Присъда по дело №23/2020 на Районен съд - Силистра

МОТИВИ

РїРѕ РќРћРҐР” в„– 23 РїРѕ РѕРїРёСЃР° Р·Р° 2020 РіРѕРґРёРЅР°

на  Районен съд –  Силистра

 

 

Районна прокуратура – Силистра е повдигнала обвинение срещу А.Т.И. с ЕГН-**********, роден на *** ***, … по обвинение за това, че на 21.09.2019 г. в гр. С. без надлежно разрешително, издадено при условия и ред определени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал високорисково наркотично вещество - 4,94 грама марихуана с активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10% тегловни на стойност 29,64 лева - престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. първо от Наказателния кодекс.

По искане на подсъдимия и защитника му е допуснато производството по делото да се проведе по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. С оглед разпоредбата на чл. 372, ал. 1 от НПК съдът уведоми подсъдимия за правата му по чл. 371 от НПК и информира същия, че събраните доказателства от досъдебното производство и самопризнанията на същия за фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата без съда да събира доказателства за тях. Предвид допуснатото предварително изслушване подсъдимият посочи, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурорът поддържа обвинението.

В хода по съществото държавният обвинител посочва, че събраните доказателства подкрепят обвинението. Преценява, че процесното деяние е сходно на обичайните случаи с оглед вида, количеството и стойността на наркотичното вещество. Посочва, че подсъдимият е неосъждан и съдействал в хода на ДП. Приема деянието като немаловажно и счита, че не са налице основания за преквалификация. Предлага съдът да определи наказание към минимума, а именно лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде намалено с 1/3. Навежда доводи, че целите на наказанието биха се изпълнили и при отлагане изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години. Предлага съдът да наложи кумулативно предвиденото наказание глоба, определяйки минималния размер по закон. Посочва, че остатъкът от наркотичните вещества следва да бъде отнет в полза на държавата, а разноските да се възложат за заплащане от подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия изтъква обстоятелството, че подзащитният ѝ изцяло признава посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Посочва, че подсъдимият доброволно е предал пакетчето марихуана на полицейския служител, т.е. не са извършвани обиск, претърсване и изземване. Навежда доводи, че подзащитният ѝ е критичен към постъпката си. Счита, че са налице предпоставки за преквалификация на деянието като маловажно по ал. 5 на чл. 354а от НК и във вр. с чл. 93, т. 9 от НК. Изтъква на първо място, че подсъдимия е едва на 25 години и без криминални прояви до момента. На следващо място посочва, че случая е инцидентен. Напомня, че подсъдимият е трудово ангажиран. Посочва, че се касае за марихуана в количество по-малко от 5 грама. Навежда доводи, че се касае за т.нар. мека дрога. Счита, че с оглед целите на наказанието съдът следва преди всичко със съдебния си акт да предупреди подсъдимия. Изтъква, че са налице предпоставките за приложение на чл. 78а от НК и налагане на глоба в минимален размер.

В осигуреното му право на последна дума подсъдимият изразява съжаление за постъпката си.

Съдът, преценявайки събраните и приобщени по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:  

Подсъдимият А.Т.И. с ЕГН-********** е роден на *** ***. Той е ….

За времето от 19:00 часа на 21.09.2019 г. до 19:00 часа на 22.09.2019 г. свидетелите Д. Г. и М. И. изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред на територията на гр. С.. По план за специализирана полицейска операция двамата свидетели заели контролно пропускателен пункт по бул. „М.“ в гр. С. в близост до дом № ….

Около 23:00 ч. на 21.09.2019 г. в гр. С. подсъдимият А.И. управлявал лек автомобил „Форд Фокус“ с регистрационен  № СС5618СК. В л.а. имало и пътник – приятеля на подсъдимия свид. В. Б.. Свидетелят седял на предната дясна седалка в автомобила. Подсъдимият  И. държал в автомобила до скоростния лост полиетиленово пакетче с  марихуана. Подсъдимият И. бил спрян за проверка, докато управлявал л.а. по бул. „М.“ в посока С. а.. Когато подсъдимият видял полицейските служители той преместил пакетчето с марихуана и го прибрал в жабката. След това спрял по подадения му сигнал със стоп палка. Свид. Г. приближил до автомобила и се легитимирал. Поискал документи за проверка от водача и подсъдимият му ги предоставил. Свид. Г. се усъмнил с оглед поведението на И. и го попитал дали той или пътника държат в себе си или в автомобила забранени за притежание от закона вещества. Тогава подсъдимият И. признал, че в жалбата държи марихуана и заявил, че желае да предаде доброволно наркотичното вещество.  

На същата дата подсъдимият предал на разследващ полицай пакетчето, което съдържало зелена тревна маса под формата на топче с полиетиленова обвивка. Като обяснение за предаденото пояснил, че в пакетчето има марихуана за негова лична употреба.

Веднага след това разследващия извършил оглед на предаденото веществено доказателство. След развиването на полиетиленовата опаковка била изследвана зелената суха тревна маса с полеви наркотест. Тестовата хартия се оцветила в червено, реагирайки на канабис. С електронна везна разследващият претеглил веществото. Дисплеят отчел 8,5 грама.

В хода на разследване е назначена химическа експертиза със задачи да се установи какво по вид е наркотичното вещество, както и какво е процентното съдържание на активното вещество, попада ли под забранителен режим, какво му е нетното тегло и стойността му. Видно от заключението сухата растителна маса от обекта на експертиза по състав и морфология била определена като марихуана с нето тегло 4,94 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10 тегловни процента. С оглед посоченото количество стойността е определена в размер на 29,64 лв. Според приложената справка-декларация на вещото лице следва да се изплати възнаграждение в размер на 115,77 лв.

В Приложение № 2 Цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството на Постановление на Министерски съвет № 23 от 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е определена цена от 6,00 лева за 1 грам марихуана без изискване за процентното съдържание на активен компонент. Стойността на изследваната марихуана според постановлението е в размер на 29,64 лв.

Останалото количество след изготвената експертиза е изпратено в ЦМУ, Отдел „МРР-НОП“.

ПО  ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и приетите по делото доказателства, събрани в хода на проведеното Досъдебно производство № 1886-ЗМ-504/2019 г. по описа на РУ – С.. Описаната фактическа обстановка в обвинителния акт се подкрепя от събраните доказателства в ДП.

Съдът намира, че събраните доказателства по безспорен и категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка в обвинителния акт, авторството на деянието и вината на подсъдимия. Не са събрани никакви доказателства, опровергаващи така приетите по-горе факти.

РћРў РџР РђР’РќРђ РЎРўР РђРќРђ:

Непосредствен обект на престъпното нарушаване на режима на наркотични вещества по чл. 354а от НК са обществените отношения, които са свързани със защитата на здравето на гражданите, с осигуряване на регламент при държането на наркотични вещества и техни аналози.

Предмет на престъплението е държане на високорисково наркотично вещество - марихуана. В Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, е дадена легална дефиниция на понятието “наркотично вещество”. Според нея наркотично вещество означава  всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Марихуаната няма легална употреба на пазар и производство и е забранена съгласно ЗКНВП. Включена е в приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, а именно в раздел „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. Под контрол е съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961 г., която е ратифицирана от Република България.

Съгласно чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е забранено производство, преработването, търговията, съхранението, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл. 3, ал. 2.

По делото е установено категорично, че подсъдимият е упражнявал трайна фактическа власт върху предмета на престъпление. Държането според ВКС следва да се разглежда като вещноправна категория и в този смисъл същото означава установяване на фактическа власт върху предмета на престъпление от дееца посредством действия, които обективират принадлежността на вещта - например съхранение в дреха, в чанта, в автомобил или в дома му (Решение № 325 от 04.08.2005 г. по н. д. № 873/2000 г. на ІІІ н. о. на ВКС и Решение № 371 от 12.09.2005 г. по н. д. № 783/2004 г. на ІІІ н. о. на ВКС). За съставомерността е без значение колко време е продължило държането. Същевременно няма доказателства подсъдимият да има надлежно разрешение за държане на наркотично вещество.

Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно наказателно отговорно лице.

Деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл с оглед разпоредбата на чл. 11. ал. 2 от НК. За умисъла следва да се съди по действията на подсъдимият, който сам е признал на полицейския служител, че държи забранено от закона наркотично вещество. От субективна страна подсъдимият е съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението, което извършва, неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните последици и пряко ги е целял. Съзнанието на подсъдимият е обхващало забраната за държане на наркотични вещества без надлежно разрешително, каквото той не е имал.

По отношение възражението за маловажност:

Съгласно чл. 93, С‚. 9 РѕС‚ Наказателния кодекс маловажен случай Рµ този, РїСЂРё който извършеното престъпление СЃ оглед липсата или незначителността РЅР° вредните последици или СЃ оглед РЅР° РґСЂСѓРіРё смекчаващи обстоятелства, представлява РїРѕ-РЅРёСЃРєР° степен РЅР° обществена опасност РІ сравнение СЃ останалите случаи РЅР° престъпление РѕС‚ съответния РІРёРґ. Законодателят Рµ криминализирал РґРѕСЂРё Рё маловажните случаи РЅР° този РІРёРґ престъпления. Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай СЃРµ извършва РЅР° основата РЅР° фактическите данни РїРѕ конкретния казус, отнасящи СЃРµ РґРѕ начина РЅР° извършване РЅР° деянието, РІРёРґР° Рё стойността РЅР° предмета РјСѓ, вредните последици, данните Р·Р° личността РЅР° дееца Рё всички РґСЂСѓРіРё обстоятелства, които имат значение Р·Р° степента РЅР° обществена опасност Рё моралната СѓРєРѕСЂРёРјРѕСЃС‚ РЅР° извършеното. Р’ случая РїРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ Рµ съдействал РїСЂРё извършената проверка. Веднага след като полицейският служител РіРѕ Рµ попитал дали държи забранени РѕС‚ закона вещества, той Рµ признал, че държи наркотично вещество, РєСЉРґРµ СЃРµ намира Рё Рµ заявил желание РґР° РіРѕ предаде доброволно. РџРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ Рµ държал 4,94 грама марихуана РЅР° стойност 29,64 лв. РЎ оглед фактите РїРѕ делото СЃРµ установява, че закупеното количество Рµ Р·Р° лична употреба, което обстоятелство също СЃРµ разглежда РІ практиката РЅР° Р’РљРЎ като смекчаващо обстоятелство (Решение в„– 34 РѕС‚ 8.04.2015 Рі. РЅР° Р’РљРЎ РїРѕ РЅ. Рґ. в„– 1914/2014 Рі., III РЅ. Рѕ, Решение в„– 362 РѕС‚ 15.07.2011 Рі. РЅР° Р’РљРЎ РїРѕ РЅ. Рґ. в„– 1776/2011 Рі., III РЅ. Рѕ.). РЎ РЅРёСЃРєР° степен РЅР° обществена опасност Рµ Рё личността РЅР° дееца. РљСЉРј момента РЅР° извършване РЅР° деянието същият Рµ Р±РёР» РЅР° 23 РіРѕРґРёРЅРё. РџРѕРґСЃСЉРґРёРјРёСЏС‚ Рµ СЃ чисто съдебно минало. РќРµ СЃР° налице данни Р·Р° каквито Рё РґР° било криминални или РґСЂСѓРіРё противообществени РїСЂРѕСЏРІРё. И. Рµ  С‚СЂСѓРґРѕРІРѕ ангажиран Рё Рµ съдействал РЅР° органите РЅР° реда Р·Р° разкриване РЅР° престъпното деяние, изразява съжаление Р·Р° стореното Рё намерение деянието повече РґР° РЅРµ СЃРµ повтаря.

Всичко гореизложено обуславя РёР·РІРѕРґ, че конкретното деяние представлява РїРѕ-РЅРёСЃРєР° степен РЅР° обществена опасност РѕС‚ типичния случай РЅР° престъпление РѕС‚ този РІРёРґ. Случаят СЃРµ СЏРІСЏРІР° маловажен,  поради което Рё деянието следва РґР° СЃРµ преквалифицира РІ РїРѕ-леко наказуемото престъпление РїРѕ чл. 354Р°, ал. 5 РѕС‚ РќРљ, Р° деецът РґР° Р±СЉРґРµ оправдан РїРѕ първоначално повдигнатото обвинение.

С оглед горното съдът признава подсъдимият А.Т.И. с ЕГН-**********, роден на *** ***, … за виновен  в това, че на 21.09.2019 г. в гр. С. без надлежно разрешително, издадено при условия и ред, определени по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал високорискови наркотични вещества – марихуана с нето тегло 4,94 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10 тегловни процента на стойност 29,64 лв. (двадесет и девет лева и 64 стотинки), като деянието представлява маловажен случай, което представлява престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, предложение второ, т. 1, предложение първо от Наказателния кодекс и на основание чл. 78а, ал. 5, във вр. с ал. 1. Съдът признава подсъдимия А.Т.И. за невиновен в това да е извършил по-тежкото престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс, поради което го оправдава по така повдигнатото обвинение за това престъпление.

Според съда са налице всички материалноправни подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност, тъй като са налице основанията на чл. 78а, ал. 1 от НК. Според текста пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание глоба от 1 000 до 5 000 лева, когато за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, ако дееца не е осъждан за престъпление от общ характер. Съдът е обвързан и от текста на чл. 78а, ал. 5 от НК, според който, когато за извършеното престъпление е предвидено наказание само глоба или друго по-леко административно наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. В конкретния случай според настоящия съдебен състав вложения смисъл от законодателя в чл. 78а, ал. 5 от НК е, че административното наказание по чл. 78а, ал. 1 не може да надвишава 1 000 лева. Следователно в случая чл. 78а, ал. 5 от  НК ограничава съда при налагането на административно наказание, надвишаващо 1000 лева. Тази разпоредба обаче не дава възможност на съда в конкретния случай да дерогира визирания в ал. 1 минимум на глобата от 1000 лева, доколкото същият не надвишава максимума на глобата в същия размер, предвиден в чл. 354а ал. 5 от НК. Размерът на глобата би могъл да бъде по-малък от 1000 лева само, ако в състава на самото престъпление определения размер на санкцията е глоба под 1000 лева, както в случая по чл. 207, ал. 1 или ал. 2 от НК.

По делото е установено, че подсъдимият до момента не е осъждан и не е освобождаван по реда на чл. 78а от НК от наказателна отговорност. Няма причинени от престъплението имуществени вреди.  На основание чл. 78а, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК като взе предвид фактите по делото и посоченото по отношение на преквалификацията на деянието, съдът прецени, че следва да наложи на подсъдимият административно наказание  глоба в размер на 1000 лева, вносими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Силистра.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид осъдителната присъда на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът осъжда подсъдимия да заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – С. направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 115,77 лева (сто и петнадесет лева и 77 стотинки).

ПО ВЪПРОСА ЗА ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО:

На основание чл. 354а, ал. 6 от Наказателния кодекс съдът отнема в полза на държава вещественото доказателство по делото: останалото количество наркотично вещество марихуана, което не е изразходено при анализа в изпълнение на възложената експертиза, съхранявано към настоящия момент в Агенция “Митници”, Централно митническо управление, отдел “МРР-НОП”. След влизане в сила на присъдата отнетото наркотично вещество следва да се унищожи на основание чл. 92 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 16, ал. 1 от Наредба за условията и реда за съхраняване и унищожаване на наркотични вещества, растения и прекурсори, както и за вземане на представителни проби от тях. 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Силвина Йовчева