Р Е Ш Е Н И Е
№
324
гр. Нови пазар, 22.10.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №17 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с обективно съединени установителни претенции, произтичащи от сключен договор за паричен заем и договор за цесия, както следва: на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 500 лв.; на основание 79, ал.1 от ЗЗД с цена 59, 92 лв.; на основание чл.92 от ЗЗД с цена на претенцията от 353, 40 лв.; на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена от 18 лв. и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на претенцията от 13, 77 лв, от страна на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Н.С., с пълномощник по делото юрисконсулт А. А. против ответника А.Г.Ф. ***.
Заявените от ищеца факти по делото са следните: На 27.03.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника А.Г.Ф. бил сключен договор за паричен заем №2776492. По силата на договора дружеството предоставило на ответника кредит в размер на 500 лв., а ответникът се задължил да върне сумата при условията и в сроковете на договора, а именно на шест равни месечни погасителни вноски, всяка по 93,32 лева, в срок до 26.09.2017 г. Сборът на погасителните вноски включвал връщане на главницата и 59,92 лева печалба за кредитора. Страните се договорили при забава на плащането на падежа на погасителната вноска с повече от 30 дни, да се дължи такса разходи за събиране на просрноченото вземане, в размер на 9 лв. за всеки тридесет дни, но не повече от 45 лева за целия период. Заемателят се задължил също така в срок от 3 дни от сключването на договора да осигури две физически лица-поръчители, които да отговорят на определени изрично посочени изискванияи, които да поръчителстват за цялото задължение. Заемателят не изпълнил това условие и затова била начислена договорената неустойка за неизпълнение в размер на 353,40 лв. Тази неустойка страните се договорили да бъде заплатена на шест равни месечни вноски, всяка по 58,90 лв. Така погасителната вноска нараснала до 152,52 лв. Била начислена и лихва за забава за периода от 30.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, в размер на 13,77 лв. Заемателят не платил нито една месечна погасителна вноска, като срокът на договора изтекъл на 26.09.2017 г., без да е обявяван за предсрочно изискуем. На 01.07.2017 г. било подписано приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца, тогава с наименование „Агенция за събиране на вземания” ООД, впоследствие АД, а сега ЕАД. Самият договор с ответника съдържал клауза, даваща възможност за прехвърляне на вземането. Ответникът бил уведомен за цесията по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. В случай, че съдът приеме това известяване за нередовно, ищецът посочва ответникът да се счита уведомен с предявяване на исковата молба. Ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. №1375/2017 г. на НпРС. Била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за търсените от ищеца суми. В указания от съда срок ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането, като моли съда да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца 500 лева - главница; 59,92 лева -договорна лихва от 29.04.2017 г. до 26.09.2017 г.; 18 лв. - такса разходи; 353,40 лева -неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 29.01.2017 г. до 26.09.2017 г.; 13,77 лева - обезщетение за забава от 30.04.2017 г. до 25.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2017 г. до окончателното изплащане. Също така ищецът моли, ответникът да бъде осъден да му заплати разноските в двете производства, включително и за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
На ответника съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея, както и съобщение, съобразно чл.131 от ГПК. По повод на това съобщение съдът е констатирал, че ответникът не е намерен на установения негов постоянен адрес. Настоящият адрес на същия е в Република Т. от 08.07.2003 г., без посочен адрес там, видно от изготвената по делото справка в Национална база данни „Население“. След извършена справка в НАП е установено, че ответникът няма регистриран действащ трудов договор, както и липсват данни, удостоверяващи осъществяване на стопанска дейност, поради което и не е възможно връчване на книжата по месторабота. Затова на ответника е назначен особен представител - адв. Р.Т. от ШАК, на която са връчени съдебните книжа. В срока на отговор такъв е депозиран и в него особеният представител оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Заявява се, че рамковият договор за прехвърляне на вземането не е произвел действие, защото предмет на цесия, съгласно клаузите му, можели да бъдат само ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания. Към 05.07.2017 г. задължението на ответника не било обявено за предсрочно изискуемо в пълен размер. Срокът на договора изтичал на 26.09.2017 г. Уведомителното писмо, с което ищецът съобщил на ответника за извършената цесия било изпратено само на постоянния адрес на ответника и било върнато като непотърсено, без ищецът да отправи уведомлението на посочения настоящ адрес в договора. Затова се твърди, че цесията не е произвела действие спрямо ответника. Особеният представител счита, че не могат да се приемат доводите ответникът да се счита уведомен за цесията с получаване на исковата молба. Твърди,че ответникът следва да е уведомен за цесията преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Размерът на търсените суми също счита за недоказан. Липсвали доказателства за дължимостта на начислената такса разходи от 18 лв., така и за сумата от 13,77 лв.- обезщетение за забава.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: На 27.03.2017 г. е отправено писмено предложение за сключване на договор за паричен заем, което предложение е подписано от ответника и от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. На същата дата между ответника и посоченото дружество е сключен договор за паричен заем №2776492. По силата на договора „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, предава на ответника, в качеството на заемател, сумата от 500 лв., която заемателят се задължава да върне за срок от шест месеца, на шест вноски на дати изрично посочени в договора. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора; годишен процент на разходите по заема. Така общата дължима от ответника сума, уговорена между страните е 559, 92 лв., като размерът на всяка погасителна вноска е от 93, 32 лв. В чл.3 от договора е вписано, че с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемателя изцяло и в брой заемната сума и договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената сума.
В чл.4, ал.2 от договора заемателят се е задължил да представи на заемодателя, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, едно от изрично посочените в същата уговорка обезпечения. В чл.4, ал.2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, ответникът ще дължи неустойка в размер на 353, 40 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка погасителна вноска се добавя и сумата от 58, 90 лв. Така всяка от шестте погасителни вноски възлиза на сумата от 152, 22 лв.
В чл.30, ал.2 от Общите условия към договори за паричен заем, сключвани между„Изи Асет Мениджмънт“ АД и заематели е договорено, че ако заемателят забави плащане на погасителна вноска повече от 30 дни, то той дължи на заемодателя разходи за събиране на вземането в размер на 9 лв. за всеки следващ 30-дневен период, през който е забавена погасителната вноска, но не повече от 45 лева.
През целия шестмесечен период на договора ответникът не заплатил нито една от дължимите погасителни вноски. Вземането по договора не е било обявено за предсрочно изискуемо.
На 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на продавач, и ищцовата страна, в качеството на купувач, е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. С този договор страните са уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение №1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне. Страните са изразили воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на договора на месечна база. Уговорили са следващите вземания да се индивидуализират от страните по ново Приложение №1 със съответната дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване /съобразно правилата на т. 4.3. и следващите/, то става неразделна част от договора. Уговорено е за целите на рамковия договор всяко поредно Приложение № 1 да има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. В т.2.2. е договорено съдържанието на приложението по отношение на характеристиките на прехвърляните вземания. В т.4.7 от договора е предвидено, че след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът придобива всички права върху тях и има право да получава плащания, извършени от длъжниците и/или поръчителите след датата на прехвърляне, включително постъпили в резултат на предприето принудително изпълнение. В т.4.8 от рамковия договор е уговорено, че след потвърждаване на приемането на съответното Приложение №1 от страна на купувача, продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл.99, ал.3 ЗЗД. Съгласно т.4.9 от рамковия договор продавачът се е задължил да изпрати писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от потвърждаване на съответното Приложение №1 от купувача.
Рамковият договор е представен по делото в заверено копие, ведно с Приложение №1 – Д-1700094-1 от 01.07.2017 г. В приложението под №185 фигурира името на ответника; датата на сключения с него договор; размер на главница; общо задължение; начислена лихва за просрочие. Представено е и потвърждение за сключена цесия от „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
На 09.09.2015 г. от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез представителя му, е дадено пълномощно на ищцовоно дружество да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на договори за кредит, които дружеството е цедирало. До ответника е било изпратено уведомително писмо от страна на ищеца, с уведомление за извършената цесия, съгласно Приложение №1 от 01.07.2017 г. към рамковия договор, но това уведомление не е било получено и ответника, тъй като обявения от него постоянен адрес той не е бил открит.
На 26.10.2017 г. ищцовата страна е депозирала в РС – Нови пазар заявление по чл.410 от ГПК за вземанията към ответника, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. №1375/2017 г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №774/30.10.2017 г., с която е разпоредил ответникът да заплати на ищцовата страна претензираните вземания на основание договора за заем и извършената цесия.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото и посочени по-горе доказателства. На базата на събрания доказателствен материал съдът счита, че се налагат следните правни изводи: На първо място по делото е установен с категоричност фактът на сключения между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем. Доказан е безспорно и размерът на предоставения кредит, договорената печалба на дружеството и размерът на погасителната вноска. Безспорен е и фактът, че ответникът е получил сумата на кредита. Също така съдът приема за установено и, че от страна на ответника не е било предоставено обезпечението по договора, съгласно чл.4, ал.1 от същия, доколкото няма доказателства за това. Поради това следва да се счете, че за ответника е възникнало задължението за заплащане на уговорената в чл.4, ал.2 от договора неустойка. В този смисъл безспорно е установен и размерът на отразената погасителна вноска общо от 152, 22 лв. Същият се установява и от заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Относно сключения договор за цесия: Безспорен е фактът на сключения рамков договор за цесия. Действително към момента на сключването му договорът за паричен заем между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е бил сключен. С рамковия договор, обаче странте по него са уговорили, че нови вземания ще бъдат прехвърлени при условията на същия на месечна база и след изготвяне на ново приложение №1. Видно е, че изготвеното Приложение №1 от 01.07.2017 г., подписано от страните по рамковия договор е след като задълженията на ответника към ищцовото дружество са възникнали и към този момент съответните месечни погасителни вноски са били изискуеми. Изпълнено е и условието по т.4.8 от рамковия договор за извършване на писмено потвърждение от страна на продавача. С това следва да се приеме, че е налице валидно сключен договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовата страна и по отношение на вземането към ответника. Възраженията на особения представител в насока, че договорът за цесия не е произвел действие, съдът счита за неоснователни.
Относно уведомяването на ответника за извършената цесия: Видно е от доказателствата по делото, че изпратеното до ответника писмено уведомление не е получено от него, тъй като същият очевидно не се е намирал на регистрарания за него постоянен адрес. Съгласно трайно установената съдебна практика, обаче цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В случая уведомлението е направено от ищцовата страна, като пълномощник на продавача на вземането, но това не съставлява пречка, тъй като предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е основателна и доказана в частта относно претенциите по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 500 лв.; по чл. 79, ал.1 от ЗЗД с цена 59, 92 лв. и по чл.92 от ЗЗД с цена на претенцията от 353, 40 лв., и като такава следва да се уважи. Размерът на всяка от тези претенции се установява от заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, дадено след проверка от страна на вещото лице на документацията, както при ищцовата страна, така и при дружеството прехвърлило вземането. Относно претенцията в размер на 18 лв., представляваща сума за разходи за събиране на вземането, то същата е недоказана. Не са представени по делото доказателства за това какво конкретно е било извършено и какви разходи са били направени. Затова в тази й чест исковата молба следва да се отхвърли. Относно претенцията на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 13, 77 лв., съдът счита, че същата е основателна и доказана. Без съмнение ответникът е в забава за изплащане на задълженията си към ищцовата страна и дължи обезщетение за забавата в размер на законната лихва, считано от деня на забавата на първата пропусната погасителна вноска – 30.04.2017 г. до подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.10.2017 г. Размерът на обезщетението за забава, изчислено от вещото лице по експертизата възлиза на сумата от 14, 18 лв., но доколкото от ищцовата страна се претендира по-малък размер, то следва да се признае за установено, че ответникът дължи претендираната сума.
При този изход на процеса ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените по настоящото дело разноски, съобразно уважената част от иска. Направените по делото разноски от ишцовата страна са както следва: 225 лв. – внесена държавна такса, 300 лв. – заплатен депозит за възнаграждение на особен представител и 170 лв. заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице. Също така в полза на ищцовата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно от 100 лв. Така от общо разноски и възнаграждение от 695 лв. ответникът следва да заплати в полза на ищцовата страна разноски от 681, 76 лв., съобразно отхвърлената част от иска. Също така ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство също съразмерно на уважената част от настоящия иск, а именно от общо 75 лв., сумата от 73, 59 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Г.Ф. с ЕГН **********, с пост. адрес *** ДЪЛЖИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София., ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., с пълномощник по делото юрисконсулт А. А. сумата от 500 лева (петстотин лева) - главница; 59,92 лева (петдесет и девет лева и деветдесет и две стотинки) - договорна лихва от 29.04.2017 г. до 26.09.2017 г.; 353,40 лева (триста петдесет и три лева и четиридесет стотинки) - неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 29.01.2017 г. до 26.09.2017 г.; 13,77 лева (тринадесет лева и седемдесет и седем стотинки) - обезщетение за забава от 30.04.2017 г. до 25.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2017 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявената по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК установителен искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София., ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., с пълномощник по делото юрисконсулт А. А. против А.Г.Ф. с ЕГН **********, с пост. адрес *** в останалата й част, а именно относно претенцията с цена от 18 лв. (осемнадесет лева), представляваща такса разходи.
ОСЪЖДА А.Г.Ф. с ЕГН **********, с пост. адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София., ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., с пълномощник по делото юрисконсулт А. А. направени по настоящото дело разноски от 681, 76 лв. (шестстотин осемдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА А.Г.Ф. с ЕГН **********, с пост. адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София., ул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., с пълномощник по делото юрисконсулт А. А., направените разноски по ч. гр. д. №1375/2017 г. по описа на РС – Нови пазар в размер на 73, 59 лв. (седемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: