Определение по дело №339/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 511
Дата: 13 юни 2019 г. (в сила от 13 юни 2019 г.)
Съдия: Пенка Томова Петрова
Дело: 20191400500339
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

                  гр.Враца,13.06.2019г.

 

Врачанският окръжен съд  ,гражданско        отделение,

в   закрито    заседание на  13.06.2019г. , в състав:

 

   Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

        ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

                   

при участието на

прокурора                    секретар        

като разгледа докладваното от съдията П.Петрова

в.ч.гр.        дело N` 339     по описа за  2019   г.,

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по реда на чл.248 ал.3 вр. с ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД гр.София,ЕИК *** чрез ю.к.А.В., против определение № 262/ 02.04.2019г. постановено по гр.д.№ 1238/2018г. по опис на РС-Козлодуй,с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 416/21.12.2018г.,постановено по делото,в частта му за разноските.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност и несъответствие със закона,тъй като между същите страни и на същото основание ,в РС-Козлодуй има заведени освен това дело и още осем от такъв характер,като въпреки позоваването на разпоредбата на чл.231 ГПК,не е било допуснато тяхното съвместно разглеждане.По част от тях,приключили със съдебен акт, вече има присъдено ад-вокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА в рамките на предвидения в НМРАВ минимум от по 300 лв.,при което било неоправдано с оглед характера на делото,без фактическа и правна сложност,да се присъждат разноски и по него.Твърди се,че адвокатът повереник в лицето адв.О. злоупотребява с правата си,като с това си поведение нарушава Етичния кодекс на адвоката и Закона за адвокатурата,целейки да генерира печалба.Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново опре-деление,в което да не се присъжда адвокатско възнаграждение по конкретното дело,алтернативно то да бъде редуцирано,съобразно предвидената възможност предоставена с утвърдена практика на СЕС.Иска се на основание чл.78 ал.5 ГПК намаляване на определеното адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор ответната страна чрез адв.О. оспорва частната жалба,като поддържа че тя е неоснователна. Твърди,че чл.38 ЗА допуска оказване на правна помощ на лица в материално затруднение,като няма ограничения по отношение на броя на делата,по която тя ще бъде оказана. Твърди,че присъденото адвокатско възнаграждение в случая е в рамките на минимума по НМРАВ и съответства на сложността на делото,с цел осъществяване на ефективна правна защита.Посочва се,че съобразно цитираната от жалбоподателя съдебна практика,той не би дължал разноски,ако своевременно е признал основателността на исковата претенция,но тъй като това не е било сторено,то и правилно е прието,че разноски,определими по реда на чл.38 ал.2,вр.с ал.1 т.2 ЗА се дължат на общо основание.Алтернативно се взема становище,при приемане на основателност от проведеното обжалване за намаляване на определеното от районния съд адвокатско възнаграждение до размер на 200 лв.

Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на частната жалба,взе предвид становищата изразени от страните, и след като сам,от своя страна прецени и обсъди събраните по делото доказателства,от фактическа и правна страна приема следното:Частната жалба е подадена в указания от районния съд процесуален срок,произхожда от страна с необходимата легитимация и правен интерес,насочена е против съдебен акт от кате-горията на обжалваемите,което я прави процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на М.П.С. от гр.Козлодуй,обл.Враца против "ЧЕЗ ЕЛЕКТР БЪЛГАРИЯ" АД гр.София за признаване за установено ,че не дължи на ответника сумата 645,92 лв.,представляваща главница по издадена фактура № **********/22.02.2015г.- стойност на доставена,но неизплатена ел.енергия в размер на 480,25 лв.,както и обезщетение за забавено плащане в размер на 165.67 лв. върху вземането,считано от падежа на същото-18.03.2015г.- до 09.08.2018г.,както и законната лихва върху главницата,поради наличие на изтекла в негова полза погасителна давност.

С решение № 416/21.12.2018г. постановено по гр.д.№ 1238/ 2018г. по опис на КРС,състав на съда, е уважил предявения иск изцяло.Присъдено е било на основание чл.38 ал.2,вр. с ал.1 т.2 ЗА адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита от адв.О. в нейна полза в размер на 300 лв.,съгласно минимума по Наредба №1/09.07.2004г.МРАВ.

С обжалвания съдебен акт постановен по молбата на ответника в производството "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД подадена по реда на чл.248 ГПК,районният съд,съобразявайки начина на направените изчисления в съдебния акт,чието изменение в частта за разноските е поискано,е приел,че няма основание за такова.

Установено е от приложените договор за правна защита и съдействие,сключен в хипотезата на чл.38 ал.1 т.1 ЗА и пълномощно/стр.15 и 16 от делото/,че адв.Е.О. е била наета при посочените условия за осъществяване на безплатна правна помощ пред всички съдебни инстанции до приключване на делото.

След размяна на книжата по чл.131 ГПК са били проведени две съдебни заседания,като в първото от тях, на 28.11.2018г.,ход на делото не е бил даден,а по второто проведено на 19.12.2018г., делото е разгледано,даден е ход на устните състезания,съответно обявено за решаване,като е последвало постановяването на посочения по-горе съдебен акт.

При така развилите се между страните отношения във връзка с разглеждане и приключване на производството по предявения иск, окръжният съд счита,че са налице предпоставките за намаляване на присъденото на адв.О. адвокатско възнаграждение под предвидения в наредбата минимум.

Това е така,защото,както правилно посочва в частната си жалба и жалбоподателя,в конкретния случай, ще следва да се зачете съответстващата съдебна практика на СЕС,която  е част от правото на ЕС,и е директно приложима в РБългария и  има предимство/примат/при противоречие с национални норми, каквато е чл.78 ал.5 от ГПК в съобразителната част при приложение на чл.36 от ЗА. Тази практика на СЕС е обективирана в 2 български дела С-427/16 и С-428/16, по които СЕС е постановил решение  по преюдициално питане и е прието,че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения от 2004 г. би могла да ограничи и ограничава  конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС, част от който е и българския пазар,като в тази Наредба не са предвидени ограничаващите конкуренцията последици,които да са присъщи на преследването на посочените цели ,с оглед упражняването на адвокатската професия.Затова СЕС постановява, че съдът  не следва да се съобрази  при възражение за прекомерност на осн. чл.78 ал.5 от ГПК,с мин.размер на адв.възнаграждение определен в чл. 36 от ЗА, а да съобрази сложността на действително извършеното от  упълномощения адвокат по делото и  може  да намали адв. възнаграждение под минималния размер съобразно Наредбата за мин. адв. възнаграждения.Това мнение се споделя и в редица последващи  решения и определения на СГСъд /решение от 22.10.2018 г. по въз.гр.д. №1061/18 г., решение от 07.08.2018 г по ч.гр.д.№9568/2018 г., определение от 30.11.2018 г по ч.гр.д.№11504/2018 г./.

В този смисъл е и практиката на ВрОС,формирана в приетото в определенията,постановени по в.ч.гр.д.№ 212/2010г. и в.ч.гр.д.№ 313/2019г.

Като се съобрази горното, както и факта,че делото не представлява фактическа и правна сложност,приключило е в кратки срокове,като първото по делото съдебно заседание е било формално само по отлагане на разглеждането му,настоящият състав приема,че адвокатското възнаграждение, следващо се на адв.О. ще следва да се редуцира.

Възприетото прави молбата на ответника за изменение на решението от 21.12.2018г. по гр.д.№ 1239/2018г. по опис на КРС, основателна отчасти за сумата, в която е присъдено адвокатско възнаграждение на адв.О. над 150 лв.,като в този смисъл ще следва да се постанови  и определение за изменението на решението,в частта му за разноските.

В останалата част, частната жалба е неоснователна,при което обжалваното определение,като правилно,за частта,в която молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение за сумата до 150 лв. определено адвокатско възнаграждение, ще следва  да се потвърди.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 262/02.04.2019г.постановено по гр.д.№ 1238/2018г. по опис на РС-Козлодуй,В ЧАСТТА,в която е оставена без уважение молбата на „ЧЕЗ Електро България" АД със седалище гр.София,с ЕИК *** за изменение на решение 416/ 21.12.2018 г.по гр.д. № 1238/2018 по описа на PC-Козлодуй, в частта му за разноските и присъдено адвокатско възнаграждение в полза на адв. Е.О.,АК-Враца НАД 150 лв. ДО 300 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №416/21.12.2018г.постановено по гр.д.№ 1238/ 2018г. по опис на РС-Козлодуй, В ЧАСТТА МУ, за разноските, в което на основание чл.78 ал.1,вр. с ал.5 ГПК и чл.38 ал.2,вр. с ал.1,т.2 от ЗА "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София,р-н"Младост",бул.***,бл.Бенч Марк Бизнес Център, представлявано от К.С.С. и К.К. е ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е.О.,АК-Враца,адвокатско възнаграждение  за процесуално представителство на М.П.С.,КАТО ГО НАМАЛЯВА от 300 лв. на 150 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 262/02.04.2019г. постановено по гр.д.№ 1238/2018г.по опис на КРС,В ЧАСТТА,в която е оставена без уважение молбата на"ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД,ЕИК ***, гр. София за изменение на Решение № 418/21.12.2018 г.по гр.д.№ 1239/ 2018 по описа на PC-Козлодуй,в частта му за разноските по присъденото адвокатско възнаграждение на адв.Е.О.,АК-Враца за сумата до 150 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........