Мотиви към Решение № 2303 от 13.12.2017 г., постановено
по НОХД № 7498 по описа за 2017 г., ПРС, XXVI н.с.
Районна
прокуратура – гр. Пловдив е внесла Обвинителен акт против Б.Д.Б. с ЕГН: **********
за това, че на 10.01.2017 г. в гр. Пловдив, пред Б.К.П.– **при Отдел
,,Икономическа полиция‘‘ при ОДМВР гр. Пловдив, съзнателно се е ползвал от
неистински частни документи – Договор за паричен заем от 07.12.2015 г. в който
е посочено, че е сключен между Б.Д.Б. като кредитодател и Р.В.В.като кредитополучател
на паричната сума в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева и Допълнение към
договора за паричен заем от 07.12.2015 г. за коригиране на допусната грешка при
изписването на името на кредитодателя в договора, относно положените в тях подписи
от името на Р.В.В.от гр. Пловдив, когато за него от самото им съставяне не може
да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал.
ал. 1 НК.
В
провелото се разпоредително прокурорът предложи на Съда, производството по
делото да протече по реда на особените правила на глава XXVIII НПК. В
хода на съдебните прения той поддържаше внесеното обвинение, като намери същото
за доказано от обективна и субективна страна и предложи обвиняемият Б. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да бъде освободен от
наказателна отговорност като му се наложи административно наказание ,,глоба‘‘,
чиито размер на бъде съобразен с предвидените в закона минимална и максимална
санкции.
Обвиняемият
Б. в провелото се разпоредително заседание заяви, че няма допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. Пожела производството
по делото да протече незабавно по реда на особените правила на глава XXVIII НПК
без да се разпитват свидетелите по обвинителния акт. В хода на съдебните прения
заяви, че се признава за виновен и желае да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи наказание ,,глоба‘‘ в минимален размер, но
въпреки това посочи, че обвинението не се доказва по безспорен и категоричен
начин. В последната си дума заяви, че няма какво повече да каже.
След
провеждането на разпоредително заседание и след заявено изрично искане от
страна на обвиняемия, производството по делото беше насрочено за незабавно
разглеждане по реда на глава XXVIII НПК.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено
следното:
Обвиняемият Б.Д.Б. е роден на ***г***7, б., български гражданин, с висше
образование, безработен, разведен,
неосъждан, ЕГН **********.
На 15.11.2016 г. 2016г. обв. Б.Б. депозирал в Окръжна прокуратура гр.
Пловдив жалба, въз основа на която била образувана пр. преписка № 11614/2016г.
С писмо от 17.11.2016г. жалбата на обв. Б. била изпратена по компетентност в
Районна прокуратура гр. Пловдив с оглед данни за престъпление по чл. 209 ал. 1
от НК, като в Районна прокуратура гр. Пловдив била образувана прокурорска
преписка № 10262/2016г.
В жалбата, обв. Б.Б. изложил следните твърдения, а именно: че се познавал
от дълги години със свидетеля К.И.З.и на среща, провела се в началото на месец
декември 2015г. между тях, в гр. Пловдив, в ЖК „Тракия“, З.му обяснил, че бил
приятел със Р.В.В., който обикалял цяла Европа и се занимавал с внос на
употребявани автомобили от Европа в България, като от Германия В.имал намерение
да закупи лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Бенц Майбах“ за сумата от 50
000 евро /100 000 лв. сто хиляди лева/, който автомобил бил нов, на 6000 км, но
ударен от дясната страна. Също така било посочено, че З.го питал дали разполага
с посочената сума от 100 000 лева, за да предаде същата на приятеля на З.– Р.В.,
който бил уговорил клиент да закупи лекия автомобил за 700 000 лева, след което
щял да върне взетата в заем сума от обв. Б. в двоен размер. Последният посочил,
че свидетелят З.дълго го убеждавал да предаде 100 000 лв. /сто хиляди лева/ на Р.В.,
вследствие на което и предвид „дългогодишното им познанство и привлекателната
оферта“ обв. Б. се съгласил. За това и сочи, че на 07.12.2015г. около 11,00
часа се срещнал с Р.В.и К.З.в „дневния бар пред главния вход на Централна гара“
в гр. Пловдив, където З.го запознал с В., обв. Б. предал на свид. Р.В.сумата в
размер на 100 000 лева в банкноти от по 50 лева и 100 лева, които предварително
бил подготвил за целта, след което съставили договор за паричен заем, в който
бил посочен и срок за връщането на сумата – 3 месеца. В жалбата обв. Б. твърдиял,
че след изтичане на посочения срок многократно напомнял на Р.В.и З.да му върнат
дължимата сума, но това не се случило, поради което и считал, че В.и З., при
условията на съучастие, го въвели в заблуждение, вследствие на което Б. се
разпоредил със сумата от 100 000 лева, явяваща се настъпила за него имотна
вреда.
Предвид горното и с оглед постъпилата жалба било възложено извършването на
проверка с оглед установяване на достатъчно данни за извършено престъпление от
общ характер по чл. 209 ал. 1 НК и/или друго престъпление от общ характер по
НК.
Проверката по пр. преписка № 10262/2016г. по описа на РП – Пловдив била
заведена в Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив с № УРИ –
117730-22924/2016г. и била възложена на свид. Б.П.– **при Отдел „Икономическа
полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив. В хода на проверката обв. Б. приложил копие на
Договор за паричен заем от 07.12.2015г. сключен между ,,Б.Д.Б.‘‘ като
кредитодател и ,,Р.В.В.‘‘ като кредитополучател на паричната сума в размер на
100 000 лв. /сто хиляди лева/ и копие на Допълнение към договора за паричен
заем от 07.12.2015г. за коригиране на допусната грешка при изписването на името
на кредитодателя в договора – от „Благо“ в „Б.“. Били снети обяснения от
имащите отношение към случая лица, като при снемането на обяснения от свид. Р.В.на
09.01.2017г., свид. Б.П.му предявил за запознаване приложените от обв. Б. по
преписката 2 бр. копия на документи - копие на Договор за паричен заем от
07.12.2015г. за 100 000 лв. /сто хиляди лева/ и копие на Допълнение към договора
за паричен заем от 07.12.2015г. за коригиране на допусната грешка. Свид. Р.В.се
запознал с предявените му копия на документи и заявил на свид. Б.П., че
ръкописният текст не е написан от него, както и че подписите срещу „Р.В.В.“ в
договора и срещу „заявител“ в Допълнение към договора за паричен заем, не са
негови.
Обв. Б. бил призован и на 10.01.2017г. се явил в сградата на Отдел
„Икономическа полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, находяща се в гр. Пловдив, ул.
„Брезовска“ № 33, при свид. Б.П.. На посочената дата обв. Б., се бил снабдил от
неустановено по делото лице и носел със себе си в оригинал Договор за паричен
заем от 07.12.2015г., в който било посочено, че е сключен между Б.Д.Б. като
кредитодател и Р.В.В.като кредитополучател на паричната сума в размер на 100
000 лв. /сто хиляди лева/ и оригинал на Допълнение към договора за паричен заем
от 07.12.2015г. за коригиране на допусната грешка при изписването на името на
кредитодателя в договора, които представител на свидетеля Б.П.. Договорът за
паричен заем от 07.12.2015г. бил с ръкописен текст, който бил изписан от
неустановено в хода на разследването лице. Подписът срещу „приел и получил Р.В.В.“
не бил положен от свид. В., а бил положен от друго лице, неустановено в хода на
разследването. В Договора от 07.12.2015г. обв. Б.Б. изписал собственоръчно
трите си имена в долното дясно поле срещу „предал: сумата“ - „Б.Д.Б.“ и положил
подписа си под изписаното име. Допълнение към договора за паричен заем от
07.12.2015г. бил с ръкописен текст, който бил изписан от неустановено в хода на
разследването лице. Подписът срещу „заявител“ не бил положен от свид. В., а бил
положен от друго лице, неустановено в хода на разследването. Въпреки знанието
си, че въпросните два документа -
Договор за паричен заем от 07.12.2015г., в който е посочено, че е сключен между
Б.Д.Б. като кредитодател и Р.В.В.като кредитополучател на паричната сума в
размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/ и Допълнение към договора за паричен
заем от 07.12.2015г. за коригиране на допусната грешка при изписването на името
на кредитодателя в договора, представляват неистински частни документи в частта
им относно положените в тях подписи от името на Р.В.В.от гр. Пловдив, обв. Б.Б.
решил да ги използва в подкрепа на изложените от него твърдения по пр. преписка
№ 10262/2016г. и представил същите в оригинал за нуждите на проверката на
свидетеля Б.П.на 10.01.2017 г.. За горното бил съставен протокол за доброволно
предаване, в който обв. Б. записал изявление, че двата документа са изписани от
кредитополучателя Р.В.В.и са подписани от него. По преписката била изготвена
експертна справка № 30, от която се установило, че предадените от обв. Б. два
документа са неистински такива в частта им относно положените подписи от името
на Р.В.. Установеното в хода на проверката наложило с Постановление на РП –
Пловдив от 19.04.2017г. да бъдат отделени материали в нова преписка – пр.
преписка № 3133/2017г., по която с Постановление на РП – Пловдив от
20.04.2017г. на основание чл. 212 ал. 1 от НПК било образувано досъдебно
производство № 151/2017г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР
гр. Пловдив. Съзнателното ползване от страна на обв. Б. от описаните два
неистински документа чрез представянето им на 10.01.2017г. в гр. Пловдив, пред
свид. Б.П.- **при Отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, било
сторено с оглед желанието на обв. Б. да докаже изложените в жалбата си
твърдения, а именно: че на 07.12.2015г. е предал на свид. Р.В.В.парична сума в
размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/, обстоятелство, което всъщност не
отговаряло на истината. Обв. Б. представил пред свид. Б.П.описаните документи,
неистински в частта им относно положените подписи от името на свид. Р.В., като
сторил това, съзнавайки, че се ползва от неистински документи, тъй като
всъщност такива документи никога не били съставяни от свид. В.чрез изписването
на ръкописния текст в тях, нито били подписвани от свид. В., каквото изявление
вписал обв. Б. в съставения протокол за доброволно предаване.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-почеркова
експертиза. Видно от заключението на същата, ръкописният текст в Договор за
паричен заем от 07.12.2015г. /без текста „Б.Д.Б.“ в долното дясно поле/ и
ръкописният текст в Допълнение към договор за паричен заем от 07.12.2015г. не
са изписани от никое от лицата: Р.В.В., Б.Д.Б. и К.И. З.. Ръкописният текст в
Договор за паричен заем от 07.12.2015г. „Б.Д.Б.“ /в долното дясно поле/ е
изписан от Б.Д.Б.. Подписът срещу текста „предал сумата: Б.Д.Б.“ в Договор за
паричен заем от 07.12.2015г., е положен от Б.Д.Б.. Подписите срещу текста
„Приел и получил: Р.В.В.“ в Договор за паричен заем от 07.12.2015г. и срещу
текста „Заявител“ в Допълнение към договор за паричен заем от 07.12.2015г. не
са положени от никое от лицата: Р.В.В., Б.Д.Б. и К.И.З..
Така възприетата от съда фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на досъдебното производство гласни
доказателства, а именно: обясненията на обвиняем, показанията на свидетелите Р.В.В.,
К.И. З., Б. К. П., както и от приобщените писмени доказателства – Договор за
заем и Допълнение към договор за паричен заем, справка за съдимост, копия от
депозирани писмени обяснения, както и от изготвената в хода на досъдебното
производство почеркова експертиза.
Въз основа на така коментираните гласни доказателства се
очертават две групи такива. Първата е тази в подкрепа на обвинението и в която
влизат депозираните показания на свидетелите Р.В., К.З.и Б.П., както и частично
обясненията на обвиняемия Б.. Втората група гласни доказателства включва
единствено обясненията на обвиняемия Б..
Съдът намира, че следва да се даде вяра на първата група
гласни доказателства, доколкото и тримата свидетели В., З.и П. депозират ясни,
логични и взаимодопълващи се показания, като в зависимост от това на каква част
от деятелността на обвиняемия са станали очевидци, депозират факти за тези
обстоятелства.
От показанията на свидетелите В.и З.се извличат данни
относно какви са били отношенията им с обвиняемия, а именно, че свидетелят З.се
е познавал от него от един дълъг период, а свидетелят В.се е запознал
посредством последното лице и са имали инцидентна среща. Също така и двамата
свидетели категорично заявяват, че никой от тях не е получавал от обвиняемия
сума в размер от 100 000 лева, както и че не са му казвали за бъдеща
сделка с лек автомобил ,,Мерцедес‘‘. Свидетелите В.и З.отричат първият да е
съставял Договор за заем от 07.12.2015 г., сключен между същия и обвиняемия,
както и Допълнение към него. Освен, че депозират изцяло кореспондиращи по между
си показания, заявеното от тях съответства изцяло с изготвената в хода на
досъдебното производство експертиза, която е в насока, че без текста „Б.Д.Б.“ /в
долното дясно поле/ и ръкописният текст в Допълнение към договор за паричен
заем от 07.12.2015г. не са изписани от никое от лицата: Р.В.В., Б.Д.Б. и К.И. З..
Неоснователно се явява наведеното от страна на обвиняемия Б. възражение, че
показанията на тези двама свидетели не следвало да се кредитират, тъй като били
изцяло синхронизирани, доколкото е нормално когато две или повече лица казват
истината, то те да възпроизвеждат еднакви факти. От друга страна дори и в
показанията на тези свидетели има известни разминавания и такива са следните, а
именно, че свидетелят В.твърди да са се срещали той, обвиняемият и свидетелят З.общо
два пъти, а последният твърди, че са се срещали веднъж. В случая обаче, това
противоречие е несъществено, тъй като за изясняване на обективната истина се
установи, че не е била предавана сума в размер от 100 000 лева от Б.Б. на Р.В.,
както и че вторият не е съставял и подписвал процесните два броя документи.
Ето защо, се достигна до извод, че подписите в Договор за
заем от 07.12.2015 г. и Допълнението към него не са положени от лицето Р.В..
От показанията на разпитания полицейски служител Б.П.се
установява, че на 10.01.2017 г. обвиняемият Б. е представил пред него Договор
за заем от 07.12.2015 г. и Допълнение към него, като това изцяло си кореспондира
с обясненията на последния, който признава това, както и от приобщения по
делото Протокол за доброволно предаване от 10.01.2017 г., видно от който Б.Б. е
предал на свидетеля П. посочените по-горе два документа.
Втората група гласни доказателства включва единствено
обясненията на обвиняемия. Същите обаче, освен източник на доказателства се
явяват и основно средство за защита, поради което следва да бъдат съпоставени с
останалите събрани доказателства по делото. Съдът намира, че не следва да се
кредитират обясненията на Б.Б. в частта им относно обстоятелството, че същият е
предоставил парична сума в размер от 100 000 лева на свидетеля В., както и
че същият е съставил Договор за заем и Допълнение към него, доколкото това си
противоречи изцяло с показанията на свидетелите Р.В.и К.З.и най-вече със
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза.
Следва да се отбележи, че обвиняемият Б. депозира непоследователни обяснения.
Така в досъдебното производство същият категорично заявява, че е предал сума в
размер от 100 000 лева и затова бил съставен собственоръчно Договор за
заем и Допълнение към него от Р.В., а в хода на съдебното следствие пред Съда,
заяви, че се признава за виновен, но по същество оспори фактическата
обстановка. Поначало виновността на дееца не може да почива единствено на
неговото самопризнание, но в конкретния случай това самопризнание си
кореспондира изцяло с абсолютно всички събрани по делото доказателства.
Съдебният състав е на мнение, че следва да се кредитират
обясненията на обвиняемия в частта им относно заявеното, че на 10.01.2017 г. е
представил пред полицейския служител Б.П.процесните два броя документи,
доколкото в тази насока са показанията на последния, а и съставеният Протокол
за доброволно предаване от 10.01.2017 г.
Въз основа на гореизложеното се достигна до извод, че
следва да се даде вяра на първата група гласни доказателства, които са в
насока, че свидетелят В.не е съставял и подписвал процесните два броя
документи, както и че не е получавал от обвиняемия Б. сумата в размер от
100 000 лева.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се
отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните
по делото.
От справката за съдимост на обвиняемия се установява, че
същият е неосъждан – реабилитиран е.
От представеното копие от Жалба от 15.11.2016 г. от Б.Б. се
установява, че същият е бил сезирал Окръжна прокуратура гр. Пловдив за
посочените от него обстоятелства.
От представеното копие от Протокол за доброволно предаване
от 10.01.2017 г. се установява, че на тази дата обвиняемият Б. е предал на
свидетеля Б.П.процесните два броя документи.
От Договор за заем от 07.12.2015 г., се установява, че той
е съставен на тази дата, като в него е посочено, че свидетелят Р.В.е получил от
обвиняемия Б. сума в размер от 100 000 лева, като в този Договор се твърди,
че подписът положен за лицето Р.В.е положен от него, което обаче в
действителност не е така.
От Допълнение към Договор за заем се установява посоченото
в него, а именно, че е сгрешено първото име на кредитодателя и то следва да
бъде ,,Б.‘‘, а не ,,Б.‘‘, като и на това Допълнение е придаден вид, че е
подписано от лицето Р.В., което обаче в действителност не е така.
Представените от обвиняемия Б. писмени доказателства в хода
на досъдебното производство не са относими към предмета на доказване в
настоящото производство, доколкото касаят негови правоотношения с други лица.
Същите са депозирани основно за да внесат съмнение в компетентността на вещи
лица включени в списъка за такива към Окръжен съд – гр. Пловдив, а именно С. и
А., но не са пряко относими за настоящия случай, тъй като обвинението почива на
изготвена експертиза от НИКК /сега НИК/ от вещите лица П. Т. и К. И., поради
което и не следва да бъдат коментирани по отделно.
Съдът кредитира и заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза, като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната област,
неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен
материал, видно от която се установява
Видно
от същото се установява, че ръкописният текст в Договор за паричен заем от
07.12.2015г. /без текста „Б.Д.Б.“ в долното дясно поле/ и ръкописният текст в
Допълнение към договор за паричен заем от 07.12.2015г. не са изписани от никое
от лицата: Р.В.В., Б.Д.Б. и К.И. З.. Ръкописният текст в Договор за паричен
заем от 07.12.2015г. „Б.Д.Б.“ /в долното дясно поле/ е изписан от Б.Д.Б..
Подписът срещу текста „предал сумата: Б.Д.Б.“ в Договор за паричен заем от
07.12.2015г., е положен от Б.Д.Б.. Подписите срещу текста „Приел и получил: Р.В.В.“
в Договор за паричен заем от 07.12.2015г. и срещу текста „Заявител“ в
Допълнение към договор за паричен заем от 07.12.2015г. не са положени от никое
от лицата: Р.В.В., Б.Д.Б. и К.И. З..
От
доказателствените материали по един несъмнен начин се установява извършването
на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време,
място, механизъм и начин на реализиране, както и авторството. Налице е
съставомерно деяние по посочения наказателен закон.
При
така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, Съдът счете, че с
деянието си обвиняемият е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна съставът на престъпление по престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, за това,
че на 10.01.2017г. в гр. Пловдив, пред Б.К.П.– **при Отдел „Икономическа
полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, съзнателно се е ползвал от неистински частни
документи – Договор за паричен заем от 07.12.2015г., в който е посочено, че е
сключен между Б.Д.Б. като кредитодател и Р.В.В.като кредитополучател на
паричната сума в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/ и Допълнение към
договора за паричен заем от 07.12.2015г. за коригиране на допусната грешка при
изписването на името на кредитодателя в договора, относно положените в тях
подписи от името на Р.В.В.от гр. Пловдив, когато от него за самото им съставяне
не може да се търси наказателна отговорност.
Престъплението
е съставомерно от обективна страна, доколкото в случая обвиняемият е ползвал
неистински частни документи, а именно Договор за паричен заем от 07.12.2015г.,
в който е посочено, че е сключен между Б.Д.Б. като кредитодател и Р.В.В.като
кредитополучател на паричната сума в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/ и
Допълнение към договора за паричен заем от 07.12.2015г. за коригиране на
допусната грешка при изписването на името на кредитодателя в договора.
Документите
са неистински, доколкото им е бил придаден вид в частта им за положените в тях
подписи, че са от лицето Р.В..
За
съставомерността на деянието е необходимо, неистинските частни документи да се
ползват, в конкретния случай обвиняемият Б. ги е използвал пред полицейския
служител Б.П., като ги е представил на същия, в подкрепа на заявеното от него,
че е бил измамен от свидетелите Р.В.и К.З..
По
делото не се е установило, неистинските частни документи да са били съставени
от обвиняемият Б., поради което от същия не би могло да се търси наказателна
отговорност за съставянето им и заради което, той отговаря за деяние по смисъла
на чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК.
От
субективна страна обвиняемият Б.Б. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2, предл. 1 НК, като форма на вина, тъй като е съзнавал, че същият не е
бил предавал на свидетеля Р.В.сумата в размер от 100 000 лева на
07.12.2015 г. и въпреки това е представил Договора за заем от тази дата, заедно
с Допълнение към него на свидетеля Б.П.. Неоснователно се явява наведеното
възражение, че тези документи били съставени от Р.В.пред обвиняемия, доколкото
това си противоречи с показанията на този свидетел, свидетелят З., както и със
заключението на изготвената експертиза.
Видно
от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият не е осъждан
/реабилитиран/ и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а
НК. С оглед на изложените фактически и правни изводи са налице материално
– правните предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност
за извършеното от него престъпление по чл.
316, вр. чл. 309, ал.1 НК, доколкото за същото се предвижда наказание лишаване
от свобода до две години.
Обвиняемият
е пълнолетно лице, не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК, престъплението е извършено умишлено и за него НК
предвижда наказание „лишаване от свобода'' до две години, като не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК. Разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК предвижда
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
При индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства направените частични самопризнания от
обвиняемия, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се отчетоха.
Ето
защо, съдът определи и наложи на обвиняемия административно наказание “глоба” в размер на минимума
предвиден в закона, а именно 1 000 лева, като именно така определеният
размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще допринесе за
постигане целите на наказанието.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемият Б.Б. беше осъден да заплати по сметка
на ОД на МВР гр. Пловдив, направените разноски по делото в размер от 120,20
лева.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Д.Д.