Р Е
Ш Е Н
И Е
№381
14.07.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при секретаря Гергана Мазгалова
като разгледа докладваното от съдия
Митрушева
адм. дело № 351 по описа на съда за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, вр.
ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба, депозирана от Н.М.С.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1947-000011/11.03.2020г., издадена от Началник на Районно управление –
Кърджали към ОД на МВР - Кърджали.
Жалбоподателят твърди, че заповедта
е незаконосъобразна. Посочва, че са нарушени материално-правните разпоредби,
доколкото жалбоподателят бил със СУМПС № *********, а било отнето СУМПС №
33534641, издадено от К. Дания. Неправилна била и правната квалификация на
основанието за издаване на ПАМ – при наличие на данни, че жалбоподателят е
собственик на управляваното МПС било незаконосъобразно да се издава ПАМ с
квалификация на водач на МПС.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, който навежда и доводи
за нищожност на оспорвания административен акт, като в тази връзка оспорва
компетентността на лицето, издало заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка. Посочва, че по отношение на два от визираните електронни
фиша няма отбелязана дата на връчването им, а по отношение на връчения
електронен фиш, следвало да се приеме, че се касае за маловажно деяние. Моли за
присъждане на направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Началник на Районно
управление – Кърджали към ОД на МВР - Кърджали, депозира чрез процесуалния си
представител по делото писмена молба, с която оспорва жалбата като недопустима,
неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложените към административната
преписка доказателства се установява, че на 11.03.2020г. на Н.М.С. е съставен
Акт за установяване на административно нарушение с бланков №
409511/11.03.2020г. от М.М. М. – мл.експерт в РУ - Кърджали, за това, че на
същата дата, около 13.00 ч., на републикански път III-507, до с.Черньовци,
община Кърджали управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № К **** АТ,
собственост по СРМПС на К. В.К. от гр.Кърджали, придобит с договор за
покупко-продажба от 11.03.2020г., с наложено наказание глоба с ел.фиш
сер.К/3077127 от 2019г. на сектор ПП – Хасково, Фиш сер.GT/156254 от 2019г. на
РУ – Раковски и Ел.фиш сер.К/3227668 на Сектор ПП – Сливен, незаплатени в срока
за доброволно заплащане. Посочено е, че с тези си действия жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
В тази връзка е издадена и обжалваната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
20-1947-000011 от 11.03.2020г., от Милко Иванов Пецанков, заемащ длъжността
Началник на Районно управление – Кърджали към ОД на МВР - Кърджали, посочен
като упълномощен със Заповед № 292з-2019/22.10.2019г. на директора на ОД на МВР
- Кърджали, с която на Н.М.С. е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, б. “д“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач – до заплащане на дължимата
глоба“. В заповедта е посочено, че на 11.03.2020г. около 13.00 ч., на
републикански път III-507, до с.Черньовци, община Кърджали жалбоподателят
управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № К **** АТ, собственост по
СРМПС на К. В.К. от гр.Кърджали, придобит с договор за покупко-продажба от
11.03.2020г., с наложено наказание глоба с ел.фиш сер.К/3077127 от 2019г. на
сектор ПП – Хасково, Фиш сер.GT/156254 от 2019г. на РУ – Раковски и Ел.фиш
сер.К/3227668 на Сектор ПП – Сливен, незаплатени в срока за доброволно
заплащане, при което е осъществил следното деяние: „водач, който управлява МПС
с наложено наказание глоба с наказателно постановление и/или електронен фиш,
незаплатена в срока за доброволно плащане“. Като отнет документ е посочено
СУМПС № 33534641 от К.Дания.
Видно от разписката, инкорпорирана под
текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на
13.03.2020г., когато е върнато СУМПС №
33534641 поради представени вносни бележки за платени глоби.
Жалбата срещу тази заповед е подадена
на 19.03.2020г.
Със Заповед № 292-з-2019/22.10.2019г.
на Директора на СДВР са определени да прилагат с мотивирана заповед налагането
на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.“а“ и
т. 6 от ЗДвП длъжностни лица – държавни служители от: Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР - Кърджали – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (т.
1) и Звената „Териториална полиция“ (полицейски и младши полицейски инспектори)
в структурата на „Охранителна полиция“ от РУ при ОД МВР, след успешно положен
изпит по Закона за движението по пътищата и Кодекса за застраховането, в
рамките на обслужваната територия (т. 2).
По делото са представени Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система серия К № 3077127, издаден от ОД на МВР – Хасково за
наложена глоба в размер на 300 лева,
връчен на жалбоподателя на 15.10.2019г., Глоба с фиш от 15.10.2019г.
серия GT № 156254, издаден от автоконтрольор при РУ – Раковски, ОД на МВР –
Пловдив за наложена глоба в размер на 20 лева, връчен на жалбоподателя на
18.10.2019г., както и Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 3227668
на ОДМВР – Сливен за наложена глоба в размер на 100 лева, отбелязан в
представената по делото Справка за нарушител/водач като връчен на 11.03.2020г.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата, във връзка с която е
образувано настоящото производство, е подадена в законоустановения срок срещу
годен за обжалване административен акт и
от лице с правен интерес, поради което се явява допустима. В тази връзка и по
повод направеното възражение от ответника по делото за недопустимост на жалбата
поради липса на правен интерес, следва да бъде отбелязано, че доколкото
обстоятелството, че към датата на подаване на жалбата наложените глоби вече са
били платени, не изключва правния интерес на жалбоподателя от оспорване на акта
с оглед възможността при отмяна на същия да претендира обезщетение за вреди от
незаконосъобразен акт, така наведеното възражение за недопустимост се явява
неоснователно.
Разгледана по същество, жалбата се
явява основателна, доколкото по делото не бяха представени надлежни
доказателства за компетентността на издателя на оспорената пред съда заповед.
Материалната компетентност по ЗДвП подлежи на доказване, а липсата на
компетентност е отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
За доказване на компетентността да
издаде заповедта за налагане на процесната принудителна административна мярка
по реда на чл. 171, т. 1, буква „д“ от ЗДвП, ответникът представи Заповед №
292з-2019/22.10.2019г., издадена от Директора на СДВР. Длъжността на издателя
на заповедта за налагане на ПАМ, от своя страна, се установява от самото
посочване в нея, а именно – Началник на РУ към ОД на МВР – Кърджали. С оглед на
така ангажираните доказателства, съдът намира, че оспорената заповед е издадена
от некомпетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая по делото не бяха представени доказателства, че РУ на МВР -
Кърджали е служба за контрол, нито са представени доказателства, че началникът
на районното управление изпълнява функциите на ръководител на службите за
контрол по ЗДвП или че е упълномощен със заповед от компетентния орган.
Съгласно цитираната законова делегация
по делото е представена Заповед № 292з-2019/22.10.2019г., издадена от Директора
на СДВР. Според тази заповед правомощия да налагат мерките по чл. 171, т. 1 от ЗДвП са предоставени на длъжностни лица – държавни служители от: т. 1 Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кърджали – полицейски органи по чл. 142, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР и т. 2 Звената „Териториална полиция“ (полицейски и младши
полицейски инспектори) в структурата на „Охранителна полиция“ от РУ при ОД на
МВР, след успешно положен изпит по Закона за движението по пътищата и Кодекса
за застраховането, в рамките на обслужваната територия. В конкретния случай липсват
данни издателят на заповедта да е оправомощен да издава заповеди от вида на
процесната, тъй като не се установява да се числи към посочените служби.
В тази връзка следва да се има
предвид, че всяка некомпетентност води до нищожност, тъй като административният
орган, ответник по делото, е упражнил права по издаване на индивидуален
административен акт, без да му е предоставена валидно власт за това, поради
което съдът приема, че е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК. Визираният
порок представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта,
поради което съдът следва да го обяви за нищожен.
При този изход на спора на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на МВР - Кърджали (като юридическо
лице, в структурата на което е включено РУ – Кърджали) следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за заплатена
държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение.
В тази връзка съдът преценя
направеното от ответника възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение за основателно, доколкото разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 1/9.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е изменена с Решение № 5419 на ВАС на РБ – ДВ, бр. 45 от 2020г., в сила от
15.05.2020г., като съгласно изменената разпоредба, за защита по административни
дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4
и ал. 2, а правилото на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата предвижда при
неоценяеми искове минимално възнаграждение в размер на 150 лева. В случая
възнаграждението е било договорено след изменението на Наредбата - на
04.06.2020г., видно от представените пълномощно и договор за правна помощ, ето
защо и вземайки предвид реалната фактическа и правна сложност на делото, съдът
намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено от уговореното и
заплатено такова в размер на 500 лева на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1947-000011/11.03.2020г., издадена от Началник на Районно управление –
Кърджали към ОД на МВР - Кърджали, с която на Н.М.С. с ЕГН : ********** с постоянен
адрес:***, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
буква „д“ от Закона за движение по пътищата – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Кърджали
да заплати на Н.М.С. с ЕГН : ********** с постоянен адрес:***, сумата от 310
(триста и десет) лева, представляващи разноски по делото за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: