РЕШЕНИЕ
№ 260086/. 09.03.2021г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в проведеното на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година открито заседание, в състав:
Председател:
Минка
Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
с участието на секретаря Лилия Кирякова, като разгледа докладваното от
съдията Бозаджиев в.гр.дело №74 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260248/27.11.2020г., постановено по гр.д.№84/2020г. по
описа на РС- Пещера е отхвърлен предявения от
М. С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник й- адв.Р.К. ***,
против К.Й.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес:*** иск, с
правно основание чл.284, ал.2, вр. чл.292, ал.2, вр. чл.79, ал.1, предл. първо
от ЗЗД, да прехвърли на ищцата правото на собственост върху недвижим имот
УПИ-І-32 в кв.4 по плана на с.Л., общ.С., обл.П., ул.„Ч.“ **, с площ от
730кв.м. при съседи: от двете страни улица, УПИ ХVІ- 32 на наследници на Й.В.С.и
УПИ ІХ-33- Н.В.С., ведно с построените в него: едноетажна масивна жилищна
сграда с площ от 65кв.м., паянтова жилищна сграда с площ от 35кв.м. и паянтова
жилищна сграда с площ от 15кв.м., както и УПИ ХVІ-32 в кв.4 по плана на същото
село, административен адрес: с.Л., Община С., обл.П., ул.„Ч.“ **, с площ от
705кв.м. при съседи: улица, УПИ І- 32-
наследници на Й.В.С.и УПИ ХV- 35- Г.Б.С.и С.Б.С., както и собствеността
върху лек автомобил марка и модел „О. В.“, с рег.№******, цвят червен, с
идентификационен номер W…….и двигател без номер, като неоснователен и
недоказан.
Осъдена е М. С.Д., ЕГН **********, с адрес:г***, чрез пълномощник-
адв.Р.К. ***, да заплати на К.Й.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и
настоящ адрес ***, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата в размер на 970лв.
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. С.Д., чрез
пълномощника й адв.К..
Твърди се, че решението е незаконосъобразно. В тази връзка се приема,
че неправилен е изводът на решаващият съдебен състав, че липсват безспорни доказателства
за твърдяното от ищцата основание за даването на паричните суми.
Визира, че са изпратени много пари на ответника, което е видно от
представените по делото банкови документи. Приема се, че това е неоспоримо
доказателство и не е в полза на ответника. Това, че последния не го признава не
е вина на майката му.
Не се отрича, че няма писмен белег за уговорка, но това е обяснимо,
тъй като става дума за отношения между най- близки хора.
Твърди се, че съдът неоснователно е кредитирал показанията на свидетелите
М.В.Г. и Й.Й.Ц..
Счита се, че ответникът не е доказал, че е работил във фирма „Ф.И.“- П..
Също така от представените от ответната страна документи, издадени от кредитни
фирми не се установява, какви заеми е получавал, размер и в какъв период.
Твърди се, че се налага извода, че ответникът не е доказал наличие на
негови финансови доходи, както за ежедневно преживяване, така и за покупка на
недвижими имот и лек автомобил.
Визира се, че за твърдените от ответника разходи за ремонт не са
налице доказателства. Относно сумата от 2500лв. се приема, че тя е ползвана за
покупката на лекия автомобил, но това не се кредитира от съда.
Приема се, че обжалваното решение е постановено при пренебрегване на
безспорни писмени доказателства, представени от ищцовата страна.
Искането е за отмяна на обжалваното решение, като се уважи предявения
иск.
Моли се за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- К.Й.Д., чрез пълномощника му адв. П. ***.
Твърди се, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Изложени са подробни съображения в насока, че неоснователност на оплакванията
изложени във въззивната жалба.
Искането е оставяне подадената въззивна жалба, като неоснователна, с
потвърждаване на обжалваното решение.
Моли се за присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателката М. С.Д., редовно призована не се
явява. Същата се представлява от процесуалния й представител адв.Р.К.. От
страна на последната се моли да бъде уважена подадената въззивна жалба, като се
отмени постановеното от първоинстанционният съд решение с уважаване на
предявения иск. В този излага съображения. Моли за присъждане на направените
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата К.Й.Д., редовно призован не се явяват. За него
се явява пълномощникът му- адв.П.. Същият оспорва подадената въззивна жалба.
Приема, че същата е неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
обосновано. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе,
Пазарджишкият окръжен съд извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод на
подадена искова молба от М. С.Д., против К.Й.Д.
с правно основание чл.284, ал.2, във вр. чл.292, ал.2, във вр. с чл.79
от ЗЗД.
Твърди се от ищцата, че дълги години е живяла и работила в чужбина,
като със спестените парични средства желаела да закупи недвижими имоти и лек
автомобил. Тъй като не се намирала в страната и според нея разпоредителните
сделки не можели да се осъществят в нейно отсъствие, с ответника- неин син,
устно се уговорили, той от свое име да сключи договори за покупко- продажба, с
които да придобие собствеността върху имотите и лекия автомобил, като заплати
цените по договорите с парични средства, изпратени от ищцата, а след
завръщането й в България да й прехвърли собствеността върху тях.
Сочи се, че страните постигнали тази уговорка помежду си по телефона
непосредствено преди датата 18.06.2015г.
Твърди се, че за сключване на въпросните сделки ищцата превеждала по
банков път на името на ответника суми, на обща стойност 7695 евро или около 15
000лв. като подробно се посочва всяка от отделните сумите по размер и дата на
превеждането й.
Визира се, че с посочената сума и в изпълнение на уговореното между
тях, ответникът закупил два недвижими имота, а именно:
-УПИ I-12 в кв. 4 по плана на с.Л., общ.С., обл.П., с административен
адрес ул.„Ч.“ **, с площ от 730кв.м. при съседи: от двете страни улица, УПИ
XVI-2 на наследници на Й.В.С.и УПИ 33- Н.В.С., ведно с построените в имота:
едноетажна масивна жилищна сграда от 65кв.м., паянтова жилищна сграда /склад
към жилищната сграда/ с площ от 35кв.м. и паянтова сграда с площ от 15кв.м.,
както и
-УПИ XVI-32 в кв.4 по плана на с.Л., общ.С., обл.П., с административен
адрес ул.„Ч.“ **, с площ от 705 кв.м. при съседи: улица, УПИ I-32, на
наследници на Й.В.С.и УПИ XV-35- Г.С. и С.С.
Твърди се, че на продавачите на описаните имоти им е било известно
обстоятелството, че същите се купуват за сметка на ищцата.
Сочи се, че на 23.11.2017г. от влог в спестовна книжка, издадена от
Банка „ДСК“ клон Пещера, дъщерята на ищцата изтеглила сумата от 2500лв. и я
предала на ответника за закупуване на лек автомобил. С посочената сума и в
изпълнение на уговореното с ищцата на същата дата, ответникът сключил договор
за покупко- продажба на МПС, марка и модел „О. В.“, с рег. ******.
Твърди се, че въпреки завръщането й в България още през 2018г. до
настоящия момент, ответникът не е изпълнил задължението си по сключения между
страните договор за прехвърляне собствеността върху гореописаните недвижими
имоти и МПС.
Искането е да се осъди ответника да прехвърли на ищцата правото на
собственост върху подробно описаните в исковата молба недвижими имоти и лек
автомобил.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът К.Й.Д..
В него се оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцата. Не се
оспорва обстоятелствата, че е придобил собствеността върху описаните в исковата
молба недвижими имоти и лек автомобил, но сочи, че не е поемал задължение да
прехвърли правото на собственост върху тях на ищцата. Не оспорва, че ищцата е
изпращала пари по неговата банкова сметка.
***, че същите по нареждане на ищцата са вложени за закупуване на
движими вещи и ремонтни дейности за други нейни имоти, за ремонт на имоти на
сестра му, както и за негова финансова помощ от страна на ищцата като негова
майка.
Сочи, че недвижимите имоти и лекият автомобил са закупени с негови
парични средства, като излага подробно в периода от 2012г. до 2017г. за какво
са изхарчени паричните суми, превеждани от ищцата.
С оглед на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за съпруг и родствени връзки от 13.01.2020г. на
Община Пещера се установява, че страните са роднини по права линия- ищцата М. С.Д.
е майка на ответника К.Й.Д..
Видно от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот **76,
том I, рег. № 1436, дело № 133/2015 г. на Нотариус В.Г., с район на действие РС-
П., вписана по №612 в регистъра на НК се установява, че 18.06.2015г., свидетеля
Й. Ц. и В. Ц., в качеството си на продавачи са продали на ответника К.Д., в
качеството му на купувач, следните недвижими имоти, а именно: УПИ I-32 в кв.4
по плана на с.Л., общ.С., обл.П., с административен адрес: ул.„Ч.“ **, с площ
от 730кв.м., ведно с построените в имота: едноетажна масивна жилищна сграда от
65кв.м., паянтова жилищна сграда /склад към жилищната сграда/, с площ от
35кв.м. и паянтова сграда с площ от 15кв.м. за сумата от 4800лв. и УПИ XVI-32 в
кв. 4 по плана на с.Л., общ.С., обл.П., с административен адрес: ул.„Ч.“ **, с
площ от 705 кв. м. за сумата от 2910лв.
Видно от Договор за покупко- продажба на ППС от 23.11.2017г. се
установява, че П.Х.Ф., в качеството си на продавач, продава на ответника К.Д.,
в качеството му на купувач, следното МПС- лек автомобил, марка и модел „О. В.“,
с рег. № ******, с номер на рама W. за сумата в размер на 300лв. Договорът е с
нотариално заверени подписи с рег.№30005 на Нотариус И.А., с район на действие
РС- П., вписан под №656 в регистъра на НК. Приложено е й Свидетелство за
регистрация част I, отнасящо се до горепосочения лек автомобил.
От приложените по делото преводни нареждания /в оригинал на италиански
и в превод на български език/ на парични средства направени от ищцата се установява,
че последната е превеждала за периода от 10.09.2013г. до 02.11.2017г. на сина
си- ответника К.Д., общо сумата в размер на 7695 евро.
От заверено копие на спестовната книжка на ищцата се установява
движението- внасяне и изтегляне от наличните парични средства. Отразено е, че на
23.11.2017г., от сметката са изтеглени парични средства в размер на 2500лв. Не
е посочено лицето, което ги е усвоило. Налице са данни и за други тегления, които
не са относими за да бъдат обсъждани.
Видно от заверени преписи на Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-01531810 от 22.11.2010г.; Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-01658607 от 10.04.2012г.; Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-10311143 от 21.08.2013г.; Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-11319245 от 17.06.2015г. се установява, че на ответника е отпуснати в заеми
сумата в общ размер на 6458,28лв. от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД. Във връзка с изплащането на заемните суми са представени удостоверения за
изплатен кредит.
Приложени са по делото и удостоверения за изплатени и други кредити,
за които не са ангажирани доказателства относно техния размер и датата на
отпускането им, както и удостоверения за липса на задължения по кредити към
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
От показанията на свидетелката Й. Ц., ангажирана от ищцовата страна се
изяснява, че е една от продавачите на процесните имоти. Същата визира, че не е
виждала ищцата лично, а само е разговаряла с нея по телефона, като й е
споделила, че искала да си купи къща в с.Л.. Споделя, че ищцата й казала, че
къщата щяла да бъде за сина й, поради което той щял да отиде на оглед и цялата
сделка ще бъде извършена със сина на ищцата. Изяснява, че парите за продажбата
ги е получила от ответника К., като след сделката нямала никакви контакти със
страните по делото. Споделя, че преди съдебното заседание е разговаряла с
ищцата, като поводът бил, че последната искала да си върне къщата, като била
много раздразнена, афектирана и говорела срещу ответника.
В показанията си св.М. Г. установява, че познава страните по делото,
както и че е запозната със закупуването през 2015г. на „къща и двор“ в с.Л. от
ответника. По повод закупуването на имотите, ответникът споделил „че там иска
да се устрои и да бъде самостоятелен“. Относно финансовата възможност на
ответника посочва, че имал добри доходи, тъй като работил във фирма в гр.П. и
отделно се занимавал с частен бизнес. Твърди, че не знае каква е цената на
процесните недвижими имоти, както и че след като ги е закупил започнал ремонт.
По отношение на процесното МПС споделя, че ответникът си купил за себе си нова
кола, две години след като си купил къщата и двора, която била черна на цвят,
марка „О.“. Изяснява, че заедно с ответника е ходила в къщата му в гр.Пещера,
която била доста голяма, както и че в последно време имал здравословни
проблеми.
На основание чл.176, ал.1 от ГПК в проведеното съдебно заседание
ответникът К.Д. посочва, че всичките пари, които е пращала ищцата от Италия
били вложени за ремонт и поддръжка на къща в гр.П., ул.„Н. Л.“ № 14, ет. 3,
като подробно посочва ремонтните дейности, както и, че няма документи за
ремонтите.
На основание чл.176, ал1 ГПК в проведеното съдебно заседание ищцата Д.
***, преди време бил собственост на ответника, а към настоящия момент е нейна
собственост.
Въз основа на приетото
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в
срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност
на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени от въззивната
жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция доказателства
намира, че решение е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба е неоснователна.
Направените в жалбата
оплаквания за неправилност на съдебното решение следва да се приемат за
неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на всички доказателства
по делото, достига до същите изводи като тези на районния съд, водещи до
отхвърляне на предявения иск.
Обстоятелствата, които са наведени в исковата молба от страна на
ищцата определят правилния извод изведен от страна на първоинстанционният съд,
че се касае за договор за поръчка между страните. Не се твърди от Д., че този
договор е писмен, а се навежда довод, че същия реално е сключен на база устна
договорка по телефона за придобиване от страна на сина й- ответника Д. на
недвижим имот и лек автомобил.
В тази насока следва да се посочи, че договорът за поръчка по правило е
неформален, като законът допуска да бъде съчетан с едностранната сделка по
упълномощаване на довереника или пък да бъде т.нар. „скрит мандат“, косвено
представителство /чл.292 от ЗЗД/.
В двата случая е налице разлика по отношение на доказването на
правоотношението между страните, като при скрития мандат законът в чл.292, ал.3 ЗЗД изисква, когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху
недвижими имоти от името на довереника, договорът да бъде сключен в писмена
форма с нотариална заверка на подписите. Когато обаче в отношенията с третите
лице довереникът действа от името и за сметка на доверителя, какъвто е и
настоящият случай, той се ползва от представителна власт по даденото му
пълномощно. В тези случаи, дори когато мандатът е за придобиване на вещни права
върху недвижими имоти, няма изискване за форма на договора за поръчка.
Съгласието на довереника да изпълни мандата може да се докаже с всички
доказателствени средства. В този смисъл решение №239/08.06.2015г., постановено
по гр.д.№7200/2014г. на ВКС, IVг.о.
В конкретният казус няма основание на база събрания доказателствен
материал да се приеме, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за поръчка, по силата на който ищецът е възложил на
ответника да сключи от негово име и за негова сметка договор за покупко- продажба
на недвижим имот.
Този извод се основава въз основа на липсата на писмена форма, с
нотариална заверка на подписите от която да се установи, че след изпълнение на
поръчката, ответника следва да отчете изпълнението си на ищеца, като му
предостави собствеността на конкретният недвижим имот. Действително по делото
се установява от Нотариален акт да покупко- продажба на недвижим имот **76, том
І, рег.**426, дело **33/2015г. от 18.06.2015г. на Нотариус В. Г., че е закупен
недвижим имот от страна на ответника Д.. Писмени данни, че същия има задължение
да прехвърли впоследствие този имот на майка си- ищцата Д. реално не са налице.
В тежест на последната е да докаже това му задължение, но това не е реализирано
в случая.
Съгласно Решение **1/ 03.02.2015г., по гр.д.№3889/2014г. на ВКС, Решение
№208/29.07.2013г. по гр.д.№916/2012г. на ВКС, IVг.о., Решение №338 от
27.03.2018г. по гр.д.№706/2017 г. на ВКС, IV г.о. и др. се приема, че всяка
страна носи доказателствената тежест за фактите, от които извлича изгодни за
себе си правни последици и когато това не е направено, съдът следва да приеме,
че фактите не са се осъществили и страната, която се позовава на тях, не може
да се ползва от правните им последици. Доказателствената тежест не представлява
задължение за представяне на доказателства, а е свързана с последиците от
недоказването на фактите, като се състои в право и задължение на съда да приеме
за ненастъпили правните последици от недоказаните юридически факти, като
задължава страната, която се позовава на тях да понесе последиците от това.
В тази насока следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение. Съгласно чл.82 от ЗЗД, обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението.
Не може да има спор, че в тежест на ищеца по иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД е да докаже наличието на валиден договор между страните, че
той е изпълнил произтичащите за него от договора задължения, съществуващи отклонения съобразно
договореното в изпълнението от другата страна, настъпили вреди в патримониума
си както и, че вредите са пряка и непосредствена последица от неточното
изпълнение.
В конкретният казус, хипотезата на чл.79, ал.1 пр.последно от ЗЗД също
не е доказана.
Първоинстанционният правилно в случая правилно е приел, че когато
поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижим имот от името
на довереника, същата следва да е сключена в писмена форма с нотариална заверка
на подписите. Цитирана писмена форма на договора за поръчка обаче е за
валидност, а не за доказване, поради което неспазването й прави самия договор
за поръчка нищожен на основание чл.26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД. А щом договорът за
поръчка е нищожен поради липса па форма, то той няма как да породи права и
задължения за страните. Доказателства в насока на налична такава писмена форма
не е налице.
Относно процесният лек автомобил, на практика действително не
съществува изискване за форма за валидност на договора и наличието на устна
договореност между страните и тя действително може да се установява със
свидетелски показания предвид стойността на договора.
Реално и за тази претенция следва извод, че събраните по делото
доказателства не установяват твърденията на ищцата за такава уговорка.
Действително по делото са приети като доказателства платежни нареждания
за периода на закупуване на процесното МПС, но също така няма как да се
игнорира обстоятелството, че в тях липсва отразяване на каквото и да е
основание за извършване па превода.
Следва да се посочи, че сумите не съвпадат по стойност. В тази насока
следва да се посочи, че цената на лекия автомобил посочена в процесния договор
е 300лв., а платежните нареждания са за сумата 2500лв.
От страна на Д., на практика не са ангажирани доказателства за
връзката между платежните нареждания и договора за МПС. В тях са отразени
различни суми, платежните нареждания са както преди сключването на договора за
МПС, така и след това. Този извод се отнася и за продажбата на недвижимия имот,
въпреки, че той не е определящ в случая за последния.
Реално никъде конкретно не е визирано, че тези суми са именно
предвидени, ответникът Д. да закупи лек автомобил, за да има същия задължение
впоследствие да прехвърли собствеността на неговата майка.
Не са налице основания да не се кредитират показанията на разпитаните
по делото свидетели М. Г. и Й. Ц., като в този смисъл не следва да се примата
за основателни възраженията на жалбоподателката, че не следва същите бъдат
кредитирани.
В този аспект следва да се посочи, че св.Ц. е ангажирана именно от
ищцата по делото, като същата няма родствена връзка със страните по делото, за
да бъде заинтересована. Същата е обективна и последователна в излаганите от нея
данни, че не е виждала ищцата лично, като е водила телефонни разговори с нея.
На първия такъв от страна на Д. и е коментирано, че къщата ще бъде за сина й и
той ще дойде да я види и ако я хареса, ще бъде на негово име. Впоследствие
коментира, че последната при следващия телефонен разговор е била афектирана и,
че й е заявила, че иска да си върне къщата. Тези данни реално не могат да бъдат
основание за промяна на изводите по съществото на спора. Доказателства, които
да опровергават тези твърдения не са и налице по делото.
Няма основание да не бъдат кредитирани и показанията на св.Г., които
са в насока, че сина на ищцата е закупил
имот в с.Л. през 2015г., като мнението й е че същия е имал добри финансови
възможности.
Налице е възражение изложено във въззивната жалба в насока, че същата
депозира неубедителни данни за наличието на доходи на ответника.
Действително, тази свидетелка не визира конкретна информация за
получаваните парични средства от страна на ответника. Независимо от тази
констатация, следва да се посочи, че
реално изложените по- горе съображения в насока на липсата на писмена форма
определяща реализирането на облигационната връзка между страните по делото
касаеща закупуването на недвижим имот, съответно неотносимостта на платежните
нареждания свързани с покупката на МПС не определят извод, че тези показания не
следва да бъдат кредитирани.
В този аспект следва да се посочи, че в тежест на жалбоподателката-
ищец е да докаже основателността на претенцията си въз основа па заявеното в
исковата молба, а не е в тежест на ответника да оборвам твърденията й.
Показанията на св.Ц. определено не опровергават данните за Д., че същия има
финансови възможности, които са му дали възможност да закупи, както недвижим
имот, така и лек автомобил, за които се иска да се прехвърлят в собственост на Д..
Предвид гореизложено, настоящата инстанция намира, че предявения иск е
неоснователен, поради което правилно е отхвърлен.
Ето защо споделяйки изцяло крайните правни изводи на
първоинстанционният съд, настоящата инстанция приема, че следва да остави без
уважение подадената въззивна жалба и потвърди, като правилно и законосъобразно обжалваното
решение.
С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателката Д. следва да се
присъдят направените от страна ответника К.Д. разноски пред въззивната
инстанция в размер на 540лв.- адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260248/27.11.2020г.,
постановено по гр.д.№84/2020г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА М. С.Д., ЕГН **********,
с адрес:г***, чрез пълномощник- адв.Р.К. ***, да ЗАПЛАТИ на К.Й.Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата
в размер на 540лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщението да страните по делото.
Председател:
Членове:1.
2.