РЕШЕНИЕ
№ 2076 дата 29
ноември 2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ- ти състав,
в публично заседание
на 11 ноември 2019г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор:……………………..
разгледа адм. дело № 2310 по описа за 2019 год.
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Предмет
на оспорване е Заповед № ФК-432-0339124/23.08.2019г. на началника на отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ от ЗДДС, във вр. с
чл.186, ал.3, от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, е
наложена принудителна административна мярка, представляваща запечатване на
търговски обект – пицария „Венеция“, находящ се в гр.Несебър, ул.„Иван Вазов“9,
стопанисван от „ЕС 111“ЕООД, за срок от 5 дни.
Жалбоподателят
„ЕС 111“ЕООД счита заповедта за
незаконосъобразна, като възразява, че несъхраняването на паспорта на
фискалното устройство в търговския обект по никакъв начин не може да окаже
влияние на фиска, респ. да бъде причина за настъпване на значителни и трудно
поправими вреди за фиска, тъй като не влияе на водената отчетност на
реализираните от лицето приходи и не може да доведе до отклонение от данъчното
облагане, поради което и мярката не е наложена в съответствие с целта на закона
и необосновано ограничава и препятства упражняването на търговската
дейност. Според жалбоподателя е налице
неспазване на формално изискване за съхранение на документи, което е инцидентен
случай в дейността на дружеството, което не е свързано с отчитане на приходите
от продажби в този обект. Релевирано е и възражение, че поради липсата на
значим държавен интерес, който да бъде защитен, прилагането на мярката е в
нарушение на принципа за съразмерност.
В
съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
Административният
орган се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата,
като поддържа становището, че са били налице условията за прилагане на
принудителната мярка.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна,
засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок, а
разгледана по същество, е основателна.
Видно
от мотивната част на оспорената Заповед № ФК-432-0339124/23.08.2019г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, органът се е позовал
на извършена на 19.08.2019г. оперативна проверка, започнала в 13,55 часа в
търговския обект на жалбоподателя – пицария „Венеция“, при което било
установено, че в обекта не се съхраняват документи – паспорт на монтираното и
работещо в обекта фискално устройство. За проверката е съставен Протокол №
0339124/19.08.2019г. Не са установени други нарушения в проверявания
обект.
При тези данни
административният орган е приел, че е нарушена нормата на чл.42, ал.1, т.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Като
правно основание на издадената заповед за налагане на ПАМ – запечатване на
обекта, са посочени разпоредбите на чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ и чл.186, ал.3 от ЗДДС. Принудителната мярка е наложена за срок от 5 дни.
Заповедта е
незаконосъобразна.
Съгласно нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ от ЗДДС Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина
за: ……..... д) съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани
системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на
данни в контролна лента на електронен носител. По делото не е спорно, че
паспортът на функциониращото в пицарията фискално устройство не се е съхранявал
в търговския обект, в какъвто смисъл е изискването на чл.42, ал.1, т.2 от
Наредба № Н-18/2006г. на МФ, поради което формалните предпоставки за
приложението на чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ от ЗДДС, са налице. В конкретния случай,
обаче, съдът констатира незаконосъобразност на заповедта от гледна точка на
определяне срока на действие на принудителната мярка, поради неотносимост на
изложените в тази връзка мотиви, в нарушение изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, представляващо частен случай на изискването за форма, поради което е
налице необоснованост на административния акт – отменително основание по
смисъла на чл.146, т.2 и т.3 от с.к. Видно от обстоятелствената част на
заповедта, срокът за запечатване на обекта от 5 дни е мотивиран с
обстоятелството, че дружеството-жалбоподател има непогасени публични задължения
и изискуеми текущи задължения, че провереният обект е популярен, с потенциална
възможност за реализиране на значителни обороти, поради което налагането на ПАМ
е необходимо, тъй като установеното нарушение – несъхраняване на паспорта на ФУ
в търговския обект препятства присъщата контролна дейност на приходната
администрация и води до невъзможност за документално проследяване на основни
компоненти от дейността, насочено е срещу установената данъчна дисциплина и
документална отчетност и винаги създава съмнение относно законосъобразната
дейност в обекта, свързана с отчитането на приходи, реализирането на обороти и
последващо определяне на данъчната основа. Така изложените мотиви са твърде
бланкетни, общи и неясно формулирани и не могат да бъдат обвързани с вида на
констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна
мярка. Установено е, че продажбите в обекта се отчитат, тъй като при
извършената контролна покупка е издаден фискален бон, а установената касова
наличност съответства на отчетената от фискалното устройство. В този смисъл,
касае се за неизпълнение на формално изискване за съхранение на документи,
което не е свързано с отчитане на приходите от продажби, поради което няма как
същото да е насочено срещу документалната отчетност и да препятства контролните
органи да проследят дали задълженото лице реализира и отчита приходи във връзка
с последващо данъчно облагане. При тези данни, неясно остава кои обстоятелства
дават основание на административния орган да счита, че неспазването на
задължението за съхраняване на паспорта на ФУ поражда във всички случаи съмнение относно законосъобразното
регистриране и отчитане на приходи в обекта и представлява нарушение с
възможност за многократно проявление във времето и висока степен на обществена
опасност. Органът е посочил, че в паспорта на
ФУ се вписват данни, свързани с функционирането му, поради което той има
качеството на официален удостоверителен документ относно тези обстоятелства,
както и че несъхраняването му в обекта прави за него невъзможно да провери дали
това фискално устройство е декларираното за обекта, а оттам и дали маркираните
на него обороти са правилно отчетени. Този мотив също остава неясен, тъй като
видно от съставения протокол процесното фискално устройство е вписано на ред 1
от таблицата, касаеща ЕКАПФ и там е посочен неговият регистрационен номер в
НАП, датата му на регистрация, както и идентификационните номера на фискалното
устройство и на фискалната памет, както и маркираният на него оборот за деня на
проверката, поради което не остава съмнение, че именно това фискално устройство
е декларирано за обекта.
Освен констатираната неотносимост на
мотивите, касаещи продължителността на срока, съдът се позовава и на
несъразмерност на определения срок на действие на принудителната мярка. Срокът на запечатване на обекта за 5 дни е
очевидно несъразмерен на нарушението по несъхраняване на паспорт на фискално устройство,
а ако целта е да се промени организацията на работа на търговеца, т.е. да се
донесе в обекта паспорта на устройството, то това със сигурност не изисква
период от 5 дни. В този смисъл съдът
счете срокът на действие на ПАМ за незаконосъобразно определен, налагащ
неоправдани ограничения, в противоречие
с принципа за съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК, което е друго
самостоятелно основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. В случая административният орган не е обосновал извод за наличие на значим
държавен интерес, охраната на който да изисква налагане на ПАМ от вида на
процесната.
На
основание изложените мотиви процесната заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна. При този изход на процеса в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноските по делото в документиран размер от 50 лева, като
такива за адвокатско възнаграждение не са налични.
Така мотивиран и съгласно
нормата на чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед ФК-432-0339124/23.08.2019г.
на началника на отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите да плати на „ЕС 111“ЕООД сумата от 50лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: