№ 165
гр. Враца, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20211420200536 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. От ЗАНН.Образувано е по
жалба на В. А. Ч. от гр.Враца против НП№ 21-0967-000696/12.05.2021 г. на
Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което за извършено
нарушение по чл.119, ал.1 ЗДвП, на жалбоподателката е наложено
административно наказание глоба в размер на 100.00 лв. на основание чл.183,
ал.5,т.2 ЗДвП, както и за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП е наложено
административно наказание глоба от 50.00 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6
ЗДвП. В жалбата, поддържана и в с.з. от упълномощения процесуален
представител-адв.И.И., както и в допълнително писмено становище, се
релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното постановление, поради допуснати множество нарушения на
материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и
становище по жалбата.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
1
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно
легитимирано лице в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, при следните
съображения:
На 27.04.2021 г. , около 07.25 ч., жалбоподателката /по това време
ученичка в ПМГ-Враца/, управлявала л.а.“Ауди А3“ с рег.№***** по
ул.“Демкрация“ в гр.Враца, бързайки за матура. На пешеходната пътека,
разположена между магазин „Била“ и ПМГ, движейки се в крайна дясна
лента на пътното платно и при паралелно движещ се в съседната лява лента
друг автомобил, жалбоподателката не пропуснала движещите се по
пешеходната пътека пешеходци-две момичета и едно момче, като
същевременно използвала и мобилен телефон, държан с ръка в областта на
ухото. Това й поведение било непосредствено възприето от полицейски екип-
в състав св.Св.Н. и Ал.А., които по същото време осъществявали контрол по
спазване на ЗДвП по предварително утвърдени със съответна заповед график
и на установъчен пункт след въпросната пешеходна пътека, на
ул.“Демокрация“ срещу №15. След възприемане на тези нарушения на
жалбоподателката, двамата полицейски служители потеглили със своя
служебен автомобил след нейния и малко по-нагоре по същата улица, на
следващото светофарно кръстовище, в района на „Космос“ и след подаване на
звуков и светлинен сигнал, я спрели за проверка. Там на място срещу
жалбоподателката бил съставен АУАН№375680/27.04.21 г. за две нарушения
по чл.119, ал.1 ЗДвП и по чл.104а ЗДвП, който е подписан от нея без вписани
възражения, но с устни обяснения пред полицейските служители за това, че
„бърза за матура“.
Последвало е издаването на обжалваното наказателно постановление, с
което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на
нарушенията, на основание чл.183, ал.5,т.2 ЗДвП, съответно по чл.183, ал.4,
т.6 ЗДвП, на жалбоподателката са наложени административни наказания –
две глоби от по 100.00 лв. и 50.00 лв.
Гореизложените фактически обстоятелства съдът възприе на базата на
приобщените по съответния процесуален ред доказателства- св.показания на
полицейските служители С.Н. и А.А., които са категорични, че
непосредствено и при пряка видимост са възприели отнемането на
2
предимството на наличните пешеходци, стъпили на пешеходната пътека,
както и използването на мобилен телефон от жалбоподателката по време на
управлението на лекия автомобил. Показанията са незаинтересовани,
последователни и вътрешно непротиворечиви, поради което и съдът ги
кредитира изцяло като добросъвестно изложени и достоверни.
В рамките на доказателствения анализ и във връзка с доказателствените
възражения на защитата, тук е мястото да се подчертае, че за
съставомерносттта на първото нарушение по чл.119, ал.1, вр.чл.183, ал.5,т.2
ЗДвП е необходимо при наличие на пешеходна пътека, ясно маркирана,
сигнализирирана и обозначена по съответния ред, водачът при всички да
намали скоростта или да спре, за да пропусне наличните пешеходци.
За съставомерността на второто нарушение по чл.104а ЗДвП, вр.чл.183,
ал.4,т.6 ЗДвП, следва да е налице доказана употреба и използване на мобилен
телефон по време на управление, без значение каква е конкретната форма на
употреба и използване /напр.говорене, писане на съобщения, „чатене“,
„сърфиране“ и др./.
Съотнесено към горните правни характеристики на двете
инкриминирани нарушения, възраженията на защитата за недостоверност на
показанията на двамата полицейски служители, поради противоречие в
дребни детайли от показанията им /като напр. с коя ръка е бил държан
телефона от жалбоподателката-лява или дясна/, са очевидно несъстоятелни,
тъй като дори и да е факт, такова несъотвествие е несъществено спрямо
основните факти от предмета на доказване и с нищо не променя основната
част от показанията им, че такова използване е налично. Освен това подобно
дребно противоречие и несъотвествие в никакъв случай не може да бъде
отдадено на заинтересованост, предубеденост или недостоверност на
въпросните св.показания. Напротив, същото е абсолютно логично обяснимо и
житейски оправдано, както с изминалия период от време между случилото се
спрямо свидетелстването в с.з., така и с големия обем и натовареност на
свидетелите в служебното им качество, откъм ежедневно констатиране на
нарушения и съставяне на АУАН по ЗДвП.
Същевременно ангажираните от защитата свидетелски показания на
спътничката в автомобила на жалбоподателката-св.Вл.Й., също не
опровергават използване на мобилно устройство, доколкото свидетелката
3
единствено и пряко отрича само факта, че жалбоподателкатата „не е говорела
по телефон“ В по-нататъшните си показания, въпросната свидетелка
фактически потвърждава, че в рамките на цялата хронология на събитията,
свързани с „бързане за матура“, двете с жалбоподателката са използвали
телефона й по определен начин, повод и причина /“за снабдяване със сини
химикалки от жена, живееща в близост/. По аналогичен начин е състоянието
на въпросните свидетелски показания и в частта им, касаещи другото
нарушение.Св.Й. не отрича фактите, съобщени и от полицейските служители,
че жалбоподателката е била наясно с наличната пешеходна пътека и че по нея
е имало пешеходци, както и че жалбоподателката се е движела в крайна дясна
лента, при паралелно движещ се друг автомобил в съседната лява пътна
лента.Единствено и то чисто субективно, свидетелката твърди, че видимостта
на жалбоподателката като водач е била ограничена от въпросния друг
автомобил в лявата лента. Дори и да се приемат за достоверни в тази им част,
тези показания отново с нищо не опровергават показанията на двамата
полицейски служители, както и факта на налично нарушение по чл.119, ал.1
ЗДвП. Напротив, при ясно знание и представи за налична пешеходна пътека,
съответна пътна маркировка и в конкретните пътни условия и място на
движение, и най-вече при евентуални условия на ограничена от ляво
видимост, то и жалбоподателката в още по-голяма степен е била длъжна да
прояви внимание, да прецени пътната ситуация и при всички случаи да спре
преди пешеходната пътека, за да пропусне евентуално наличните и движещи
се по нея пешеходци.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
От процесуална страна, в административно-наказателното производство
започнало със съставяне на акта и завършило с обжалваното наказателно
постановление не са допуснати процесуални пороци от категорията на
“съществените” и представляващи основание за отмяна на НП. АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, с оглед представената по делото Заповед
№8121з-515/14.05.18 г. и съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и
чл.57 ЗАНН, в това число конкретизация за време и място на извършване на
двете нарушеня, пълно, точно и ясно описание на обективните им признаци и
съответстваща на това описание правна квалификация на двете нарушения.
4
От материално-правна страна и на база гореизложения доказатествен
анализ, то и обжалваното НП в случая се явява напълно законосъобразно,
правилно и обосновано: По делото безспорно се установиха фактите относно
извършването на двете инкриминирани нарушения и тяхното авторство в
лицето на жалбоподателката. Касае се до формални нарушения, „на просто
извършване“ и не се установиха никакви допълнителни обстоятелства,
категоризиращи нарушенията като такива с по-ниска обществена опасност от
обичайната за този вид нарушения, представлващи основание за приложение
на чл.28 ЗАНН. Правилно и в съотвествие с изискванията на чл.27 ЗАНН,
АНО е определил и наложил следващите се за тези нарушения санкции в
абсолютен размер от 100.00 лв., съгласно чл.183, ал.5,т.2 ЗДвП и от 50.00 лв.,
съгласно чл.183, ал.4,т.6 ЗДвП.
Съдът не възприема никое от изложените останали възражения на
защитата за нарушения на материалния и процесуален закон, извън тези
свързани с оценка и анализ на доказателствения материал, за които вече бяха
подробно изложени съображения от настоящия съдебен състав по-горе в
мотивите. По-конкретно:
В АУАН и в НП ясно и недвусмислено е конкретизирано мястото на
извършване и констатиране на процесните нарушения, а именно
„ул.Демокрация срещу №15“ в гр.Враца“ и което място безспорно се
установи от всички свидетелски показания по делото. В случая защитата
целенасочено или не, пропуска думата „срещу“ този номер на улицата,
посочени в АУАН и НП, с твърдения за недоказаност на местоизвършване на
нарушението, с приложени географски извадки от „Гугъл мап“, касаещи
съвсем други административни адреси.
Не се споделят и възраженията, свързани с посоченото в НП отнемане на
контролни точки: същото не представлява административно наказание по
смисъла чл.13 и сл ЗАНН и съгласно константната съдебна практика,
въпросното отнемане на контролни точки не подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност и на обсъждане в рамките на обжалване на НП по реда на
чл.63 и сл ЗАНН.
При така изложените съображения обжалваното НП като
законосъобразно, правилно и обосновано, следва да бъде потвърдено
изцяло.
5
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП№21-0967-000696/12.05.2021 г. на Началник група
към ОДМВР-Враца, сектор “ПП”-Враца, с което на В. А. Ч. от гр.Враца, с
ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.119, ал.1 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100.00 лв. на основание чл.183,
ал.5, т.2 ЗДвП, както и за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. на
основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6