Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Варна, 03.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15415 описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по иска на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
***, срещу К.Р.К.-И., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение №
4616/12.06.2018г., постановена по ч.гр. дело №
9105/2018г. на ВРС, 21 състав, сумата от 1039,56 лева /хиляда тридесет и девет лева и петдесет
и шест стотинки/, представляваща
главница по неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № *****
от 29.03.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 08.06.2018г., до окончателно изплащане на вземането.
В УМ от 13.11.2018г. е
посочено, че се предявяват следните искове от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, срещу К.Р.К.-И.,
ЕГН **********, с адрес ***:
да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение № 4616/12.06.2018г., постановена
по ч.гр. дело № 9105/2018г. на ВРС, 21 състав, сумата от 485,75 лева
(четиристотин осемдесет и пет лева и 75ст.), представляваща главница по неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит № ***** от 29.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 08.06.2018г., до окончателно изплащане на
вземането.
и да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 73.41
лева (седемдесет и три лева и четиридесет и една ст.), представляваща
неизплатено договорно възнаграждение, възникнало на основание Договор за
потребителски кредит № ***** и сумата от
480.40 лева (четиристотин и
осемдесет лева и четиридесет ст.), представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 29.03.2017г.
Претендират се и
разноските в заповедното и исковото производство.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал заявление и е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Длъжникът е уведомен по реда на
чл. 47 от ГПК, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви
настоящия установителен иск.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 28.03.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № *****
между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и К.Р.К.-И., като длъжник.
Договорът е сключен
при следните параметри:
Сума на кредита: 600
лв.
Срок на кредита: 11
месеца;
Размер на вноската по
кредита: 66.40 лв.;
Годишен процент на
разходите (ГПР): 49.88 %;
Годишен лихвен
процент: 41.17 %;
Лихвен процент на ден:
0.11 %;
Общо задължение по
кредита: 730.40 лв.
По избран и закупен
пакет от допълнителни услуги по сключено отделно при желание на клиента
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 29.03.2017г. Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 660.55 лв.; Размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги: 60.05 лв.
Общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги:
Общо задължение:
1390.95 лв.;
Общ размер на вноска:
126.45 лв.;
Дата на погасяване: 10
ден от месеца.
Длъжникът е приел
Общите условия (ОУ) на ищеца, съгласно Декларации т.А към Договора за
потребителски кредит (ДПК). „П.К.Б." ЕООД изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 29.03.2017г. превежда парична сума в
размер на 600.00 лв. по посочена от длъжника ***** К.Р.К.- И. банкова сметка (референция:
*****, от дата 29.03.2017г.).
От своя страна
длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само
2 пълни погасителни вноски и една непълна, като последната е с дата
23.08.2017г.
След изпадането в
забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия
към договора за потребителски кредит, а именно: „В случай, че КЛ/СД просрочи
една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва
автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,
без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие
или други.". На 19.09.2017г. договорът е прекратен автоматично от страна
на П.К.Б. ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На същия ден на К.Р.К.-
И. е изпратено уведомително писмо, с което тя е информирана, че договорът е
едностранно прекратен от кредитора и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Съгласно уговореното в
ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът
дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и
възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси.
Ищецът сочи, че
сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е
задължително за отпускането на кредита, а опционално, по избор на потребителя и
зависи единствено от неговата воля, свързана с желанието му искането му за
кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, да има възможност да отлага
плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на
падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства, т.е. да получи услуги, които не са свързани с
дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на
потребителя и неговото конкретно житейско положение.
По делото НЕ
е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не е
направил искане за гледане на делото в негово отсъствие, ищецът поддържа
предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че не са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Съгласно чл. 239 ал. 1 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
Съдът намира, че исковете
в частта, в която се иска да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 4616/12.06.2018г., постановена по ч.гр. дело № 9105/2018г. на ВРС, 21
състав, сумата
от 485,75
лева (четиристотин осемдесет и пет лева и 75ст.), представляваща главница по неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит № ***** от 29.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 08.06.2018г., до окончателно изплащане на
вземането.
и да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 73.41
лева (седемдесет и три лева и четиридесет и една ст.), представляваща
неизплатено договорно възнаграждение, възникнало на основание Договор за
потребителски кредит № *****
СА вероятно
основателни,
НО искът в частта, в
която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 480.40 лева (четиристотин и осемдесет лева
и четиридесет ст.), представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 29.03.2017г.
Е вероятно
неоснователен,
поради което не е
допустимо постановяване на неприсъствено решение по делото.
Съдът, като
прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 ал. 1 от ЗПК
и чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 9 ал. 1 от ЗПК и чл. 79
от ЗЗД във вр. с чл. 10а от ЗПК.
Съдът намира, че по реда на чл. 415 от ГПК, ищецът
претендира установяване на дължимостта на суми – главница, и договорна лихва,
дължими на основание договор за
потребителски кредит № ***** от 29.03.2017г. и възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 29.03.2017г., и двата договора, сключени между страните по делото.
В тежест на ищеца по делото е
да докаже валидно договорно правоотношение по сключен валиден договор за
кредит, както и валидно споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, че ищецът е изпълнил задълженията си по двата договора, че са налице
изискуеми вземания по отношение на ответника за главница, договорна лихва и
възнаграждение за допълнителен пакет от услуги и размера на задълженията. В
тежест на ответника е да докаже изпълнение на собствените си задължения, в
случай, че твърди такова. В настоящия случат не е налице твърдение за
изпълнение от страна на длъжника.
По отношение на сключения Договор за потребителски
кредит № ***** между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и К.Р.К.-И., като длъжник
са приложими правилата на чл. 9 ал. 1 и сл. от ЗПК /в редакцията му след ДВ,
бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./
Съдът намира, че представеният Договор за
потребителски кредит отговаря на изискванията за шрифт, съгласно чл. 10 ал. 1
от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК. Уговорения
между страните годишен лихвен процент съответства на изискванията на чл. 19
ал.4 от ЗПК и добрите нрави. Следователно е налице валидно възникнало
правоотношение между страните по Договор за потребителски кредит № *****.
Не се
оспорва от ответника изпълнението на задължението на ищеца да предостави
кредита, както и неизпълнението на длъжника да погасява дължимите от него
вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. Следователно исковете за
посочените вземания се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Няма спор в
теорията и съдебната практика, че за
нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е
свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, съдът следи служебно.
В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т.
о. Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. №
3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. №
2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по
тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Това
произтича и от Директива 93/13/ЕИО и съдебната практика на СЕС. В решенията по
дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11, С-415/11,
С-472/11 и С-618/10 е прието, че Националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. В решения по дела С-618/10, С-243/08,
С-472/11, С-397/11 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа въпроса
за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и
фактически обстоятелства, а в решения по дела С-618/10 и С-473/00 се сочи, че
Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност
на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е
друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят
не подаде възражение.
Установи се
от представения договор за кредит и сключеното отделно от него, но във връзка с
предоставения договор за кредит споразумение, че е страните са уговорили кредит
в размер на 600лв. и закупуването от страна на кредитополучателя на
допълнителен пакет услуги, за което същият се е задължил да заплати
възнаграждение в размер на 660.55 лева или сума по-голяма от дадената в заем на
кредитополучателя.
Видно от съдържанието
на споразумението предмет на Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е задължението на КР да предостави на КЛ и СД по искане на
КЛ и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от
посочените услуги, изразяващи се в: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2. Възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5.
Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Уговорката
е за заплащане предварително на услуги, които само има възможност да бъдат
получени, т.е. дължимо е възнаграждение за нещо, което може и да не бъде
предоставено като услуга. В споразумението е посочено също, че само 15 % от
общия размер на възнаграждението, но не повече от 300 лева, е за компенсиране
разходите на кредитора за предоставената услуга приоритетно разглеждане на
кредита /тази по т. 1 от пакета/.
Съдът
намира, че споразумението противоречи на изискванията на чл. 10 а от ЗПК.
Съгласно ал. 1 кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал. 2
посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Всички
услуги, посочени в Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
от т. 1 до т. 5 са свързани с действия по усвояване и управление на кредита –
от отпускането на кредита приоритетно, през отлагането и намаляването на вноски
и смяна на падежа, до усвояването на нов кредит. Поради това сключването на
посоченото споразумение противоречи пряко на чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
Отделно е
налице противоречие и с чл. 10а ал. 4 от ЗПК която норма сочи, че видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В посочения
случай като размер е определена само услугата по т. 1 – 15 % от
възнаграждението, услугите по т. 2 до т.5 не са фиксирани като размер и
следователно не е ясно при предоставянето на някоя от посочените услуги, какво
ще е дължимото за услугата възнаграждение. Отделно от уговорките между страните
става ясно, че възнаграждението се дължи независимо от предоставянето на
услугата, поради което същото е разсрочено ведно с вземането за главница и
възнаградителна лихва на месечни вноски. Оттук отново не става ясно какъв е
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони по
споразумението.
С оглед на
изложеното следва изводът, че тази договорна клауза (това споразумение, което
макар да се твърди, че е подписано отделно, същото е сключено заедно с договора
за кредит и е непосредствено свързано с договора за кредит и няма собствен
предмет ако не бъде сключен договор за кредит, поради което няма как да бъде
прието, че е отделно правоотношение и не е обвързано от разпоредбите на ЗПК), заобикаля
императивното правило на чл. 19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия
процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в
размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между
страните договор това възнаграждение не е включено в ГПР, а ако се добави към
тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно
чл. 19 ал. 5 от ЗПК /Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./,
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
Клаузите противоречат и на императивните
разпоредби на ЗЗП. Ответникът има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП понятието „неравноправна
клауза” в
договор с потребител е определено
като всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са
неизчерпателно изброени в 18 точки от посочената разпоредба.
Според
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия.
Идентично разрешение е дадено и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според
чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не
са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директива 93/13/ЕИО не
се счита за индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят
не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти
от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако
общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато
продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.
В случая е видно, че клаузите на
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за
потребителски кредит не са индивидуално договорени. Договорите са типови и
бланкови, поради което кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Отделно от това не е ясно и разбираемо съдържанието на
договора, доколкото липсва яснота относно цената на всяка една от услугите по т.н.
пакет допълнителни услуги, както и редът за предоставянето им. Съдът намира
още, че клаузите на споразумението водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, доколкото както беше
посочено по-горе от една страна водят до заплащане на услуги, които реално не
са предоставени, както и поставят значителна допълнителна финансова тежест
върху потребителя, надвишаваща сумата по предоставения кредит.
Освен на горепосочените основания, Споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява нищожно и поради
противоречието му с добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на
страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва
се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в
правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай е налице
имено такова несъответствие по подробно посочените по-горе съображения.
С оглед частичното уважаване на исковете,
съдът намира, че в полза на ищеца следват разноски, съразмерно на уважената
част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. На ищецът се следват
частично и разноските в заповедното производство, съгласно ТР 4/2013г. на ВКС.
В този случай ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 35,04лв.
– разноски в заповедното производство и сумата от 174,81лв. - разноски в исковото
производство /съразмерно, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата,
както и сумата от 150лв., юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съобразно фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 25 ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ/.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Р.К.-И., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ НА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, по Заповед за изпълнение
№ 4616/12.06.2018г., постановена по ч.гр. дело №
9105/2018г. на ВРС, 21 състав, сумата от 485,75 лева (четиристотин осемдесет и пет лева и
75ст.), представляваща главница по
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ***** от
29.03.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.06.2018г., до окончателно изплащане на вземането, на основание чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Р.К.-И.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 73.41 лева (седемдесет и три лева и
четиридесет и една ст.), представляваща неизплатено договорно
възнаграждение, възникнало на основание Договор за потребителски кредит № *****,
на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 240 ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, срещу К.Р.К.-И.,
ЕГН **********, с адрес ***, да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 480.40
лева (четиристотин и осемдесет лева и четиридесет ст.), представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 29.03.2017г., на основание чл.
79 от ЗЗД във вр. с чл. 10а от ЗПК.
ОСЪЖДА К.Р.К.-И., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 35,04лв. /тридесет и пет лева и 4 ст./, представляващи разноски за заповедното
производство, съразмерно на уважената част от иска, за които е издадена Заповед за изпълнение № 4616/12.06.2018г., постановена по ч.гр. дело № 9105/2018г. на ВРС, 21
състав, на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Р.К.-И., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 174,81лв. /сто седемдесет и четири лева и 81 ст./, представляващи разноски
за настоящото производство, съразмерно на уважената част от иска, на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на
решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: