Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 260006, 17.08.2020г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и
втори юли през 2020 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар:
Детелина Витанова,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 188 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.240 във вр. с чл.79, ал.1,
предл.1 във вр. с чл.99 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК) във вр. с чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) и по чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е
искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.„Шандор Петьофи“ № 10,
представлявано от Радослав Велчев - управител, действащ чрез упълномощен
юрисконсулт М.К., против Р.Г.Г., ЕГН-**********
***, като претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща
главница по Договор за кредит № ********** от 10.03.2017г., сключен между
„4финанс” ЕООД и Р.Г., вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 146.96 (сто четиридесет и шест) лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 10.04.2017г. до 02.03.2020г. В
исковата молба се твърди, че на 10.03.2017 г. между „4финанс“ ЕООД и ответника
е сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл.6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Ответникът Р.Г. заявил
да му бъде отпусната сумата от 330 лева, както и допълнителна услуга за
експресно разглеждане на кандидатурата. Кредитът бил отпуснат на ответника за
период от 30 дни, с падеж 09.04.2017г., а сумата му била заплатена чрез „Изи
Пей“ в деня на сключване на договора - 10.03.2017г. На 16.03.2017г. ответникът заявил
искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 170 лева, както и нова
услуга за експресно разглеждане на искането. Посочената сума в размер на 170
лева била отпусната на Г. и усвоена от него на същата дата - 16.03.2017г.,
отново чрез „Изи Пей“. На падежа дължимите суми не били погасени, поради което
и на основание т.13.2. от Общите условия била начислена наказателна лихва. До
ответника Г. били изпращани напомнителни писма на адреса, посочен в договора,
които били таксувани съгласно Общите условия. Ответникът не погасил
задълженията си. На 23.11.2018г. между „4финанс“ ЕООД, в качеството на цедент и
ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството на цесионер, бил сключен
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., с който
„4финанс“ ЕООД прехвърлило вземанията си към ответника по Договора за кредит №
********** от 10.03.2017г. в полза на ищцовото дружество. Упълномощеният
цесионер уведомил длъжника за прехвърлянето на вземанията на 17.12.2018г.
В срока за писмен отговор
на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Р.Г.Г., ЕГН-********** ***,
не представя такъв, не заявява становище по предявените искове, не прави
искания и възражения, не сочи доказателства. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не е
направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Съдът, като съобрази горното, счита,
че са налице законовите предпоставки за постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
по чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, без да мотивира същото по същество:
На ответника Р.Г.Г., ЕГН-**********, са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа, вкл. и неподаването на писмен отговор на исковата молба, и от
неявяването на представител в съдебно заседание. Указания в този смисъл са
дадени със съобщение, изпратено на 12.03.2020г. до
ответника на посочения в исковата молба адрес, ведно с Разпореждане на съда от
10.03.2020г. по чл.131 от ГПК, които са получени лично от ответника
13.03.2020г. (л.34 от делото), както и впоследствие е предупреден с призовката
за насроченото първо открито съдебно заседание, редовно получена на
30.06.2020г. (л.38 от делото). Ето защо съдът
приема, че са изпълнени условията на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице
са и предпоставките на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. Сочените в исковата молба обстоятелства се подкрепят от събраните
в хода на делото писмени доказателства, които установяват сключен с ответника
Договор за потребителски кредит, по силата на който той дължи претендираните
вземания, чиято изискуемост е настъпила; неизпълнение от страна на ответника на
задълженията му по договора за потребителски кредит; сключен Договор за цесия,
по силата на който ищецът е придобил претендираните вземания по Договора за
потребителски кредит и уведомяване на ответника за извършената цесия от упълномощения
за това цесионер.
При преценка на обсъжданите доказателства, съдът счита,
че може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240 във вр. с чл.79, ал.1,
предл.1 във вр. с чл.99 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК) във вр. с чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) – осъдителен иск
за защита правото на кредитора да получи първоначално дължимото, съобразно
уговореното между страните при сключване на договора, когато реалното
изпълнение е все още възможно и има интерес от него –заплащане на дължима сума
по погасяване на получен потребителски кредит, като длъжникът е обвързан от
действието на извършената от Кредитодателя цесията и дължи изпълнение в полза на
новия кредитор (цесионера), както и по чл.86 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за
забава, с което кредиторът да бъде обезщетен за вредите от
закъснялото изпълнение на паричното задължение
Ищцовата страна е направила изрично
искане за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.238, ал.1 от ГПК.
Ищецът претендира за заплащане на разноските по настоящото дело, които са доказани в общия размер от 100.00 лева, представляващи заплатена
ДТ при завеждане на делото. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер 150.00 лева, което е дължимо на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ и е около минималния нормативно определен размер. Предвид изхода на делото, така претендираните разноски по производството
следва да бъдат присъдени в доказания им размер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно
на уважената част от исковете, т.е. изцяло.
Воден
от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Р.Г.Г., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.„Шандор Петьофи“ №1 0,
представлявано от Радослав Велчев – управител, сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща главница по Договор за
кредит № ********** от 10.03.2017г., сключен между „4финанс” ЕООД и Р.Г.,
вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на Договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 146.96 (сто четиридесет и шест) лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 10.04.2017г. до 02.03.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.Г.Г., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД-гр.София, ЕИК *********,
представлявано от Радослав Велчев – управител, сумата от 250.00 (двеста и петдесет) лева –
направени разноски по съдебното производство.
Неприсъственото решение не подлежи
на обжалване (чл.239, ал.4 от ГПК).
РАЙОНЕН СЪДИЯ: