Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 20.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети юни
две хиляди и осемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна Аврамова, като
разгледа т.д. № 200 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 68 от ЗБН, във вр. с § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗБН.
Производството е по реда на чл. 66, ал. 6 ЗБН, образувано по
възражение на С.Б.К. ООД срещу решение № ЗБН -66-153 от 20.01.2016 година, с
което е оставено без уважение възражение срещу невключване в списъка с приетите
вземания на вземанe на
възразилия кредитор за сумата от 82 000 евро по договор за цесия и Рамков
договор за платежни услуги за потребители (физически лица) между „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност и В.Д.Ш. /цедент/, по който договор са открити и две банкови сметки и
съответно - срещу решение за включване в списъка на приетите вземания на
вземането на В.Ш. за същата сума от 82 000 евро, произтичащо от рамковия
договор за платежни услуги на физически лица и откритите въз основа на него
депозитни сметки. Твърди, че банката е била уведомена за извършената цесия.
Претендира включване на вземанията в списъка на приетите вземания под условие –
с оглед изхода по цитираните дела, излага съображения, че е вложител по смисъла
на ЗБН.
„С.Б.К.“ ООД иска от съда да включи вземането му за сумата
82 000 евро в списъка на приети вземания на кредиторите на „К.т.б.”АД /н./ под
условие - в зависимост от изхода на т.д. 4563/2015 г., по описа на СГС, TO
VI-14 състав и на т.д. 4564/2015 г., по описа на СГС, TO VI-13 състав и от
списъка на приети вземания на кредиторите на „К.т.б.”АД /н./ да бъде изключено
вземането на В.Ш. за сумата 82 000 евро.
Ответникът Ш. намира възражението за основателно.
Синдиците на „К.т.б.” АД /н./ оспорват възражението, тъй
като не е налице уведомление за извършената цесия, намират договора за цесия за
нищожен, поради заобикаляне на закона – ЗГВБ, както и твърдят, че възразилият
кредитор не е станал вложител в банката на собствено основание по смисъла на ДР
на ЗБН.
В тежест на възразилия кредитор е да установи наличието и
твърдяното съдържание на Рамков договор за платежни услуги за потребители
(физически лица) между „К.Т.Б.”
АД - в несъстоятелност и В.Д.Ш., включително размера на дължимите
по договора суми, за част от които е сключен договорът за цесия. В тежест на
кредитора е да установи и фактът на предявяване на вземанията по реда и в
срока, предвидени в чл. 63 ЗБН, както и сключен договор за цесия.
Горните обстоятелства не са спорни между страните, поради
което не се нуждаят от доказване в процеса.
Кредиторът носи тежест да докаже и валиден договор за прехвърляне на вземане (цесия), с който Ш. е
прехвърлил част /в размер на 82 000 евро/ от притежаваните от него
вземания по откритите в „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност, две банкови сметки,
уведомление до длъжника /банката – ответник/ за прехвърляне на вземането.
Съдът като обсъди представените доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Общоизвестно е, че с решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ
КТБ АД /н./ е поставена под специален надзор, а с решение по протокол №
27/06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнета банковата лицензия на банката.
С решение № 664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд по
отношение на „К.т.б.”АД е открито
производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност.
Установяват се облигационни отношения по силата на рамков
договор за платежни услуги за потребители (физически лица), сключен на
17.01.2014 г. между „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност и В.Ш.. Страните са
подписали и Анекс № 131345 от 17.01.2014 г. и Анекс № 137866 от 07.03.2014 г.
По силата на този договор Ш. е придобил качеството „вложител“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР
на ЗБН.
На 26.03.2014 г. с договор за цесия с нотариална заверка на
подписите /съответно, притежаващ достоверна дата документ/ В.Ш. е прехвърлил на
„С.Б.К.“ ООД вземане в размер 82 000 евро, представляващо част от вземане по
банкова сметка ***: ***мков договор за платежни услуги.
Съдът намира за неоснователни възраженията за нищожност на
договора за цесия на ответника. От една страна, договорът за цесия е сключен
преди поставяне на банката под специален надзор и към момента на сключването му
не е съществувала императивна правна норма, която да установява забрана за
цедиране на вземания на вложители. От друга страна, не е налице и заобикаляне
на закона, доколкото не би могъл да бъде постигнат целеният забранен и
неправомерен резултат. Действително, сключване на множество договори за цесия
за части от вземане на вложител към банката, чийто общ размер надхвърля
гарантирания от закона /ЗГВБ/, би могло да има за целен от страните резултат за
създаване на множество гарантирани вземания и съответно – изплащане на суми от
Фонда за гарантиране на влоговете в банката над гарантирания размер по ЗГВБ.
Това, обаче, не може да бъде постигнато, доколкото с договора за цесия не могат
да се прехвърлят по-голям обем от притежаваните от собственика на вземането
права. В този смисъл, при преценка гарантираността на вземането по ЗГВБ /отм./
от значение ще бъде първоначалният /преди извършените прехвърляния/ размер на
вземането, като промяната в титуляря на вземането (замяна на кредитор чрез
договор за цесия) не може да има за резултат включване на сума над гарантирания
размер от 196 000 лева в общата стойност на гарантираните размери на
влоговете от Фонда. Не се установи нищожност на договора за цесия и на някое от
другите основания по чл. 26 ЗЗД, като в
този смисъл следва да се има предвид и изминалият близо тримесечен период от
сключване на договора за цесия и поставяне на банката под специален надзор и в
този смисъл - недоказаност на твърдените от ответника намерения на страните по
договора.
С Нотариална покана В.Ш. уведомява „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност
за сключения договор за прехвърляне на вземане от 26.03.2014 г. Върху поканата
връчителят е отбелязал, че на 16.06.2014 г. на адреса на получателя е залепил
обявление за получаване на нотариална покана. Върху поканата нотариусът е
отбелязал, че е връчена по реда на чл.47 от ГПК. Съдът намира за неотносими към
предмета на доказване възраженията на ответника за редовността на това
връчване, доколкото с писмо вх.№ /на „К.т.б.”АД /н.// 2799/18.06.2015 г. „С.Б.К.“ ООД и В.Ш. са уведомили банката за
извършеното прехвърляне на вземане с Договор за прехвърляне на вземания от
26.03.2014 г. Следователно, най-късно на посочената дата ответникът е уведомен
за извършената цесия съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и същата има
действие по отношение на него – легитимира ищеца като титуляр на прехвърленото
вземане по влога на Ш. /съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното и има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника
от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор/. Уведомяването е
извършено към момент, предхождащ този, в който синдикът е
следвало да направи преценка относно включване на процесното в списъка на приетите вземания, поради което го обвързва.
Видно от списък на неприетите от синдика на „К.т.б.”АД /н./
вземания, за които е подадено възражение пред съда, под № 172 е процесното
вземане на „С.Б.К.“ ООД за вземане, придобито чрез цесия в размер 160 378.06
лв. под условие– в зависимост от изхода на т.д.№ 4563/2015 г. и т.д.№ 4564/2015
г. От друга страна, в списъка на приети от синдика на „К.т.б.”АД /н./вземания В.Ш.
е включен под № 1264, с вземане в размер 1 066 342.28 лева- прието за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност.
От изложеното дотук, може да се направи извода, че по силата
на договора за цесия Ш. е прехвърлил валидно свое вземане към длъжника /чл. 99,
ал.1 от ЗЗД/и „С.Б.К.“ ООД е станало кредитор на „К.Т.Б.” АД - в
несъстоятелност, а доколкото прехвърлянето е извършено преди съставяне на
списъците на приети и неприети вземания, е придобил и право да бъде включен в
списъка на кредиторите с приети вземания за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност на банката, както е в настоящата хипотеза на своевременно
предявяване на вземането.
По отношение на поредността на удовлетворяване, следва да се
има предвид следното.
Качеството "вложител" е залегнало в дефиницията по
чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗБН, "вложител" е лице, което има право
съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства
по банкова сметка ***, произтичащи от временните положения в резултат на
обичайни банкови сделки. По делото е установено, че ищците имат право по силата
на сключения договор за цесия, съобщен на длъжника, да получат прехвърлените им
парични средства по посочената в процеса банкова сметка. ***зводството по
несъстоятелност е не с оглед личността на кредитора, а с оглед вида на
вземането, т.е. предимството следва единствено от източника на вземането. Тоест, по смисъла на цитираната норма ищецът следва да бъде
третиран като вложител по отношение на процесната сума, а отделно, на основание
чл. 99, ал. 2 ЗЗД, цесионерът е придобил вземането
вкл. с привилегията за удовлетворяване в четвърти ред по чл. 94 ЗБН - като вземания, които не са покрити от системата за
гарантиране на влоговете, при това не само с оглед размера на вложената
сума.
По изложените
съображения, подаденото възражение е основателно и
вземането на кредитора следва да бъде включено в списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН с
привилегия по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН
/ред. бр. 67/2003 година, приложима на осн. § 12,
вр. § 11, т. 8 от ПЗР ЗВПКИИП/. Предвид посоченото, съответно, В.Ш. следва да
бъде изключен от списъците на приетите вземания за процесната сума.
По отношение на заявеното вземане за законна лихва от
датата на решението за откриване на производството за несъстоятелност /включено
в списъка с неприетите вземания, срещу които има подадени възражения/ - с ред за удовлетворяване по чл.
94, ал. 1, т. 9 ЗБН.
Няма основание за условно приемане на вземането, доколкото
решенията по цитираните съдебни производства не попадат в приложното поле на
чл. 102 ЗБН, а и разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ЗБН изрично урежда последиците
от уважаване на иск срещу Фонда.
По разноските:
По сметка на
съда КТБ АД /н./ следва да заплати държавна такса в размер на 6415,13, 83 лв.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
РЕШИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 68, ал. 3 ЗБН, списъка на приетите вземания към К.Т.Б. АД (в несъстоятелност), ЕИК*********с вземане на
кредитора С.Б.К. ООД в размер на 82 000 евро /с левова
равностойност - 160 378.06 лв./, представляващо част от вземането по Рамков
договор за платежни услуги за потребители (физически лица) между „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност и
ответника В.Д.Ш., сключен на 17.01.2014 г. и придобито
чрез договор за цесия от 26.03.2014 г.,
сключен с титуляра на влога В.Д.Ш., с поредност на удовлетворяването по
чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН /ред. ДВ 67/2003г./, и с вземане
за законна лихва от 22.04.2015 г. с
поредност на удовлветворяване по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН.
ПРОМЕНЯ, на основание чл. 68, ал. 3 от ЗБН, списъка на приетите
вземания към К.Т.Б. АД (в несъстоятелност), ЕИК*********, изготвен от синдиците
на „К.Т.Б.“ АД /н./ в частта по вземането на В.Ш., включено в списъка на
приетите вземания, като ИЗКЛЮЧВА
част от вземането - за сумата от 82 000
евро /с левова равностойност 160 378.06 лв./, представляващо част от
вземането по Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица)
между „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност и
ответника В.Д.Ш., сключен на 17.01.2014 г., която
част е предмет на договор за цесия от 26.03.2014 година, сключен със С.Б.К. ООД
и вземането за законна лихва върху горната главница от 22.04.2015
г..
ОСЪЖДА К.Т.Б. АД (в несъстоятелност), ЕИК*********да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 6415,13, 83 лв. държавна такса.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: