Решение по дело №138/2019 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 86
Дата: 5 юни 2019 г. (в сила от 8 юли 2019 г.)
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева
Дело: 20195230100138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /05.06.2019 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на трети юни две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 138/2019 г. по описа на съда

 

Производството е по реда на чл. 439 ГПК

С искова молба, уточнена с молба от 07.03.2019 г., ищецът Т.М. К. (Б.) е предявила отицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу П.Г.К., с който се иска да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1955,83 лева- главница дължима по Запис на заповед от 26.01.2004 г., поради погасяване на същата по давност. 

Ищецът твърди, че на основание заповед за изпълнение № 25 от 26.01.2009 г. по чл. 417 ГПК в полза на ответника П.К. е издаден изпълнитен лист от 27.01.2009 г. по ч.гр.д. № 23/2009 г. по описа на Районен съд- Панагюрище. Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело №10/2009г. по описа на ДСИ при РС- Панагюрище. Посоченото изпълнително дело е прекратено на 03.06.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК. В исковата молба се излагат твърдения, че до 12.05.2014 г. са постъпвали частично суми по изпълнителното, като от 12.05.2014 г. до 03.06.2016 г. по изпълнителното дело не са извършвания изпълнителни действия. Изпълнителният лист е върнат на взискателя К. на 17.10.2017 г., като на 20.10.2017 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Д.С.. В исковата молба се навеждат доводи, че процесното вземане е погасено с изтичането на три годишна давност, на основание чл. 531, ал. 1 ТЗ, който срок е изтекъл за периода от 12.05.2014 г. до 20.10.2017 г.  Моли се за постановяване на решение, с което да се уважат предявените искове.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията на 11.03.2019 г., в законоустановения срок – на 08.04.2019 г., е представил молба-отговор на исковата молба, в който е заявено, че изпълнителното дело по описа на ЧСИ Д.С. е прекратено в срока за отговор на исковата молба. Моли да се прекрати производството по настоящото гражданско дело. 

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд – Панагюрище е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на сумата от 1955,83 лева- главница, поради погасяване на същата по давност, което вземане произтича от запис на заповед.

По отношение на допустимостта на исковата претенция, въпреки прекратеното изпълнително производство настоящия съдебен състав намира следното: правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени, обаче, както е в настоящия случай, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера. Ето защо е допустим така заведения отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването му (така и в Определение № 513 от 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. на ВКС, Първо т.о.). Освен това следа да се посочи, че изпълнителното дело образувано срещу ищеца е прекратено едва след получаване на исковата молба за отговор от ответника, като в подадения отговор на исковата молба наречен „молба“ не е направено признание относно погасяване на процесното вземане по давност, респ. признание на иска или фактите, на които същия се основава, поради което настоящия съдебен състав, съобразявайки цитираната практика на ВКС, приема, че  е налице конкретен правен интерес за ищеца за водене на настоящото дело.

От фактическа страна:

От приложените по делото, изпълнителни дела, се установява, че след издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с молба от 30.01.2009г. подадена от ответника П.К. е поискано образуването на изпълнително дело, в молбата е посочен и конкретен изпълнителен способ, който да бъде предприет – запор на трудово възнаграждение. На основание подадената молба е образувано изп.д. № 10/2009 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Панагюрище.  По делото е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е получена от длъжника – Т.Б. на 06.02.2009 г.. На същия ден е получено и запорното съобщение изпратено до ОУ „20-ти Април“, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Т.Б.. На 07.02.2011 г. е подадена молба от взискателя по изп. дело- П.К., с която е направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ – запор върху трудовото възнаграждение на ищеца Б., което получава от търговско дружество „Херкулес-тур“ ЕООД. На основание искането на взискателя е изпратено запорно съобщение до търговското дружество, като съобщението не е получено, поради това, че длъжникът не работи там. Междувременно по изпълнителното производство са постъпвали суми на основание наложен запор върху трудовото възнаграждение на солидарния длъжник Б.Б., като последната постъпила сума е на 04.03.2014 г. С разпореждане от 14.03.2016 г. ДСИ при Районен съд- Панагюрище е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, т. 8 ГПК.

След прекратяване на № 10/2009 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Панагюрище, взискателят К. е подал молба на 20.10.2017 г. за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Д.С., по която молба е образувано изп.д. №20178890401916, в която молба не е посочен конкретен изпълнителен способ, който да бъде предприет от съдебния изпълнител. По така образуваното изпълнително дело са предприети изпълнителни действия- изпратени са запорни съобщения до „Централна кооперативна банка“ АД, „Уникредит булбанк“ АД – за запор на банкови сметки на Т.Б. и до  „Банка ДСК“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Райфайзен банк“ ЕАД, „Сосиете Женерал Експресбанк“АД - – за запор на банкови сметки на Б.Б.- солидарен длъжник на ищеца.  По изпълнителното дело е изпратено и съобщение до „Синергон хотели“ АД за запор на трудово възнаграждение на Б.Б., както и до търговско дружество „ Ин ди джи“ ЕООД за запор на трудово възнаграждение на Т. К. ( Б.). На 03.11.2017 г. е изпратено  съобщение до ОД на МВР Пазарджик КАТ- Пътна полиция, с което е наложен запор върху лек автомобил притежаван от Б.Б., което съобщение е получено на 07.11.2017 г. На 20.03.2019 г. е подадена молба от взискателя К. (исковата молба е получена от ответника за отговор на 11.03.2019 г.), с която е поискано прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника Т.Б./К., поради което делото е прекратено частично по отношение на ищеца с разпореждане на съдебния изпълнител от 21.03.2019 г., за което е издадено постановление от 25.03.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав от правна страна намира следното:

Осъществяването на фактическия състав на давността - бездействие на титуляра на правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за погасителна давност от носителя на задължението винаги са свързани със защитата на конкретно субективно материално право, по отношение на което се погасява правото на иск и на принудително изпълнение. Общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД е приложим в случаите, когато законът не е определил друг специален давностен срок. С разпоредбата на чл.531, ал.1 ТЗ е предвидено, че исковете по менителницата срещу платеца, и с оглед препращащата норма на чл.537 ТЗ – срещу издателя по записа на заповед, се погасяват с тригодишна давност, което изключва приложението на общата давност по чл.110 ЗЗД. Действително съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност всякога е 5 години, но в конкретния случай видно от данните по делото, процесното вземане не е установено с влязло в сила съдебно решение, а изпълнителният лист е издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, която няма същото правозасилващо действие на силата на пресъдено нещо. Ето защо давностния срок за погасяване на процесното вземане е три годишен.

 Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД  давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Със задължителните разяснения дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 ОСГТК, ВКС е посочено кои действия на принудително изпълнения са от естеството да прекъснат давността, а именно: искането да бъде приложен конкретен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но прекъсването е от дата на налагане на способа, насочването на изпълнение чрез налагане на запор, възбрана, присъединяване на кредитор, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на продан. В цитираната точка на тълкувателното решение изрично е посочено, че при прекъсване на давността, нова давност започва да тече от предприемането на последното по време изпълнително действие.

Видно от материалите по делото давността на процесното вземане е прекъсната с подаване на молбата от 30.01.2009 г., на основание която е образувано изпълнително дело № 10/2009 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Панагюрище, доколкото в нея е посочен конкретен изпълнителен способ. В така образуваното изпълнително производство са извършени множество изпълнителни действия прекъсващи давността- налагане на запор върху трудово възнаграждение и на двамата солидарни длъжници, като по наложените запори са постъпвали суми по изпълнителното дело до 04.03.2014 г., което всъщност представлява последното изпълнително действие, прекъсващо давността на вземането, от който момент е започнала да тече нова три годишна давност изтичаща на 04.03.2017 г. Следващото изпълнително действие прекъсващо давността е извършено едва ноември месец 2017 година, с налагане на запор на банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжниците т.е. за времето от 04.03.2014 г. когато е извършено последното изпълнително действие прекъсващо давността, до следващото извършено такова месец ноември 2017 г. е изтекъл три годишния давностен срок, поради което и вземането за което е издаден изпълнителен лист от 27.01.2009 г. по ч.гр.д. № 23/2009 г. по описа на Районен съд – Панагюрище в размер на 1955,83 лв.- главница по запис на заповед е погасено по давност.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че подадената на 20.10.2017 г. молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ Д.С. не е прекъснала давността по отношение на процесното вземане доколкото в нея не е посочен конкретен изпълнителен способ, който да бъде предприет, поради което тя се явява нередовна и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК в този смисъл и мотивите на т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС.

Ето защо предявеният иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да се уважи.

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски, в размер на 78,50лв.- заплатена държавна, доколкото същите са своевременно поискани, не следва да се присъждат разноски за заплатен адвокатски хонорар, доколкото по делото липсват доказателства такива да са реално сторени от ищеца.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, че Т.М. К. (Б.) ЕГН: ********** с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на П.Г.К. ЕГН: **********, с адрес *** сумата в размер на 1955,83 лв. – главница по Запис на заповед от 26.01.2004 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 27.01.2009 г. по ч.гр.д. № 23/2009 г. по описа на Районен съд- Панагюрище.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П.Г.К. ЕГН: **********, с адрес ***  да заплати на  Т.М. К. ЕГН: ********** с адрес: *** сумата в размер на 78,50 лв. представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от  връчването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна жалба.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: