Р Е Ш
Е Н И
Е
№249/20.11.2019г.
гр. Шумен
Шуменски
окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Карагьозян
Членове: 1.З.Иванова
2.С.Стефанова
при
секретаря Г. Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова
в.гр.д. №327 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение №360/17.04.2019г. , поправено с Решение №702/12.07.2019г. , Районен съд
–Шумен е отхвърлил предявеният „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, с ЕИК/Булстат и адрес: Област С.,
Община С., гр. С. ЖК ..., иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, с правно основание
чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване
за установено , че З.Х.С. с ЕГН: **********
и адрес: ***, му дължи следните суми : 831.11 лева -главница по Договор за потребителски заем
№ CREX 14012368/03.10.2016 г., 183.75 лева - възнаградителна лихва върху главницата
за периода от 20.03.2017 г. /първата неплатена погасителна вноска/ до
20.04.2018 г. /последна падежна дата от договора/, 75.33 лева- мораторна лихва върху главницата
за периода от 20.04.2017 г. /дата на предсрочната изискуемост/ до 11.03.2018 г.
/дата преди подаване на заявление по чл. 410 ГПК/, ведно със законната лихва
върху главницата , от датата на заявлението – 22.03.2018 г. до окончателно
плащане, като неоснователен., за които суми е издадена Заповед № 402/23.03.2018
г., по ЧГД № 832/2018 г., по описа на РС Шумен , като неоснователен.
Прекратени
поради недопустимост са предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове предявени от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България“ против З.Х.С., с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 71 ЗЗД
за следните суми : 831.11 лева – главница по Договор за потребителски
заем с номер CREX-14012368/03.10.2016 г., 183.75 лева - възнаградителна лихва върху главницата
за периода от 20.03.2017 г. /първата неплатена погасителна вноска/ до
20.04.2018 г. (последна падежна дата от договора) и 75.33 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 20.04.2017 г. (дата на предсрочната изискуемост)
до 11.03.2018 г. (дата преди подаване на заявление по чл. 410 ГПК ).
Недоволен
от така постановеното решение останал ищеца, който е подал въззивна и частна
жалба , в които изтъква доводи за
неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Моли съда да го отмени и постанови друго, с което да
уважи предявените искове. Претендира присъждане на деловодни разноски.
В
срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната
и частната жалба .
Въззивната
и частната жалба са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по
същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери въззивната жалба за
основателна, а частната жалба за неоснователна по следните съображения :
Районен
съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.422,
ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." П.рег.№/чрез
клона му в България с ЕИК /, срещу З.Х.С., с ЕГН **********,***, и в условията
на евентуалност, при отхвърляне на главните претенции поради ненастъпила
предсрочна изискуемост, осъдителни искове по чл.79, ал.1, предл. първо, вр. с
чл.9 от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД за същите суми,
претендирани по установителния иск. Ищецът твърди , че по ч.гр.д. №832/2018г.
по описа на ШРС му е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК №402/23.03.2018г, срещу ответника
за следните суми: 831,11 лева – главница за задължение по Договор за
потребителски кредит CREX-14012368/03.10.2016 г., 183,75 лева – възнаградителна
лихва за периода 20.04.2017г. до 11.03.2018г. , 75,33 лева – мораторна лихва за
периода 20.04.2017г. до 11.03.2018г. , ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 22.03.2018г. - датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане,
като са присъдени и извършените в заповедното производство разноски в размер на
75 лева. Поради обстоятелството, че длъжникът е призован по реда на чл.47, ал.5
от ГПК , на кредитора е изпратено съобщение за възможността да предяви иск,
съгласно разпоредбата на чл.415, ал.4 вр. ал.1,т.2 от ГПК . Ищецът сочи, че по
силата на сключен между страните Договор за потребителски заем CREX-14012368/03.10.2016
г. е предоставил на ответника паричен кредит в размер на 999,89 лева .
Ответникът се задължил да върне така заетата сума чрез 18 месечни вноски, всяка по 72,49 лева , които
вноски включвали главницата по заема и оскъпяването ѝ. Длъжникът
преустановил плащанията по договора на 20.03.2017 г., като към тази дата били
погасени четири месечни вноски. На
основание чл.3 от договора, вземането ставало предсрочно изискуемо в пълен
размер , а именно сума от 1014,86 лева ,
представляваща останалите 14 месечни вноски. Поради изложеното моли съда да
постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 831,11 лева – главница за задължение
по CREX-14012368/03.10.2016 г., 183,75 лева – възнаградителна лихва за периода
20.04.2017г. до 11.03.2018г. , 75,33 лева – мораторна лихва за периода
20.04.2017г. до 11.03.2018г. , ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 22.03.2018г. - датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане,
както и да бъде осъден да му заплати деловодните разноски извършени в
заповедното и исковото производство. В условията на евентуалност е предявил
осъдителни искове за горните суми.
В отговора по
чл.131 от ГПК , подаден пред ШРС, ответникът, действащ чрез назначения му от
съда особен представител, оспорва предявените претенции по подробно изложени
съображения. Сочи липса на предсрочна изискуемост на вземането на ищеца,както и
недействителност на клаузи от договора за кредит поради неравноправност и противоречие с добрите
нрави .
В
първоинстанционното производство не е било спорно и съдът счита, за доказано ,
че По силата на Договор за потребителски кредит CREX-14012368/03.10.2016
г. ищецът е предоставил на ответника кредит
в размер на 999,98 лева . Предвидено
е кредитът да бъде издължен чрез осемнадесет месечни погасителни вноски , всяка
в размер на 72,49 лева . Също не е спорно между страните, че ответникът е
заплатил първите 4 месечни вноски , след
което на 20.03.2017г. е спрял изцяло плащанията по договора . В чл.3 от
договора за кредит е предвидено, че при неплащане на две или повече месечни
вноски , цялото вземане става предсрочно изискуемо в пълен размер. След
подадено от кредитора заявление по реда на чл.410 и сл. от ГПК е било образувано ч.гр.д.
№832/2018г. по описа на ШРС , по което е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК , за следните суми: 831,11 лева
– главница за задължение по CREX-14012368/03.10.2016 г., 183,75 лева –
възнаградителна лихва за периода 20.04.2017г. до 11.03.2018г. , 75,33 лева –
мораторна лихва за периода 20.04.2017г. до 11.03.2018г. , ведно със законна
лихва върху главницата, считано от
22.03.2018г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното ѝ изплащане, както и да бъде осъден да му заплати деловодните
разноски извършени в заповедното и исковото производство. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на ищеца са дадени указания да предяви
иск за установяване на вземането си по заповедта , в резултат на което е
предявил настоящият иск по чл.422,ал.1 от ГПК. Първоинстанционният съд е приел,
че ищецът не доказал настъпването на предсрочна изискуемост на вземането,
поради което е отхъврлил исковете по чл.422,ал.1 от ГПК. Съдът споделя
констатираното в мотивите на обжалваното решение , но счита за неправилни
изводите за недължимост на сумата на това основание. В мотивите към т.9 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК е
посочено, че по общото правило на чл.235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид
всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите,
настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в
производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК. Предсрочната изискуемост, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява
длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. В
процесния случай, ищецът не е ангажирал надлежни доказателства, установяващи,
че преди образуване на заповедното производство длъжникът е бил уведомен, че
кредиторът упражнява правото си да обяви кредитът за предсрочно изискуем. От
представения в исковото производство документ, озаглавен „последна покана“,
единствено се установява фактът на написването ѝ, като няма данни същата
да е изпращана до длъжника, респ. да е получена от последния. Съгласно задължителните указания,
дадени с Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ВКС,
ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ, като искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. При вземане,
произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че
съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията,
договорени между страните - кредитор и кредитополучател. Размерът и падежът на
всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не
е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК. Липсата на точно
изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от
страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде
съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, дори и да не са
настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по
иска дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на
която е настъпил падежът, договорен от страните. Целта на заповедното
производство, продължение на което е производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се реализират по
облекчен ред правата на кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде
по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство,
отколкото, ако той направо бе предявил осъдителен иск за вземането си по общия
ред. Съответно не би следвало при развиващото се в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково производство, пред банката
като кредитор с вземане по чл. 417, т. 2 ГПК да съществуват пречки да
получи по всяка от въведените със заявлението претенции - главница,
възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други суми, чието
възникване и изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми
да са в рамките на посочените в заявлението размери. Присъждането на вноските с
настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост, не
съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по
непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от
които произтича претендираното от него субективно материално право. Изменение в
основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по първоначалния
иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая
ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт
в сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в
процеса накърнено субективно материално право. Предсрочната изискуемост на
вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са
подлежали на изпълнение преди датата на настъпването ѝ, но няма за
последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с
падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските,
станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание
- договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост
е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция
за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за
него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но
се установи, че такава възможност се е породила само за част от това
задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера,
чиято изискуемост е настъпила. Решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на
съдебното дирене. Искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо - датата на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция.
Възприемайки
горният подход, въззивният съд намира, че няма пречка в производството по
чл.422,ал.1 от ГПК да бъде установено, че ответникът дължи претендирания
неизплатен остатък от кредита. В по-горе в мотивите, съдът е посочил, че по
делото е доказано, че между страните е сключен процесния договор за кредит, с
посочените параметри . Не е спорно и се доказва от писмените доказателства, че
сумата е получена от ответника, както и че е заплатил първите четири вноски .Считано от 20.03.2017
г., е преустановил плащането или са останали неизплатени вноските за периода 20.03.2017
-20.04.2018г. Видно от погасителния план, последната погасителна вноска е с
падеж 20.04.2018г., т.е. към датата на подаване на исковата молба –
12.06.2018г. е настъпил падежът на всички погасителни вноски, които са предмет
на иска , което означава , че претенцията е основателна , включително и за
изтеклите лихви – възнаградителна и мораторна .
Ответникът
е заявил възражения за недължимост на остатъка от кредита поради неравноправност
на отделни клаузи от договора, а именно уговорена възнаградителна лихва
надвишаваща трикратния размер на законната лихва . Независимо, че се позовава
на ЗЗП , по същество това възражение представлява такова за нищожност
поради накърнение на добрите нрави , т.е. нищожност на основание чл.
26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Съдът намира възражението за неоснователно . Ведно с
лихвата за забава , кредиторът има право на
възнаградителна лихва. Липсва нормативен текст установяващ максималния
размер на възнаградителната лихва , налице е индиректно ограничаване от
разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК , според която годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.Съгласно чл.
19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на по-
средниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва
да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. От двете разпоредби се установява,
че ГПР включва и размера на възнаградителната лихва по конкретния кредитен
договор, като в случая ГПР по договора не надвишава законоустановения максимум.
Поради горното , дали размерът на възнаградителната лихва съответства на добрите нрави или им противоречи следва да се преценява с оглед всички данни и параметри за кредита. В случая процесния потребителски кредит не е обезпечен по никакъв начин от кредитополучателя. В хипотеза когато кредиторът отпуска необезпечен кредит, рискът за него е силно завишен, дори в пъти поради липса на всякакви гаранции за коректното му издължаване, което оправдава по-високия размер на възнаградителната лихва , ето защо съдът намира, че тази клауза не накърнява добрите нрави .
Съобразно изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение в частта, в която е са отхвърлени исковете по чл.422,ал.1 от ГПК следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което същите да бъдат изцяло уважени.
По
отношение на предявените евентуални искове , от цитираните мотиви
към Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ВКС,
ОСГТК , става ясно, че доколкото основанието на установителния
иск са твърдените юридически факти, от които произтича претендираното
субективно материално право, е изоставена и практиката за допустимо съединяване
на установителната претенция с осъдителна такава в условията на евентуалност,
предвид абсолютната идентичност на основание и петитум по двата иска. В
процесния случай разликата между главния и евентуалния иск е само във вида на
търсената защита. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение е предпоставка за съединяване на осъдителен иск
при условията на евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК положителен
установителен иска, а в случая заявеният спорен предмет е един и същ, т.е.
налице е недопустимо съединяване на исковете (в този смисъл и Решение
№135/26.09.2018г. по т.д.№230/2017г. ІІ т.о. на ВКС и др). Ето защо първоинстанционното решение в частта, с която
производството по евентуалните искове е прекратено поради недопустимост е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция следва на
жалбоподателя да се присъдят деловодни разноски в общ размер на 781,31 лева ,
от които 75 лева - в заповедното производство , 531,31 лева- в
първоинстанционното производство и 175 лева във възивното производство ,
извършени във връзка с въззивната жалба . Деловодните разноски извършени във
във връзка с подадената от ищеца частна въззивна жалба , с оглед изхода от
спора не подлежат на присъждане .
Водим
от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№360/17.04.2019г. , поправено с Решение №702/12.07.2019г. , Районен съд –Шумен ,
САМО В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените от "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.", П., рег. № , чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България с ЕИК: срещу З.Х.С. с ЕГН **********,***, искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца, следните суми : 831.11
лева -главница по Договор за
потребителски заем № CREX
14012368/03.10.2016 г., 183.75 лева - възнаградителна лихва върху главницата
за периода от 20.03.2017 г. /първата неплатена погасителна вноска/ до
20.04.2018 г. /последна падежна дата от договора/, 75.33 лева- мораторна лихва върху главницата
за периода от 20.04.2017 г. /дата на предсрочната изискуемост/ до 11.03.2018 г.
/дата преди подаване на заявление по чл. 410 ГПК/, ведно със законната лихва
върху главницата , от датата на заявлението – 22.03.2018 г. до окончателно
плащане, като неоснователен., за които суми е издадена Заповед № 402/23.03.2018
г., по ЧГД № 832/2018 г., като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО , че З.Х.С. с ЕГН ,
дължИ на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.", П., рег. № , чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", клон България с ЕИК: , обща сума в размер на 1090,19 (хиляда и деветдесет лева и
деветнадесет ст.) лева, разпределена както следва : 831.11 лева -главница по Договор за потребителски заем № CREX 14012368/03.10.2016 г., 183.75
лева - възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.03.2017
г. до 20.04.2018 г. , 75.33 лева- мораторна лихва върху главницата
за периода от 20.04.2017 г. до 11.03.2018 г. , ведно със законната лихва върху
главницата , от датата на заявлението – 22.03.2018 г. до окончателно
плащане, за които суми е издадена
Заповед № 402/23.03.2018 г., по ч.гр.д.№ 832/2018 г. по описа на ШРС.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №360/17.04.2019г., поправено с Решение №702/12.07.2019г., Районен
съд –Шумен в останалата част.
ОСЪЖДА З.Х.С. да заплати на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.", П., рег. № , чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", клон България, направени по делото разноски в размер на 781,31 (седемстотин осемдесет и един лева и тридесет и една
ст.) лева , от които 75 лева - в
заповедното производство , 531,31 лева- в първоинстанционното производство и
175 лева във възивното производство , извършени във връзка с въззивната жалба .
На
основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.