Решение по дело №15415/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3030
Дата: 3 юли 2019 г. (в сила от 12 октомври 2019 г.)
Съдия: Деница Димитрова Славова
Дело: 20183110115415
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр. Варна, 03.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15415 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иска на П.К.Б.ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, срещу К.Р.К.-И., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 4616/12.06.2018г., постановена по ч.гр. дело № 9105/2018г. на ВРС, 21 състав, сумата от 1039,56 лева /хиляда тридесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща главница по неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ***** от 29.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.06.2018г., до окончателно изплащане на вземането.

В УМ от 13.11.2018г. е посочено, че се предявяват следните искове от П.К.Б.ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, срещу К.Р.К.-И., ЕГН **********, с адрес ***:

да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 4616/12.06.2018г., постановена по ч.гр. дело № 9105/2018г. на ВРС, 21 състав, сумата от 485,75 лева (четиристотин осемдесет и пет лева и 75ст.), представляваща главница по неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ***** от 29.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.06.2018г., до окончателно изплащане на вземането.

и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 73.41 лева (седемдесет и три лева и четиридесет и една ст.), представляваща неизплатено договорно възнаграждение, възникнало на основание Договор за потребителски кредит № ***** и сумата от  480.40 лева (четиристотин и осемдесет лева и четиридесет ст.), представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 29.03.2017г.

Претендират се и разноските в заповедното и исковото производство.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 47 от ГПК, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия установителен иск.

В исковата молба ищецът твърди, че на 28.03.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № ***** между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и К.Р.К.-И., като длъжник.

Договорът е сключен при следните параметри:

Сума на кредита: 600 лв.

Срок на кредита: 11 месеца;

Размер на вноската по кредита: 66.40 лв.;

Годишен процент на разходите (ГПР): 49.88 %;

Годишен лихвен процент: 41.17 %;

Лихвен процент на ден: 0.11 %;

Общо задължение по кредита: 730.40 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги по сключено отделно при желание на клиента Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 29.03.2017г. Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 660.55 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 60.05 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:

Общо задължение: 1390.95 лв.;

Общ размер на вноска: 126.45 лв.;

Дата на погасяване: 10 ден от месеца.

Длъжникът е приел Общите условия (ОУ) на ищеца, съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК). „П.К.Б." ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 29.03.2017г. превежда парична сума в размер на 600.00 лв. по посочена от длъжника ***** К.Р.К.- И. банкова сметка (референция: *****, от дата 29.03.2017г.).

От своя страна длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 2 пълни погасителни вноски и една непълна, като последната е с дата 23.08.2017г.

След изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На 19.09.2017г. договорът е прекратен автоматично от страна на П.К.Б. ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На същия ден на К.Р.К.- И. е изпратено уведомително писмо, с което тя е информирана, че договорът е едностранно прекратен от кредитора и е обявена неговата предсрочна изискуемост.

Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.

Ищецът сочи, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита, а опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля, свързана с желанието му искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства,  т.е. да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение.

По делото НЕ е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие, ищецът поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239 от ГПК.

Съгласно чл. 239 ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Съдът намира, че исковете в частта, в която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 4616/12.06.2018г., постановена по ч.гр. дело № 9105/2018г. на ВРС, 21 състав, сумата от 485,75 лева (четиристотин осемдесет и пет лева и 75ст.), представляваща главница по неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ***** от 29.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.06.2018г., до окончателно изплащане на вземането.

и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 73.41 лева (седемдесет и три лева и четиридесет и една ст.), представляваща неизплатено договорно възнаграждение, възникнало на основание Договор за потребителски кредит № *****

СА вероятно основателни,

НО искът в частта, в която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 480.40 лева (четиристотин и осемдесет лева и четиридесет ст.), представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 29.03.2017г.

Е вероятно неоснователен,

поради което не е допустимо постановяване на неприсъствено решение по делото.

Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 ал. 1 от ЗПК и чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 9 ал. 1 от ЗПК и чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 10а от ЗПК.

Съдът намира, че по реда на чл. 415 от ГПК, ищецът претендира установяване на дължимостта на суми – главница, и договорна лихва, дължими на основание договор за потребителски кредит № ***** от 29.03.2017г. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 29.03.2017г., и двата договора, сключени между страните по делото.

В тежест на ищеца по делото е да докаже валидно договорно правоотношение по сключен валиден договор за кредит, както и валидно споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, че ищецът е изпълнил задълженията си по двата договора, че са налице изискуеми вземания по отношение на ответника за главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителен пакет от услуги и размера на задълженията. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на собствените си задължения, в случай, че твърди такова. В настоящия случат не е налице твърдение за изпълнение от страна на длъжника.

По отношение на сключения Договор за потребителски кредит № ***** между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и К.Р.К.-И., като длъжник са приложими правилата на чл. 9 ал. 1 и сл. от ЗПК /в редакцията му след ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./

Съдът намира, че представеният Договор за потребителски кредит отговаря на изискванията за шрифт, съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК. Уговорения между страните годишен лихвен процент съответства на изискванията на чл. 19 ал.4 от ЗПК и добрите нрави. Следователно е налице валидно възникнало правоотношение между страните по Договор за потребителски кредит № *****.

Не се оспорва от ответника изпълнението на задължението на ищеца да предостави кредита, както и неизпълнението на длъжника да погасява дължимите от него вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. Следователно исковете за посочените вземания се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Няма спор в теорията и съдебната практика, че за  нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, съдът следи служебно. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г.о.,  Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.  Това произтича и от Директива 93/13/ЕИО и съдебната практика на СЕС. В решенията по дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11,  С-415/11,  С-472/11  и С-618/10  е прието, че Националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. В решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа въпроса за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, а в решения по дела С-618/10 и С-473/00 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение.

Установи се от представения договор за кредит и сключеното отделно от него, но във връзка с предоставения договор за кредит споразумение, че е страните са уговорили кредит в размер на 600лв. и закупуването от страна на кредитополучателя на допълнителен пакет услуги, за което същият се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 660.55 лева или сума по-голяма от дадената в заем на кредитополучателя.

Видно от съдържанието на споразумението предмет на Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е задължението на КР да предостави на КЛ и СД по искане на КЛ и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.         Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Уговорката е за заплащане предварително на услуги, които само има възможност да бъдат получени, т.е. дължимо е възнаграждение за нещо, което може и да не бъде предоставено като услуга. В споразумението е посочено също, че само 15 % от общия размер на възнаграждението, но не повече от 300 лева, е за компенсиране разходите на кредитора за предоставената услуга приоритетно разглеждане на кредита /тази по т. 1 от пакета/.

Съдът намира, че споразумението противоречи на изискванията на чл. 10 а от ЗПК. Съгласно ал. 1 кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал. 2 посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Всички услуги, посочени в Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от т. 1 до т. 5 са свързани с действия по усвояване и управление на кредита – от отпускането на кредита приоритетно, през отлагането и намаляването на вноски и смяна на падежа, до усвояването на нов кредит. Поради това сключването на посоченото споразумение противоречи пряко на чл. 10а ал. 2 от ЗПК.

Отделно е налице противоречие и с чл. 10а ал. 4 от ЗПК която норма сочи, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В посочения случай като размер е определена само услугата по т. 1 – 15 % от възнаграждението, услугите по т. 2 до т.5 не са фиксирани като размер и следователно не е ясно при предоставянето на някоя от посочените услуги, какво ще е дължимото за услугата възнаграждение. Отделно от уговорките между страните става ясно, че възнаграждението се дължи независимо от предоставянето на услугата, поради което същото е разсрочено ведно с вземането за главница и възнаградителна лихва на месечни вноски. Оттук отново не става ясно какъв е видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони по споразумението.

С оглед на изложеното следва изводът, че тази договорна клауза (това споразумение, което макар да се твърди, че е подписано отделно, същото е сключено заедно с договора за кредит и е непосредствено свързано с договора за кредит и няма собствен предмет ако не бъде сключен договор за кредит, поради което няма как да бъде прието, че е отделно правоотношение и не е обвързано от разпоредбите на ЗПК), заобикаля императивното правило на чл. 19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор това възнаграждение не е включено в ГПР, а ако се добави към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК /Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

 Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Клаузите противоречат и на императивните разпоредби на ЗЗП. Ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

 Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП понятието неравноправна клаузав договор с потребител е определено като всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 18 точки от посочената разпоредба.

Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. 

Идентично разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗПСпоред чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според  Директива 93/13/ЕИО не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.

В случая е видно, че клаузите на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит не са индивидуално договорени. Договорите са типови и бланкови, поради което кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Отделно от това не е ясно и разбираемо съдържанието на договора, доколкото липсва яснота относно цената на всяка една от услугите по т.н. пакет допълнителни услуги, както и редът за предоставянето им. Съдът намира още, че клаузите на споразумението водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, доколкото както беше посочено по-горе от една страна водят до заплащане на услуги, които реално не са предоставени, както и поставят значителна допълнителна финансова тежест върху потребителя, надвишаваща сумата по предоставения кредит.

Освен на горепосочените основания, Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява нищожно и поради противоречието му с добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.  За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай е налице имено такова несъответствие по подробно посочените по-горе съображения.

С оглед частичното уважаване на исковете, съдът намира, че в полза на ищеца следват разноски, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. На ищецът се следват частично и разноските в заповедното производство, съгласно ТР 4/2013г. на ВКС. В този случай ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 35,04лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 174,81лв. - разноски в исковото производство /съразмерно, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата, както и сумата от 150лв., юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ/.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Р.К.-И., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ НА П.К.Б.ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, по Заповед за изпълнение № 4616/12.06.2018г., постановена по ч.гр. дело № 9105/2018г. на ВРС, 21 състав, сумата от 485,75 лева (четиристотин осемдесет и пет лева и 75ст.), представляваща главница по неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ***** от 29.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.06.2018г., до окончателно изплащане на вземането, на основание чл.415 от ГПК.

 

ОСЪЖДА К.Р.К.-И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА П.К.Б.ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 73.41 лева (седемдесет и три лева и четиридесет и една ст.), представляваща неизплатено договорно възнаграждение, възникнало на основание Договор за потребителски кредит № *****, на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 240 ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П.К.Б.ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, срещу К.Р.К.-И., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 480.40 лева (четиристотин и осемдесет лева и четиридесет ст.), представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 29.03.2017г., на основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 10а от ЗПК.

 

ОСЪЖДА К.Р.К.-И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА П.К.Б.ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,  сумата от 35,04лв. /тридесет и пет лева и 4 ст./, представляващи разноски за заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска, за които е издадена Заповед за изпълнение № 4616/12.06.2018г., постановена по ч.гр. дело № 9105/2018г. на ВРС, 21 състав, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА К.Р.К.-И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА П.К.Б.ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,  сумата от 174,81лв. /сто седемдесет и четири лева и 81 ст./, представляващи разноски за настоящото производство, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: