РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 08.09.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР
ПАПУРКОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 80 / 2023 год. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 30 от 24.04.2023 г., постановено по АНД № 369/2022 г. Троянският районен съд, пети състав, е отменил Наказателно постановление № 492 от 02.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на Ц.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ-София с удостоверение № 718 от 25.01.2012 г., за нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. второ, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на основание 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300 лв., като незаконосъобразно.
Със същото решение е осъдена Регионална дирекция по горите – Ловеч, да заплати на Ц.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 360 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 500 лв. разноски за депозит за вещо лице.
Недоволен от така постановеното решение е останал Директорът
на Регионална дирекция по горите – Ловеч, който в законния срок е подал
касационна жалба против решението на ТРС. Излагат се аргументи, че при издаване
на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, сочи се, че видно от всички
доказателства административното нарушение е доказано, като правната
квалификация на същото е законосъобразна. Основният довод е, че жалбоподателят
в първоинстанционното производство е единственият лицензиран лесовъд в
дружеството, осъществило сечта по издаденото позволително, и именно в негово
задължение е да осъществява контрол за незаконна сеч. Като не е изпълнил
вменените му по закон задължения, той е извършил вмененото му нарушение от
обективна и субективна страна. Оспорват се изводите на районния съд за
недоказаност на нарушението и че наказаното лице не е субект на същото. Иска се
отмяна на решението на Троянски РС и потвърждаване на НП, алтернативно връщане
на делото за ново разглеждане. Касаторът сочи практика на
Административен съд Ловеч – Решение № 101 от 13.10.2022 г., постановено по КАД
№ 110/2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч, по идентичен случай
между същите страни. Претендират се и разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрк. Й., който поддържа касационната жалба, както и допълнително писмено становище, в което се сочи отново практика на Административен съд Ловеч – Решение № 101 от 13.10.2022 г., постановено по КАД № 110/2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч, по идентичен случай между същите страни. Допълнително са развити аргументи, че липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Касаторът моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба Ц.А.С., ЕГН: **********, се представлява от адв. К. от ЛАК, която в съдебно заседание намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на ТРС за законосъобразно. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна, като се присъединява към доводите на касатора за отмяна на обжалваното решение.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е основателна.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 492 от 02.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на Ц.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ-София с удостоверение № 718 от 25.01.2012 г., за нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. второ, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на основание 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300 лв.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна.
Районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в законоустановените срокове, съдържат изискуемите реквизити и от АНО не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора съдът изложил, че извършеното от страна на жалбоподателя административно нарушение не е доказано от събраните писмени и гласни доказателства и не е осъществено от него от субективна страна. В мотивите си съдът приел, че Ц.С. е лице, вписано в публичният регистър за упражняване на лесовъдска практика, но не е лице, на което е издадено позволителното за сеч, т.е. не е субект на нарушението, след като позволителното било подписано и получено от пълномощник. С горните мотиви районният съд отменил като незаконосъобразно обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на касатора за основателни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и допустимо, но постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Не се споделят изводите на решаващия състав, че административното нарушение не е доказано от събраните доказателства и не е осъществено от наказаното лице от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2, т.1, предл.1 от ЗГ, за което нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на Ц.С., наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.
В цитираната разпоредба като изпълнителни деяния са посочени „не изпълни задължения или контролни правомощия“, която е препращаща диспозиция, тъй като визираните задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.
В АУАН и в НП е посочено, че С. не е изпълнил задълженията си по чл. 108, ал. 3 от ЗГ - да упражнява контрол, като не е следил за спазването на правилата за сеч – да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, както и не е взел мерки по предотвратяване и спиране на незаконни действия по добива на дървесина, като по този начин е допуснал да се извърши сеч на подробно описани немаркирани дървета от бук и габър,в съседен имот частна собственост, което задължение му е вменено с разпоредбите на чл. 61, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите и в чл.12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
Съгласно чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и чл. 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба е регламентирано, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета.
Съгласно чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от ЗГ, позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл.101, ал.3. Лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на сечището.
В чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е регламентирано, че лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т.ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.
При анализа на цитираните разпоредби и доказателствата по делото съдът приема, че Ц.С. е субект на нарушението, тъй като е лице, упражняващо лесовъдска практика. Той е осъществил от обективна страна състава на нарушението, като не е изпълнил контролните си правомощия да следи да се секат само маркирани дървета и само в границите на насаждението и с бездействието си е допуснал да бъдат отсечени дървета от бук и габър, без за тях да е издадено позволително за сеч и те да са маркирани. Отговорността му в настоящия случай произтича от вменените му с посочените нормативни разпоредби контролни правомощия, които той не е изпълнил. Нарушението правилно е определено в периода от 08.01.2021г. до 09.07.2021г. – от деня на издаденото на процесното позволително за сеч до деня на проверката, като срокът на разрешената сеч не е бил изтекъл към датата на проверката. Към датата на констатиране на нарушението не е било налице приключване на сечта и към нея контролните задължения на С. са съществували.
Поради изложеното настоящият състав приема, че Ц.С. е бил длъжен и е могъл да установи, ако не лицата, които незаконно са отсекли процесните немаркирани дървета от бук и габър, то поне времето на незаконната сеч и да предприеме съответните действия съгласно задълженията си.
Не се споделят и изводите в оспореното решение, че лицензираният лесовъд не носи отговорност, тъй като не е получил и не е подписал позволително за сеч № 0592831/08.01.2021 г.
Видно от всички писмени и гласни доказателства, както и от съдебно-графическа експертиза, а и няма спор между страните, че позволителното за сеч № 0592831/08.01.2021 г., представено в оригинал на л. 79 от АНД № 5/2022 г. на ТРС, е подписано със запетая на мястото на „получил позволителното“, като няма спор, че е същото позволително за сеч не е получено лично от Ц.С., а от негов пълномощник съгласно изрично представено нотариално заверено пълномощно.
Действително от заключението по допуснатата съдебно-графическа експертиза се установява, че С. не е подписал като „Получил позволителното“ процесното позволително за сеч, но той сам е посочил във възражението си в АУАН, че то е получено от пълномощници, на които С. е предоставил своите права съгласно представените пълномощни.
Пред районния съд са разпитани общо седем свидетели, като видно от разпита на всички свидетели, както и от всички писмени доказателства, установява се както описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, така и начинът на получаване на процесното позволително за сеч от упълномощено лице.
Изрично в съдебно заседание на 23.03.2023 г. пред районния съд свидетелят И.В.М. сочи след предявяване на позволителното за сеч № 0592831/08.01.2021 г., представено в оригинал на л. 79 от АНД № 5/2022 г. на ТРС, че лично той като пълномощник на Ц.С. е получил същото позволително за сеч, като сочи изрично, че подписът на „Получил позволителното“ е негов.
При тези категорични доказателства и признанието на свидетеля И.В.М., че той е получил процесното позволително за сеч и се е подписал като получател въз основа на изрично пълномощно от Ц.С., нотариално заверено /на л. 53 от делото на ТРС/, както и въз основа на изрично удостоверение от нотариуса /на л. 50 от делото на ТРС/, че: Ц.А.С. „рег. № 1167 от 22.05.2020 г. в качеството му на управител на „*****“ ООД, с ЕИК *****, притежаващ лиценз № 718-1/25.01.2021 г. на ИАГ- гр.София, е упълномощил И.В.М., ЕГН: **********, с адрес: с. Черни Осъм на длъжност в ***** ООД – техник горско стопанство... да подписва и получава позволителни за сеч и технологични планове за обекти в района на ДГС с. Черни Осъм. Настоящото да му послужи пред съответните органи“, според касационната инстанция е доказано категорично, че процесното позволително за сеч е подписано за „Получил позволителното“ от пълномощника на наказания С., а именно свидетеля И.В.М..
Касационният състав счита, че издаденото позволително за сеч № 0592831/08.01.2021 г. е валиден документ, което не се и оспорва от страна на настоящия ответник, регистрирано е в информационната система на ИАГ. Следователно издаването му води до съответните правни последици – възможност за извършване на сеч в указаните в позволителното видове и количества дървесина от съответния имот и в съответните срокове. Осъществената сеч в процесния имот е извършена на база издаденото позволително за сеч № 0592831/08.01.2021 г., поради което е ирелевантно обстоятелството, че подписът на „Получил“ в позволително за сеч не е положен от С., щом самото позволително за сеч е произвело своите валидни правни последици, изразили се в осъществяване на законна сеч в рамките на указаното в позволителното сечище. АУАН и НП са издадени именно въз основа на това, че сечта е приета за законна въз основа на процесното позволително за сеч № 0592831/08.01.2021 г. в границите на сечището, но незаконна извън границите на сечището в непосредствено граничещия на югозапад съседен имот частна собственост, като са отсечени намаркирани с контролна горска марка и без издадено позволително за сеч общо 59 бр. дървета от бук и габър.
Съгласно разпоредбата на чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, до освидетелстване на сечището (в настоящия случай сечта не е била приключила) лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл.47 и чл.48, а именно – да се секат само определените и отбелязани за сеч дървета. Противно на приетото в оспореното решение съдът намира, че нарушението е осъществено и от субективна страна. Ц.С. е действал виновно, като е съзнавал своите контролни задължения във връзка със сечта, като е могъл да предвиди, че в резултат на бездействието си могат да настъпят съставомерни вреди.
Във връзка с последното следва да се посочи, че представеното пълномощно има за предмет само подписване и получаване на позволителни за сеч, но не и упражняване на контролни функции по тези позволителни. Такива контролни функции няма и как да бъдат извършени от други лица, извън тези по чл.108, ал.2 от ЗГ, дори и по упълномощаване. Следователно в задължение именно на Ц.С. (лицето, на което е било издадено позволителното за сеч и което е лицензиран лесовъд) е било да упражнява контролните функции във връзка с осъществяваната сеч в имота.
По изложените мотиви и при преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира, че извършеното от С. деяние е безспорно доказано, включително от показанията на разпитаните от РС седем свидетели: Ц.П.Г., Н. И.И., Н.К.Л., П.В.В., А.Д.М., Н.П.Н.и И.В.М., и от документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, и съдържа от обективна и субективна страна признаците на визираното в посочената като нарушена разпоредба административно нарушение.
Липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН предвид големия брой отсечени незаконно дървета – общо 59 броя, характерът и видът на нарушението, упражняваната от наказания С. професионална дейност, както като лицензиран лесовъд, така и като управител на „*****“ ООД, с ЕИК *****, притежаващ лиценз № 718-1/25.01.2021 г. на ИАГ- гр.София.
В резултат от това оспореното решение на РС - Троян следва да бъде отменено и наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
В същия смисъл е и практиката на Административен съд – Ловеч
по идентичен случай между същите страни - Решение № 101 от
13.10.2022 г., постановено по КАД № 110/2022 г. по описа на Административен съд
– Ловеч.
В същия смисъл е и константната практика на Административен съд – Ловеч, така решения по: КАД № 21/2022 г., КАД № 168/2021 г, КАД № 137/2020 г., КАД № 28/2020 г., 271/2019 г. и др.
При този изход на делото следва да бъде осъден ответника по касация на основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплати на Регионална дирекция по горите – Ловеч сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, които са своевременно заявени с касационната жалба.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 30 от 24.04.2023 г., постановено по АНД № 369/2022 г. на Троянския районен съд, пети състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 492 от 02.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на Ц.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, лицензиран лесовъд, регистриран в публичния регистър на ИАГ-София с удостоверение № 718 от 25.01.2012 г., за нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. второ, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във вр. с чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, на основание 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, е наложена глоба в размер на 300 лв., като законосъобразно.
ОСЪЖДА Ц.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Регионална дирекция по горите – Ловеч сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: