Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 15.10.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на петнадесети
септември
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 3300 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Т.С.В. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока за отговор З. „Б.И.“ АД е
предявил против Г.Н.К. обратен иск с правно основание чл.500, ал.2 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., приет за съвместно разглеждане
в настоящия процес.
Ищецът по първоначалния иск твърди,
че на 05.02.2017 г., около 09,00 часа в гр.Пловдив, л.а.м. „Хонда
Прелюд“ с ДК №** *****, управляван от Г.Н.К. *** ,
като поради несъобразена скорост с пътните условия /завой/, губи управлението
над автомобила, навлиза в насрещната пътна лента за движение и удря движещия се
в своето платно л.а.м. „Опел Вектра“ с ДК № *****,
управляван от ищеца. Твърди се, че процесното ПТП е
настъпило изцяло по вина на водача л.а.м. „Хонда Прелюд“ с ДК № РВ *****, който нарушил нормата на чл.20 от ЗДвП.
Твърди се, че вследствие на
инцидента ищецът получил контузия в гръдно-коремната област, разкъсно-контузна рана на главата и сътресение на мозъка.
Ищецът претърпял болнично лечение, където е проведена медикаментозна терапия, а
след това продължил домашно-амбулаторно лечение, по време на което имал
оплаквания от чести замайвания, световъртеж, позиви за повръщане, шум в ушите и
силно главоболие, поради което постъпил за втори път в болница. Поради влошено
общо състояние ищецът бил в отпуск, поради временна нетрудоспособност почти три
месеца. Твърди се, че инцидентът причинил на ищеца и емоционални травми,
свързани със страх от шофиране и пътуване с автомобили, станал тревожен без
видима причина. Твърди се, че за лечението си ищецът е направил разходи в общ
размер на сумата от 77,20 лв., което се явява имуществена вреда за него.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента
е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № BG/02/116002122844, валидна от 07.08.2016 г.
до 06.08.2017 г.
Твърди се, че извънсъдебната
претенция при спазване на изискванията на чл.380 КЗ ищецът е депозирал пред
ответника на 28.07.2017 г., като в тримесечния срок обезщетение не е изплатено
от страна на застрахователя, което обуславя и завеждането на настоящите искове.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000 лв., частично
предявена от общо претендираната сума от 30 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни увреждания,
както и сумата от 77,20 лв.-имуществени вреди, които са причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 05.02.2017 г. в гр.Пловдив, виновно причинено от
водача на л.а.м. „Хонда Прелюд“
с ДК № РВ *****, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
BG/02/116002122844, валидна от 07.08.2016 г. до 06.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 28.07.2017 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските
по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат Илиев,
преупълномощен от адвокат Гочев, и двамата надлежно
упълномощени с пълномощни, приложени към отговора на исковата молба.
Ответникът оспорва иска изцяло по
основание и размер. Твърди се, че обезщетението, което се претендира не
отговаря на действителната вреда, като е прекомерно. Оспорва да е извършен деликт от водача на л.а.м. „Хонда
Прелюд“ с ДК № РВ *****. Прави евентуално възражение
за съпричиняване на вредата с твърдението, че ищецът
като водач на автомобил е бил без поставен предпазен колан, а също така е можел
да избегне ПТП, но не е направил необходимото за това, дори и да е бил с
предимство в конкретната ситуация.
В срока по чл.372 ГПК ищецът
депозира допълнителна искова молба. Оспорва всички възражения заявени с
отговора на ответника. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение. Формулира допълнителен въпрос към
СМЕ. Представя писмено доказателство.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
не депозира допълнителен отговор.
Ищецът по обратния иск З. „Б.И.“
АД твърди, че на 05.02.2017 г. в гр. Пловдив, при управление на л.а.м. „Хонда Прелюд“ с ДК № РВ *****
ответникът по обратния иск Г.Н.К. е реализирал ПТП, при което причинява телесни
травми на Т.С.В.. Причина за настъпването му според КП за ПТП, е движение с
несъобразена скорост и навлизане в лентата за насрещно движение от страна на
водача-ответник, където е реализиран удар с управлявания от пострадалия Т.С.В.
л.а.м. „Опел Вектра“ с ДК № *****. Твърди се, че
ответникът е участвал в ПТП като е бил без свидетелство за управление на МПС.
Моли съда да осъди ответника да
заплати на ищеца по обратния иск изцяло сумата за главница, лихва и разноски,
за който ответникът по първоначалния иск З. „Б.И.“ АД бъде осъдено и заплати по
първоначалните искове, като обратният иск е предявен за сумата от 26 000 лв.
Претендират се разноските и законната лихва от датата на плащането по
първоначалните искове.
В срока за отговор ответникът е
депозирал отговор чрез процесуалния си представител адвокат В., надлежно
упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Счита иска за допустим, но
неоснователен. Твърди се, че предявеният размер на обезщетение е несъразмерно
голям с травмата получена от ищеца по първоначално предявения иск.
Не оспорва, че има вина за
настъпилото произшествие, както и че ищецът търпи неимуществени вреди. Твърди,
че застрахователят е изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1025 лв., като ответникът по обратния иск е възстановил тази сума на
застрахователя в пълен размер.
Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който управлявал
автомобила без поставен предпазен колан, което е довело до твърдяните
от него травми.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител и моли
съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
З. „Б.И.“ АД в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли,
евентуално да не ги уважава в пълен размер. Претендира разноски по списък.
Третото
лице помагач и ответник по обратния иск оспорва предявените искове по
съображения изложени в писмени бележки. Претендира разноски.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 06.02.2017 г., от НП № 17-1030-000473 от 09.02.2017 г., от
разпита на свидетеля очевидец А.Р.Р., както и от
заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че на 05.02.2017 г.
около 09,00 часа в гр.Пловдив, по ул. „Никола Димчев“ в посока от бул.
„Ал.Стамболийски“ към ул. „Поручик Въльо Стефов“ се е
движил лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег.№ *****,
управляван от ищеца, приближавайки района пред бл.№ 81 в дясната пътна лента и
навлизал в ляв завой. В обратна посока се движел л.а.м. „Хонда
Прелюд“ с рег. № *******. При навлизане в десния за
него завой, водачът допуснал управлявания от него автомобил да се отклони
наляво и да навлезе в насрещната пътна лента, вследствие на което настъпил
сблъсък между двата автомобила в зоната на завоя, реализиран с левите им
предни, като за лек автомобил Хонда ударът е препокриване
и с предната средна част. От ексентрицитета на удара,
двата автомобила поотделно са ротирали: лек автомобил
Хонда в посока обратно на часовниковата стрелка и е
останал на пътното платно, лек автомобил Опел също в посока обратно на
часовниковата стрелка и е останал на пътното платно.
Основна причина за настъпване на процесното произшествие, е субективното поведение на водача
на лек автомобил Хонда с органите на управление, при
което е допуснато навлизане на автомобила в насрещната пътна лента, по която се
е движил лек автомобил Опел Вектра.
Вследствие на горното
произшествие и в пряка причинна връзка от него ищецът получил следните
травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, състояща се от следните
компонентни: мозъчно сътресение, разкъсно-контузна
рана на челото, световъртеж от централен произход като последица от ЧМТ, травма
на гърдите, изразяваща се в: контузия на гръдния кош без рентгенови данни за
счупване на ребра и без клинични данни за дихателна недостатъчност, контузия на
корема без ехографски данни за контузия на паренхимни органи и без наличие на свободна подвижна
течност в коремната кухина. Тези увреждания са реализирали разстройство на
здравето временно, неопасно за живота, както и болки, и страдания.
Ищецът е провел болнично лечение,
състоящо се от режим на легло, активно наблюдение, медикаменти. Проведено второ
болнично лечение в периода от 17.03.-21.03.2017 г. с диагноза световъртеж от централен произход.
При постъпване ищецът е бил със силно главоболие, световъртежи, позиви за
повръщане, проведено медикаментозно лечение.
От писмените доказателства и от
заключението на СМЕ се установява, че ищецът е извършил разходи за
потребителска такса в размер на 23,20 лв., съобразно фактура №
**********/21.03.2017 г., потребителска такса в размер на 17,40 лв., съобразно
фактура № **********/08.02.2017 г., четири броя потребителски такси по 2,90
лв., съответно от 21.02.2017 г., 04.04.2017 г. и
23.02.2017 г., във връзка с извършени лекарски прегледи и медицинска услуга на
стойност 25 лв., съобразно фактура № **********/07.02.2017 г., или разходи на
обща стойност 77,20 лв. Вещото лице установява, че потребителската такса е
задължителна за всеки пациент при изписване от болнично заведение. Извършените
разходи от ищеца съвпадат с периода на лечение на процесните
увреждания и са правомерно извършени. НЗОК не заплаща разходи на травматично
пострадали пациенти по време на амбулаторното им лечение.
От заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза се установява, че с оглед
получените от ищеца травматични увреждания, той най-вероятно е пътувал с
поставен обезопасителен колан.
Между страните не е било спорно, че
към датата на настъпване на застрахователното събитие-05.02.2017 г., за л.а.м.
„Хонда Прелюд“ с ДК № РВ *****,
при ответното дружество е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG*******, валидна от
07.08.2016 г. до 06.08.2017 г.
От разпита на свидетеля Е.К.В.-съпруга
на ищеца се установява, че свидетелката посетила съпруга си веднага след
произшествието в болницата, където бил настанен. Първоначално ищецът не ги
познал. Той бил превързан, в кръв, не можел да се движи с тялото. Докато бил в
болница, за ищеца се грижели неговата майка, съпруга, както и санитарка, на
която било заплатено за това. Ищецът не можел да става, да ходи до тоалетна. Бил на подлога. След изписването от болница,
ищецът се чувствал много зле. Свидетелката излязла в отпуск за 10 дни, за да се
грижи за него. Ищецът не можел да става, имал синини, световъртежи, започнал да
припада. Телевизорът и светлината го дразнели. През месец март ищецът и
съпругата му отишли на гости в Асеновград и ищецът припаднал, наложило се да
влезе принудително в Асеновград в болница. Преди произшествието съпрузите ходели
редовно на кино, на театър, сега вече не го правят, защото ищецът го дразни
светлината, дразни го и продължителното гледане на телевизор, на компютър
въобще не сяда. Променил се начина на живот на цялото семейство. Ищецът и сина
му редовно ходели да играят футбол, билярд, отделно ищецът ходел на фитнес, но
сега нищо от това не се прави, защото не се чувства добре, страхува се, че може
да му се завие пак свят, да припадне. Има постоянно главоболие, шум в ушите
някой път.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 28.07.2017 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенциите си за
неимуществени и имуществени вреди пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ,
изтекъл съответно на 30.10.2017 г. (първият работен ден след
изтичане на срока в неприсъствен ден) ответникът не е заплатил
застрахователни обезщетения. Настоящите искове са предявени в съда на 12.03.2018
г. и в този смисъл се явяват процесуално допустими.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 05.02.2017
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
ангажираните по делото доказателства се установи виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Хонда Прелюд“ с рег. № ** *****.
Същият нарушил нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не съобразил скоростта си
на движение с атмосферните условия (дни преди
произшествието имало обилен снеговалеж), както и
със състоянието на пътя, вследствие снеговалежа, поради което управлявания
автомобил се отклонил наляво и навлязъл в насрещната пътна лента, което довело
до невъзможност за разминаване между двата автомобила и аварийно спиране.
Не се доказаха
възраженията на ответниците, относно принос от страна
на пострадалия ищец. Установи се, че ищецът като водач на автомобил е бил с
поставен предпазен колан, и не е разполагал с техническа възможност да
задейства спирачната уредба на автомобила за ефективно спиране.
Не са налице
доказателства за принос от страна на ищеца в качеството му на водач на превозно
средство. Дори да се приеме наличието на натрупан сняг от двете страни на пътно
платно, то безспорно и съобразно изискването на чл.44, ал.2 от ЗДвП, ако
разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие
или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е
длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства. В случая не ищецът, а водачът на лек автомобил Хонда, при разминаването в завоя, е навлязъл в насрещното
платно за движение, с което си действие е причинил невъзможност за извършване
на разминаване и аварийно спиране, т.е. причина за настъпване на произшествието
е навлизане в насрещната лента за движение, а не движение близо до осевата
линия. Видно от заключението на комплексната СМЕ и САТЕ, при положение, че лек
автомобил Хонда е бил с ляв габарит до осевата линия,
двата автомобила биха се разминали безконфликтно, т.е. дори да са се движили
близо до осевата линия както е твърдението на третото лице помагач, то
автомобилите биха се разминали.
При конкретно
възникналата ситуация, за ищеца единствената възможност е била да насочи
управлявания от него автомобил надясно и да напусне пътното платно вдясно от
него, маневра, която съобразно заключението на вещото лице, крие непредсказуеми
опасности и изисква повишени умения и самообладание от водача, както и
допълнителни материални щети по автомобила и бордюра.
Предвид горното
настоящият съдебен състав намира, че вина за настъпване на произшествието има
единствено застрахования при ответника водач.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 20 000 лв., поради което
и предявеният иск за разликата над 20 000 лв. до частично претендирания размер от 26000 лв. от пълната претендирана сума от 30 000 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът, е претърпял увреди, чието
лечение не е било оперативно, а само медикаментозно и довели до по-интензивни
болки и страдания до 20 дни. От друга страна ищецът на два пъти е провеждал
болнично лечение, получил е и усложнение от претърпяната черепно-мозъчна
травма, а именно: световъртеж от централен произход, довел до силно главоболие,
световъртеж и позиви за повръщане. Променил се социалния му живот и предишни
утвърдени навици за спорт. Претърпените увреждания довели до неработоспособност
на ищеца за периода от 05.02.2017 г. до 25.04.20107 г., т.е. за 89 календарни
дни.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Искът за имуществени вреди-направени
разходи за лечение на получените от ПТП травми е доказан, съобразно писмените
доказателства и заключението на СМЕ и следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са
акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е
28.07.2017 г.
Предвид горното искът за лихва
следва да бъде уважен като основателен.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски в производството на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което
разноски не му се присъждат.
Видно от договор за правна помощ (л.144 от делото), адвокат М.
Б. Н.-Т.е осъществявала безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същият закон,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. адвокатско
възнаграждение, изчислено съответно на уважената част от исковете.
Съобразно чл.2, ал.5 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно.
Първият предявен иск е за сумата
от 26 000 лв. При този материален интерес и на основание чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1310 лв.
От тази сума ответникът дължи сума в размер на 1007,69 лв. /съответна на
уважената част от иска 20 000 лв./, съответно 1209,23 лв. с ДДС, предвид
представените доказателства, че адвокат Н. е регистрирана по ЗДДС.
Вторият предявен иск е за сумата
от 77,20 лв. При този материален интерес и на основание чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 300 лв.
съответно 360 лв. с ДДС, което се дължи в пълен размер предвид уважаване изцяло
на исковата претенция.
Или по двата иска общо
възнаграждението възлиза на сумата от 1569,23 лв. с ДДС.
От своя страна ищецът дължи на
ответника разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част
от иска му.
С оглед на горепосочените
минимални размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира за неоснователно
възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв., респ.1800 лв. с ДДС.
При това положение ответникът е
направил разноски в общ размер на сумата от 2 200 лв., от която: 1800 лв.
с ДДС адвокатско възнаграждение и 400 лв.-депозит вещи лица.
От тази сума, съобразно
отхвърлената част от иска /6000 лв./ и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 506,19 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 850 лв., съобразно
уважената част от исковете и сума в размер на 307,97 лв.- възнаграждение за
вещи лица заплатени от бюджета на съда.
С оглед уважаване на първоначално
предявените искове, съдът дължи произнасяне по предявения от ответника по
първоначалния иск срещу третото лице помагач обратен иск с правно основание чл.500,
ал.2, изр.1 от КЗ /2016 г./
По силата на цитираната
разпоредба застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с
платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство,
когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория
моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за
управление на моторното превозно средство.
Правото на застрахователя да иска
от застрахованото лице, причинило повредата, след плащането на третото увредено
лице, е регресно право. Това е регресен
иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на
изплащане на сумите на правоимащите лица, по силата
на застраховката и даденото от закона право на регрес. Именно поради правото,
произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата спрямо застрахования
след плащането, като упражнява тези права от свое собствено име.
Фактът, че ответникът по обратния
иск е управлявал процесното МПС- л.а.м. „Хонда
Прелюд“ с рег.№ РВ ***** след като е лишен от това
право по съдебен ред, е безспорно установен както с приетото по делото
Наказателно постановление, така и с приетата по делото справка за нарушител.
Установява се, че към процесната дата 05.02.2017 г.
ответникът по обратния иск е управлявал превозно средство при отнето
свидетелство за управление на МПС на 10.11.2016 г. за изтърпяване на наложено
със съдебен акт-Присъда № 414/2016 г. на РС Несебър лишаване от правоуправление
за срок от шест месеца, за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
От фактическа страна в настоящият
процес безспорно се установи още, че ответникът Г.Н.К. е имал застраховка “ГО”
при ищеца по обратния иск, установи се, че същият виновно е причинил телесни
увреди на Т.С.В., при управление на автомобил и при временно е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Със събраните по делото
доказателства по един безспорен и несъмнен начин се установява, че ответникът
със своето действие е осъществил деликт по смисъла на
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - налице е противоправно деяние,
изразяващо се в управление на пътно превозно средство, в нарушение на правилата
за движение по пътищата, като вината се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), и е налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от
застрахованото лице неблагоприятен имуществен и неимуществен резултат.
Ответникът не е твърдял да е
плащал застрахователно обезщетение на пострадалия Т.С.В., самият ищец В.
оспорва и твърди, че във връзка с конкретното застрахователно събитие, не му е
плащано застрахователно обезщетение, а ответникът по обратния иск и въпреки
разпределената му от съда доказателствена тежест не
доказа главно и пълно, че на ищеца му е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1025 лв., а ответникът го е възстановил на застрахователя. От
представените с отговора писмени доказателства не се установява тази сума да е
заплащана на ищеца.
С настоящото решение ответникът е
осъден да заплати застрахователни обезщетения в общ размер на 26 077,20
лв., от която 20 000лв.-неимуществени вреди и 77,20 лв.-имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната
претенция, поради което и при условие, че ответникът заплати посочените суми на
пострадалото лице-ищеца по делото, то ответникът по обратния иск дължи
заплащане на тези суми.
Ответникът обаче е предявил
своята претенция, в размер на 26 000 лв., поради което обратният иск ще
следва да бъде уважен за сумата от
20 000 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до сумата от 26 000
лв.
С оглед на уважаване на обратния
иск ответникът по обратния иск и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските направени от него-1040 лв. внесена
държавна такса, като от тази сума и съобразно уважената част от обратния иск,
съдът присъжда сумата от 800 лв. Съдът не присъжда разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, доколкото представения договор за правна помощ от
24.04.2018 г. е за защита по настоящото дело, а не за завеждане на обратен иск
срещу третото лице помагач.
До приключване на устните
състезания по делото, ответникът по обратния иск не е представил доказателства
за извършени разноски, поради което съдът не му присъжда такива.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на Т.С.В.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат М.Н.-Т.сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените му телесни увреждания, частично предявена от общо претендираната сума от 30 000 лв., сумата от 77,20 лв. /седемдесет и седем и 0,20
лв./-имуществени вреди изразяващи се в стойността на заплатеното от ищеца
лечение за получените от ПТП травми, които са в причинно следствена връзка с
ПТП, осъществено на 05.02.2017 г. в гр. Пловдив, виновно причинено от водача на
л.а.м. „Хонда Прелюд“ с ДК
№ РВ *****, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/02/116002122844,
валидна от 07.08.2016 г. до 06.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 28.07.2017 г. до окончателното издължаване.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът
за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 20 000 лв. до
частично претендираната от 26 000 лв. от общо претендирания размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат М. Б. Н.-Т., ЕГН ********** *** адвокатско възнаграждение в
размер на 1 569,23 лв. /хиляда петстотин шестдесет и девет и 0,23 лв./.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважените размери на исковете в размер на 850 лв. /осемстотин и петдесет лв./,
както и сумата от 307,97 лв. /триста и
седем и 0,97 лв./ възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението е постановено при
участието на Г.Н.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** качеството му на
трето лице помагач, конституирано на страната на ответника З. „Б.И.“ АД.
ОСЪЖДА Г.Н.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес:*** на основание чл.500, ал.2, изр.1 от КЗ /2016 г./ да
заплати на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./, за която ответникът е осъден, регресно вземане, при
условие, че сумата бъде заплатена от З. „Б.И.“ АД на Т.С.В., ЕГН **********,
която сума представлява застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № BG/02/116002122844, валидна от 07.08.2016 г. до
06.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 28.07.2017 г. до
окончателното издължаване, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати сумата от 800
лв. /осемстотин лева/, направени от ищеца разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: