Р Е Ш Е Н И Е
№ 482
гр. Пловдив, 06 март 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3901 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.30а, ал.3 и чл.44, ал.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ).
Г.М.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, представляван от адвокат М.А.- пълномощник, обжалва Заповед №5 от 04.12.2018г., издадена от началника на Пето (V-то) Районно управление (РУ) при Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”), гр. Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина” за срок от 2 години.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност. Алтернативно се поддържа искане за намаляване срока на приложената ПАМ до минимално предвидения от закона.
Ответникът- И.М.Ч.- началник на V-то РУ при ОД на “МВР”- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Според разпоредбата на чл.30а, ал.3 от ЗООРПСМ, издадената заповед за налагане на ПАМ подлежи на обжалване в тридневен срок по реда на АПК.
А според разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗООРПСМ (приложима редакция), заповедта за налагане на ПАМ по чл.41, т.2 може да се обжалва по реда на АПК.
Оспорената заповед (лист 7) е получена от жалбоподателя на 04.12.2018г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 3-4), е подадена чрез ответника по пощата, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, е постъпила при лицензиран пощенски оператор на 07.12.2018г., видно от поставеното клеймо върху пощенския плик (лист 6). Съответно, жалбата е подадена в законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.12.2018г., около 17:20ч., в гр. Пловдив, на стадион “Локомотив”, непосредствено преди провеждане на футболна среща между отборите на ПФК “Локомотив Пловдив” и ПФК “Ботев Пловдив”, е извършена проверка от служители на при ОД на “МВР”- Пловдив относно спазване на реда за провеждане на спортното мероприятие. В рамките на проверката е установено, че жалбоподателят Р. носи 1 брой пиротехническо изделие, представляващо червено на цвят, конусовидно тяло, с височина 2 см. и диаметър от 2,5 см., в което се намира твърдо сиво вещество, и излизащ от тялото зелен шнур, с дължина от 3 см. За установеното в рамките на проверката, Н.П.П.- полицейски инспектор при V-то РУ при ОД на “МВР”- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №9, серия Д, бл.№094990 (лист 9, 36), с който деянието на Р., изразяващо се в носене на посоченото пиротехническо изделие (пиратка) се квалифицира като противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на чл.21, т.9 от ЗООРПСМ, според която норма, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК) и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните. Според съдържанието на процесния АУАН, жалбоподателят отразява в същия “Имам възражение”. Р. е отведен в V-то РУ при ОД на “МВР”- Пловдив, където дава писмено обяснение по случая от 04.12.2018г. (лист 10). По случая е изготвено сведение от 04.12.2018г. (лист 11) от П.С.Й.- полицейски инспектор в Шесто (VІ-то) РУ при ОД на “МВР”- Пловдив; изготвено е сведение от Д.В.Ш.- полицейски инспектор в VІ-то РУ при ОД на “МВР”- Пловдив. Изготвена е справка от Единния автоматизиран регистър (лист 13), според която справка в системата няма данни за лице с ЕГН ********** (жалбоподателят Р.). Изготвена е докладна записка от 04.12.2018г. (лист 14) от П.С.Й., относно установено лице, носещо пиротехническо средство непосредствено преди провеждане на футболна среща. Изготвен е Протокол за доброволно предаване от 04.12.2018г. (лист 15, 35), удостоверяващ обстоятелството, че П.С.Й. предава на Н.П.П. иззетите от Р. вещи, представляващи: 1 брой твърдо конусовидно тяло, червено на цвят, с височина 2 см. и диаметър 2 см., с намиращо се в него сиво твърдо вещество, с излизащ от него зелен на цвят шнур с дължина 3 см.; 1 брой запалка, синя на цвят с надпис “VIVALUX”. Според посочения протокол за доброволно предаване, вещите и предметите, описани в него, са открити у лицето Г. М. Р., при извършен му личен обиск от П.Й. на стадион “Локомотив”, преди футболна среща между отборите на ПФК “Локомотив Пловдив” и ПФК “Ботев Пловдив”.
Преписката постъпва при ответника, след което е издадена оспорената по делото заповед. Отново на 04.05.2018г. е издадено и наказателно постановление (НП) с №5 (лист 8) от началника на V-то РУ при ОД на “МВР”- Пловдив, с което на Р. е наложена глоба в размер от 2 000,00 лв. заради извършено нарушение по смисъла на чл.21, т.9 от ЗООРПСМ.
При така описаната фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с разпоредбата на чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ, според която норма, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл.26, ал.1 (АУАН) началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава НП и заповед за налагане на ПАМ забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл.21, т.1 – 10.
Според посочената разпоредба на чл.30, ал.1 от закона, както и според разпоредбата на чл.42 от ЗООРПСМ, ПАМ по чл.41, т.1 (забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина) се налага със заповед на началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице в случаите по чл.30, ал.1, т.1 и с решение на съдия от съответния районен съд в случаите по чл.30, ал.1, т.2 в съответното производство по глава четвърта, раздел ІІ.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121к-8560 от 22.08.2018г. (лист 34) на министъра на вътрешните работи, с която заповед главен инспектор И.М.Ч., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК І СТЕПЕН НА ПЕТО РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ- Пловдив ” при ОД на “МВР”- Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност.
Според страницата на ОД на “МВР”- Пловдив в интернет, достъпна на адрес:
стадион “Локомотив” попада в териториалния обхват на действие на V-то РУ при ОД на “МВР”- Пловдив.
При това положение, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен за целта орган.
Според посочената като основание за налагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ, за извършени противообществени прояви по чл.21, т.1 – 10 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години.
Изслушан като свидетел по делото, З.Г.Т. обяснява следното (лист 38а): “На 04.12.2018г. аз заедно с жалбоподателя и други приятели отидохме на стадион “Локомотив” в гр. Пловдив за да гледаме футболен мач между “Ботев” Пловдив и “Локомотив” Пловдив. Групово преминахме през първия пункт за проверка, устроен от охранителни полицаи. При наближаване към входа на стадиона ми направи впечатление, че Р. го задържаха. Не съм видял как го задържат. При приближаване, непросредствено при входа на стадиона имаше друг пункт за проверка. Р. остана зад мен, аз преминах през проверка и влязох в стадиона. След 4-5 минути Г.Р. се обади и каза, че е задържан и няма да дойде на мача. Проверката е чрез опипване на дрехи, шапки. На всички се прави такава проверка, щателно, един по един се правеше проверка. Нямах непосредствени впечатления по отношение на втората проверка на Г.Р.”.
Изслушан като свидетел по делото, П.С.Й. отговаря на въпросите на процесуалния представител на жалбоподателя (лист 41) и обяснява следното (лист 42): “Относно футболна среща на 04.12.2018г., на дербито между клубовете “Локомотив Пловдив” и “Ботев Пловдив”, бях наряд по план от 6-то РУ да охранявам агитката на гостите от ФК “Ботев Пловдив“ на стадион “Локомотив“, Втори кордон. На самия вход, при влизане, бяха направени кордон с мантинели и пропускахме хората при полицейски обиск. Извърших претърсване на Г.Р. и в левия крачол на спортния му панталон намерих червено цилиндрично тяло с фитил около 3 сантиметра. Прецених, че този предмет е пиротехническо изделие, пиратка. Върнах Р. от входа на стадиона, като го отделих от останалите лица, които бяха пред входа на стадиона. Откараха го 5-то РУ, където изготвих докладна записка по случая и му беше съставен акт за административно нарушение. Аз бях свидетел и очевидец. Върнахме се с колегите на стадиона до приключване на футболната среща”.
“Това е полицейски обиск. На всички колежки от женски пол беше указано да правят обиск на жените, а ние обиск на мъжете. Това е стандартно. Г.Р. беше споменал, че имал шина на гърба заради проблеми с кръста. При опипване на долните му крайници, намерих този предмет”.
“След като намерих предмета, го извадих. Представляваше червено цилиндрично тяло и на око знам, че това е пиротехническо изделие – пиратка, тъй като имам професионален опит с подобни предмети. Предадох го на колегата Г.Ш., полицейски командир. След малко пристигна и патрулен автомобил на 5-то РУ и предполагам, че колегата Ш. го е предал на патрулката. Мисля, че тези неща би трябвало после да се унищожават, но впоследствие нямам впечатление какво се извършва с такива предмети”.
“Присъствах при съставяне на акта, бяхме аз и колегата Д.Ш.от 6-то РУ, и двамата бяхме при подписване на акта. Други лица, които да носят забранени предмети, не съм установил. Това беше единичен случай. Правим заграждения и аз поемам един мъж, колегата поема друг мъж. При опит за влизане в стадиона обискирах Р. и установих, че носи този предмет”.
Предвид обясненията на свидетеля П.Й., както и съвкупната преценка на останалите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира, че следва да се приеме за установено, че жалбоподателят Р. е извършил противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на чл.21, т.9 от ЗООРПСМ, тъй като в рамките на извършената на 04.12.2018г. проверка на стадион “”Локомотив”, преди провеждането на футболната среща между отборите на ПФК “Локомотив Пловдив” и ПФК “Ботев Пловдив”, е установено, че жалбоподателят носи в себе си 1 брой пиротехническо изделие (пиратка). Съответно, налице е посоченото в оспорената заповед фактическо основание, послужило за нейното издаване, поради което заповедта се явява издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното отразяване в заповедта на фактическите и правни основания, послужили за нейното издаване, както и редът за нейното оспорване. Направеното в тази връзка възражение от страна на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана, респективно, че съществено са нарушени изискванията за форма на административния акт, е неоснователно, тъй като не е препятствана възможността на адресата на заповедта да разбере смисъла на обективираното в заповедта волеизявление на издателя на акта, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък е препятстван съдебният контрол.
Написа се вече, че ПАМ от вида на оспорената по делото се налага за срок от 1 до 2 години, като органът, налагащ мярката, действа при условията на обвързана компетентност.
От своя страна, принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: 1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; 2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая, оспорената по делото ПАМ е приложена по отношение на жалбоподателя за максимално предвидения от закона срок, като от страна на ответника в производството не са изложени съображения, поради което е направено това.
Независимо от посоченото обаче, настоящият състав на съда намира, че налагането на забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от 2 години е оправдано с оглед на поставените от ЗООРПСМ цели, а именно- опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия; предотвратяване, преустановяване, разкриване и наказване на противообществени прояви. Още повече, че нивото на развитие на електронните медии към настоящия момент осигуряват много добри възможности за възприемане на случващото се (директно или на запис) в рамките на провеждани спортни мероприятия (в страната и чужбина), включително и професионален коментар за съответното спортно мероприятие.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Алтернативно заявеното искане за намаляване срока, за който е наложена процесната ПАМ, до минимално предвидения от закона е неоснователно, тъй като съдът не може да намали срока, за който е наложена ПАМ, доколкото определянето на срока е от компетентността на административния орган. Съдът проверява законосъобразно ли е определен срокът за налагане на ПАМ, съобразно изложените в заповедта съображения и съдържанието на материалите по преписката, респективно приетите по делото доказателства.
По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против Заповед №5 от 04.12.2018г. на началника на Пето Районно управление при Областна дирекция на “МВР”, гр. Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ “забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина” за срок от 2 години.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:../..П/.....................
/Н.Бекиров/