№ 2210
гр. София , 12.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500959 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод подадена от „Шел България“ ЕАД
частна жалба против определение №260238 от 30.12.2020г., постановено по ч.т.д.№
181/20202г.по описа на СОС, ТО, 4 състав.Със същото е оставена без уважение молбата на
частния жалбоподател за изменение на постановеното определение в частта за разноските.
Прието е, че производството по издаване на изпълнителен лист е едностранно и поради
това не следва да се присъждат разноски за същото. Развити са съображения,че поради
систематичното място на производството по издаване на изпълнителен лист- в главата на
ГПК за изпълнителното производство разноските по същото следва да се присъждат по
правилата на това производство. За несъстоятелни са счетени доводите на молителя, че след
като се дължи държавната такса и тя е определена именно за това производство, както и че
в Наредбата за минималните размери и на адвокатските възнаграждения е предвидено
такова за производството по издаване на изпълнителен лист, то се дължат и разноски Това
било така поради факта, че производството по издаване на изпълнителен лист е
самостоятелна фаза в изпълнителния процес и изисквало отделно произнасяне на съда.
Именно заради това се дължала и отделна държавна такса и отделен адвокатски хонорар.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Поддържа се, че производството по издаване на изпълнителен лист е изрично уредено като
в Тарифата относно вида и размера на държавните такси е разписан механизма на
определяне на таксите, дължими в производството по издаване на изп.лист въз основа на
влязъл в сила акт на арбитражния съд.
Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално
допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. При
1
преценка на правилността на постановеното определение настоящият състав намира
следното:
Производството по ч. т.д.№ 181 /20г. по описа на СОС е образувано по повод
подадена молба от „Шел България“ ЕАД за издаване на изпълнителен лист въз основа на
влязло в сила арбитражно решение срещу „Ел и Ем Транс“ ООД по арбитражно решение на
Арбитражния съд при БТПП. С молбата е направено искане за присъждане на разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно представен списък на разноските. В
същия са включени сумите 356,62 лв. за заплатена държавна такса и 3845лв. за адвокатско
възнаграждение. Представени са доказателства, че разноските действително са направени -
платежно нареждане за внесена държавна такса и фактура за адвокатското възнаграждение,
както и договор за правна защита и съдействие, в съдържанието на който е инкорпорирана
разписка за неговото получаване в.брой.
Въззивният съд не споделя изводите, направени с обжалваното определение.
Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение е
самостоятелно такова, а не продължение на друго съдебно производство, каквото е това по
издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебно решение. Поради това за него се
прилагат общите правила на ГПК. Съгласно Част I –Общи правила,Раздел ІІ молителят има
право на разноските, които е направил в това производство. Не може да се приеме, че тези
разноски следва да се определят от съдебния изпълнител, тъй като производството се
развива пред съда и именно той е компетентен да ги определи.
За пълнота следва да се посочи, че макар производството на този етап да е
едностранно с предвидената възможност за обжалване на разпореждането за издаване на
изпълнителен лист, то се превръща в двустранно такова като насрещната страна ще има
право освен да обжалва самото разпореждане, да възрази и по отношение на присъдените
разноски. Това обстоятелство е още един аргумент в подкрепа на тезата, че за същото
приложение намират общите правила на ГПК, включително и тези за разноските.
С оглед на изложеното, обжалваното определение ще следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено разпореждане № 260254
от 13.11.2020г., постановено по ч.т.д.№181/2020г. по описа на СОС като на молителя „Шел
България“ ЕАД бъдат присъдени направените в производството разноски, които са в размер
на 356,62 лв.за заплатена държавна такса и 3845лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260238 от 30.12.2020г., постановено по ч.т.д.№
181/2020г.по описа на СОС, ТО, 4 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ разпореждане № 260254 от 13.11.2020г., постановено по ч.т.д.№181/2020г.
по описа на СОС като ОСЪЖДА „Ел и Ем Транс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Костинброд, п.к. 2230,ул.“Стефан Караджа“ №5 да заплати на „Шел
България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
район“Оборище“, бул. „Стиняково“ № 48 сумата от 4201,62 лв. направени разноски в
производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3