Р Е Ш Е
Н И Е № 1415
гр.Пловдив,
02.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2100/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София, чрез
юрисконсулт Б.Р. срещу решение № 2649/25.06.2019 г. по гр.д. № 11909/2018г. по описа на РС
Пловдив, с което са отхвърлени предявените
от "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, гр.София против Б.С.Д., ЕГН **********
обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, чл.99, чл.240 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
Б.С.Д. дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, сумата от 699,55 лева – главница по договор за
потребителски кредит № ********* от 06.08.2015 г., сключен с „Провидент
Файненшъл България“ ООД, вземането по който е цедирано на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с договор от 19.05.2017 г. за продажба и
прехвърляне на вземания / цесия/; сумата от 95,56 лева –договорна лихва за
периода от 02.01.2016 г. до 18.06.2016 г.; сумата от 22,13 лева – такса за
оценка на досие за периода от 05.03.2016 г. до 18.06.2016 г.; сумата от 420,54
лева – такса за услуга „Кредит у дома" за периода от 02.01.2016 г. до
18.06.2016 г.; сумата от 36,16 лева – обезщетение за забава за периода от
19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на
заявлението в съда – 30.11.2017 г., както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението – 30.11.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 175 по описа за 2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХІ гр.с., като
неоснователни.
Решението се обжалва обжалва изцяло. Сочи се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като районният съд неправилно е приел, че не е налице
надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Сочи се, че същият е
бил търсен двукратно на адреса, но не е намерен, върнати са пощенските пратки.
Сочи се, че е налице практика на Върховен касационен съд, че ако с исковата молба
на цесионера е приложено уведомление до цедента, то същото следва да се приеме
за надлежно уведомяване на длъжника. Сочи се и практика, че уведомяването на
длъжника не е пречка за възникване на качеството кредитор у цесионера. Иска се отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от особения представител на въззиваемия адв.Г.М., с който сочи, че решението е
правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Първата инстанция е установила,
че на 06.08.2015 г. между въззиваемия Б.Д. в качеството на кредитополучател и
„Провидент Файненшъл България“ ООД – кредитор е сключен договор за потребителски
паричен заем, въз основа на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя
сума в общ размер от 1300 лв. Уговорено е, че размерът на седмичната
погасителна вноска е 51,12лв., броят на вноските - 45, периодичността на същите
- седмични и първа дата на плащане – 13.08.2015г. Срокът на заема е 45 седмици,
фиксираният годишен лихвен процент – 29,73 %, общ размер на всички плащания
2300,22 лв., годишен процент на разходите 49 %, като е уговорена и такса за
услугата „Кредит у дома“ в размер на 757,64лв. Въззиваемият Б.Д. чрез особения
си представител е оспорил автентичността на положените подписи в договора за
кредит, но при лежаща върху му доказателствена тежест, не е ангажирал
доказателства за доказване на стореното оспорване.
На 19.05.2017 г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД в качеството на продавач – цедент и ищцовото дружество
в качеството на купувач – цесионер е сключен Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия). В договора страните са се уговорили, че продавачът ще
прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за потребителски
кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в Приложение №
1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на неговото
съставяне. Приложението ще бъде съставено на хартиен носител. В т.7.1 от
договора е уговорено, че цедентът дава съгласието си и упълномощава цесионера
да уведоми всички длъжници от него име, съгласно императивните разпоредби на чл.99, ал. 3 ЗЗД. Съгласно т.7.2 от договора цесионерът се задължава да изпрати
уведомителните писма до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на
два месеца, считано от датата на получаване на пълномощното. С Потвърждение за
сключена цесия, прието като доказателство по делото, продавачът – цедент е
потвърдил, че кредитите, описани в Приложение № 1 към договор за цесия от
19.05.2017 г. са цедирани от продавача „Провидент Файненшъл България“ ООД на
ищцовото дружество, съгласно договора за прехвърляне на вземания. В извадката
от приложение № 1 е описан договора за заем с ответника, като са посочени
договор за заем, дата, отпусната главница, остатък главница към 01.05.2017 г.,
остатък договорна лихва, такси, неустойки и остатък от дължимата сума към
датата на засичане 01.05.2017 г. в размер от 1237,78 лв.
На 06.06.2017г. и на 04.07.2018г.
са изготвени и изпратени от цесионера уведомления до Б.Д. за сключения договор
за цесия. Видно от първото съобщение, то е изпратено до постоянния адрес,
посочен в договора, като е върнато с отбелязване, че съобщението не е
потърсено. Второто съобщение към известието за доставяне на уведомлението е
изпратено на настоящия адрес на ответника, който фигурира в договора за заем,
като е върнато неполучено с отбелязване „върната пратка“. Препис на
уведомлението е приложен към исковата молба и редовно връчен на особения
представител на ответника по настоящето дело.
Основателно е възражението на
жалбоподателя, че РС Пловдив неправилно е приел, че съобщението за извършената
цесия по чл.99 ал.3 от ЗЗД не може да се връчи на особения представител на
длъжника в рамките на иска по чл.422 от ГПК. РС Пловдив приема, че особеният представител може да извършва
всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с
предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5
вр. чл. 34, ал. 3
от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение е недопустимо. ОС Пловдив приема
противното схващане, а именно, че връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици – така и решение
№198/18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/2018г. на І т.о. Освен това в казуса
кредиторът е положил всички възможни усилия да намери длъжника на посочените от
него два адреса в гр.Пловдив и гр.Велико Търново и не е успял, защото същият
вече не живее на постоянния и настоящия си адрес, видно от справката получена в
процеса по чл.422 от ГПК от НБД Население /л.44/, като няма и регистрирани
трудови договори на територията на страната /л.48/. Като при това положение
кредитора и да иска не може да връчи никакво съобщение на длъжника по договора
за кредит. Ето защо въззивният съд намира съобщението за цесия за редовно
връчено.
При това положение предявеният
установителен иск по чл.422 от ГПК се явява доказан по основание и размер и
следва да се уважи изцяло, като се отмени изцяло обжалваното решение. Видно от
представените писмени доказателства /договор за потребителски кредит, договор
за цесия/ и приетата ССЕ към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по процесния договор за кредит от 06.08.2015г. ответникът Б.С.Д. дължи към
първия си кредитор „Провидент Файненшъл България“ ООД вземания прехвърлени на последващия
си кредитор "Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми 699,55
лева – главница по договор за потребителски кредит № ********* от 06.08.2015
г., сумата от 95,56 лева –договорна лихва за периода от 02.01.2016 г. до
18.06.2016 г.; сумата от 22,13 лева – такса за оценка на досие за периода от
05.03.2016 г. до 18.06.2016 г.; сумата от 420,54 лева – такса за услуга „Кредит
у дома" за периода от 02.01.2016 г. до 18.06.2016 г.; сумата от 36,16 лева
– обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за
цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2017 г., както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението – 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
Направеното оспорване от особения представител на автентичността на подписа на Б.Д.
върху графата за желание за ползване на услугата „Кредит у дома“ е недоказано
от него, при изрично указана му доказателствена тежест за това от съда. Поради
което това оспорване е недоказано и се отхвърля от съда. Поради което искът е
основателен и следва изцяло да се уважи.
В полза на жалбоподателя "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Разноски за първата
инстанция са 25,48лв. държавна такса в заповедното производство, 50 лв. за
юрисконсултски хонорар в заповедното производство по чл.78 ал.8 и чл.26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, 224,52 лв. държавна такса за
първата инстанция /л.36/, 300 лв. депозит за особен представител в първата
инстанция /л.61/, 120 лева за експертиза /л.117/ и 100 лева за юрисконсултски хонорар в първата инстанция по
чл.78 ал.8 и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо
700 лева за първата инстанция и заповедното производство.
За въззивната инстанция
разноските са 125 лева за държавна такса /л.12/, 300 лв. депозит за особен
представител в тази инстанция /л.16/ и 100 лева за юрисконсултски хонорар във въззивното
производство по чл.78 ал.8 и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ или общо 525 лева за тази инстанция.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение
№ 2649/25.06.2019г. по гр.д. № 11909/2018г. по описа на РС Пловдив, като вместо
това постанови:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.С.Д.,
ЕГН ********** *** дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 следните суми; сумата от 699,55 лева – главница по договор
за потребителски кредит № ********* от 06.08.2015 г., сключен с „Провидент
Файненшъл България“ ООД, вземането по който е цедирано на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с договор от 19.05.2017г. за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/; сумата от 95,56 лева –договорна лихва за
периода от 02.01.2016 г. до 18.06.2016 г.; сумата от 22,13 лева – такса за
оценка на досие за периода от 05.03.2016 г. до 18.06.2016 г.; сумата от 420,54
лева – такса за услуга „Кредит у дома" за периода от 02.01.2016 г. до
18.06.2016 г.; сумата от 36,16 лева – обезщетение за забава за периода от
19.05.2017г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението
в съда – 30.11.2017 г., както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението – 30.11.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 175 по описа за 2018 г. на Районен
съд – Пловдив, ХІ гр.с.
ОСЪЖДА Б.С.Д., ЕГН ********** *** да
заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис –
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 сумата от 700 лева разноски за първата
инстанция и заповедното производство и сумата от 525 лева за разноски за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.