ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 897
гр. Бургас , 10.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501210 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК и е образувано по повод частна
жалба вх.№279364/12.07.2021г., подадена от Н. Б. П., ЕГН **********, с адрес:гр.Б., ул.,,K.
В.“ №*, чрез адв. Л.Г.-БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Княз Борис I“ №2, ет.1, офис 6,
срещу Определение №263488/22.06.2021г., с което е оставена без уважение молбата по
чл.248 от ГПК за изменение на Решение №260737/18.05.2021г. по гр.д.№110/2021г. по описа
на БРС, в частта за разноските.
С жалбата се изразява недоволство от обжалвания съдебен акт и се иска неговата
отмяна. Жалбоподателят намира същото за неправилно и необосновано, като навежда
доводи в тази насока. Излага становище за основателност на искането с правно основание
чл.248 от ГПК
Посочва, че първоинстанционният съд бил сезиран с искане за произнасяне по
четири иска: за заплащане на дължимо трудово възнаграждение; за заплащане на
неизползван платен годишен отпуск; за заплащане на дължими мораторни лихви и
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Излага становище, че за всеки от предявените искове се дължало отделно
възнаграждение, както и отделна държавна такса. Развива съображения относно прилагане
разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Навежда доводи във връзка с направеното от насрещната страна по делото,
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
1
Иска се отмяна на обжалваното определение, с което е оставена без уважение
молбата по чл.248 от ГПК и присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния
претендиран размер- 979лева.
В указания от съда едноседмичен срок, е постъпил отговор на жалбата от
,,СОЛАРНИ СИСТЕМИ-МЕДОВО“ЕООД, ЕИК200766951, със седалище и адрес на
управление: с.Медово, ул.,,Индустриална“№3,чрез адв.Татяна Иванова- БАК, със съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.,,Княз Борис І“№6, вх.А, ет.1,офис А-2.
Развиват се съображения за неоснователност на наведените в жалбата твърдения,
като се иска същата да бъде оставена без уважение.
Посочва се, че в представения по делото договор за правна защита и съдействие от
08.01.2021г.(л.15 от делото), Н.П. и адв.Лина Георгиева договорили общо адвокатско
възнаграждение в размер на 979лева за два неоценяеми иска и два иска с материален
интерес.
Твърди се, че с влязло в сила Определение от 11.01.2021г., съдът върнал исковата
молба на Н.П. против ,,СОЛАРНИ СИСТЕМИ- МЕДОВО“ЕООД, в частта, с която са
предявени неоценяеми искове- иск за задължаване на ответното дружество да поправи
заповед за прекратяване на трудов договор и да допълни същата, като се впише, че на ищеца
се дължи обезщетение по реда на чл.224 от КТ; иск за задължаване на дружеството да издаде
на Н.П. служебна бележка, която да отразява получените от него нетни и брутни доходи за
периода на трудовото му правоотношение; иск за задължаване на ответното дружество да
поправи и допълни данните в трудовата книжка тези по чл.349, ал.1,т.10 от КТ, като
производството било прекратено по горепосочените искове.
Излагат се аргументи, че с оглед договореното възнаграждение- общо за всички
предявени искове, правилно районният съд приел, че следвало да се приложи разпоредбата
на чл.7, ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Иска се потвърждаване на обжалваното определение и отхвърляне частната жалба
като неоснователна.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно упълномощен
представител на страната, имаща право на жалба и е допустима.
Процесуалният ред за допълване на съдебен акт в частта за разноските е
регламентиран в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, съгласно която, в срока за обжалване,
а ако актът е необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеният акт в частта му за разноските.
2
Разгледана по същество, съдът намира постъпилата жалба за неоснователна по
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с
промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността
за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 от ГПК.
Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е
произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай,
допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при
формиране волята на съда.
Не такъв е настоящият случай–съдът е формирал воля относно искането за
разноски и изрично я е отразил в акта си-втората хипотеза на чл.248,ал.1 ГПК т.е. при
налично произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им.
По реда на изменението, съдът може да промени и първоначалния резултат на
своето произнасяне, като присъди разноски, въпреки първоначалния си отказ да стори това (
определение № 234/14.09.2016 г. по ч. гр. д. № 2904/2016 г. на ВКС, I г. о.).
Производството пред БРС е образувано по следните искове: чл.224 от КТ,
чл.226,ал.1,т.1 и т.2 от КТ, чл.349, ал.1,т.10 от КТ.
С Решение №260737/18.05.2021г., постановено по гр.д.№110/2021 по описа на БРС,
съдът е осъдил ,,СОЛАРНИ СИСТЕМИ- МЕДОВО“ЕООД да заплати на Н. Б. П., следните
суми: 5.65 лева- мораторна лихва върху нетното трудово възнаграждение за месец октомври
2020г. в размер на 473.35 лева за перода 26.11.2020г.-07.01.2021г., като е отхнърлен иска за
разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 7.46 лева и за присъждане
на мораторна лихва за дата 08.01.2021г.; 1.71 лева- мораторна лихва върху нетното трудово
възнаграждение за месец ноември 2020г. в размер на 473.35 лева за периода 26.12.2020г.-
07.01.2021г.; отхвърлен е иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран
размер от 2.37 лева и за присъждане на мораторна лихва за дата 08.01.2021г.; 10.78лева-
законна лихва върху дължимото нетно трудово възнаграждение за месеците октомври и
ноември 2020г. за периода от подаване на исковата молба на 08.01.2021г. до изплащането му
на 17.02.2021г.; 2.56лева- законна лихва върху дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ
в размер на 219.60 лева за периода от подаване на исковата молба на 08.01.2021г. до
изплащането му на 18.02.2021г.;344.85 лева- разноски по делото.
Със същото решение, съдът е отхвърлил осъдителните искове, предявени от Н. Б. П.
за следните суми: 2.45 лева- мораторна лихва върху обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
периода от 02.12.2020г. до 08.01.2021г.; 30 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от невписване в заповед №6/01.12.2020г. от управителя на
3
,,СОЛАРНИ СИСТЕМИ-МЕДОВО“ЕООД на обстоятелството, че на П. се дължи
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 08.01.2021г. до окончателното й изплащане; 170 лева- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от невписване в трудовата книжка на П. на
обстоятелството за изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото му
правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане; 100 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
неиздаване на служебна бележка за получаваните от П. нетни и брутни доходи за периода
на трудовото му правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане. Съдът е осъдил Н. Б. П. да заплати на
,,СОЛАРНИ СИСТЕМИ- МЕДОВО“ЕООД, сумата от 124.82 лева- разноски по делото;
ответното дружество е осъдено да заплати сумата от 100 лева- държавна такса за уважените
искове.
В конкретния случай, по въпроса за отговорността за разноските, съдът е изложил
съображения в мотивите на решението. Предвид изхода на спора, ищцовата страна е
осъдена да заплати разноски за производството по делото, като присъдените в нейна полза
разноски са с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ищецът е представил по делото договор за правна защита и съдействие и списък с
разноски по чл.80 от ГПК(л.15 и л.93 от делото пред БРС).
При възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл.78, ал.5 от
ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е адекватен на
естеството на извършените процесуални действия.
Институтът на чл.78, ал.5 от ГПК е насочен по-скоро към установяване на социална
справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуално право, а не установява
задължение на съда винаги да редуцира разноските и то до размера на абсолютния
минимум. В мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г.- ОСГТК прие, че „ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото“, а съдът сезиран с такова искане, следва да изложи мотиви относно фактическата и
правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата,
които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси,
което е различно по сложност при всеки отделен случай.
В резултат от така извършената съпоставка между двете групи факти „ако изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар“.
Следва да се отбележи, че в конкретния случай не е налице и фактическа и правна сложност
на делото.
4
От представения договор за правна помощ между ищеца по делото и неговия
адвокат, се установява, че хонорара не е бил уговорен отделно за всеки иск, а общо за
представителство по цялото дело. Възнаграждението е заплатено за защита по ,,два
неоценяеми иска и два иска с материален интерес“ без да е посочено за кой от исковете
какво възнаграждение се уговаря.
С влязло в сила Определение от 11.01.2021г., съдът върнал исковата молба на Н.П.
против ,,СОЛАРНИ СИСТЕМИ- МЕДОВО“ЕООД, в частта, с която са предявени
неоценяеми искове и производството е било прекратено по горепосочените искове.
Правилно районният съд е приел, че ищецът няма право на разноски за адвокатско
възнаграждение за горепосочените неоценяеми искове. Съответно значение за определяне на
хонорара ще имат само оценяемите искове, съединени като претенция за главница и лихва за
забава. В случая материалният интерес по предявените осъдителни искове е в размер на
2388 лева.
Следва да се отбележи, че не винаги съединените искове налагат отделна защита.
Това не е така, когато едната претенция е обуславяща другата по такъв начин, че макар и
съда да я докладва, разглежда и да се произнася с отделен диспозитив по нея, решението
изцяло се определя от установените факти и правните изводи по главния иск. Подобен е
случая на съединяване на неоценяеми искове за защита при уволнение (Определение № 336
от 29.09.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3288/2017 г., III г. о., ГК Определение № 114 от
12.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 55/2016 г., II г. о., ГК). За разлика от евентуалните
искове(когато предметът на делото съществено се различава по двата иска), при
кумулативно съединени обусловени искове често се наблюдава акцесорност, какъвто е
случая на съединяване на иск за главница и лихва. Ако справедливите нива на адвокатските
възнаграждения се обосновават с два обективни критерия – обема и сложността на
извършената дейност и величината на защитавания интерес, то при кумулативно съединени,
но обусловени до акцесорност оценяеми осъдителни искове, прилагането на размера,
определен според обема на сборния интерес е достатъчен.
Нужда от определяне на възнаграждение поотделно ще възникне при друг тип
съединяване на искове(оценям и неоценяем, вещен и облигационен, установителен и
конститутивен и др. подобни), налагащи несъмнено независима самостоятелна защита по
всеки от тях, независимо от съотношението, в което са съединени(пример за такава нужда е
казуса в Определение № 22 от 16.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2668/2017 г., III г. о., ГК).
Както бе посочено по-горе в случая производството по предявените неоценяеми
искове е прекратено.
От друга страна, самият адвокат е посочил едно общо възнаграждение за
процесуално представтелство и защита. В конкретния случай следва да се отчете и фактът,
че ищецът е оттеглил част от претенцията си за мораторна лихва.
5
Настоящият състав споделя изложеното от първоинстанционния съд, че минимално
дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата на висшия адвокатски съвет. Действително, в цитирания подзаконов нормативен
акт не е налице изрична разпоредба относно размера на адвокатското възнаграждение за
осъдителни искове за изплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неизплатен
годишен отпуск и мораторна лихва. Още повече, както бе отбелязано, уговорено е общо
възнаграждение в размер на 979 лева, а не за всеки отделен иск., поради което предвид
направеното възражение за прекомерност и приложение разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 от
Наредбата, присъденият размер от 344.85 лева за адвокатски хонорар се явява справедлив и
обоснован.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че определението, с което е оставена без
уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, се явява правилно и
като такава следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК, Бургаският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №263488 от 22.06.2021г. постановено по гр.д.
№110/2021 по описа на БРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6