РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. гр. Димитровград, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101441 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността
на сключен между страните договор за паричен заем, както и евентуално предявен иск за
прогласяване нищожността на клауза за плащане на неустойка от договор за паричен заем.
Ищецът Г. СТ. Л. твърди в искова молба, че е страна по Договор №872723, сключен с
ответника „Креди йес“ООД. Съгласно този договор тя получила заем в размер на 3000 лева,
при срок на кредита от 18 месеца и месечна вноска от 361 лева. Трябвало да върне на
кредитора сума в размер на 6498 лева, в която била включена главница, лихва и неустойка.
Счита, че процесния Договор е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, както и поради
това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК,
както и по чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП, а при условията на евентуалност, че клаузата
за неустойка по Договора е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е
сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК,
както и по чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП. Посочва, че не била спазена разпоредбата на
чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като сумата за неустойка не била включена в ГПР и ГЛП. По този
начин потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще
прави по обслужването на кредита. Предвидената сума за неустойка била скрит добавък към
възнаградителната лихва и като такава следвало да бъде включена в годишния лихвен
процент и ГПР, съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК. Налице било заобикаляне на разпоредбата на
чл.19 ал.4 от ЗПК, като с уговорената неустойка се нарушавало изискването ГПР да не бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Посочването на по-нисък от
действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите разходи по
кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. На
следващо място, счита, че процесния Договор е недействителен и на основания чл.22 от
ЗПК, тъй като в него не били посочени приложимия лихвен процент и условията за
прилагането му. Липсвало посочване дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на
кредита или е променлив. В договора не се посочвало какъв е общия размер на дължимата
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. В настоящият случай
липсвал и погасителен план, който да съдържа предвидената в ЗПК задължителна
информация, като това създавало невъзможност за ищеца да разбере заплащаните от нея
1
вноски по погасителния план какви компоненти включват. Клаузата за неустойка, включена
в процесния Договор била нищожна и като неравноправна и противоречаща на добрите
нрави. Поради накърняването на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3
от ЗЗД, се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца, с цел извличане на
собствена изгода от кредитора. Иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че
Договор №872723/22.06.2020г., сключен с „Креди йес“ООД е нищожен на основание чл.26
ал.1 от ЗЗД, както и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19
ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП, а при условията
на евентуалност, че клаузата за неустойка по Договора е нищожна на основание чл.26 ал.1
от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19 ал.4
от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл.143 ал.1 и чл.147 от ЗЗП. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „Креди йес“ ООД депозира отговор на исковата молба, в който
поддържа, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Описаната в исковата молба
фактическа обстановка по сключване на процесния договор била непълна, тъй както не били
описани всички обстоятелства, довели до сключването и изпълнението му. На 19.06.2020г.
ищеца се интересувала от условията, при които ответното дружество отпуска потребителски
кредити. В тази връзка й били дадени разяснения, както и връчен Стандартен европейски
формуляр с информация за сключване на договор за заем. В СЕФ бил посочен пълния
размер на договорната лихва за целия срок на договора, както и лихвения процент на
годишна база, като е посочено, че той е фиксиран и не подлежи на промяна през целия срок
на договора. Посочени били също така размерът на ГПР и обезпеченията, които
дружеството би приело за годни да обезпечат евентуално сключен договор за заем. В случая
на ищецът била посочена и неустойката, която би заплатила при непредоставяне на искането
обезпечение. След запознаването със СЕФ, Г.Л. е подала молба до ответника за заем. След
оценка и одобрение на депозираното от ищеца искане за заем на 22.06.2020г. с нея бил
сключен Договор за паричен заем №872723 за исканата сума от 3000 лева за срок от 18
месеца, с месечен лихвен процент 3,330% и ГПР в размер на 48,311%. В чл.6 от Договора
било посочено, че заемът ще бъде обезпечен с гарант/и отговарящ/и на условията на чл.10
ал.2 т.1 от ОУ към Договора и с още едно от изброените в текста на тази клауза обезпечения.
Тъй като към момента на сключване на договора ищеца не посочила лице, което да
поръчителства по договора, то била предвидена неустоечна клауза в чл.8. Посочва, че по
така сключения договор за заем, Г.Л. е направила плащане на 5 бр.погасителни вноски по
погасителен план, извършени след падежната дата. Заявява, че лихвения процент по
процесния Договор бил конкретно определен и изчисляването му, както и условията за
прилагането му, не зависели от индекси или други референтни лихвени проценти. Така
посочения в Договора лихвен процент не подлежал на промяна през целия период на
договора. Лихвата била точно договорена между страните сума и не можело да бъде
променяна от заемодателя при никакви условия през целия срок на договора за заем. На
следващо място, поддържа ,че при изчисляването на ГПР не следва да бъде включен размера
на неустойката по чл.8 от Договора, тъй като по своята същност тя съставлява разход, който
потребителя трябва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на
обезпечение по договора за заем. В този смисъл, неустойката нямала характера на лихва,
такса или друг разход по кредита. Уговорената в договора за заем и търсена неустойка
съставлявала разход, който заемателя заплащал при неизпълнение на задълженията си за
предоставяне на надеждно обезпечение по него. Клаузата по чл.8 от Договора била
индивидуално уговорена със заемателя, като била под отлагателно условие- в случай, че
потребителя не предостави поръчител в 3-дневен срок от сключване на Договора. По този
начин ищецът чрез собственото си поведение можел да влияе на действието на тази
разпоредба и след сключване на договора за заем. Предвид изложеното, иска съдът да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
2
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетата като доказателство по делото молба за заем №140006/19.06.2020г.
ищецът е поискала от ответното дружество да й предостави в заем сумата от 3000 лева,
която тя да върне на 18 месечни вноски. Заемополучателят посочила, че ще обезпечи заема с
ценна книга.
Съгласно представения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити на 19.06.2020г.ищецът е получила от ответното
дружество преддоговорна информация. Според нея, при отпускане на кредит в размер на
3000 лева за срок от 18 месеца, същия следва да бъде върнат на кредитора на 18 вноски,
всяка от които в размер на 224,26 лева, като във вноската са включени част от дължимата
главница и лихва, както и разходите по кредита. Изрично е посочено, че дължимата за
плащане възнаградителна лихва е в размер на 1036,68 лева, като сумата, която трябвало да
бъде върната на заемодателя била в размер на общо 4036 лева. Договорът за потребителски
кредит трябвало да бъде обезпечен с едно или повече от конкретно изброени обезпечения:
гаранти- две физически лица, отговарящи на конкретни условия, залог върху движима вещ,
първа по ред ипотека, предоставяне на безусловна банкова гаранция. Посочен бил фиксиран
годишен лихвен процент от 39,96%, както и ГПР от 48,311%. Изрично е посочено, че при
непредставяне на обезпечение се начислява неустойка в размер на 2461,38 лева.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за паричен заем №872723
към искане №140006 от 22.06.2020г. „Креди йес“ ООД и Г. СТ. Л. са се договорили
ответното дружество да предостави на ищеца заем в размер на 3000 лева, който тя трябвало
да върне на 18 месечни вноски, всяка от които в размер на 224,26 лева, ведно с месечна
лихва от 3,330%. Определен бил ГПР в размер на 48,311%. Датата на първото плащане била
19.07.2020г., а на последното на 20.12.2021г. Посочена е общата сума за плащане от
заемополучателя- 4036,62 лева, при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора.
Съгласно чл.4 ал.1 от Договора, с подписването му ищеца декларирала, че е получила
надлежно заемната сума от 3000 лева. В чл.6 от Договора страните се договорили, че същия
ще бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10 ал.2 т.1 от ОУ към
договора за заем и с още едно от посочените обезпечения: ипотека върху недвижим имот,
особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза
на заемодателя. Съгласно чл.8 от Договора, с подписването му заемателят декларирала, че й
е известно и се счита за уведомена, че ако не представи договореното в чл.6 обезпечение в
тридневен срок от сключването му или представи обезпечение, което не отговаря на
условията по чл.10 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ, ще дължи на заемодателя неустойка в размер на
2461,38 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителния план към
договора за заем.
Според приетия като доказателство по делото Погасителен план към Договор за заем
№872723 от 22.06.2020г., общият размер на погасителната вноска с включена разсрочена
неустойка по чл.8 от Договора, е 361 лева. Първата вноска по Договора е била дължима от
ищеца на 20.07.2020г., а последната на 20.12.2021г.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че на 22.06.2020г. ищецът е сключила с „Креди
йес“ООД Договор за паричен заем №872723, като на Г. СТ. Л. е бил предоставен заем в
размер на 3000 лева, който е трябвало да върне на 18 бр.равни месечни вноски, ведно с
месечна лихва от 3,330% или общо за периода 1036,62 лева, при ГПР от 48,311%. Няма спор
и относно това, че съгласно изискване на горепосочения Договор, ищеца е трябвало да
предостави обезпечение по кредита, изразяващо се осигуряване на гарант, отговарящ на
конкретно посочени в ОУ изисквания, както и второ обезпечение- ипотека, залог върху
движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга. Не се спори между страните и
относно това, че ищеца не е представила в срок първото от двете обезпечения /гарант-
физическо лице/, поради което на основание чл.8 от Договора трябвало да заплати
неустойка в размер на 2461,38 лева, разсрочено на 18бр.вноски, като част от дължимите по
3
договора вноски. Не се оспорва от страна на ищеца, че същата е сключила процесния
договор, като преди това е била запозната с преддоговорната информация. От страна на Л.
не се оспорва и обстоятелството, че е получила договорения заем от 3000 лева.
Спорно по делото е нищожен ли е така сключения между страните Договор за заем
№872723 от 22.06.2020г. на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Изхождайки от предмета на Договор за паричен заем №872723/ 22.06.2020г. и
страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън
рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема,
че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято
правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в
глава трета, чл.10 и чл.11.
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е нищожен, поради
противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ от ЗПК-
„Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред
които е и чл.22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 ,чл.11 ал.1
т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в
приложение №1 начин.
Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с
недействителност на договора- чл.22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение No 1 начин. В §1, т. 2 от ДР
на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от
потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи
по кредита на потребителя. В договора като обща сума, която следва да бъде
върната е посочена сумата 4036,62 лева, която включва отпуснатия кредит 3000 лева,
и 1036,62 лева- лихва, при месечен лихвен процент- 3,330%. Посочено е, че ГПР е 48,311%,
но не е ясно същия от какво се формира. Не са посочени взетите предвид допускания,
каквото е изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Както в Договора, така и в представената
преддоговорна информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от
своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин /чл.10 ал.1 от ЗПК/. В общата сума не е включено
допълнителното плащане за неустойка от 2461,38 лева. Според
чл.6 от договора, заемът се обезпечава с две обезпечения, едното от които е задължително
гарант-физическо лице, отговарящо на конкретно посочени в ОУ изисквания. При
неизпълнение на задължението да представи обезпечение на заема в 3-дневен срок,
заемополучателя дължи неустойка на заемодателя. Сумата за неустойка несъмнено следва да
бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на
чл.19,ал.1 ЗПК. В този случай обаче, с включването на неустойката, към ГПР от 48,311%,
действителния такъв би нараснал многократно над допустимата стойност, която е пет пъти
размера на законната лихва за просрочени задължения в лева /ОЛП на БНБ + 10 пункта х 5/.
4
В този смисъл, обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат
ясно посочени при сключване на договора, за да може потребителя да прецени дали да
сключи договора за кредит при така определените условия за връщането на заетата сума.
С оглед това, съдът намира, че при сключването на процесния договор и чрез
предвиждане на неустойката, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за
заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид
горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е
неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
Действително, съгласно разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни части
не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила
на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези- нищожната
клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместена по
право от повелителни норми на закона, или че договора за потребителски кредит би бил
сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той е въведен като
изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е
приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза от
договора обуславя недействителността на целия договор.
Освен горното клаузата по чл.8 от договора за паричен заем, според която се дължи
неустойка в размер на 2461,38 лв. при неизпълнение на задължението по чл.6 за осигуряване
на обезпечения от страна на заемодателя, в тридневен срок от датата на усвояване на
заемната сума се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО
цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му
нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за
проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК,
е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска
обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи
договора за кредит.
Не на последно място, така уговорената неустойка е за неизпълнение на задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди и се явява извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, целящи единствено постигането на неоснователно
обогатяване, което я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави, съобразно т.3 от
Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС. С така уговорената
неустойка на практика неправомерно се заобикаля и закона- чл.33 ал.1 от ЗПК, който текст
предвижда, че при забава на потребител, кредитора има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение- недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди и чийто размер е
близък до този на предоставения кредит.
В заключение, съдът намира, че сключения между страните Договор за паричен заем
№872723/ 22.06.2020г. следва да бъде прогласен за нищожен, на основание чл.26 ал.1 пр.1
от ЗЗД, вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона, с оглед на което
не следва да се произнася по предявения евентуален иск.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
5
направените по делото разноски. От представеното по делото преводно нареждане се
установява, че пълномощника на ищеца- адв.Д.В. М. е платил по сметка на РС-
Димитровград държава такса за предявения иск в размер на 259,92 лева. Същевременно,
процесуалния представител претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение. Видно
от представеното по делото адвокатско пълномощно е, че Г. СТ. Л. е упълномощила адв.М.
да я представлява в настоящото производство, като от Договора за правна помощ и
съдействие от 16.08.2021г. се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника
по делото да заплати в полза на адвокат М. адвокатско възнаграждение, определено на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 3 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 654,90 лева, за процесуалното представителство по уважения иск, както и за сумата от
259,92 лева, платена държавна такса по делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем №872723 от
22.06.2020г., сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Хасково, ул.“**, представлявано от **, и Г. СТ. Л., с ЕГН **********, от
Димитровград, ул.**, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на императивните
разпоредби на чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 ал.1 т.10 вр.чл.19 ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Хасково, ул.“**, представлявано от **, да заплати на адв.Д.В. М.,
пълномощник на ищеца Г. СТ. Л., сумата в размер на 914,82 лева /деветстотин и
четиринадесет лева и осемдесет и две стотинки/– деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от съобщението за неговото обявяване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6