№ 235
гр. Велико Търново, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000099 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260000 от 06.01.2021г., постановено по гр.д. №16/2020г.,
Окръжен съд-Габрово е осъдил Застрахователно акционерно дружество ОЗК
Застраховане АД-гр.София да заплати на М. СТ. В. от гр.Габрово сумата от
50 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП
настъпило на 30.09.2019г. в гр.Габрово, с управлявания от Н. Н. Т. лек
автомобил БМВ с рег.№ Т 86****, застрахован при ответника по застраховка
гражданска отговорност с валидна застрахователна полица, заедно със
законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020г. до окончателното й
изплащане. Отхвърлил е предявения иск в останалата му част за разликата
над 50 000 лева до претендираните 100 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди. Със същото решение Габровският окръжен съд е
осъдил ЗАД ОЗК Застраховане АД-гр.София да заплати на М. СТ. В. от
гр.Габрово сумата от 839,49 лева, обезщетение за имуществени вреди
1
вследствие на ПТП настъпило на 30.09.2019г. в гр.Габрово, с управлявания от
Н. Н. Т. лек автомобил БМВ с рег.№ Т 86****, застрахован при ответника по
застраховка гражданска отговорност с валидна застрахователна полица,
заедно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2020г. до
окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска за имуществени вреди в
останалата му част за разликата над 839,49 лева до пълния предявен размер от
1 272,94 лева. Осъдил е на основание чл.38 ал.2 от ЗА ЗАД ОЗК Застраховане
АД-гр.София да заплати на адвокат К.Г. сумата 2 330 лева, адвокатско
възнаграждение. Осъдил е ЗАД ОЗК Застраховане АД-гр.София да заплати
държавна такса и разноски за експертизи в общ размер на сумата 2 333,56
лева, по сметката на Габровския окръжен съд. Осъдил е М. СТ. В. да заплати
на ЗАД ОЗК Застраховане АД-гр.София сумата от общо 2 414 лева, на
основание чл.78 ал.3 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца М. СТ. В. от гр.Габрово, чрез
адвокат К.Г..
Обжалва първоинстанционното решение в частта, с която Габровският
окръжен съд е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 50 000 лева до размера на претендираните 100 000 лева, както и
за законната лихва върху тази разлика; както и в частта с която са присъдени
разноски в полза на ЗАД ОЗК Застраховане АД-гр.София.
Жалбоподателят ищец моли Апелативният съд да отмени обжалваното
решение на Габровския окръжен съд, в обжалваната му част и вместо него да
постанови друго решение, с което да осъди ответното Застрахователно
дружество да му заплати още 50 000 лева, обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на подробно описаното и конкретизирано ПТП, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане, както и всички направени по
делото разноски в двете инстанции.
Правилно Окръжният съд бил приел, че е осъществен фактическият
състав на чл.432 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД, както и че е налице валидно
застрахователно правоотношение, поради което отговорност следва да носи
застрахователят. Неправилно бил приложен принципът на справедливостта по
2
чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение. С оглед тежестта на причинения противоправен резултат и
степента на търпените от пострадалия телесни увреждания определеното
обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лева било в неоправдано
занижен размер. Неправилно и при допуснато съществено процесуално
нарушение Габровският окръжен съд не назначил исканата медицинска
експертиза с вещо лице съдов хирург за отговор на въпроса получил ли е
ищецът при процесното ПТП и венозна тромбоза на левия долен крайник, и
каква е прогнозата.
Предвид изложеното жалбоподателят ищец моли Апелативният съд да
отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за неимуществени вреди за сумата над 50 000лева и да
постанови друго решение, с което да осъди ответното Застрахователно
дружество да му заплати допълнително сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му при
ПТП-то на 30.09.2019г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане, както и всички направени от него разноски по делото в двете
инстанции.
Постъпил е отговор от ответника Застрахователно акционерно
дружество ОЗК Застраховане АД-гр.София, представлявано от
изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., чрез адвокат К.И. Т., лично и като
представляваща Адвокатско дружество Д. и Т..
Моли Апелативният съд да остави изцяло без уважение въззивната
жалба на ищеца, като неоснователна.
Правилна била преценката на Първоинстанционния съд, че в случая на
ищеца се дължи застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди, но неправилно бил определен размерът на същото, като дължимото и
адекватно обезщетение било 25 000 лева, която сума в най-голяма степен
съответствала на критерия за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52
от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество
3
ОЗК Застраховане АД-гр.София, представлявано от изпълнителните
директори А. Л. и Р. Д., чрез адвокат К.И. Т., лично и като представляваща
Адвокатско дружество Д. и Т..
Предмет на жалбата е частта на първоинстанционното решение, с която
Застрахователното дружество е осъдено да заплати на М.В. застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, резултат на процесното ПТП, за
разликата над сумата от 25 000 лева до присъдените 50 000 лева, заедно със
законната лихва върху тази разлика, считано от 06.03.2020г.; както и в частта
с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 839,49 лева, заедно със законната лихва върху
сумата, считано от 06.03.2020г.
Жалбоподателят ответник моли Апелативният съд да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение на Габровския окръжен
съд, в обжалваната му част, като неправилно и вместо него да отхвърли
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
25 000 лева до присъдената, заедно със законната лихва върху сумата, считано
от 06.03.2020г. до окончателното й изплащане, както и да отхвърли иска за
обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва, като
неоснователен и недоказан.
Претендира за присъждане на всички направени разноски по делото.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства се налагал
изводът, че подходящото и необходимо застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди при процесното ПТП,
настъпило на 30.09.2019г. в гр.Габрово, било в размер на сумата 25 000 лева,
върху която се дължи и законната лихва считано от 06.03.2020г. Искът за
имуществени вреди бил останал изцяло недоказан, тъй като представените
фактури и платежни документи не установявали основанието за плащането,
както и че разходите са извършени от ищеца. В случая пострадалият бил
съпричинил вредоносния резултат в размер на 50% предвид обстоятелството
че бил без поставен предпазен колан. В случай, че е бил поставил предпазния
колан, би получил по-леки увреждания. Лихвата се дължи от 06.03.2020г., а
не от датата на завеждане на делото, тъй като ищецът не бил предоставил на
4
застрахователя банкова сметка, по която да се изплати определеното от него
обезщетение.
Ответникът по тази жалба и ищец в първата инстанция М.В., чрез
процесуалния представител адвокат К.Г., в писмен отговор, моли
Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба на ЗАД ОЗК
Застраховане АД-гр.София, като неоснователна.
Окръжният съд неправилно бил приложил критерия по чл.52 от ЗЗД, но
не като е определил завишено обезщетение, а напротив като е присъдил по-
малко по размер от дължимото обезщетение. С оглед вида и тежестта на
причинените му телесни увреждания, следвало да му бъдат заплатени
неимуществени вреди в размер на сумата 100 000 лева. С ангажираните от
него писмени доказателства искът за имуществени вреди бил доказан по
основание и по размер, така както го е уважил Окръжният съд. Неоснователно
било възражението на въззивника ответник, че бил съпричинил вредоносния
резултат на 50%, тъй като вещото лице било казало изрично, че предпазният
колан има действие при челен удар, но не е ефективен при страничен удар и
при изпадане назад, както било в случая. Според вещото лице същите
травматични увреди биха настъпили и при поставен предпазен колан, поради
невъзможността коланът да предпази от странично изместване. Бил получил
още едно сериозно телесно увреждане, което не било установено надлежно в
първата инстанция, тъй като Първоинстанционният съд бил отказал да
допусне медицинска експертиза с вещо лице специалист съдов хирург,
предвид твърдението му за получена при процесното ПТП венозна тромбоза
на левия долен крайник, което според него било сериозно увреждане на
здравето му.
В съдебно заседание и в писмена защита, както въззивникът ищец, така
и въззивникът ответник, чрез процесуалните представители, съответно
адвокат К.Г. и адвокат Александрина Д., преупълномощена от адвокат К.Т.,
поддържат представените от тях въззивни жалби и отговори.
Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания,
възраженията в отговорите, съобрази становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
5
решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за
установено следното:
И двете въззивни жалби са допустими. Подадени са от страни по
делото, които имат интерес да обжалват, насочени са против подлежащ на
обжалване съдебен акт и са подадени в срок.
Ищецът М. СТ. В. от гр.Габрово твърди в исковата молба, в
допълнителната искова молба и по делото, че като пътуващ на средна задна
седалка в лек автомобил БМВ, с рег.№Т 86****, управляван от Н. Н. Т., е
пострадал при ПТП, настъпило на 30.09.2019г. в гр. Габрово, по
изключителна вина на водача на автомобила, която при ляв завой изгубила
контрол над управлението му и автомобилът се блъснал последователно в две
дървета извън пътното платно. При ПТП-то му били причинени следните
значителни телесни увреждания, а именно: дифузна травма на главния мозък,
контузио церебри, оедема церебри, голяма разкъсно контузна рана в областта
на главата, с обилно кървене и съсиреци, контузионни огнища двустранно на
мозъчния паренхим, вероятна фрактура на окципиталната кост вдясно,
множество порезни рани в лявата лицева половина и лявата половина на
шията, множество стъкла по лицето, фрактури на страничните израстъци на
всички лумбални прешлени вляво, увреждане на междупрешленния диск
между 3 и 4 поясен прешлен, тромбофлебит с тромбоза на дълбоките вени на
левия долен крайник /вена илиака и разклоненията й/. Видно било от
съставения от органите на КАТ констативен протокол с пострадали лица,
както и от застрахователната полица, че отговорността на виновния за
инцидента водач се покрива от застраховката гражданска отговорност, която
следва да заплати застрахователят – ответник по делото. Подал заявление до
същия, по което била образувана щета, но в 3-месечния срок по чл.496 ал.1 от
КЗ застрахователят не му изплатил доброволно каквото и да било
обезщетение, дори отказал обезщетение.
Предвид изложеното и на основание чл.432 ал.1 от Кодекса за
застраховането ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответното Застрахователно дружество да му заплати сумата 60 000 лева,
частичен иск от пълния размер от 100 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
6
претърпени болки и страдания, както и сумата от 682,80 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на ПТП,
настъпило на 30.09.2019г. в гр.Габрово, заедно със законната лихва върху тези
главници, считано от 06.03.2020г. – дена последващ датата на изтичане на
срока за произнасяне от страна на ответника, до окончателното им
изплащане.
С протоколно определение от 29.09.2020г. Габровският окръжен съд е
допуснал увеличение на иска за имуществени вреди от първоначално
предявените 682,80 лева на сумата 1272,94 лева.
С протоколно определение от 27.10.2020г. Първоинстанционният съд е
допуснал увеличение на предявения иск за неимуществени вреди от 60 000
лева на 100 000 лева.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане
АД-гр.София, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, в допълнителен
отговор и по делото, оспорва предявените искове като недопустими,
неоснователни и недоказани.
Били недопустими, тъй като било подадени преди изтичането на срока
по чл.496 ал.1 от КЗ, а именно не бил изтекъл 3-месечният срок от подаване
на искането до застрахователя за определяне на застрахователно
обезщетение, за отговор от същия. Оспорва твърдяния от ищеца механизъм
на ПТП-то, в смисъл че то е причинено от водача на лекия автомобил в който
е пътувал – Н. Т.. Всъщност причината била неправилна маневра на друго
МПС, принудила Т. да напусне лентата, по която се е движела. Алтернативно
твърдят, че водача Т. е получила внезапно неразположение от медицински
характер, поради което е изгубила контрол над автомобила или вредите са
резултат на случайно деяние, за което водачът не отговаря. Алтернативно
твърдят, че ПТП-то е настъпило поради неравност на пътното платно.
Липсвала причинно следствена връзка между ПТП-то и телесните увреждания
на ищеца. Здравословното състояние на ищеца не се подобрявало по вина на
ищеца, а именно тъй като не спазвал предписаното лечение, не посещавал
редовно лекар или е имал предшестващо ПТП-то заболяване. Оспорват на
ищеца да е бил предписан строг постелен и диетичен режим. Оспорват да е
7
било необходимо да бъде подпомаган в ежедневието си от негови близки.
Ищецът бил съпричинил вредоносния резултат на 50%, тъй като бил без
поставен обезопасителен колан и тъй като бил в състояние на алкохолно
опиянение, освен това и водачът бил употребил алкохол. Поради това
дължимото обезщетение следвало да бъде намалено. Представените фактури
и платежни документи не доказвали основанието за плащане, както и че
разходите са извършени от ищеца.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
Фактическата обстановка по делото е частично изяснена от Окръжния
съд въз основа на събраните от него доказателства, но следва да бъде
допълнена въз основа на назначената в тази инстанция съдебно медицинска
експертиза на вещо лице специалист по съдова хирургия, каквато експертиза
не е допусната в първата инстанция при допуснато процесуално нарушение.
Поради това се налага същата да бъде уточнена от Въззивния съд по
следния начин.
На 30.09.2019г. в около 23,00 часа, в гр.Габрово е настъпило пътно
транспортно произшествие с участието на лек автомобил БМВ, с рег.№Т
86****, управляван от Н. Н. Т.. Ищецът М.В. пътувал на средна задна
седалка. До водача отпред вдясно бил свидетелят Е. С.
Механизма на ПТП-то се установява от констативния протокол с
пострадали лица, изготвен на местопроизшествието от представител на Пътна
8
полиция КАТ-гр.Габрово и най-вече от заключението на съдебно
автатехническата експертиза на вещото лице инж.М. Х., допусната,
изслушана и приета в първата инстанция, която Въззивният съд също приема
изцяло като компетентно и обосновано.
Според вещото лице единствено виновна за настъпване на пътния
инцидент е водача на лекия автомобил, в който е пътувал ищецът, а именно Н.
Т., поради това че се е движела с несъобразена скорост от 81 км/ч при
разрешена за този пътен участък, намиращ се в населено място – гр.Габрово –
50 км/ч. Нямало е насрещно движение. Асфалтовата покривка е била в добро
състояние, нямало е неравности и дупки по пътното платно. Именно
несъобразената скорост е причина при ляв завой водачката на лекия
автомобил да изгуби контрол над управлението му, при което същият излиза
извън пътното платно и се удря последователно първо в едно дърво, след това
във второ дърво, като първият удар е страничен вляво на автомобила, след
което същият се завърта и със задната си част се удря във второто дърво, при
което задната част на колата се дефрмира и В. изпада от автомобила, вляво
странично, като при първия удар се травмира в лявата част на купето. Вещото
лице стига до категоричен извод, че при движение с 65 км/ч е нямало да се
стигне до удар, а най-безопасната скорост в случая е била разрешената за
движение в градски условия такава от 50 км/ч.
В заключението си вещото лице инженер посочва, че първият удар е
страничен, вторият е отзад, поради което и с поставен предпазен колан
пътникът на средна задна седалка, в случая ищецът, би получил същите
увреждания, тъй като коланът предпазва от изместване напред и нагоре, а
инерционните сили са действали странично вляво и назад.
По делото е безспорно и се установява със застрахователната полица на
л.63 от делото на Окръжния съд, че лекият автомобил към момента на
инцидента е бил с валидна застраховка гражданска отговорност при
ответното застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане АД-
гр.София.
Видно от заключението /първоначално и допълнително/ на назначената
в първата инстанция съдебно медицинска експертиза на д-р Николай В.-
9
специалист по нервни болести, вследствие на процесното пътно транспортно
произшествие ищецът В. е получил следните телесни увреждания, а именно:
контузионни огнища двустранно в мозъчния паренхим, оток на мозъка,
количествено и качествено нарушение на съзнанието, последващи
неврологични двигателни, координационни и психо-органични синдроми,
като всички тези увреждания представляват временна опасност за живота,
освен това са причинени фрактури на страничните израстъци на всички
лумбални прешлени на гръбначния стълб, вляво, което е довело да нарушения
в статиката и кинетиката на гръбначния стълб и които няма да се възстановят.
Увреден бил и междупрешленен диск /анулус фиброзус/, което води до
дископатии и може да се получи вследствие на травма или поради напреднала
възраст, в случая е резултат на травма от ПТП-то. Вещото лице уточнява, че
опасността за живота е вследствие контузията на мозъка и настъпилия
мозъчен оток, който можело да провокира компресия на мозъчния ствол и
оттам на дихателната и сърдечната дейност, което се получава при
вклиняване на мозъчния ствол при наличния мозъчен оток, но за щастие в
случая не се е стигнало до фатален край. Счупванията на страничните
израстъци на гръбначния стълб в поясната обаст е на ниво, в което няма
гръбначен мозък, поради което няма опасност за движението на долните
крайници, в смисъл че не са настъпили парези, но получените счупвания
може да доведат до т.н. коренчиви болки, които са симетрични и засягат и
двата крака. Посочените счупвания са нарушили стабилността на гръбначния
стълб в лумбалния-поясния му дял, като намаляват подвижността му. Вещото
лице е категорично, че възстановяване на тези увреждания не е възможно.
Според вещото лице д-р В. контузионните огнища в мозъка също ще останат
за цял живот и са довели до церебрастенен синдром, който се изразява в
главоболие, нарушена координация и психо-емоционална нестабилност.
Д-р В. стига до извод, че няма следи по тялото на В., които да са
резултат на поставен предпазен колан т.е ищецът не е бил с поставен
обезопасителен колан, но и при наличие на такъв поставен предпазен колан,
не биха могли да бъдат избегнати получените травматични увреди, поради
невъзможността на колана да предпази от странично изместване, както и при
задния удар.
Относно претърпените от ищеца болки и страдания, продължителността
10
на лечението и перспективата за пълно възстановяване д-р В. посочва, че
ищецът е бил на лечение в хирургично отделение на МБАЛ-гр.Габрово 11
дена амбулаторното лечение е продължило около 1 година – от м.ноември
2019г. до м.септември 2020г., след което е останала отпадна огнищна
неврологична симптоматика, изразяваща се в нарушение на координацията,
главоболие , психо-емоционална нестабилност, които няма да бъдат
преодолени пожизнено, както и е невъзможно възстановяване на гръбначния
стълб в състоянието му преди увреждането.
Вещото лице установява по категоричен начин причинно следствената
връзка между между процесното ПТП и констатираните увреждания при
ищеца, тъй като тези телесни повреди са получени при контакта на главата и
тялото с купето и със земната повърхност при страничното изхвърляне и
евентуалното изпадане от автомобила.
Д-р В. е категоричен и че не може да коментира въпроса дали
вследствие ПТП-то на ищеца е причинена венозна тромбоза на левия долен
крайник и спецификата на това заболяване, тъй като то не е по неговата
специалност.
От заключението на съдебно медицинската експертиза на вещото лице
Д.Г. – съдов хирург, назначена в настоящата инстанция, се установява че
вследствие на процесното ПТП ищецът е получил тромбоза на лява илиачна
вена, която е голям кръвоносен съд, като в началото е имало опасност за
живота – временна опасност – в острия стадий на заболяването, когато има
оток на крака, до около 14-15 дни, няма болка, има дискомфорт в крака, оток
на същия, проходимостта на вената е възстановена в рамките на 1 година, но
при това заболяване веднъж възникнало остава клапна недостатъчност до
края на живота. Проведеното лечение било правилно и адекватно от
специалист-съдов хирург при лечебно заведение в гр.Плевен..
Заключението е компетентно и обосновано, поради което Апелативният
съд го приема изцяло.
Представени са от ищеца и са приети като доказателства фактури и
платежни документи, които преценени със заключенията на вещите лица-
лекари за причинените телесни увреди, необходимостта от лечение и
11
проведеното такова, следва да се кредитират и доказват, че за лечението си,
наложило се поради процесното ПТП ищецът е заплатил общо сумата 839,49
лева, която не му е възстановена от Националната здравноосигурителна каса,
колкото е приел и Окръжният съд.
При тези приети за установени факти Апелативният съд стига до
следните правни изводи.
По предявените по делото искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
във връзка с чл.45 от ЗЗД за сумите 100 000 лева, неимуществени вреди и
1272,94 лева, имуществени вреди, вследствие ПТП настъпило на 30.09.2019г.
в гр.Габрово, както и за законната лихва върху тези главници, считано от
60.03.2020г., по начало Окръжният съд е преценил правилно събраните в
първата инстанция доказателства, но с оглед установеното във въззивната
инстанция със заключението на съдебно медицинската експертиза с вещо
лице съдов хирург, каквато експертиза неправилно Първоинстанционният съд
е отказал да назначи, следва присъденото с първоинстанционното решение
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди да се завиши на сумата
80 000 лева.
Според настоящият съдебен състав необходимото и подходящо
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на
процесното ПТП е в размер на сумата 80 000 лева, предвид правилото по
чл.52 от ЗЗД водещ критерий да е справедливостта, но на базата на
конкретните факти и обстоятелства, които в случая са следните: вид,
интензитет, продължителност на претърпените, търпяни и досега болки и
страдания, както и последиците от уврежданията за напред – причинени са 3-
средни телесни повреди, а именно оток на мозъка с временна опасност за
живота, венозна тромбоза на магистрална вена на левия долен крайник с
временна опасност за живота, трайно затрудняване движението на снагата
вследствие увреждане на гръбначния стълб в лумбалната област; наличието
на остатъчни здравословни проблеми, непреодолими до края на живота като
постоянни контузионни огнища двустранно в мозъчния паренхим с пожизнен
церебрастенен синдром, изразяващ се в главоболие, нарушение на
координацията, психо емоционална нестабилност, както и е невъзможно
възстановяването на гръбначния стълб, както и е невъзможно възстановяване
12
на клапната проходимост на главната вена на левия долен крайник; възрастта
на пострадалия – на 33 години към момента на пътно транспортното
произшествие, а към настоящия момент на 35 години т.е. една много млада
възраст, това че същият не е допринесъл за вредоносния резултат, житейски
оправданото, присъжданите обезщетения за аналогични случаи, както и
справедливостта, като се отчитат нивата на застрахователно покритие и
обществено икономическите условия.
От заключенията на вещите лица инж.Х. и д-р В. се установява по
категоричен начин, че и при поставен предпазен колан биха се получили
същите увреждания, тъй като коланът предпазва от изместване напред и
нагоре, а в случая ударът е страничен вляво и отзад респективно тялото на
пострадалия се е изместило наляво и назад.
Вещото лице инж.Х. приема по убедителен и обоснован начин, че
асфалтовата покривка е била в добро състояние и без неравности, както и че
не е имало МПС в насрещното платно, а единствената причина за настъпване
на ПТП-то е несъобразената значително по-висока скорост на движение на
застрахования лек автомобил, в който е пътувал пострадалия, в сравнение с
разрешената за движение в рамките на населено място.
Недоказано е твърдението на ответника, че ищецът не е изпълнил
задълженията си на пациент, напротив от заключенията на д-р В. и д-р Г. се
установява, че същият е ползвал високо специализирана медицинска помощ,
съобразно получените увреждания и е спазвал стриктно предписаното му
лечение.
Следователно не може да се приеме, ищецът да е съпричинил
вредоносния резултат.
Няма доказателства за настъпване на случайно събитие в случая.
Спазени са всички предпоставки на разпоредбата на чл.432 от ГПК,
поради което предявеният иск се явява основателен и доказан до размер на
сумата 80 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата
839,49 лева, обезщетение за имуществени вреди.
13
Относно присъдените имуществени вреди Въззивният съд се
присъединява към мотивите и крайния решаващ извод на Габровския
окръжен съд, на основание чл.272 от ГПК, тъй като ги споделя изцяло.
Доказано е с приетите фактури и платежни документи, че ищецът е заплатил
за лечението на причинените му от процесното ПТП телесни увреждания
сумата 839,49 лева, както и че е направил още разноски по същия повод, но те
са възстанови от Националната здравно осигурителна каса.
Относно началната дата на дължимост на законната лихва върху
присъдените обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди
06.03.2020г. Апелативният съд препраща към изложените от Габровския
окръжен съд мотиви, тъй като счита същите за правилни и законосъобразни.
Предявените искове са допустими, тъй като делото е заведено след
изтичането на 3-месечния срок, считано от датата на депозиране заявление до
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение и след като в
този 3-месечен срок същият е отказал доброволно да заплати на ищеца
каквато и да била сума.
Безспорно е и е доказано, че е налице валидна застраховка гражданска
отговорност на виновния за произшествието лек автомобил.
Останалите твърдения, възражения и оплаквания, въведени от страните
по делото, са неоснователни по изложените по-горе съображения и следва да
бъдат оставени без уважение.
Първоинстанционното решение в частта, с която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 25 000 лева, не е
обжалвано, поради което е влязло в сила.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за неимуществени вреди за сумата над 50 000 лева до
дължимите 80 000 лева, е неправилно, поради което следва да бъде отменено
и с въззивното решение искът за неимуществени вреди да бъде уважен за още
30 000 лева над присъдените от Окръжния съд 50 000 лева т.е. общо за 80 000
лева, обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху
тази разлика, считано от 06.03.2020г.-деня последващ датата на изтичане на
14
срока за произнасяне от страна на ответника, до окончателното й изплащане
В частта, с която са отхвърлени искът за неимуществени вреди за
разликата от 80 000 лева до претендираните 100 000 лева, както и искът за
имуществени вреди над 839,49 лева до претендираната сума от 1272,94 лева,
и за законата лихва върху тези разлики, обжалваното решение на Габровския
окръжен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
В първата инстанция процесуалният представител на ищеца адвокат
К.Г. от Адвокатска колегия-Хасково прави искане да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата
като представя договор за правна защита и съдействие, видно от който е
оказал правна защита безплатно.
Предявените искове са с цена общо 101 272,94 лева, съответно 100 000
лева претендирани за неимуществени вреди и 1272,94 лева за имуществени
вреди.
Уважени са исковете в размер на сумата 80 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди и 839,49 лева, обезщетение за имуществени вреди или
общо обезщетение за 80 839,49 лева.
Следователно уважени са 80% от предявените искове и са отхвърлени
20%.
Процесуалният представител адвокат К.Т. на ответника също
претендира разноски като представя списък по смисъла на чл.80 от ГПК и
платежни документи към него, видно от който направените от тях разноски са
общо в размер на сумата 4 447,48 лева, от която 500 лева внесен депозит за
възнаграждение на вещи лица и разликата от 3947,48 лева адвокатски
хонорар с включен ДДС, като е видно от приложените документи, че ДДС се
дължи и че посочената сума е заплатена на адвоката.
Ищецът прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на ответника.
15
На първо място според настоящият съдебен състав следва да се уточни
дължимата държавна такса за производството пред първата инстанция.
Дължимата ДТ съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК е в размер на 4% върху цената на иска т.е.4% върху
сумата 101 272,94 лева или възлиза на 4050,92 лева, от която ГОС е присъдил
2033,56 лева, както и е присъдил 300 лева разноски, които да заплати
застрахователното дружество., или общо ДТ и разноски 2333,56. Поради това
с въззивното решение ответникът следва да бъде осъден да доплати държавна
такса за 1-ва инстанция още 2017,36 лева, освен определените от Окръжния
съд 2333,56 лева такса и разноски.
По Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения адвокатският хонорар за 1-инстанция в полза на
процесуалния представител на ищеца при уважени искове за 80 839,49 лева е
в размер на сумата 2955,18 лева. Окръжният съд е присъдил 2330 лева.
Поради това с въззивното решение следва ЗАД ОЗК Общо застраховане да
бъде осъдено да заплати на адвокат Г. по реда на чл.38 ал.2 от ГПК още
625,18 лева за първа инстанция.
На процесуалния представител на ответника се дължи адвокатски
хонорар върху отхвърлените искове в размер на 20 254,59 лева по Наредба
№1 или сумата от 1137,64 лева, към която следва да се прибави ДДС в размер
на 227,53 лева т.е. дължимото адвокатско възнаграждение на ответника е
1365,17 лева.
Тъй като с обжалваното решение са присъдени общо 2414,17 лева за
разликата от 1365,17 лева до 2414,17 лева, която В. е осъден да заплати на
Застрахователното дружество 1-инстанционното решение следва да се
отмени.
Обжалвано е решението на Окръжния съд от ищеца за сумата 50 433,45
лева общо, от която 50 000 лева неуважени неимуществени вреди и 433,45
лева отхвърлени претендирани имуществени вреди.
Ответникът обжалва решението на Окръжния съд за 25 000 лева
неимуществен вреди, за които е уважен предявеният иск, както и за
уважените 839,49 лева имуществени вреди т.е. предмет на въззивната жалба
16
на ответника е общо сумата 25 839,49 лева.
Обжалваемият интерес от двете страни е общо 76 272,94 лева.
Уважена е само жалбата на ищеца и то частично само за 30 000 лева,
неимуществени вреди.
На процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатски хонорар
по реда на чл.38 ал.2 от ЗА върху сумата 30 000 лева, както и върху сумата
25 839,49 лева, която е предмет на въззивната жалба на ответника, отхвърлена
изцяло т.е. върху 55 839,49 лева, изчислен по Наредба №1/2004г. е в размер
на сумата 2 205,18 лева.
На процесуалния представител на ответника се дължи адвокатски
хонорар в размера по Наредба №182004г. върху отхвърлената жалба на ищеца
за 20 433,45 лева, а за неговата жалба не се дължи адвокатско
възнаграждение, тъй като е изцяло отхвърлена, като следва да се прибави и
дължимия ДДС. Следователно се дължат 943 лева плюс188,60 ДДС или
сумата 1 131,16 лева.
Дължимата държавна такса за настоящата инстанция е 2% върху
обжалваемия интерес от 76 272,94 лева по двете жалби или сумата 1525,46
лева. Дължат се 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист. От
Застрахователното дружество вече е внесена държавна такса в размер на
516,79 лева. Поради това следва да се присъдят 1008,67 лева, както и 5 лева за
издаване на изпълнителен лист, държавна такса за настоящата инстанция.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260000 от 06.01.2021г., постановено по гр.д.
№16/2020г., на Окръжен съд-Габрово САМО В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявеният иск по чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между
присъдените 50 000 лева и дължимите 80 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди; заедно със законната
17
лихва върху тази разлика считано от 06.03.2020г. до окончателното й
изплащане; КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която е присъдено
адвокатско възнаграждение на Застрахователно акционерно дружество ОЗК
Застраховане АД-гр.София над дължимото от 1365,17 лева до присъдените
2414,17 лева; с изключение на присъдената с първоинстанционното решение
държавна такса в полза на Габровския окръжен съд /в която решението не се
отменя/, за присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат К.Г. в размер
на сумата 2 330 лева /в която част решението не се отменя/, както и в частта
за присъдените разноски на Габровския окръжен съд в размер на сумата от
300 лева /в която част решението не се отменя/, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ Застрахователно акционерно
дружество ОЗК застраховане АД-гр.София, с ЕИК ********* да заплати на
М. СТ. В., ЕГН **********, от ***********, сумата ,освен присъдените с
първоинстанционното решение на Габровския окръжен съд 60 000 лева още
30 000 лева, или общо по двете решения сумата 80 000 лева /осемдесет
хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие пътнотранспортно произшествие на
30.09.2019г. в гр.Габрово, заедно със законната лихва върху вземането,
считано от 06.03.2020г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ОЗК застраховане
АД-гр.София, с ЕИК ********* да заплати държавна такса по сметката на
Апелативен съд-Велико Търново в размер на сумата 2017,36 лева /освен
присъдената ДТ с първоинстанционното решение в размер на 2333,56 лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА, във
връзка с чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане
АД-гр.София, с ЕИК ********* да заплати на адвокат К.Г., от Адвокатска
колегия Хасково, още сумата 625,18 лева, адвокатско възнаграждение, за
първа инстанция, освен присъдените с първоинстанционното решение 2330
лева, по съразмерност с уважения иск.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане
18
АД-гр.София, с ЕИК ********* да заплати държавна такса в размер на сумата
1008,67 лева, както и 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист, по
сметката на Апелативен съд-Велико Търново.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА, във
връзка с чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане
АД-гр.София, с ЕИК ********* да заплати на адвокат К.Г., от Адвокатска
колегия Хасково, сумата 2 205,18 лева адвокатско възнаграждение, за втора
инстанция, по съразмерност с уважения иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК във връзка с Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения М. СТ. В., ЕГН
**********, от *********** да заплати на Застрахователно акционерно
дружество ОЗК Застраховане АД-гр.София, с ЕИК ********* сумата 1 131,16
лева, с включен ДДС, заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция, по съразмерност с отхвърления иск..
ПОТВЪРЖДАВА решение №260000 от 06.01.2021г., постановено по
гр.д. №16/2020г., на Окръжен съд-Габрово в ОСТАНАЛАТА МУ
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, в която не е обжалвано РЕШЕНИЕ
решение №260000 от 06.01.2021г., постановено по гр.д. №16/2020г., на
Окръжен съд-Габрово Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19