Определение по дело №2955/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2727
Дата: 30 октомври 2019 г.
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20197050702955
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                                            2019 година,   гр.Варна

 

 

          ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

          ХVІ-ти състав ,в закрито заседание на  30.10.2019 г.,

          като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров

          ч.адм.д. № 2955 / 2019  г. по описа на съда,за да се     произнесе взе       предвид следното :

 

 

          Производството е по реда на чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60,ал.5 от АПК  и е образувано по жалба на „Рекар” ООД,представлявано от управителя П.К.П.,против  разпореждането на началника на отдел „Оперативни дейности” Варна  в  ГД  „Фискален контрол”  при ЦУ на НАП  за допускане на предварително изпълнение на издадената от него заповед № 359- ФК/ 4.10.2019 г.,в частта й  за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – бензиностанция в с.О,обл.Р . В жалбата са смесени доводи за незаконосъобразност на самата заповед и на разпореждането за допускане на предварително изпълнение,като основните възражения срещу последното са за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила ,както и възможността предварителното изпълнение да причини на жалбоподателя значителна и трудно поправима вреда ,доколкото допуснатото нарушение било малозначително и отстранено още същият ден. Иска се  отмяна на обжалваното разпореждане  и присъждане на сторените по делото разноски.

          Обжалваното разпореждане е част от съдържанието на заповед № 359-ФК/ 4.10.2019 г. ,която е връчена на управителя на дружеството-жалбоподател на 29.10.2019 г. -  като се има предвид  обстоятелството,че жалбата срещу   разпореждането  е подадена в АС-Варна на дата 30.10.2019 г., то видно е спазването на 3-дневния срок за обжалване по чл.60,ал.5 от АПК. Същата разпоредба допуска обжалване на разпореждането за предварително изпълнение независимо от това дали административният акт е бил оспорен,поради което съдът намира жалбата за процесуално допустима.

          Разгледана по същество, съдът намира жалбата  за  основателна предвид следното :

          Със заповед № 359- ФК/4.10.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности” Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП е наложена на основание чл.186,ал.1,т.1,б.”г” от ЗДДС на „Рекар” ООД  принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – бензиностанция в с.О,обл.Р,  за нарушение  констатирано и описано в протокол за извършена проверка  сер.АА № 0387765/11.09.2019 г.  Същевременно , на основание чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60 от АПК  е разпоредено  допускане на предварително изпълнение на същата  принудителна административна мярка.   Според изложените в разпореждането мотиви ,предварителното изпълнение било наложително за предотвратяване и преустановяване на адм.нарушения от същия вид,като допускането му   било съобразено с предпоставките,изчерпателно изброени в чл.60,ал.1 от АПК,а именно  : при  защита на особено важен държавен  интерес; при съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено; при хипотеза,в която от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

          Защитата на особено важен държавен интерес е описана в мотивите както следва : със съществуването на  възможност за  извършване на ново нарушение,ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ ; създадената организация в дружеството нямала за цел и не водела до изпълнение на установените правни регламенти във връзка с отчитането  на доставките и продажбите на течни горива ; от събраните данни било видно,че е възможно отклонение от данъчно облагане,което винаги водело до негативни последици за фиска ; установени били факти за извършване на продажба без надлежното й отчитане чрез издаване на фискален бон ;  от събраните данни се налагал извода,че една от целите пред търговеца била именно отклонението от данъчно облагане.  Допускането на предварително изпълнение е регламентирано в чл.60,ал.1 от АПК с изискването за наличието на необходимост от защита не на обикновени ,а на особено важни държавни  или обществени интереси.  Особеността обикновено бива свързвана с изключителност на  конкретните обстоятелства. В това отношение,сред общо развитите от  органа съображения ,обжалваното разпореждане не съдържа изложение на каквито и да било конкретни факти,още по-малко на такива  обосноваващи изключителност на  процесния случай,наличието на която да го отличава от  всички останали нарушения от същия вид. Налице е   липса на мотиви – не са посочени и описани данните за направените правни изводи по отношение защитимия особено важен държавен интерес ,дори нещо повече – твърдят се факти за продажби без издаване на фискален бон,които не могат да имат отношение към визираното нарушение по чл.186,ал.1,т.1,б.”г” от ЗДДС. Същевременно,органът не е коментирал релевантните факти и относимите към тях доказателства.  С  протокола от проверката,контролните органи са разпоредили на основание чл.13,ал.1 и чл.37,ал.3 от ДОПК представяне от проверяваното дружество на становище от сервизната организация относно доставката на дизелово гориво на 24.08.2019 г. и неподаването на данни от нивомерната система към НАП за тази доставка. В преписката е приложено като писмено доказателство разяснение от 12.09.2019 г. от сервизната фирма „Ти ЕС Джи сървисис България” ЕООД ,съдържащо данни за възникнал технически проблем с нивомерната система по време на въпросната доставка. Доказателството е било налично към момента на издаване на обжалваното разпореждане /4.10.2019 г./ ,като изложените в него данни са пряко относими към констатираното нарушение и същевременно съществено значими за необходимостта от предварително изпълнение на ПАМ. Необсъждането на тези данни и на това доказателство,ограничава правата на проверяваното дружество и  наред с липсата на мотиви представлява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

          За посочената в обжалваното разпореждане втора предпоставка за допускане на предварителното изпълнение -  наличието на опасност,че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на адм.акт, е налице абсолютна липса на мотиви – освен декларативното посочване на тази предпоставка не е налице каквото и да било изложение на мотиви. Липсата на мотиви винаги съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.    

          По отношение на третата посочена предпоставка,а именно наличието на възможност да последват значителни или трудно поправими вреди от късното изпълнение на адм.акт,обжалваното разпореждане определя същите като съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект . Отново липсва изложение на конкретни факти за евентуалните вреди, които да дават възможност да бъде  преценен  характерът им като значителни или трудно поправими такива. В  тази си част  обжалваното разпореждане също е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,изразяващи се в липсата на  мотиви. 

          При така допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, разпореждането на органа за допускане на предварително изпълнение се явява незаконосъобразно  и подлежащо на отмяна като  такова.                                            

          Независимо от този изход на делото, съдържащата се  в  жалбата  претенция за присъждане на разноски в размер от 550 лв. според представените в това отношение доказателства / 50 лв. държавна такса и 500 лв. платено адвокатско възнаграждение/  ,съдът намира  за неоснователна – приложимата разпоредба на чл.143,ал.1 от АПК свързва отговорността за разноски  с отмяната на обжалвания адм.акт ,а не с отмяната на разпореждането за предварителното му изпълнение. В този смисъл, претенцията за разноски се явява преждевременно предявена – обратното, би означавало недопустимо разширително тълкуване на цитираната правна норма. Предвид изложеното,съдът

                                               

                                                О П Р Е Д Е Л И  :

 

ОТМЕНЯ съдържащото се в   заповед № 359-ФК/4.10.2019 г. на  началника на отдел „Оперативни дейности” Варна  в  ГД „Фискален контрол” в  ЦУ на НАП    разпореждане за допускане на предварително   изпълнение на наложената принудителна административна мярка  запечатване на  търговски обект –  бензиностанция, находяща се в  с.О,обл.Р,.

НЕ УВАЖАВА претенцията на „Рекар” ООД за присъждане на разноски  в  размер на 550 лв.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

                                     

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ :