Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
гр. Сливен, 28
юни 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Военен съд - Сливен на двадесет и осми юни две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:
ВОЕНЕН
СЪДИЯ:полк.ВОЛЯ ПЕТРОВ КЪНЕВ
при участието на секретар В.Янчева и в присъствието на
военен прокурор полк. Добрев, като
разгледа докладваното от военният съдия АНД
№ 49 по описа за 2019 година и след преценка на събрания и проверен в
съдебно заседание доказателствен материал, установи следното:
Ефрейтор И.И.Г. от военно
формирование 22 270 - Сливен е постъпил на кадрова
военна служба на 17.02.2003 година. Заемал е длъжност „Механик-водач“, като
през 2012 година за седем месеца е бил на международна мисия в Босна и
Херцеговина. Изпълнявал качествено и в пълен обем служебните си задължения.
Работил добре в колектив и е награждаван няколкократно. По време на службата е
бил наказван няколко пъти по дисциплинарен ред, като към 29.01.2019 година няма
действащи наказания. С решение № 20 от 28.09.2018 година по АНД № 102/2018
година на Сливенски военен съд в сила от 16.10.2018 година е признат за виновен
по чл. 325 ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1 000.00 лева, за деяние извършено на 17.01.2018 година.
През 2018 година обв. Г. бил
настанен със семейството си във ведомствено жилище от жилищния фонд на
Министерството на отбраната, намиращо се на адрес ***. Жилищния блок бил
изграден за нуждите на МО и в него живеели предимно военнослужещи. В жилището,
намиращо се на четвъртия етаж, непосредствено над жилището, ползвано от
обвиняемия, било настанено семейството на св. капитан Йордан Йорданов. По повод
на това, че от жилището на ефр. Г. често се чувала силна музика, което пречело
на съседите му и най-вече на живущите над жилището на Г. - семейство Йорданови,
между двете семейства имало напрежение. На 17 януари 2018 година между обв. Г.
и св. Сашка Йорданова – съпруга на св. кап. Йорданов възникнало пререкание,
прераснало в хулигански действия от страна на Г., за които е бил наказан по АНД
№ 102/2018 година. След този случай, обвиняемият в продължение на няколко
месеца не усилвал музиката в жилището си до степен да създава неудобство на
съседите, което продължило до средата на 2018 година.
На 15.07.2018 година –
неделя, около 16.30 часа от жилището на Г. отново се чувала музика със
значителна сила на звука. Към 19.30 часа обвиняемият изнесъл на терасата на
жилището една тонколона, което значително увеличило силата на звука, който се
чувал в съседните жилища, способствано и от обстоятелството, че поради топлото
време имало отворени врати и прозорци. Капитан Йорданов от терасата на жилището
си направил забележка на ефр. Г. да намали силата на музиката, а между
съпругите на двамата били разменени обидни реплики. Малко по-късно на
стълбището на входа се срещнали обвиняемия и св. Йорданов, като последният
направил забележка на Г. да се държи прилично. Около 21.30 часа Йордан Йорданов
и Сашка Йорданова били на терасата на жилището си, като по същото време на
терасата на своето жилище се намирали обв. Г. и съпругата му. Обвиняемият на висок
глас за да бъде чут от сем. Йорданови отправил обидни думи към кап. Йорданов,
наричайки го „кавал мръсен“, „педераст“, „педерунгел“, „дрисльо“, като отправил
и много други реплики. Всичко това било възприето от кап. Йорданов, а Сашка
Йорданова се обадила на служители от Военна полиция и уведомила за случилото
се, в резултат на което адреса бил посетен от полицейски служители към 21.45
часа. До пристигането им Г. спрял музиката и се прибрал в жилището. Въпреки
настоятелното чукане и звънене на входната врата от страна на служителите на
Военна полиция, обвиняемият не отворил. След като полицейските служители си
тръгнали, Г. отново излязъл на терасата на жилището си и продължил да отправя
обидните изрази към кап. Йорданов, като го приканвал отново да се обади на
полицията и с цинични думи обявил къде „ще го хванат“. Съпругата на Йорданов,
използвайки мобилния си телефон записала част от репликите. Това обстоятелство
било възприето от съпругата на Г., която споделила за записите с телефон на
съпруга си. Това не мотивирало Г. да преустанови с отправянето на обидни
реплики, а дори го стимулирало да продължи с поведението си. В 23.26 часа св.
Йорданова се обадил за втори път на Военна полиция и на тел. 112, като адреса
бил посетен от полицейски служители на РУП – Сливен, Военна полиция – Сливен и
дежурният разследващ военен полицай. Очаквайки посещението им, Г. отново спрял
музиката, прибрал се в жилището и въпреки настоятелното чукане и звънене на
входната врата, не отворил.
Изложената фактическа
обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от самопризнанията на
обвиняемия, депозирани в съдебно заседание, от показанията на разпитаните по делото
свидетели, от приложените звукозаписи, заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза, от приложените кадрова справка, характеристика, свидетелство за
съдимост, препис от присъда и останалите документи по делото.
С деянието си ефр. Г. от обективна
и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 378 ал. 1 пр. 1
от НК, тъй като на 15.07.2018 год., в гр. Сливен е обидил с думи лице, посочено
в чл. 371, бук. „а“ НК - военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили
на Република България, а именно кап. Йордан Христов Йорданов от в.ф. 26 260
– Сливен. Отправените от Г. по отношение на Йорданов думи: „кавал мръсен“,
„педераст“, „педерунгел“, „дрисльо“ са обективно обидни по своя характер. Престъплението
за обида по чл. 378 ал. 1 НК се различава от престъплението обида по чл. 146 и
чл. 148 ал. 1 НК по обекта на посегателство. При общата обида по чл. 146 и чл.
148 ал. 1 НК обекта на престъплението са обществените отношения, свързани с
гарантиране уважението към личната чест и достойнство на гражданите, а субект е
всяко наказателно отговорно лице. При обидата по чл. 378 ал. 1 НК обект на
престъплението са обществените отношения свързани със спазване на
регламентираните от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България и други нормативни актове взаимоотношения между военнослужещите, като
предмет на посегателство може да бъде всеки военнослужещ, а субект е всяко
лице, посочено в чл. 371 НК. От обективна страна е необходимо изречените думи
действително да са унизителни за честта и достойнството на адресата, а от
субективна страна деецът да е съзнавал, че думите му са обидни и са отправени
към военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България. Макар Г. да не е произнесъл конкретно името на кап. Йорданов,
доказателствения материал сочи, че е отправил обидните думи именно към него и
със съзнанието, че той е офицер от Българската армия. От записа, направен с
мобилния телефон се установява, че думите са отправени към лице със звание
„капитан“ и това лице е от гр. Павликени, където Г. го съветва, че е следвало
да си седи, а жената на адресата на обидите, прави записи с телефон. Единствено
кап. Йорданов, който е роден в гр. Павликени и чиято съпруга е направила запис
с мобилен телефон е отговарял на всички тези признаци, на които отговаря и
адресата на обидата.
По делото са налице данни за
квалифициране на извършеното, като по-тежко наказуемо престъпление с оглед
военното звание на потърпевшия (чл. 106 т. 2 ЗОВС), но настоящият съдебен състав
е обвързан с повдигнатото обвинение. Съгласно чл. 377 ал. 1 НПК съдът
прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора единствено в
случаите, когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс или когато е допуснато отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, изчерпателно изброени в чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК (обвиняемия да
научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже
да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник
и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 4,
когато не владее български език). В случая е осъществен основния състав на
престъплението по чл. 378 ал. 1 пр. 1 НК, като прокурорът е преценил да не
повдига обвинение по ал. 2 на същия текст. По двата текста на чл. 378 ал. 1 и 2 НК изпълнителното деяние е едно и също, но при втората алинея се предвижда по тежко
наказание с оглед на специфичното качество на адресата на посегателство –
началник. И по двете алинеи са налице предпоставките за освобождаване от
наказателна отговорност с приложение разпоредбата на чл. 78а НК. Правната
квалификация не е основание за прекратяване на съдебното производство, след като
е приложима разпоредбата на чл. 78а НК (чл. 377 ал. 1 НПК). Не се касае и за
нови фактически констатации, тъй като званията на обвиняемия и потърпевшия са
били известни на прокурора и са посочени в постановлението, поради което не
може да се приложи и чл. 378 ал. 3 изр. 2 НПК. В чл. 378 ал. 4 НПК е посочено
какво може да постанови с решението си съдът. Няма основания за прекратяване на
наказателното производство, както и за оправдаване на обвиняемия, тъй като той
е обидил военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България. По изложените съображения съдът прецени, че следва на признае Г. за
виновен по повдигнатото му по-леко обвинение.
За извършеното престъпление законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до една година и обществено порицание. Обв. Г. не
е осъждан, а към датата на извършване на престъплението не е бил освобождаван от наказателна отговорност.
Решението по АНД № 102/2018 година е влязло в сила на 16.10.2018 година т.е.
след датата на извършване на деянието, предмет на настоящото дело. Въпроса дали
са налице или не предпоставките по чл. 78а НК се преценява към датата на
извършване на деянието, а не към датата на разглеждане на делото или
постановяване на съдебния акт. В резултат на извършеното не са настъпили
имуществени вреди. Налице са предвидените в чл. 78а НК предпоставки за
освобождаването на ефр. Г. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“. При определяне размера на наказанието съдът
прецени от една страна добрите характеристични данни на обвиняемия и
затрудненото материално положение на семейството на Г., а от друга данните за
налагани дисциплинарни наказания, макар и заличени към днешна дата,
обстоятелството, че вече е признат за виновен в извършване на хулигански
действия, потърпевша от които е била св. Йорданова, незачитане правото на
живущите в блока да изискват спазване на общо приети и залегнали в общинска
наредба правила за шума, упоритото продължаване на нарушенията дори след намеса
на полицейски органи, демонстративното незачитане на уставните изисквания за
отношение към по-старши и дори изрични изявления с циничен характер в насока за
незачитането им. Предприетите до момента
дисциплинарни и административни мерки не са мотивирали обвиняемия към зачитане
на реда не само в армейски условия, но и в обществото като цяло включително и с демонстрация на
неуважение към полицейските органи, изпратени по повод сигнал за поведението
му. С оглед на това съдът счита, че следва да определи наказание „глоба“ над
минималния размер, а именно 2 000.00 (две хиляди) лева.
Предвид осъдителното решение
Г. следва да заплати по сметката на Военна полиция – Сливен сумата от 85.01
(осемдесет и пет лева и една стотинка) лв. разноски от досъдебното
производство.
След влизане на решението в
сила, приложените като веществени доказателства по делото два броя оптични
носители, подробно описани в протокол за предаване и приемане на веществени
доказателства от 05.06.2019 година, да останат към делото.
Предвид изложеното и на
основание чл.378 ал.4 т. 1 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемия:
Ефрейтор И.И.Г. от военно
формирование 22 270 - Сливен - роден
на *** ***, постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН: **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че:
На 15.07.2018 год., в гр. Сливен, на ул. „Радой Ралин“
№ 3 е обидил с думи лице, посочено в чл. 371, бук. „а“ НК - военнослужещ по
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, а именно кап.
Йордан Христов Йорданов от в.ф. 26 260 – Сливен - престъпление по чл. 378 ал. 1 пр. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност, като му НАЛАГА
административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 2 000.00 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА
обвиняемият да заплати по сметката на Военна полиция – Сливен, направените на
досъдебното производство разноски в размер на 85.01 (осемдесет и пет лева и една
стотинка) лева.
След влизане на решението в сила, веществените
доказателства – два броя оптични носители да ОСТАНАТ към делото.
Решението подлежи на
протестиране и обжалване пред Военно-апелативен съд на РБ, в петнадесетдневен срок от днес.
ВОЕНЕН
СЪДИЯ:полк.