№ 45592
гр. София, 08.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110116620 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против Г. В. Д..
По отношение на заявеното вземане за сумата 324,32 лева - възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст, съдът намира следното:
В подаденото заявление заявителят сочи, че се касае за възнаграждение за закупена
допълнителна услуга, по силата на която длъжникът е получил приоритетно разглеждане и
становище по искането му за потребителски кредит, преди клиентите без закупен такъв.
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая се установява от заявените фактически основания на предявените вземания, че
длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР
на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че
по отношение на уговорената цена на допълнителната услуга е налице нарушаване на
императивни норми на ЗПК, като клаузите, с която същата е регламентирана, са в
противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребител.
Видно от представения договор за потребителски кредит ************ № **************,
в същия е предвидено възнаграждение за закупена допълнителна услуга в размер на 450 лв.
при главница по кредита – 1500 лева, ГПР 48,75 % и ГЛП 41 %. От съдържанието на раздел
15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на /фирма/ към договор за
потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорената допълнителна услуга има
следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на 1
час, считано от постъпване на искането за отпускане на кредита в системата на дружеството.
Следователно допълнителната услуга се явяват насочена към сключването на договора за
кредит и отпускането му.
1
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл.10а, ал.2
ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва да се има
предвид, че услугата „Фаст“ касае действия, свързани с отпускането на кредита,
начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този
начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя, е възложена такса, срещу
която да получи приоритетно разглеждане на заявлението си и предоставяне на сумата по
кредита, с което неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между страните по
правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи средствата във възможно
най-кратки срокове.
За пълнота следва да се посочи,че в договора за потребителски кредит не се съдържа клауза,
изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на „услугата“ -
неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв
е редовният срок за разглеждането им, респ. – какво преимущество в тази връзка получава
кредитополучателят срещу заплащане на таксата.
Ето защо съдът приема, че възнаграждението попада в хипотезата на императивната забрана
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е уговорено за елемент от съдържанието на самото кредитно
правоотношение, с оглед което заявлението по отношение на процесната сума следва да се
отхвърли.
Разноските за заповедното производство следва да бъдат редуцирани съобразно
съотношението между отхвърлената и уважената част от заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, т.е. съдът следва да отхвърли искането за сумата над 32,87 лева до сумата от
39,36 лева за държавна такса, както и за сумата над 41,76 лева до сумата от 50,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/.
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 88157/30.03.2023 г., подадено от /фирма/ за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. В. Д. в ЧАСТТА относно сумата 324,32
лева - възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; както и в частта за разноските
за сумата над 32,87 лева до сумата от 39,36 лева за държавна такса, както и за сумата над
41,76 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2