Решение по дело №182/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по глава пета раздел II от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), във връзка с глава десета раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Кроа Интернешънъл“ ЕООД – Бургас (КРОА) с ЕИК ********* и адрес – [населено място], [жк], [улица], представлявано по пълномощие от адвокат М. Ч. от АК – София, със съдебен адрес – [населено място], [улица], ет. 7, срещу решение рег. № 2-010-0315/97 от 16.01.2024 година (Решението), издадено от Ц. С. – главен директор на главна дирекция „ЕФМПП“ в Министерство на труда и социалната политика (МТСП) и ръководител на УО на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 - 2020“ (ОПРЧР) за верификация на постъпило искане от жалбоподателя за междинно плащане (лист 16 – 19 и 8 - 10).

С Решението, въз основа на цитирани от органа влезли в сила решения на АдмС – Бургас, е извършена нова проверка по проект „Кроа виа – социално предприятие с център за обучение“ № BG05M9OP001-2.010-0325-C01, с бенефициер дружеството – жалбоподател, като от общата стойност на постъпило искане за плащане от КРОА в размер на 39 196,50 лева за отчетен период август – декември 2018 година, ответникът е определил общ размер на верифицираните разходи – 38 435,21 лева, общ размер на неверифицираните разходи – 761,29 лева и е определил общ размер на сума за възстановяване – 50,06 лева.

Жалбоподателят оспорва Решението и излага своите доводи за неговата нищожност и незаконосъобразност. Твърди, че това е петото поред решение на УО, с което се отказва изплащане на верифицирани разходи в размер на 38 435,21 лева и е резултат от молби, подадени от КРОА на 10.11.2023 година и на 12.12.2023 година, като текстът на Решението възпроизвежда буквално решение рег. № 2-010-0315/40 от 23.10.2020 година на същия орган, но е извършено прихващане с аргумент, че искането на КРОА е за окончателно плащане, въпреки че жалбоподателят не е предявявал такива. Заявява се, че е недопустимо с настоящото Решение да се изменя влязлата в сила част (т. 1) от решение рег. № 2-010-0315/40 от 23.10.2020 година на същия орган, тъй като и към момента на подаване на жалбата сумата по верифицираните разходи не е преведена по сметка на КРОА. Поддържа се, че в нарушение на установените правила УО не е назначил комисия за проверка на цялостното изпълнение на договора с оглед определяне на корекция в бюджета на проекта, а е издал решение рег. № 2-010-0315/40 от 23.10.2020 година, с което е верифицирал разходите по единственото подадено искане от КРОА, без да е извършено служебно приключване на проекта. Според жалбоподателя, уреждането на отношенията по прекратения на 27.05.2019 година договор за безвъзмездно финансово подпомагане (ДБФП) между УО на ОПРЧР и КРОА по проекта, изисква първо да бъде извършена корекция на бюджета, за да може дружеството да подаде искане за верифициране на останалите разходи и едва след това може да се преценява какъв ще е размера на окончателното плащане, съответно – да се прилага чл. 9 ал. 2 от Наредба № Н-3/22.05.2018 година. Заявява се, че ДБФП е изпълнен предсрочно от КРОА и проектът е приключен с разходи в общ размер на 101 517,79 лева, които е следвало да бъдат отчетени в коригирания размер на бюджета, а едностранното прекратяване от административния орган – по този начин – изобщо не е уредено в договора. Жалбоподателят твърди, че част от правната аргументация на ответника в Решението по приложението на чл. 3 ал. 4 във връзка с чл. 1 от ПМС № 189/28.07.2016 година е невярна и всички разходи, извършени от КРОА до прекратяването на ДБФП, следва да бъдат разгледани при подаване на искането за окончателно плащане, след корекция на бюджета (каквато ответникът не е направил). Поддържа се, че ответникът продължава да измисля всякакви „щуротии“, като основания, само за да не извърши дължимото плащане към КРОА.

Иска се отмяна на Решението. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя преписката на магнитен носител (флаш - памет). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като съпостави доказателствата по преписката, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 06.06.2018 г. между МТСП, чрез Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“, представлявано от З. Р. – заместник - министър, в качеството на ръководител на управляващия орган на ОПРЧР, от една страна, и КРОА (бенефициер, неправилно наречено „бенефициент“), от друга, е бил сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРЧР, процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“, за изпълнение на проект „КРОА ВИА – социално предприятие с център за обучение“, представляваща минимална помощ в съответствие с Регламент (Е.) № 1407/2013, с регистрационен номер на договора BG05M9OP001-2.010-0325-C01 (лист 557 – 578 от приложеното адм. д. № 2274/2020 година).

Стойността на проекта (192 426,36 лева) е представлявала изцяло безвъзмездна финансова помощ, без собствен принос, и с основни дейности: 1. подбор и наемане на лица от целевата група (лица в неравностойно положение на пазара на труда и други социално изключени лица) и създаване на заетост до 12 м; 2. социална и професионална интеграция на представители на уязвимите групи в сектора на социалната икономика и обучение на заетите лица; 3. осигуряване на наставници за заетите лица; 4. приспособяване на работната среда, оборудване и обзавеждане; 5. създаване на социалното предприятие.

Проектът е бил с индикатори на изпълнение „Неактивни или безработни участници“ 11 бр. и с индикатори за резултат „Неактивни или безработни участници в заетост след приключване на операцията“ 11 бр.

С договора страните определили срока/периода за изпълнение на проекта - 15 месеца, считано от 01.08.2018 година, като изпълнението на дейностите по договора започвало от 01.08.2018 година.

С учредителен акт от 06.08.2018 година изпълнителят създало „КРОА ВИА - социално предприятие с център за обучение“, с предмет на дейност: „Извършване на определени социални дейности, имащи за цел постигане на положително социално въздействие“, като реализираната от предприятието печалба следвало да се използва единствено за постигане на социалните цели на дружеството.

На 17.08.2018 година УО на ОПРЧР превел по банков път на бенефициера сумата от 38 485, 27 лева – аванс по сключения ДБФП (лист 43 от приложеното адм. д. № 2274/2020 година).

От 08.10.2018 година бил назначен екип на социалното предприятие, състоящ се от управител, счетоводител, специалист интернет - поддръжка и консултант бизнес - развитие, а от 29.10.2018 година са наети и двама консултанти - консултант подкрепена заетост и специалист обучение и развитие, работещи пряко с целевата група по проекта. Предприятието сключило трудови договори с 11 лица, представители на определената целева група. Била създадена електронна платформа по проекта ЦДО (център за дистанционно обучение), а за изпълнение на дейностите по проекта била закупена, инсталирана и свързана в мрежа офис – техника.

На 17.01.2019 година през модул „Мониторинг на пакет отчетни документи“ на ИСУН 2020 от КРОА постъпило искане за междинно плащане на сумата от 39 196,50 лева, финансов и технически отчет с отчетен период от август – декември 2018 година (лист 76, 46 – 75 и 271 – 555 от приложеното адм. д. № 2274/2020 година).

На 20.02.2019 година в МТСП, ГД „ЕФМПП“ бил депозиран сигнал, свързан с подозрения за злоупотреби със средства по ОПРЧР и фиктивно отчитане на дейности от бенефициера КРОА при изпълнение на договора, а на 12.03.2019 година по телефона била получена допълнителна информация относно същия сигнал.

За изясняване на фактите, посочени в сигналите, експерти към УО на ОПРЧР извършили проверки на място на 26.02.2019 година и на 21.03.2019 година в офиса на КРОА в [населено място] и провели срещи с лицата, подали сигналите - на 25.02.2019 година и на 20.03.2019 година (лист 944 – 985 и 987 – 1027 от приложеното адм. д. № 2274/2020 година).

На 18.04.2019 година, в периода на верификация на искането за междинно плащане (останало единствено искане) и изясняване фактите по постъпилите сигнали, през секция „Кореспонденция“ на модул „Договори“ в ИСУН е постъпило искане от КРОА за прекратяване на административния договор на основание чл.3.55 от същия - поради промяна в пазарните условия и пазара на труда в [населено място] и региона. В уточнение към искането било посочено, че наетите по проекта представители на целевата група - предимно млади хора, с образование и владеене на чужди езици, са били обучени на дигитални умения, работа с информационни системи и онлайн маркетинг в социалното предприятие, което им дало възможност да си намерят по-добра реализация в областта на туризма, предвид стартиращия сезон. Според бенефициера, това създало изключителни трудности да бъдат намерени представители на определената целева група със сходни характеристики, които да заменят напускащия персонал (лист 851 и 849 от приложеното адм. д. № 2274/2020 година).

С решение за прекратяване на административен договор от 27.05.2019 година ДБФП № В005М90Р001-2.010-0325 е бил прекратен във връзка с чл.3.55 от същия – предвид отправеното предизвестие от КРОА и приетата от органа невъзможност КРОА да изпълни договора „поради причини свързани с целевата група на проекта“ – т. 1 от решението (лист 853 – 854 от приложеното адм. д. № 2274/2020 година).

КРОА оспорило по съдебен ред решението за прекратяване на административния договор, по – специално т. 2, 3 и 4 от него, с които органът констатирал, че дружеството няма да постигне указаните индикатори, т.е. да изпълни проекта, и отказал верификация на сумата от 39 196,50 лева, претендирана с искането за междинно плащане от 17.01.2019 година (т. 2); установил конкретни нарушения (незаконосъобразно изразходване на средства за доставки на оборудване), съставляващи „нередност“ по смисъла на ЗУСЕСИФ (т. 3); разпоредил на КРОА връщане на авансово преведената сума в размер на 38 485,27 лева (т. 4).

С решение № 562/28.04.2020 година по адм.д. № 1317/2019 година състав на АдмС – Бургас оставил без разглеждане жалбата на КРОА срещу т. 3 на решението на УО на ОПРЧР и отменил същото решение в частта по т. 2 и т. 4. Съдебното решение не било обжалвано и влязло в сила на 05.06.2020 година (лист 95 - 101).

След приключване на съдебния спор, УО на ОПРЧР предприел действия по уреждане на правните последици от останалото в сила прекратяване на административния договор с КРОА, като издал нов административен акт – решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане № В005М90Р001-2.010-0325/40 от 23.10.2020 година. С т. 1 от това решение УО определил като допустими, разходи по постъпилото искане за плащане, в размер на 38 435,21 лева. С т. 2 от същото решение УО определил общия размер на неверифицираните разходи – 761,29 лева. С т. 3 от това решение административният орган установил извършено нарушение по смисъла на чл. 70 ал. 4 от ЗУСЕСИФ, а с т. 4 (възпроизведена двукратно в текста) определил размер на финансовата корекция по ДБФП в размер на 38 435,21 лева и общ размер на сумата за възстановяване – 38 485,27 лева – средствата, преведени авансово при започване изпълнението на договора (лист 26 - 27).

КРОА оспорило по съдебен ред решение № В005М90Р001-2.010-0325/40 от 23.10.2020 година.

С решение № 355/08.03.2021 година по адм.д. № 2274/2020 година на АдмС – Бургас (поправено с решение № 4677/20.06.2024 година) решение № В005М90Р001-2.010-0325/40 от 23.10.2020 година е било отменено в частта по т. 3 и т. 4, като в останалата си част – по т. 1 и т. 2 – то влязло в сила на 29.06.2021 година след постановяване на решение № 7741/29.06.2021 година по адм. д. № 5255/2021 година на Седмо отделение на ВАС. Така между страните по административния договор (УО на ОПРЧР и КРОА) със сила на пресъдено нещо бил определен размера на допустимите разходи по постъпилото искане за плащане от 17.01.2019 година - 38 435,21 лева, както и общия размер на неверифицираните разходи – 761,29 лева (лист 1067 – 1078 и 1091 – 1092 от приложеното адм.д. № 2274/2020 година и 92 – 94 от настоящото дело).

С ново решение рег. № 2-010-0325/71 от 03.10.2022 година УО на ОПРЧР определил финансова корекция на КРОА по административния договор в размер на 100 % върху отчетените и допустимите разходи на стойност 38 435,21 лева. Това решение било обжалвано от КРОА и отменено с решение № 89/03.02.2023 година по адм.д. № 1804/2022 година на АдмС – Бургас, оставено в сила с решение № 10 912/09.11.2023 година по адм.д. № 4472/2023 година на Седмо отделение на ВАС (лист 70 - 79).

На 16.01.2024 година, с Решението, обжалвано в настоящото производство, УО на ОПРЧР отново е определил общ размер на верифицираните разходи по административния договор – 38 435,21 лева, общ размер на неверифицираните разходи – 761,29 лева и е определил общ размер на сума за възстановяване в размер на 50,06 лева. Последната сума представлява разликата между размера на аванса от 17.08.2018 година, преведен на КРОА при подписването на административния договор (38 485,27 лева) и общия размер на верифицираните разходи (38 435,21 лева). Ответникът е приел, че, съгласно чл. 3.75 от ДБФП, в срок от 14 дни от получаване на Решението КРОА следва да възстанови сумата от 50,06 лева, заедно с натрупаните лихви (лист 9 - 10).

В отделно административно производство с решение от 28.02.2024 година УО на ОПРЧР е определил на КРОА финансова корекция по административния договор в размер на 38 435,21 лева, чието възстановяване е изискал. Това административно производство се развива отделно от настоящия казус (лист 54 - 58).

Компетентността на ответника се обосновава със заповед № РД-03-2/01.12.2020 година на министъра на труда и социалната политика и заповед № РД-03-7/20.04.2021 година на министъра на труда и социалната политика. С първата заповед Ц. И. С. – заместник – главен директор на главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в министерството е определен да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган по ОПРЧР 2014 – 2020 „с всички произтичащи от това правомощия“. С втората заповед първата заповед е изменена в частта относно длъжността, заемана от С. – вместо „заместник – главен директор“, той е посочен като „главен директор“ на същата главна дирекция в министерството (лист 6 - 7).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Настоящото производство е по реда на глава пета раздел II от ЗУСЕФСУ. Компетентността на ответника не се оспорва от жалбоподателя, но, на основание чл. 146 от АПК, съдът е длъжен да извърши служебна проверка в тази насока.

Според чл. 4 т. 7 и чл. 29 ал. 1 т. 1 от Устройствения правилник на МТСП, министърът управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, както и от структурните фондове на Европейския съюз, от Европейските фондове при споделено управление и от други международни финансови институции и донори, а Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" изпълнява функциите на управляващ орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и Програма "Развитие на човешките ресурси" и отговаря за управлението и изпълнението им в съответствие с принципа за правилно финансово управление.

Съгласно чл. 60 ал. 1 от ЗУСЕФСУ, управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента. Нормата на чл. 62 ал. 3 от ЗУСЕФСУ постановява, че управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. Според разпоредбата на чл. 64 ал. 3 от ЗУСЕФСУ, извън случаите по ал. 1 ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Отказ за верификация се издава и за установяване на недължимо платени и надплатени суми по проекта вследствие на извършено верифициране.

От цитираните норми следва извод, че волеизявленията, свързани с верифициране на разходи, са от компетентността на УО на съответната оперативна програма. Обжалваното Решение е издадено от Ц. С. - главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти" в МТСП, който по силата на чл. 29 ал. 1 от Устройствения правилник на МТСП и изричните заповед № РД-03-2/01.12.2020 година и заповед № РД-03-7/20.04.2021 година на министъра на труда и социалната политика и се явява надлежно оправомощен да издава административни актове по ЗУСЕФСУ с процесното съдържание – по ОПРЧР.

До настоящия момент – в развилото се административно производство – по отношение на КРОА не е издаван акт със съдържание като процесното, който да е отменен от съда (а това би обусловило нищожност на Решението). С обжалваното Решение е повторена верификацията, извършена с частта от влязлото в сила решение на УО на ОПРЧР от 23.10.2020 година – т. 1 и т. 2, като е изискано от КРОА възстановяването на разликата (50,06 лева) между аванса от 17.08.2018 година, преведен на КРОА при подписването на административния договор, и общия размер на вече верифицираните разходи.

Административният акт е издаден в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.

В административното производство, продължило след постановяване на решение № 89/03.02.2023 година по адм.д. № 1804/2022 година на АдмС – Бургас, ответникът отново е преразгледал съдебните решения, с които са били контролирани негови предходни административни актове, и е приел, че следва да издаде акт, отразяващ указанията, дадени с мотивите на отделните съдебни състави, така както той ги е възприел. В случая, не е налице новообразувано административно производство, налагащо ново изрично уведомяване на КРОА и предоставяне на дружеството на възможност да изрази становище, а налице пореден административен акт, определен в жалбата като „щуротия“.

Между странните не се спори, че, след подписване на договора, КРОА е получило като аванс през август 2018 година сумата от 38 485,27 лева, че е поискало (с искане за плащане № 2 от 17.01.2019 година), като междинно плащане, сумата от 39 196,50 лева, както и че ДБФП е бил прекратен, считано от 30.04.2019 година, по искане на дружеството. Не се спори, че от този момент (30.04.2019 година) КРОА не е представяло на УО на ОПРЧР нови доказателства за предходно извършени действия по прекратения проект, не е подавало нови междинни искания за заплащане на вече сторени други разходи, а единствено е искало верифициране и изплащане на сумата от 39 196,50 лева или изплащане на сумата от 38 435,21 лева - верифицирана с решението от 23.10.2020 година.

За да издаде Решението, ответникът е приел, че размерът на верифицираните разходи по проекта е 38 435,21 лева, размерът на неверифицираните разходи е 761,29 лева, а размерът на вече платения аванс - 38 485,27 лева. За първите две суми има решен правен спор между страните и те са установени със стабилен административен акт. Жалбоподателят не оспорва размера на преведения аванс.

Спорът между страните е дали с Решението си УО на ОПРЧР може да извърши прихващане по отношение на КРОА и да иска връщане на разликата от 50,06 лева между платения аванс по проекта и верифицираните разходи или е длъжен да преведе на КРОА цялата сума на верифицираните разходи (38 435,21 лева), освен вече преведения аванс (38 485,27 лева).

Ответникът се е позовал на чл. 3 ал. 4 във връзка с ал. 1 от ПМС № 189/28.07.2016 година във връзка с чл. 59 ал. 1 от ЗУСЕФСУ, § 71 ал. 2 от ПЗР на З. Д. бр. 51/2022 и нормите на чл. 9 ал. 2, чл. 43 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 година за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, издадена от министъра на финансите (Наредба Н-3).

Според чл. 59 ал. 1 от ЗУСЕФСУ, доколкото със закон не е предвидено друго за програма по чл. 3, ал. 2, конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет.

Съгласно чл. 3 ал. 4 във връзка с ал. 1 от ПМС № 189/28.07.2016 година, разходите са допустими за финансиране, ако са направени и са платени от бенефициентите в периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г. В случаите по чл. 55, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) действията, представляващи основание за възстановяването на разходите, трябва да са извършени в периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г., а за Инициативата за младежка заетост – от 1 септември 2013 г.

Нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредба № Н-3 предвижда, че окончателното плащане се изчислява, като от общо верифицираните допустими разходи, финансирани с безвъзмездна финансова помощ по проекта, се приспаднат извършените авансови и междинни плащания. Размерът и условията за плащането му се определят в акта по чл. 2, ал. 1.

Съответно, според чл. 35 ал. 1 т. 2 и чл. 43 ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-3, бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Бенефициентът възстановява вземанията по чл. 35, ал. 1 в 14-дневен срок от влизането в сила на акта, с който са установени вземанията по чл. 35, ал. 1, т. 2.

По мнение на настоящия съдебен състав, УО на ОПРЧР принципно може да изиска връщането на сумата от 50,06 лева от жалбоподателя като извърши прихващане между заплатения аванс и верифицираните разходи – и двете суми са безспорни по делото. Избраният юридически ред, обаче, не е коректен.

От съдържанието на Решението се установява, че ответникът приема междинното искане на КРОА от 17.01.2019 година - за заплащане на суми по ДБФП – като окончателно искане, приема, че, след като договорът е прекратен през 2019 година, дружеството не би могло да извършва повече дейности по него и няма как да представи за заплащане разходооправдателни документи, а оттам - издава и Решението. Този подход няма как да бъде споделен. ДБФП е прекратен, но това не означава, че изпълнителят не би могъл да направи ново искане за извършване на междинно или окончателно плащане, стига да представи надлежни доказателства, че е извършил дейностите по проекта в интервала 01.10. 2014 - 31.12.2023 година (именно в този интервал е действал и ДБФП). Действително, договорът е прекратен, а КРОА има задължение да представи окончателен доклад и да направи искане за окончателно плащане, съгласно чл. 64 ал. 2 от ЗУСЕФСУ, но не го е сторило – обстоятелство, в което няма правна или стопанска логика, защото законът не обуславя предявяването на едно искане за плащане от (не)уважаването на предходно такова. Установеното бездействие на КРОА внася елемент на достоверност в изявленията на процесуалния представител на ответника, че е налице шиканиране на административния процес от жалбоподателя (лист 120). В този случай, обаче, според цитираната норма на закона УО на ОПРЧР е следвало да разпореди извършването на нова проверка на място - след изтичане на едномесечния срок от приключването на всички дейности по проекта (а този срок отдавна е изтекъл) - и след това служебно да приключи проекта, въз основа на резултата от проверката – с евентуалното приложение на чл. 64а ал. 1 изр. 1 от ЗУСЕФСУ, ако установи недължимост или надплащане на суми по проекта. Това не е сторено. Издаденото Решение е незаконосъобразно и следва да се отмени.

За пълнота на изложението, съдът счита за необходимо да обсъди накратко и възраженията на жалбоподателя по законосъобразността на административния акт.

Неоснователно е заявлението на КРОА, че с настоящото Решение недопустимо се изменя влязлата в сила част от решение рег. № 2-010-0315/40 от 23.10.2020 година на УО на ОПРЧР, тъй като и към момента на подаване на жалбата сумата по верифицираните разходи не е била преведена по сметка на КРОА. С влязлата в сила част на решението от 23.10.2020 година (т. 1) УО е определил като допустими, разходи по постъпилото искане за плащане, в размер на 38 435,21 лева и (т. 2) е определил общия размер на неверифицираните разходи – 761,29 лева. Двете числа и текстовата част, с която са обосновани, са възпроизведени буквално в процесния административен акт и не е налице никакво изменение на влязлата в сила част от акта от 23.10.2020 година (сравни лист 8-10 и 26 - 27).

Основателен е доводът в жалбата, че УО е следвало да извърши проверка на цялостното изпълнение на договора, а не го е сторил, но от този довод се прави заключение, че той незаконосъобразно е верифицирал разходите по единственото подадено искане от КРОА с решението от 2020 година. Решението от 23.10.2020 година не е предмет на настоящия съдебен спор. В неотменената си част то поражда правни последици между страните и ОУ на ОПРЧР абсолютно законосъобразно може да си служи с тази част от административния акт, мотивирайки всеки един последващ.

Твърденията на жалбоподателя, че уреждането на отношенията по прекратения на 27.05.2019 година ДБФП между УО на ОПРЧР и КРОА по проекта, изисква първо да бъде извършена корекция на бюджета, за да може дружеството да подаде искане за верифициране на останалите разходи и едва след това може да се преценява какъв ще е размера на окончателното плащане, съответно – да се прилага чл. 9 ал. 2 от Наредба № Н-3/22.05.2018 година – не почиват на фактите по делото и приложимото право. В съдебното производство е установено, че ДБФП е прекратен през 2019 година и дружеството – бенефициер не е представило изискващия се окончателен доклад. Няма никаква правна пречка при служебното приключване на проекта по реда на чл. 64 ал. 2 от ЗУСЕФСУ административният орган да приложи чл. 9 ал. 2 от Наредба № Н-3 при изчисляване размера на окончателното плащане.

Недоказано е изявлението на жалбоподателя, че ДБФП е бил изпълнен предсрочно от КРОА и че проектът е бил приключен с разходи в общ размер на 101 517,79 лева, които е следвало да бъдат отчетени в коригирания размер на бюджета, съответно - че едностранното прекратяване на договора от административния орган – по този начин – не е съобразено със закона. Договорът е прекратен на основание т. 3.55, чието първо изречение предвижда хипотезата на прекратяване по взаимно съгласие, когато и двете страни са на „мнение, че договорът не може да се изпълнява ефективно“. Съответно – във второто изречение на същата точка е предвидено едностранно прекратяване с предизвестие, каквото не е приложено, т.е. страните са прекратили ДБФП по взаимно съгласие - реда на т. 3.55 изр. първо, а не, както твърди жалбоподателя, с едностранно волеизявление от органа (лист 571 и 853 – 854 от приложеното адм.д. № 2274/2020 година ).

Жалбоподателят твърди, че част от правната аргументация на ответника в Решението по приложението на чл. 3 ал. 4 във връзка с чл. 1 от ПМС № 189/28.07.2016 година е „невярна“ и всички разходи, извършени от КРОА до прекратяването на ДБФП, следва да бъдат разгледани при подаване на искането за окончателно плащане, след корекция на бюджета (каквато ответникът не е направил). Съдът споделя единствено първата част от това изявление. Всъщност, от релевантните факти по делото не се констатира каквото и да е намерение на КРОА да финализира проекта по установения ред. Установява се единствено желанието на дружеството да получи допълнителната сума от 38 435,21 лева (верифицирани разходи), освен вече изплатения аванс от 38 485,27 лева, или общо 76 920,48 лева, без да са представени надлежни документи за извършени разходи в подобен размер (виж преписката по приложеното адм.д. № 2274/2020 година). Установява се и че ответникът има правно средство за служебно приключване на проекта, предвидено в ЗУСЕФСУ, но не го използва (или поне не представя доказателства в тази насока).

Като краен резултат, жалбата е основателна и следва да се уважи. Решението следва да се отмени, а преписката – да се върне на органа за прилагане на закона, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските в производството върху ответника, съобразно разпоредбата на чл. 143 от АПК. З. М. на труда и социалната политика, юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер – 307,63 лева заплатена държавна такса и 2500 (две хиляди и петстотин) лева адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, от общо претендирано адвокатско възнаграждение в размер 3000 лева – 2500 лева данъчна основа и 500 лева ДДС (лист 15, 35, 113 - 115).

По отношение на начисления ДДС от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема следното.

С решение от 23.11.2017 година по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС е прието, че чл. 78, първа алинея, буква "а" от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2016 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално - правна уредба като разглежданата в главните производства, по силата на която данъкът върху добавената стойност се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това, тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с ДДС. В случая § 2 а от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на чл. 78, първа алинея, буква "а" от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2016 година, както и на принципа на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на ДДС в рамките на Европейския съюз. При констатираното противоречие на българска правна норма с тази на Директива 2006/112/ЕО, националният съдия е длъжен да остави неприложена вътрешната правна норма, която противоречи на общностна норма. Това произтича и от общото правило, че националните юрисдикции са длъжни да осигурят съдебната защита, която произтича за правните субекти от разпоредбите на ПЕС и да гарантират пълното му действие (Решение по дело Pfifer и др., С-397/01 - С-403/01; Recueil, стр. І-8835, т. 111; Impact С -268/06). Затова съдът приема, че при присъждане на разноските в полза на жалбоподателя не следва да се включва и начисленият ДДС, който съгласно разясненията, дадени в посочените по-горе дела на СЕС - С-427/16 и С-428/16, не е дължим и не е неразделна част от адвокатското възнаграждение, а е косвен данък върху определената данъчна основа.

Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение (данъчната основа), е неоснователно. Платеното възнаграждение е дори под минимума на предвиденото с разпоредбата на чл. 8 ал. 1 във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в ред. към датата на плащането).

По изложените съображения, на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение рег. № 2-010-0315/97 от 16.01.2024 година, издадено от главен директор на главна дирекция „ЕФМПП“ в Министерство на труда и социалната политика и ръководител на УО на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 - 2020“.

ВЪРЩА преписката на главния директор на главна дирекция „ЕФМПП“ в Министерство на труда и социалната политика и ръководител на УО на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 - 2020“ за продължаване на административното производство съобразно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика да заплати на „Кроа Интернешънъл“ ЕООД – Бургас с ЕИК ********* и адрес – [населено място], [жк], [улица], сумата от 2807,63 (две хиляди осемстотин и седем лева и 63 стотинки) лева разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.