предназначение: вилна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор 32528.10.43.2, с площ
по скица 25 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор
32528.10.43.3, с площ по скица 17 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда, на
основание чл. 130 ГПК.
ОСЪЖДА Р. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 40, вх.
Г, ет. 5, ап. 64, да заплати на П. К. К., ЕГН ********** и К. В. К., ЕГН **********, и двете
с адрес: гр. Варна, ул. „Калофер“ № 2А, ет. 2, ап. 2, сумата 427 лв. /четиристотин двадесет
и седем лева/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Р. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 40, вх.
Г, ет. 5, ап. 64, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
– Варна сумата 50 лв. /петдесет лева/, представляваща дължимата държавна такса по
отхвърления иск за делба, на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Решението в прекратителната му част има характер на определение и подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред
Варненски окръжен съд.
12
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13