№ 25343
гр. София, 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110110176 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове, както следва: с правно основание чл. 181, ал. 1, пр. 2,
вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 4 320 лв., представляваща левова
равностойност на полагаща се на ищцата и неосигурена от ответника храна за периода от
01.02.2019 г. до 31.01.2022 г. /общо 36 месеца/; с правно основание чл. 189, ал. 8 ЗМВР за
заплащане на сумата от 105 лв., представляваща незаплатена сума за пътни разходи /от по 35
лв. годишно/ по време на ползване на платен годишен отпуск в периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2021 г. /2019 г., 2020 г. и 2021 г./, ведно със законната лихва върху всяка от главниците
от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2022 г. до окончателното плащане, както и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 676,12 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за левова равностойност на полагаща се на ищцата и
неосигурена от ответника храна, начислена за периода от 27.02.2019 г. до 24.02.2022 г.,
както и предявен наред със него при условията на евентуално съединяване иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 671,99 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за левова равностойност на полагаща се на ищцата и неосигурена от
ответника храна, начислена за периода от 01.03.2019 г. /първо число на месеца, следващ
този, за който плащането се дължи/ до 24.02.2022 г.
Ищцата Е. И. С. твърди, че в периода от 1998 г. до момента е изпълнявала различни
длъжности в структурите на МВР, като със заповед № 8121К-7365/09.10.2017 г. на
министъра на вътрешните работи считано от 09.10.2017 г. е назначена на длъжността
„старши експерт“ в 03 сектор „Човешки ресурси - районни управления и обекти по
допълнителен щат“ към ОЧР в Столична дирекция на вътрешните работи, която заема и към
настоящия момент. Поддържа, че до 01.02.2017 г. на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 4
от Наредба № 8121з-773/01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата равностойност на служителите на МВР и чл. 189, ал. 8 ЗМВР ежемесечно е
получавала левовата равностойност на полагащата се храна, както и веднъж годишно
еднократна сума за пътни разходи по време на платен годишен отпуск, като след този
момент изплащането на процесните вземания е било преустановено. Заявява, че в периода
от 01.02.2019 г. до 31.01.2022 г. левовата равностойност на храната е в размер на 120 лв.
месечно, определен със съответните ежегодни заповеди на министъра на вътрешните
работи, като общата стойност за процесния период се равнява на сумата от 4 320 лв. Сочи,
че разпоредбата на чл. 141, ал. 1 ЗМВР е приложима и по отношение на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто е била тя през процесния период,
независимо, че съгласно чл. 142, ал. 4 ЗМВР статутът се урежда от ЗДСл. Допълва, че
1
въпреки, че е упражнила правото си да ползва платен годишен отпуск, по време на който на
основание чл. 189, ал. 8 ЗМВР има право да получи еднократна сума за пътни разходи в
размер на 35 лв. годишно, такава също не е изплащана през процесния период. Пояснява,
че претендираните суми не представляват част от месечното възнаграждение, поради
което същите не са изплащани заедно с него. Прави искане за осъществяване на косвен
съдебен контрол по смисъла на чл. 17 ГПК по отношение на чл. 1 от Наредба № 8121з-
773/01.07.2015 г. при твърдението, че посочената разпоредба е нищожна. Поддържа, че
разпоредбата на чл. 67, ал. 12 ЗДСл не намира приложение. Предвид изложеното отправя
искане за присъждане в нейна полза на процесните суми, които да бъдат заплатени от
Столична дирекция на вътрешните работи като предпочитан ответник, а при условията на
евентуалност и от Министерство на вътрешните работи като евентуален ответник.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК предпочитаният ответник Столична дирекция на
вътрешните работи е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при
твърдението, че същите са допустими, но по същество – неоснователни. Оспорва през
процесния период ищцата да е заемала длъжност, за която се предвижда ежемесечното
заплащане на левовата равностойност на безплатна храна и ежегодното такова на сума за
пътни разходи по време на ползване на платен годишен отпуск. Заявява, че статутът на
ищцата се урежда от ЗДСл, който не регламентира възможност за заплащане на левова
равностойност на храна на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто е тя. Пояснява, че
брутното месечно възнаграждение на държавните служители към МВР е формирано като
сбор от основното месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, дължими за
изпълнение на специфични служебни дейности, каквито не са били възложени на ищцата
през процесния период. Поддържа, че осигуряването на безплатна храна или левовата
равностойност се дължи на служители, изпълняващи служебни дейности със специфичен
характер по смисъла на чл. 2 от Наредба № 8121з-773/01.07.2015 г., какъвто ищцата не е.
Оспорва и акцесорните претенции за мораторна лихва. Навежда довод за изтекла
погасителна давност на част от процесните вземания. По изложените съображения отправя
искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК евентуалният ответник Министерство на вътрешните
работи също е подал отговор на исковата молба, с който оспорва искове като недопустими
поради липсата на пасивна процесуална легитимация, доколкото ищцата Е. С. се явява
служител при предпочитания ответник СДВР, който притежава самостоятелна
правосубектност, тъй като е самостоятелно юридическо лице, чийто директор е
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Допълва, че СДВР начислява и изплаща
възнагражденията и обезщетенията, произтичащи от служебни правоотношения, на
служителите, назначени в структурите му, поради което счита, че не следва да отговаря по
предявените искове, а легитимиран ответник по тях се явява самата дирекция. По същество
ги счита за неоснователни, тъй като през процесния период статутът на ищцата, попадаща в
категорията на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, се урежда от ЗДСл, който не
предвижда възможност за изплащане на левoвата равностойност на храна, с оглед на което
на същата не е заплащана такава. Оспорва искането на ищцата по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК,
тъй като съдът не следва да се произнася по валидността на Наредба № 8121з-733/01.07.2015
г., която като подзаконов нормативен акт се явява извън приложното поле на тази норма.
Пояснява, че левовата равностойност на храната е включена в размера на основното месечно
възнаграждение. Оспорва задължението си за плащане на еднократно дължима сума за
пътни разходи по време на платен годишен отпуск. Оспорва акцесорните претенции.
Изрично заявява, че в процесния период на ищцата не са изплащани суми за пътни разходи
по време на ползване на платен годишен отпуск, както и левовата равностойност на
неосигурена храна, тъй като в качеството на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР такива не се следват. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на
2
предявените искове. Претендира и разноски.
По допустимостта на исковете:
Съгласно задължителните, дадени с ТР № 1/30.03.2012 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГК
на ВКС, приложими и към настоящия правен спор, въпросът относно посочването на
надлежния ответник по исковете по трудови дела е въпрос на процесуална, а не на
материалноправна легитимация. Ето защо, съдът намира, че на ищцата следва да бъдат
дадени указания да обоснове правния си интерес от предявяване в условията на
евентуалност на процесните искове и срещу ответника Министерство на вътрешните
работи, доколкото видно от изложените в исковата молба фактически твърдения, същата
извежда претендираните от нея права от твърдения за съществуването на служебно
правоотношение, страна по което е предпочитаният ответник СДВР като нейн работодател,
а не МВР, поради което претенцията по отношение на последния се явява недопустима.
Нещо повече, с отговорите на исковата молба всеки един от ответниците по делото е
възприел изложените от нея доводи, че надлежен работодател на Е. С. в рамките на исковия
период е била дирекцията, а не самото министерство.
По редовността на исковете:
Също така на ищцата следва да бъдат дадени указания да посочи с какво обстоятелство
обвързва падежа на вземането за главница за левова равностойност на полагащата се и
неосигурена от ответника храна в размер на 4 320 лв., съобразявайки, че в случай, че се
твърди, че същата се дължи до края на съответния месец, то началната дата на периода на
претенцията за мораторна лихва върху нея в размер на 676,12 лв. би следвало да съвпада с
този на заявената при условията на евентуалност претенция за мораторна лихва в размер на
371,99 лв. – 01.03.2019 г., в който случай последната също би била недопустима, а в случай,
че се твърди различен от падеж, то следва да посочи – какъв е той.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание по чл. 181, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР:
В тежест на ищеца е да установи наличието на: 1. служебно правоотношение с
ответника в рамките на исковия период, по силата на което е работил като държавен
служител при ответника; 2. основанието за дължимост на претендираната сума; 3. нейния
размер. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдяните от него възражения срещу основателността на исковата претенция на ищеца.
По иск с правно основание по чл. 189, ал. 8 ЗМВР:
В тежест на ищеца е да установи наличието на: 1. служебно правоотношение с
ответника в рамките на исковия период, по силата на което е работил като държавен
служител при ответника; 2. основанието за дължимост на претендираната сума; 3. нейния
размер. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдeните от него възражения срещу основателността на исковата претенция на ищеца.
По искове с правно основание по чл. 86, ал.1 ЗЗД: в тежест на ищцата е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е
погасил дълга на падежа в случай, че твърди това.
С оглед становището на ответниците с отговора на исковата молба и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се доказване следва да се
отделят обстоятелствата относно наличието на служебно правоотношение между ищцата Е.
С. и преdпочитания ответник, в рамките на което през процесния период тя е заемала
длъжността „старши експерт“ в 03 сектор „Човешки ресурси-районни управления и обекти
по допълнителен щат“ към ОЧР, както и че е полагала труда си. Не се спори още, че в
рамките на исковия период ответниците не са заплащали на ищцата левовата равностойност
на храната, както и ежегодна еднократна сума за пътни разходи по време на ползване на
3
платен годишен отпуск.
По доказателствените искания на страните:
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо, с изключение на представените от ответника МВР заверени преписи
от платежни бележки за периода до 01.02.2019 г., доколкото същите не касаят процесния
период. Искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК в частта относно кадрова справка,
справки за суми, платени на ищцата в процесния период, заповеди на министъра на
вътрешните работи за определяне условията и размера за изплащане на левовата
равностойност на храната на служителите в МВР за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. следва да бъде
оставено без уважение, тъй като посочените документи вече са представени от ответника
МВР, а в частта относно справки за предоставената на ищцата храна или левовата
равностойност и за изплатените ежегодни еднократни суми за пътни разходи по време на
платен годишен отпуск за периода от 1998 г. до 31.01.2019 г. следва да бъде оставено без
уважение, доколкото касаят период извън процесния, поради което са неотносими към
настоящия правен спор. Искането по реда на чл. 190 ГПК за представяне на посочените
справки за остатъка от заявения период също не следва да бъде уважено предвид липсата на
твърдения от ответниците, че такива суми са били изплащани. В останалата си част
доказателственото искане по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде уважено. Искането на
ищцата за допускане на ССчЕ следва да се остави без уважение, тъй като от страна на
ответниците липсват оспорвания на размера на претенциите и твърдения за плащане на
процесните суми.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата Е. И. С. в едноседмичен срок с писмена молба с препис за
ответниците да:
- обоснове правния си интерес от предявяване в условията на евентуалност на
процесните искове срещу евентуалния ответник МВР, доколкото видно от изложените в
исковата молба фактически твърдения, същата извежда претендираните от нея права от
твърдения за съществуването на служебно правоотношение, страна по което е
предпочитаният ответник СДВР като нейн работодател, а не МВР, като УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията или в случай, че продължава да поддържа исковете си и срещу
МВР, съдът следва да приеме, че по отношение на него исковата молба е недопустима,
поради което същата подлежи на връщане;
- посочи с какво обстоятелство обвързва падежа на вземането за главница за левова
равностойност на полагащата се и неосигурена от ответника храна в размер на 4 320 лв.,
съобразявайки, че в случай, че се твърди, че същата се дължи до края на съответния месец,
то началната дата на периода на претенцията за мораторна лихва върху нея в размер на
676,12 лв. би следвало да съвпада с този на заявената при условията на евентуалност
претенция за мораторна лихва в размер на 371,99 лв. – 01.03.2019 г., в който случай
последната също би била недопустима, а в случай, че се твърди различен от този падеж, то
следва да посочи – какъв е той, като УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок,
исковата молба ще бъде върната в тази част, а производството по делото – прекратено.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото с изключение на представените от ответника МВР заверени преписи от платежни
бележки за периода до 01.02.2019 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника СДВР в едноседмичен срок от
съобщението да представи справка за отсъствията от работа на ищцата Е. С. в периода от
4
01.02.2019 г. до 31.01.2022 г., както и за основанията за тях; справка за използвания платен
годишен отпуск от ищцата през 2019 г., 2020 г., 2021 г., заповеди на министъра на
вътрешните работи за определяне на условията и размера на изплащане на ежегодна
еднократна сума за пътни разходи по време на ползване на платен годишен отпуск за 2019 г.,
2020 г. и 2021 г., както и вътрешния акт, регламентиращ срока за изплащане на заплатите и
други дължими суми на държавните служители в МВР.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.12.2022 г. от
11:45 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца – препис от отговорите на исковата молба и
приложенията към тях.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5