№ 11270
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110148598 по описа за 2022 година
Производството се движи по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. М. С. срещу Н. Д. Г., с която е предявен иск с
правно основание чл. 51, ал. 4 от СК, за постановяване на акт на спорна съдебна
администрация за изменение на режима на лични контакти между ищеца и общото дете на
страните Димитър С. С., роден на 29.08.2014г. Съществуващият към момента на депозиране
на исковата молба режим на лични отношения на ищеца с малолетното му дете е определен
по силата на одобрено с Протокол от 19.10.2017г. по гр. д. № 10470/2017г. по описа на СРС
86 състав съдебна спогодба. Съгласно съществуващият режим бащата има право на лични
отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до
17.00 ч. на съответния ден без преспиване, както и 7 дни през лятото до навършване на 5
годишна възраст на детето, а след това в същите дни от месеца, но с преспиване във времето
от 10.00ч. в събота до 17.00 ч. в неделя и 20 дни през лятото, както и във всяко друго време
при взаимна уговорка между двамата родители. Ищецът твърди, че от определяне на
посочения режим на лични отношения до настоящия момент е изминал дълъг период от
време. През този период детето е навлязло в училищна възраст, като съществено са
променени неговите социални, емоционални и образователни потребности. Именно поради
това ищецът като негов баща счита, че детето се нуждае от по-задълбочена, регулярна и
пълноценна комуникация между дете и баща. Ищецът би желала да участва по – активно в
отглеждането на детето, иска да прекарва повече време с него, включително да участва
активно в решенията за неговото образование, възпитание и развитие в общ план. В
исковата молба се съдържат и твърдения, че през последните години ответникът е
променила отношението си към ищеца и в резултата на това се старае по всякакъв начин да
отдалечи и отчужди детето от неговия баща. Изброяват се няколко случки, от които бащаат
е достигнал до този извод . По посочените причини ищецът би желал да се увеличи
времето, в което бащата ще има право на лични отношения с детето Димитър, а именно в
досега определените седмици, но от петък вечерта до неделя с преспиване, както и да се
увеличи времето през лятото до тридесет последователни дни или на два пъти по
петнадесет последователни дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
1
майката, както и през останалото време от учебната година по време на ваканциите и
личните празници. Претендира разноски.
В съдебно заседание се явява и заявява, че поддържа исковата молба. Ищецът моли да
му се даде възможност да упражнява правата си като родител още по два дни в месеца и да
има право на повече време със сина си. Оспорва насрещната искова молба като
неоснователна.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника Н. Д. Г., с който
предявеният иск се оспорва, като не се оспорва, че страните имат малолетен си Димитър, по
отношение на когото тя упражнява родителските права и същият живее заедно с нея. Според
ответника не е изминал значителен период от време от определяне на съществуващия режим
на лични отношения и не е налице твърдяната промяна в потребностите на детето във
връзка с комуникация с бащата. Оспорва и се и твърдението на ищеца, че между детето и
бащата е налице силна привързаност един към друг, а напротив изтъкват се доводи, че
бащата не е интересувал от детето след раздялата им през 2015г. и не е пожелал да участва
във вземането на важни решения свързани със здравето и образованието му. Според
ответника бащата отказва да приеме психо-емоционалното състояние на детето Димитър,
което изисква регулярна психологическа консултация и наблюдение във времето и че това
нене някаква прищявка на майката, имаща за цел да ограничи личните контакти между
детето и бащата. Според ответника бащата отказва да приеме наличието на аутистични
особености на детето и да съобрази заниманията, които му предлага по времето, когато е
при него с тази особеност на детето. В отговора се оспорва и твърдението на ищеца за
промяна в отношението на майката, което е довело до настройване срещу другия родител и
насаждане на страхове у детето. В отговора се изтъкват и доводи, че при бащата не
съществуват подходящи хигиенно битови условия за по-продължителен престой на детето,
както и че бащата няма изградени хигиенни навици. По изложените съображения отвеникът
е предявила насрещна искова молба, с която иска времето, през което бащата има право на
лични отношения с общото им дете да бъде намалено. Основни причини, които се изтъкват
за това са: несериозно отношение на бащата към учебните ангажименти на детето, както в
училище, така и извънкласните му занимания през почивните дни; освен това във
времето,определено за режим на лични отношения бащата многократно е оставял детето
само в жилището без надзор, с което го е изложил на риск. Основен аргумент за исканата
промяна в посока намаляване на времето, което детето да прекарва с баща си е,
обстоятелството че след срещи с бащата детето е превъзбудено, нервно, проявява агресия
към майка - както физическа така и вербална, има такива прояви и в училище. По
посочените съображения майката иска намаляване на времето в режима на лични
отношения по следния начин: бащата да има право да вижда и взема детето при себе си
всяка първа и трета събора от месеца без преспиване и по 10 дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Същата твърди, че така предложения
режим на лични отношения ще запази взаимоотношенията между баща и син, като
същевременно ще намали негативното влияние на бащата върху детето и ще позволи детето
да подготвя уроците си спокойно при отделяне на необходимото време за това. Претендира
разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
В законоустановения срок бащата е оспорил твърденията в насрещната искова молба.
Същият изтъква, че в нея се съдържат и неотносими за предмета на доказване твърдения и
фактология, лични нападки и прояви на майката безпричинно и неоснователно да
дискредитира бащата. В отговора се твърди, че и двете страни виждат че детето им
изживява трудно и тежко раздялата на родителите си, и че се наблюдават леки проблеми в
неговото развитие, концентрация и памет, поради което е наложително то да не бъде
поставено в ситуация на конфликт на авторитети, а ад бъде определен разширен режим на
лични контакти с бащата, който също да помага в емоционалното развитие на детето. По
изложените причини се иска отхвърляне на насрещната искова молба като неоснователна.
Всеки от родителите оспорва твърденията на другия, като неверни в съдебно
заседание пледира за уважаване на собствената му искова претенция, респ. за отхвърляне на
2
насрещната и претендира разноски.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните са родители на малолетното дето Димитър С. С., роден на 29.08.2014г.,
видно от представеното по делото копие на удостоверение за раждане, издадено от
Столична Община, район красно село. (л.11). Не се спори между страните, че същите живеят
отделно от 2015г., като детето се отглежда от майката. По силата на постигната между
родителите спогодба по гр.д. № 10470/2014г., утвърдена с Протокол то 19.10.2017г.
родителските права се упражняват от майката, а бащата има определен режим на лични
отношения. Определеният и действащ в момента режим е следният: бащата има право на
лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в
събота до 17.00 ч. на съответния ден без преспиване, както и 7 дни през лятото до
навършване на 5 годишна възраст на детето, а след това в същите дни от месеца, но с
преспиване във времето от 10.00ч. в събота до 17.00 ч. в неделя и 20 дни през лятото, както
и във всяко друго време при взаимна уговорка между двамата родители.
В хода на съдебното производство са изслушани двете страни в условията на чл. 56,
ал. 9 СК. Ищецът С. заявява, че работи като софтуерен разработчик в международна
компания с работно време от 9.00 до 18ч. работи от вкъщи. Това му давало възможност да
разшири времето, което прекарва със своя син. Неудобство е обстоятелството, че детето има
занимания през събота и неделя и това пречи на пълноценните им контакти. . Бащата
заявява, че живее сам, в ново жилище, в което има условия и за детето. Има проблеми с
комуникацията с майката, която го води по празници в Радомир, което му създава
трудности и пречки при упражняване на режима на лични отношения. При изслушването
майката Н. Г. заяви, че е учител и асистент в софийски университет. Тя заяви, че срещите
между бащата и детето не са ползотворни, защото когато е с него детето само играе или
гледа ютюб. Когато детето се приберяло домашните били непълни или неправилно
написани. Намира за нужно ограничаване на режима на лични отношения ,като счита че
детето може да използва неделята да се подготвя за училище, а не да бъде с баща си.
При разпита св. Ивелина Николова (приятелка на бащата) заявява, че познава бащата
от 2019г и прекарват доста време заедно в това число и с детето му. Свидетелката намира
времето им заедно за ограничено. Когато били заедно отношенията между детето и бащата
били топли и внимателни. Впечатленията й с,че бащата води детето на разходки, в
планината, спортуват заедно, плуват заедно. Когато детето имало домашни ги подготвяли
заедно. Свидетелката разказва, че през последните години комуникацията между родителите
е силно нарушена и това се отразява на детето. Майката е вземала сама решение за това кое
училище да посещава детето, какви извънкласни занимания да има както и спорта, който да
упражнява, дори го е записала на балет. Тези решения са взети без обсъждане с бащата, а
някой от тях и въпреки изричното му несъгласие /например курса по програмиране, който
бащата намира за преждевременен, защото детето е все още много малко/. Много често
детето е весело и когато наближали блока на майка му се натъжавало и се държало все едно
изпитва тъга, че е прекарало добре заедно с баща си. Свидетелката разказва, че майката
търсела постоянно детето когато е при бащата и се опитвала да го контролира дори и там.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Николова, въпреки че в хода на разпита се
изясни ,че е интимна приятелка на бащата, но не живеят заедно. Показанията на
свидетелката са точни, ясни, логично и хронологично последователни, резултата на изцяло
лични впечатления в един продължителен период от време и кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства.
По делото е разпитана и свидетелката Ася Г. - майка на ответника. Свидетелката
заявява, че дъщеря й е грижовна майка и прави всичко необходимо за детето си. То никога
не е било мръсно или със скъсани дрехи. Свидетелката споделя, че детето имало кожни
проблеми и психологически, имало дефицит на внимание, трудно му било да се
съсредоточи. Според свидетелката извънкласните занимания, на които ходи детето не са
3
избрани от майката, а са пожелание на детето. Бабата разказва, че детето няма желание да
ходи при баща и, а когато се върне от него е превъзбуден. Според свидетелката детето
избягвало до говори за проблемите между родителите му. Съдът кредитира показанията на
свидетелката Г., при условията на чл. 172 от ГПК. При оценка и анализ на свидетелските
показания, съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която пресъздават
споделено им от страна по делото и излагат свои предположения или оценъчни съждения,
като отчита заинтересоваността на свидетеля с оглед близката фактическа връзка със страна
по делото.
В постъпилия по делото социален доклад изх.№ ПР/Д-С-КС/619-001/01.02.2023г. на
ДСП-Красно село, изготвен след проведено социално проучване (включително и след среща
разговор с ищеца (бащата) е констатирано, че и двамата родители разполагат с необходимия
родителски капацитет и са в състояние да задоволят потребностите на детето. Към
настоящия момент непосредствени грижи за детето полага неговата майка, която отказва
помощ и съдействие от страна на бащата. Същата прави опити да отчужди детето от своя
баща. Бащата контактува с дете само в рамките на определения режим на лични отношения,
защото майката отказва всякакви допълнителни контакти с детето. Проблем създава и
обстоятелството, че в утвърденото между тях споразумение липса определен режим на
лични контакти по празниците. По устни уговорки между родителите, същите се разбират
при кого и как да прекарва детето празниците и майката използвала това,за да създава
пречки на бащата. Бащата желае да контактува по-често с детето. В заключение е посочено,
че в интерес на детето е да общува пълноценно и с двамата си родители, които следва да се
съобразяват с нуждите и потребностите на детето, да му осигурят спокойна и сигурна среда
като фактор за правилното развитие и успешна социализация.
По делото е назначена комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза, с вещи
лиза клиничен психолог и психиатър със задачи след като се срещне с детето и страните да даде
заключение какъв е родителския капацитет на двамата родители, съществува ли при детето
конфликта н лоялност по отношение на някой от тях и ако съществува каква е причината, дали са
налице поведенчески отклонения при детето, ако е налице в какво се изразяват, както да изследват
поведението на майката и дали тя препятства упражняването на режима на лични отношения на
бащата. От кредитираното заключение на вещите лице се установява, че двамата родители имат
твърде различни разбирания за начина, по който е удачно да се упражнява родителската роля и да
се възпитава дете. Майката се придържа към следване на интересите на детето, независимо какви
са те, като ги поощрява, докато бащата се опитва да се придържа към стратегия, насочена към
култивиране на качества, умения и интереси, които не се проявяват естествено у детето, но които
бащата намира за полезни. В същото време общото им дете Димитър ес особености в развитието, а
практика недиагностицирано, но вероятно с аутистични особености и високо ниво на
интелектуално развитие. Налице са изразени затруднения в двигателните умения и общуването с
връстници, но също и с възрастни. Налице са ограничени и специфични интереси, регидност в
поведението. Силно затруднено и разбирането на социалните взаимоотношения – то отговаря на
значително по-ниска възраст и е белязано със специфика. Не проявява характерни за възрастта си
интереси. Не разбира социални ограничения и правила, като в същото време развитието му е
дисхармонично- има области, в които е изпреварило възрастта и, но има и области (социални
умения и емоционална регулация) в които значително изостава. С това вещите лица обясняват и
трудностите на двамата родители да намерят възможности за комуникация, вземане на общи
решения за детето и намиране на подходящ стил на родителстване спрямо него. Според вещите
лица майката си дава сметка за по-особеното емоционално състояние на детето, но не взема мерки
за преодоляване на трудностите в общуването му, докато бащата неглижира това и не се опитва да
разбере спецификите насвоя си, а действа спрямо него по определен стереотип. Съдът кредитира
заключението на вещите лица и в частта, в която се дава оценка на родителския им капацитет,
както и частта относно спецификите в развитието на детето.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.59, ал.9 СК, към която норма препраща разпоредбата на чл.127, ал.2 от
СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите или служебно
може да измени постановените по-рано мерки спрямо децата (по чл. 59, ал. 1 от СК) и да
4
определи нови. Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили
промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно
приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и
съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на
родителските права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради
това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните
мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства.
Искане за изменение на постановените мерки спрямо детето е направено както от
бащата С. С. с искане за разширяване на режима, така и от майката Н. Г. с искане за
ограничаване на времето за режима на лични отношения на бащата с общото им дете.
Между страните не е спорен въпроса за упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето, респ. съдът не следва да изследва необходимостта от промяна в
титулярството на упражняване на родителските права по отношение на детето и интереса на
последното за това.
В разглеждания случай безспорно установено по делото е, че страните са родители на
малолетния Димитър С. С., роден на 29.08.2014г., като упражняването на родителските
права по отношение на детето са предоставени на майката, а на бащата е определен режим
на лични контакти с детето и последният е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка.
На следващо място решаващият съдебен състав намира, че съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства е в състояние да мотивира извода, че от влизането в сила
на решението за родителските права досега е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо необходимостта от промяна на режима на лични контакти
определен на бащата с детето и интерес на последното от това. За да достигне до този извод
съдът съобрази следното:
По делото се установява по безспорен начин, че детето има изградена доверителна и
емоционална връзка и с двамата си родители, както и с членовете на разширеното си
семейство. От определяне на режима на лични контакти до момента е изминал
продължителен период от време, през които детето е пораснало и е навлязло в училищна
възраст, а действащия към момента режим на лични контакти на бащата с детето не е
съобразен с предстоящите учебни ангажименти на детето, което в конкретният случай е
изменено обстоятелство, обуславящо необходимостта от промяна на режима на лични
контакти между бащата и детето. Детето има потребност от пълноценни контакти с двамата
си родители, на което кореспондира на задължението на последните да му осигуряват такъв
контакт, но и от потребност от по –продължителен контакт с двамата с баща си.
В същото време се изясни по делото, че страните имат сериозни разминавания във
възпитателския подход. Този подход е различен поради специфики на двамата родители,
така и се определя от особеностите в развитието на детето. По делото се установи, че детето
Димитър е с особени потребности и развитие. Вещите лица при разпита не бяха категорични
дали промяната в режима на лични отношения ще се отрази негативно върху емоционалното
състояние на детето. Дори напротив изразиха мнение, че в началото ще изпитва дискомфорт,
но след това ще свикне и ще се чувства добре. Проблемът обаче е поведението на
родителите един към друг илипсата на комуникация между тях. Видно обаче от сегашната
ситуация – ограничен по време режим на бащата е, че тя не благоприятства за
преодоляването им, а напротив, задълбочават я. Нещо повече по делото се установи, че
детето, което до настоящия момент е прекарвало с баща си само четири дни в месеца, а през
останалото време е било отглеждано от своята майка и баба е изостанало в емоционалното
си социално развитие. Според вещите лица бащата е този, който се опитва да постави
правила, с които да помогне на детето да разбира и може да се включи адекватно в
обществото ни. Освен това вещите лица не заявиха, че моделът на родителстване на бащата
е грешен, а че не е съобразен с особеностите на детето. Но при ограниченото време на лични
отношения и липса на комуникация с майката е напълно оправдано бащата до настоящия
момент да не си е давал сметка за особеностите в емоционалното развитие на сина си.
5
Това, според настоящия съдебен състав налага ревизия на действащия режим на
лични контакти на бащата с детето, така, че срещите между двамата да са ясни и
регламентирани и значително разширени, съобразно предстоящите учебни ангажименти на
последното, които срещи да са очаквани и предвидими, не по-посочения от който и да е
родителите начин. Или, най-добрата защита интересите на детето Димитър изисква ревизия
на постановените мерките относно упражняването на родителските права, като в тази връзка
да бъде постановено бащата да има право да вижда и взема при себе си детето, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18.30 ч. в петък до 19.00 часа в неделя,
с преспиване,, кактои всяка сряда за времето от 18.30ч. до 20.00ч., с изключение на един
месец през лятото, по време на платения годишен отпуск на майката, а ако по здравословни
причини свързани с детето, режимът не може да бъде осъществен, същият се компенсира в
първата седмица след оздравяване, наред с първоначално определения режим. При
ангажираност на детето в учебни и неучебни занятия и/или други мероприятия в дните
определени за лични контакти на бащата, последният следва да поеме задължението за
воденето и връщането му; един календарен месец през лятото, който не съвпада с платеният
годишен отпуск на майката /като в случай, че страните не могат да се споразумеят следва да
бъде определен от 15.07. до 15.08./, както и всяка четна година по време на Великденските
празници, а всяка нечетна година по време на новогодишните празници, ката под
„празници“ се разбират официално обявените почивни дни, за времето от 10.00 ч. на първия
ден до 17.00 ч. от последния ден на съответния празник; бащата има право да вижда и взема
детето при себе си и първата половина на зимната ваканция /определена от МОН за
съответната година/ и първата половина на пролетната ваканция /определена от МОН за
съответната година/; всяка година на рождения ден на бащата – 20-ти януари от 10.00 ч. до
21.00 ч., ако денят е почивен, а ако е делничен/учебен, без да пречи на учебния режим на
детето бащата има право да го взема след края на учебните занятия до 21.00 часа, освен ако
личния му празник не съвпада с определения му месечен режим на лични отношения. При
изложените съображения съдът намира за неоснователно искането на майката за намаляване
на режима на лични отношения на детето с бащата.
Предвид характера на производството – спорна съдебна администрация, в което не се
разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а се осъществява съдебна намеса при
уреждане на граждански правоотношения, предпоставена от невъзможността за постигане
на съгласие между страните, съдът не е обвързан от исканията на страните за определяне на
конкретен режим на лични отношения, поради което не дължи нарочно отхвърляне на тези
искания.
Разбира се, поддържането на подходящи лични отношения на бащата с детето, може да
става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с
родителя (напр. водене на кореспонденция чрез съвременните средства за комуникация,
телефонни разговори и т. н.), като в решението на съда не е необходимо да се изброяват
всички възможни форми на лични отношения. Тези форми следва да бъдат договорени
между родителите, при съблюдаване желанието и на самото дете, неговия дневен режим,
учебни и спортни ангажименти. При промяна на обстоятелствата и изграждане на
доверителната връзка между детето и бащата този режим на общо основание може да бъде
променян.
Съдът намира за основателно искането на бащата за допускане на предварително
изпълнение на съдебното решение. От събраните по делото доказателства се установи, че
детето има особености в развитието, които могат да бъдат преодолени поне една част от тях
при едни по-разширен режим на лични отношения на детето с бащата, какъвто съдът
определи с настоящото решение. Съдът намира за основателно твърдението на бащата, че от
закъснението на изпълнението биха могли да произтекат значителни, дори непоправими
последици като отчуждаване, насаждане на чувство за вина у детето поради липсата на
разбирателство между родителите, както и отслабване на бащината връзка и подкрепа
особено при това дете, отчетено с проблеми в поведението. По изложените съображения
съдът предварително изпълнение на решението в частта за увеличаване режима на лични
отношения между бащата и детето Димитър на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
6
С оглед характера на настоящото производство –спорна съдебна администрация и
изхода на спора направените разноски, следва да останат в тежест на страните така, както са
направени, респективно претенциите за присъждането на такива, следва да бъдат оставени
без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал.9 от СК, във вр. с чл.127, ал.2 от СК, определения с
Протокол от 19.10.2017г. по гр. д. № 10470/2017г. по описа на СРС 86 състав съдебна
спогодба. режим на лични отношения на бащата С. М. С., ЕГН **********, с детето
ДИМИТЪР С. С., ЕГН **********, в следния смисъл:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С. М. С., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „Загребска“ № 30, ап. 17 с детето ДИМИТЪР С. С., ЕГН **********,
като бащата да има право да вижда и взема при себе си детето, както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца за времето от 18.30 ч. в петък до 19.00 часа в неделя, с преспиване,
както и всяка сряда за времето от 18.30ч. до 20.00ч., с изключение на един месец през
лятото, по време на платения годишен отпуск на майката, а ако по здравословни причини
свързани с детето, режимът не може да бъде осъществен, същият се компенсира в първата
седмица след оздравяване, наред с първоначално определения режим. При ангажираност на
детето в учебни и неучебни занятия и/или други мероприятия в дните определени за лични
контакти на бащата, последният следва да поеме задължението за воденето и връщането му;
един календарен месец през лятото, който не съвпада с платеният годишен отпуск на
майката /като в случай, че страните не могат да се споразумеят следва да бъде определен от
15.07. до 15.08./, както и всяка четна година по време на Великденските празници, а всяка
нечетна година по време на новогодишните празници, ката под „празници“ се разбират
официално обявените почивни дни, за времето от 10.00 ч. на първия ден до 17.00 ч. от
последния ден на съответния празник; бащата има право да вижда и взема детето при себе си
и първата половина на зимната ваканция /определена от МОН за съответната година/ и
първата половина на пролетната ваканция /определена от МОН за съответната година/;
всяка година на рождения ден на бащата – 03-ти март от 10.00 ч. до 21.00 ч., ако денят е
почивен, а ако е делничен/учебен, без да пречи на учебния режим на детето бащата има
право да го взема след края на учебните занятия до 21.00 часа, освен ако личния му празник
не съвпада с определения му месечен режим на лични отношения, като бащата има право да
осъществява ежедневен едночасов контакт с детето по програми Скайп, Вайбър, телефон
или друг начин, съобразен със свободното време на децата, като майката Н. Д. Г., ЕГН
********** е длъжна да осигурява техническа възможност за това.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за променения режим на
лични отношения на детето с неговия баща - С. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ул. „Загребска“ № 30, ап. 17 , на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искът с правн основание на основание чл. 59, ал.9 от СК, във
вр. с чл.127, ал.2 от СК на майката Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София за
изменение на определения с Протокол от 19.10.2017г. по гр. д. № 10470/2017г. по описа на
СРС 86 състав съдебна спогодба. режим на лични отношения на бащата С. М. С., ЕГН
**********, с детето Димитър С. С., ЕГН **********, като същият бъде намален.
Оставя без уважение искането страните за присъждане на разноски по делото, като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано от
връчването му в препис на страните, като в частта за предварително изпълнение има
характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаването му
от страните пред СГС.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8