Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260468
Гр. Пловдив, 15.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ХІІ н. с. в публично съдебно заседание на двадесет и шести
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря АНЕЛИЯ ДЕВЕДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6041/2020г.
по описа на РС - Пловдив, ХІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от Ж.А.Б., ЕГН **********, като законен представител на „Ин Тайм“ ООД, против
Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 2103118, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата
/ЗДП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени
в жалбата, жалбоподателят Б. моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
Въззиваемата
страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. До съда е
депозирано писмено становище от страната, посредством ст. юрисконсулт Г.Б.,
която излага доводи за потвърждаване на ЕФ. Претендира за присъждане на направените
разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение
при евентуално уважаване на жалбата за намаляване на присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение до размера на минималното предвидено в закона
такова.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена
в преклузивния 14-дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.05.2018г. в
14:35ч. в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ до № 1, посока към Митница -
Пловдив било заснето извършено нарушение за скорост с МПС – т. а. „Ситроен
Джъмпер“ с рег. № ****, установено с ATCC ARH CAM S1, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч била установена
скорост от 74 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч. На основание чл.188 ал.2 от ЗДП била ангажирана отговорността на Ж.А.Б.,
като законен представител на „Ин тайм“ ООД, което дружество било собственик на
МПС.
Констатираното
нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП на жалбоподателя Б. било наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Описаната
фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства – снимков материал,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, справка за
собственост на МПС, Протокол от проверка № 247-ИСИ/11.12.2017г.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
На базата на всички
събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на
датата и мястото, отразени в обжалвания ЕФ, е било заснето извършено нарушение
за скорост с МПС – т. а. „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ****, като при въведено
ограничение на скоростта от 50 км/ч била установена скорост от 74 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч.
Извършеното
нарушение за скорост е установено с ATCC ARH CAM S1, което техническо средство е одобрен тип за измерване съгласно
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, като на същото
е извършена и проверка от Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване
на средства за измерване, устройства и съоръжения“, Отдел „Изпитване на
средства за измерване“, обективирана в Протокол от проверка №
247-ИСИ/11.12.2017г.
Обжалваният
електронен фиш, обаче, неправилно е бил издаден по отношение на жалбоподателя Б.,
независимо от обстоятелството, че същата е законен представител на дружеството -
собственик на МПС.
Разпоредбата на
чл.188 ал.2 от ЗДП предвижда, че когато нарушението е извършено при
управление на МПС, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. В нормата на чл.189 ал.5 от
ЗДП е предвиден и нарочен ред за оборване на презумпцията за авторството на
нарушението, а именно подаване на писмена декларация от собственика с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на МПС. На
лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща ЕФ
по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира.
В случая жалбоподателят
Б. е подала декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП, във връзка с която е уведомила
ОДМВР – Пловдив, че е в невъзможност да представи копие от свидетелството за
управление на МПС на лицето, управлявало МПС, тъй като трудовите му
правоотношения с „Ин тайм“ ООД били прекратени, считано от 16.09.2019г., в
която връзка представила справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62
ал.5 от КТ, уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, заповед за прекратяване №
152/11.09.2019г.
С писмо рег. №
103000-14242/04.08.2020г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Пловдив било отказано анулиране на обжалвания ЕФ поради неспазване на
задълженията по чл.189 ал.5 от ЗДП, а именно непредставяне на копие от
свидетелството за управление на МПС на лицето, извършило нарушението.
Действително с
подаване на декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДП жалбоподателят не е представила
копие на свидетелството за управление на МПС на посоченото от нея лице като
управлявало автомобила на датата на нарушението, визирана в ЕФ, по посочени от
нея причини, а именно прекратяване на трудовите му правоотношения с „Ин тайм“
ООД. Изискването за представяне на копие на свидетелството за управление на МПС
има значение на удостоверяване на обстоятелството, че собственикът е
предоставил автомобила си на правоспособно лице. Според съда, непредставянето
на копие на свидетелството за управление на МПС, което може да се дължи на
различни причини /например същото е било временно отнето със заповед за
прилагане на ПАМ или е било изгубено или унищожено и т.н./, не съставлява
обстоятелство, което да доведе до невъзможност да се обори законовата
презумпция по чл.188 ал.1 от ЗДП, което е предвидено да стане с подаване на
декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДП и посочване в нея на конкретно лице като
водач на МПС, и не води до липса на възможност за наказващия орган да реализира
отговорността на посоченото в декларацията лице. Вярно е в тази насока, че
редът за анулиране на издаден вече ЕФ е специален и не вменява задължения за
наказващия орган да събира допълнителни доказателства, но пък същевременно е
вярно и това, че дали дадено лице притежава или не и какво именно свидетелство
за управление на МПС е информация, известна на наказващия орган. Ето защо и
според съда, независимо от факта, че жалбоподателят Б. не е изпълнила стриктно
процедурата по чл.189 ал.5 от ЗДП, на същата не е следвало на такова формално
основание да се отказват последиците на тази процедура, доколкото е оспорила по
надлежен ред авторството на нарушението.
Поради това и съдът намира, че в случая същата се явява несправедливо
наказана за нарушение, което е декларирала по предвидения в закона ред и под
страх от наказателна отговорност, че не е извършила.
Съдът намира, че е
налице и друго основание за отмяна на обжалвания ЕФ като незаконосъобразен
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административното производство по неговото издаване. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение за скорост с
МПС, установено с ATCC, а именно при въведено
ограничение на скоростта от 50 км/ч била установена скорост от 74 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч. Следва обаче да се отбележи, че при издаване на ЕФ не е отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, съгласно
Протокол от проверка № 247-ИСИ/11.12.2017г., в който е посочено, че е възможна
грешка при измерването на скоростта като максимално допустимата такава при
полеви условия е плюс/минус 3 км/ч до 100 км/ч. Посоченото обстоятелство, което
е съставомерно такова, следва да е описано в ЕФ, доколкото само по този начин
надлежно се въвежда в предмета на доказване по делото, поради което и като не е
сторено се е стигнало до съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита на нарушителя, който е санкциониран за по-голямо
превишение на разрешената скорост, отколкото би се получило след отчитане на
толеранс от минус 3 км/ч в негова полза.
Водим от горното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш
Серия К № 2103118, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Ж.А.Б., ЕГН **********,
като законен представител на „Ин Тайм“ ООД, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182
ал.1 т.3 от ЗДП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А. Д.