МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 5200
по описа на
Варненски районен съд за 2017г., ХХІХ наказателен състав
Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Л.Н.Т. по
обвинението му за
извършено престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.196 ал.1
т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194
ал.1 от НК.
В
заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:
ОБВ. Л.Н.Т. :
На
26.08.2016г., в гр.Варна, при
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот,
отнел чужди движими вещи – 2 броя осветителни тела, тип 3 - правоъгълен
и 2 броя метал халогенни лампи, ВСИЧКО НА ОБЩА
СТОЙНОСТ 199,20 (сто деветдесет
и девет лева 20 ст.) лева, от
владението на А.З.П.-С.,***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата заявява, че поддържа обвинението спрямо подсъдимия
и предлага да
бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият
Т. не се
признава за виновен на
съдебно производство. Същият се явява лично и дава подробни обяснения.
Защитникът
на подс.Т. в съдебно заседание моли съда да постанови оправдателна присъда, като оправдае последния
по възведеното обвинение. Излага и съответните доводи за това свое становище.
От фактическа страна съдът счита за
установени следните обстоятелства:
През месец август 2016г. в гр.Варна
в сградата на Военноморския клуб се извършвали ремонтни дейностти.
От фасадата на сградата били свалени осветителни тела. Тези осветителни тела
били поставени в помещение намиращо се на партерния етаж в близост до входа.
Докато се извършвал ремонта в сградата били извършени няколко кражби на
имущество. При една от кражбите извършена на 26.08.2018г. неизвестно лице
срязало и след това разбило гипсокартон поставен на
един от прозорците и така проникнало в сградата и по точно в помещението в
което се съхранявали осветителните тела от фасадното осветление. В последствие
било установено, че липсвали 5 броя от осветителните тела- 2 броя тип
3-правоъгълен и 3 броя тип 1 –големи
кръгли. Охранителните камери на намиращата се на бул. „Мария Луиза“ банка
записали лице от мъжки пол, което се отдалечавало по улицата носейки в двете си
ръце предмети.
През лятото на 2016г. подс. Л. Т. намерил в близост до сградата на ВМК Варна два
броя осветителни тела с квадратна форма и продал същите на свид.
В.М.. В последствие свидетелят ги предал на полицията. Подс.
Т. не бил казал на М. откъде ги има.
В хода на съдебното
следствие бяха разпитани свидетелите А.С., М.А., В.М., С.С.,
В.Х.. Съдът кредитира, като дадени безпристрастно и обективно показанията на А.С.,
М.А., В.М., С.С., В.Х..
Съдът кредитира обясненията
дадени от подс. Т. същите са логични и кореспондират с останалите гласни и писмени
доказателства.
Изложените
обстоятелства се установяват от обясненията на подс.Т. дадени в
хода на съдебното следствие, свидетелските показания на А.С., М.А., В.М., С.С., В.Х., заключението по лицевоидентификационна - видеотехническа експертиза и всички други писмени
доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК.
След като прецени, че
всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия
състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА ПОДС. Л.Н.Т. :
ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ:
На
26.08.2016г., в гр.Варна, при
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот,
отнел чужди движими вещи – 2 броя осветителни тела, тип 3 - правоъгълен
и 2 броя метал халогенни лампи, ВСИЧКО НА ОБЩА
СТОЙНОСТ 199,20 (сто деветдесет
и девет лева 20 ст.) лева, от
владението на А.З.П.-С.,***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Горното решение, съдът взе
по следните правни съображения:
При така установената фактическа обстановка,
съдът намери, че подсъдимият Т. не е осъществил състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3вр.чл.194 ал.1 НК .
Съдебният
състав прие, че събраните по делото доказателства са недостатъчни, за да бъде
признат подсъдимия за виновен в извършване на инкриминираното деяние. За да
даде отговор на въпроса дали подсъдимия е
автор на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, съдът обсъди всички доказателства, върху които се
гради приетата за установена от обвинението фактическа обстановка. След
извършения анализ на доказателствените материали -
поотделно и в тяхната съвкупност, обаче, не достигна до несъмнен извод, че
именно подсъдимото лице е отнело противозаконно чуждото движимо имущество.
По делото безспорно се установи, че
от сградата на Военноморския клуб били отнети 5 броя
от осветителните тела- 2 броя тип 3-правоъгълен и 3 броя тип 1 –големи кръгли, докато подс. Т. е обвинен, че е отнел 2 броя
осветителни тела, тип 3 - правоъгълен и 2 броя метал халогенни
лампи. Не се установи по
несъмнен начин обаче извършителят на деянието.
Подс. Т. твърди, че не е извършвал деянието и дава подробни
обяснения. Същия твърди, че е продал на свид. М. два
броя квадратни осветителни тела, които е намерил поставени в близост до
отпадъци от мазилка намиращи се до сградата на Военноморския клуб. Тези
осветителни тела той помислил за отпадък и решил да ги вземе, като това станало
през светлата част на денонощието около 15ч.-16ч.
Обвинителната
теза срещу подсъдимия Т. за извършването на деянието се гради въз основа на
това, че в хода на досъдебното производство е назначена лицевоидентификационна
- видеотехническа експертиза на видеофайлове от
охранителни камери. При прегледа на файловете се установява, че са цифров презапис от оригиналните файлове, записани на твърдия диск
на компютърна видео охранителна система. Не се установиха следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. Тайм
кода вкопиран в изображението не се прекъсва. В
обхвата на камерата е част от тротоарна площ, находища се в гр.Варна, бул.
"Мария Луиза" № 21. При прегледа на видеофайловете, в часовия
диапазон от 20:42:19 до 20:42:20, се установява лице от видимо мъжки пол,
движещо се с гръб към камерите по тротоарната площ в посока към Община Варна.
Лицето държи в двете си ръце предмети. Лицето е на видима възраст 35 - 40
години, на ръст около 168 -172 см. Слабо телосложение. Облечено е с бяла на
цвят тениска, къси панталони и спортни обувки. Не е заснето и не се вижда
лицето на мъжът. При предварителния преглед на видео файловете се установява,
че лицето от видимо мъжки пол е със
сходни общи черти на главата в тилната част и
тялото с тези на представения сравнителен материал от Л.Н.Т.. При извършеното
сравнително изследване на предметите със сравнителните образци се установяват
сходни общи признаци с тези на представения сравнителен материал от осветителни
тела тип 3 -правоъгълен. Резултатът от проведения сравнителен анализ и посочените
общи идентификационни признаци позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия най - вероятно били
заснети осветителни тела тип 3 -
правоъгълен.
Съдът
намира, че по делото не бяха събрани никакви – нито преки, нито косвени
доказателства, от които да може да се направи обоснован извод за участието на
подсъдимия в извършването престъпление. Единствено беше установено, че подс. Т. е намерил и взел оставените до купчина отпадъци
две осветителни тела и след това ги е продал на свид. М.. Въпреки събраните гласни и писмени
доказателства остана недоказан факта дали намерените и продадени от подс. Т. осветителни тела са били складирани в помещение
във Военноморския клуб и дали именно тези осветителни тела са идентични с отнетите
от там на 26.08.2016г. и заявени от свид. М. А. в
полицията като откраднати - 5 броя от осветителните
тела- 2 броя тип 3-правоъгълен и 3 броя
тип 1 –големи кръгли. Подс.
Т. е обвинен, че е отнел -2 броя осветителни тела, тип 3 - правоъгълен и 2
броя метал халогенни лампи.
По делото бе прието и приложено писмено доказателство- протокол за извършен демонтаж от фасадата на ВМК –Варна на 38 броя осветителни тела за
художествено оформление. По никакъв начин в горния протокол не е описан вида на
демонтираните осветителни тела. Видно от показанията на свид.
Х. същия твърди, че свалените осветителни тела са били прожектори черни на цвят
с размери 30-20-25 см, като не помни точния брой или други отличителни белези. Заявява,
че са били складирани в помещение във ВМК. Докато свид.
М.А. твърди, че част от отнетите осветителни тела са кръгли, а друга част
квадратни. Същото обстоятелство А. заявява и в полицията, когато се е тъжила за
извършеното престъпление- кражба на 5 броя от осветителните
тела- 2 броя тип 3-правоъгълен и 3 броя
тип 1 –големи кръгли, като горното е видно и от
приложена по ДП докладна записка на полицай при І РУ ОД МВР Варна. Не се събраха доказателства, които да оборят
тезата на подс. Т., а именно че същия е намерил
осветителните тела, които в последствие е продал. Видно от заключението по
назначената и приета от съда лицево идентификационна експертиза заснетото да
върви по улицата лице с два предмета в ръцете се вижда единствено и само в
гръб. Не се вижда лицето на заснетия индивид от мъжки пол. В тази връзка съдът
намира, че дори и заснетия човек да има сходни общи черти на главата в тилната
част и тялото, както и походката с тези
на представения сравнителен материал от подс. Л.Н.Т.
това обстоятелство не доказва, че именно подс. Т. е заснет да
върви по улицата и да носи два предмета наподобяващи на осветителни тела. Съдът
намира, че вещото лице не е сравнило
достатъчно на брой частни белези, които могат в действителност да индивидуализират
лицето заснето на камерите. Съдът намира, че заключението на горната експертиза
не е категорично и не е достатъчно докателство да се
приеме, че именно подс. Т. е извършил кражба от ВМК.
От друга страна дори и да се приеме, че именно подс. Т.
в около 20 ч. е вървял по улицата и е носел два предмета наподобяващи на
осветителни тела, това не доказва факта, че именно той е извършил кражба на 5
броя осветителни тела от ВМК Варна разрушавайки предели здраво направени за
защита на имот. Следва да се отбележи и че в
обвинителният акт се съдържат предположения в тази връзка, непотвърдени с
никакви доказателства по делото. Съдът намира, че по делото не може да се
установи причинно следствена връзка между факта на разбиване на пределите
здраво направени за защита на имот-ВМК Варна, извършване на кражба от там и
личността на подс. Т.. Обстоятелството, че подс. Т. е държал и продал на свид.
М. подобни на част от отнетите осветителни тела не доказва факта, а именно че
той ги е отнел от ВМК Варна разрушавайки предели здраво направени за защита на
имот.
При
положение, че събраните по делото доказателства в своята съвкупност не водят до
единствения възможен извод, че именно подс. Т. е
извършил престъплението кражба, съдът счита, че обвинението, внесено от
прокурора не е доказано в хода на съдебното следствие, и същото почива
единствено на предположения, а императивната разпоредба на чл.303, ал.1 от НПК
забранява съдът да формира вътрешното си убеждение, въз основа на предположения
и в резултат да постанови осъдителна присъда.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че не се събраха доказателства сочещи по категоричен начин, че подс. Т. е отнел вещи от Военноморския клуб
разрушавайки прегради здраво направени за защита на имот. На първо място съдът намира, че на досъдебното и
съдебното производство не се събра нито едно доказателство, че подс. Т. е извършил престъпление-кражба. Обстоятелството, че подсъдимото лице е продало пред същия
месец, в който е извършена кражбата на свид. М. два
броя осветителни тела, не може да доведе до извода, че Т. е извършил кражба.
По
изложените съображения, съдебният състав прие, че повдигнатото от ВРП обвинение
не е доказано по безспорен и категоричен начин, съгласно изискванията на чл.
303 НПК, поради което постанови оправдателна присъда спрямо подсъдимия Т. гореизложеното съдът отхвърли като
неоснователен предявения граждански иск.
По отношение на възведеното
обвинение по чл.196 ал.1 т.2
вр. 195 ал.1 т.3 вр. чл.194
ал.1 от НК, съгласно
чл.16
и чл.303,
ал.2 от НПК подсъдимият се признава за
виновен само при пълна и несъмнена
доказаност на обвинението.
С
оглед на така приетото за
установено от фактическа страна и изложените правни съображения, настоящия състав на съда
прие, че обвинението
срещу подсъдимият Т. не
е
доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303,
ал.2 НПК, за да бъде признат за
виновен и конкретно, че преди всичко
не е установено безспорно да е осъществил състава на престъпление по чл., както от обективна така и от субективна страна
в който случай, съгласно чл.304 от НПК, следва да бъдe
признат за невинeн и ГО
ОПРАВДАВА.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: