Решение по дело №564/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 549
Дата: 5 юни 2020 г.
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20205300500564
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                      

 

 

 

 

 

 

 

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 549

                                             05.06.2020г., гр. Пловдив

 

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А                              

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VIII  състав,  в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                         ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
                                                                НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА                                                                           

при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско дело № 564/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл. 258  и  сл.  от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на адв. Р.Т., като пълномощник на В.В.П., ЕГН ********** против решение № 53 от 17.01.2020г., постановено по гр. д. № 53 от 17.01.2020г. по описа на Асеновградски районен съд, I гр. състав, с което е отхвърлен предявения иск от В.В.П., ЕГН ********** за признаване за установено, че не дължи на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1216, 54 лева, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия от 6669, 8 kWh, доставена за периода от 05.10.2016г. до 21.02.2017г. по партида с клиентски номер ********** за ИНТ ***, с която сума е направена корекция и преизчисление на фактурите за доставка на електрическа енергия и мрежови услуги, за което е издадено дебитно известие № ********** към фактури № ********** от 09.11.2016г., № ********** от 08.12.2016г., № ********** от 09.01.2017г., № ********** от 09.02.2017г. и № ********** от 09.03.2017г. и са присъдени разноски в тежест на ищеца в размер на 620 лева.

 С въззивната жалба се изразява становище, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и в несъответствие със събраните по делото доказателства.Излагат се оплаквания, свързани с нарушаване на корекционната процедура и се оспорва верността на съдържанието на представената справка за корекция по делото и на издаденото дебитно известие № **********/14.02.2019г.В случая липсвали изследвания на тарифа – 1.8.3 и тарифа  - 1.8.0, а проверката чрез софтуерен продукт на практика лишавала потребителя от възможността да упражни контрол върху показанията съгласно чл. 10 от ПИКЕЕ.Моли се обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен.Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции.

С писмения отговор на ответника се изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на районния съд правилно, поради което се моли да бъде потвърдено.Претендират се направените разноски за въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

                Въззивната  жалба  е подадена в срок, от страна, която има право да  обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

            При извършената служебна проверка на решението съобразно  правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е  валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато  нарушение на императивни материално-правни норми.Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1216, 54 лева, представляваща неоснователно претендирана от него сума, начислена по партида с клиентски номер ********** за ИНТ: ***.

 Не е спорно от фактическа страна по делото, че ищецът е потребител на електрическа енергия с клиентски № ********** за ИНТ: ***, за обект, находящ се в ***.Между страните по делото съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответното дружество доставя електроенергия на ищеца при публично известни общи условия.

             Не е спорно също, а това се установява и от представения по делото констативен протокол № 338917/27.02.2017г., че на същата дата служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване с фабричен № *********, монтирано в процесния имот.При проверката електромера е свален и изпратен за извършване на метрологична експертиза.Проверката е извършена в присъствие на един свидетел.Няма отбелязване ответникът да е търсен и канен да присъства или да е отказал да подпише протокола.

            За извършената метрологична експертиза е съставен КП на БИМ № 850/01.10.2018г., в който е отразено: отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера, наличие на необходими обозначения на табелката на електромера, наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера, наличие на индикация на дисплея на електромера за съответната тарифа.При направен вътрешен оглед не са констатирани следи от нерегламентирана намеса.Променена е тарифната таблица по часови зони.По време на проверката електромерът отчита енергия, както следва: от 9:00h до 16:00h отчита на дневна тарифа Т2; след 16:00h  не отчита нито една от двете тарифи Т1, и Т2.

          Впоследствие до абоната е изплатено писмо изх. № 8130448-1/14.02.2019г., с което го уведомяват за извършената проверка на средството за търговско измерване, при която било констатирано от служители на електроразпределителното дружество, че електромер № ********* е с манипулирана тарифна таблица.Вследствие на това на основание чл. 115, ал. 1 от ЗДДС била направена корекция на фактури с №№ **********/09.11.2016г., **********/08.12.2016г., **********/09.01.2017г., **********/09.02.2017г. и **********/09.03.2017г.В резултат на корекцията било направено преизчисление на фактурите за доставка на ел. енергия и мрежови услуги за периода 05.10.2016г. – 21.02.2017г.Допълнително била начислена ел. енергия в размер на 6669 Кwh на стойност 1216, 54 лева, която сума следвало да се заплати до 25.02.2019г.

             Разпитаният пред първата инстанция свидетел И.Г. работел в „Електроразпределение юг“ ЕАД, гр. Асеновград, отдел „група 2“, обслужване на клиенти.Същият си спомня, че са извършвали проверка на СТИ в ***.Били изпратени от ХМ – отдел, който отговарял за електромерното стопанство.Било им наредено да отидат и да свалят електромера за експертиза.На място търсили собственика и в дома му открили една жена, в присъствие на която извършили проверката – отваряне, записване на показанията, демонтиране на електромера, поставяне в безшевна торба и пломби.Същата жена подписала и констативния протокол.След това монтирали новия електромер, направили протокол и  изпратили стария електромер за експертиза.

             В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че процесният електромер е придобит от електроразпределителното дружество през 2007г., с първоначална проверка от същата година.Последваща проверка е преминал успешно на 18.05.2013г.На 23.03.2016г. отново е преминал последваща проверка на извадков принцип и знак, пломба № М16/045 04, с валидност 6 години, до м. март 2022г.Проследявайки записите от паметта на електромера, вещото лице е констатирало, че от 13.10.2016г. 17:00h се появяват показания в код 1.8.3*14 /004570.0*кWh/.До този момент показанията в код 1.8.3*14 са нули, което означава, че се е появила 3-та тарифа, т. нар. „скрита“, защото електромерът е двутарифен, отчитат се показанията му по две тарифи, 1.8.1  и 1.8.2 и сумата им трябва да е равна на показанието по код 1.8.0.На 04.09.2018г., когато е извършена метрологичната експертиза на електромера, показанието в код 1.8.3 е /006669.8* kWh/.Това е количеството на неотчетената потребена електроенергия.То съвпада с приложеното по делото Дебитно известие с № **********/14.02.2019г.Неточното измерване на средството за търговско измерване действа в часовете от 16 часа на единия ден до 9, 00 часа на следващия.Тогава консумираната електроенергия се разпределя между двата кода 1.8.2 и 1.8.3, като отчетите са само под код 1.8.2.

            В първоинстанционното производство е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което към датата на експертизата няма извършени плащания от ищеца към ответника на сумата от 1216, 54 лева по ДИ № **********/14.02.2019г.Размерът на задължението, начислено по партидата на ищеца за консумирана електрическа енергия за доставени мрежови услуги и добавки за периода от 05.10.2016г. до 21.02.2017г., е 1216, 54 лева.Стойността на ДИ № **********/14.02.2019т. е формирана като отчетената като консумирана електрическа енергия за обекта на потребление е умножена по крайната цена на електрическата енергия за дневна и нощна тарифа за посочения период.Отчетените показания на средството за търговско измерване на ответника за обект с ИНТ ***, отразени в ДИ № ********** от 14.02.2019г., са остойностени и осчетоводени правилно и точно, съгласно нормативно утвърдените цени за консумирана електрическа енергия и доставени мрежови услуги и добавки с решение № Ц-19 от 30.06.2016г. на МЕВР, подробно изложено в раздел трети на заключението.Счетоводството на ищеца във връзка с издаденото ДИ № ********** от 14.02.2019г. е водено редовно и правилно в съотв. със ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти.

            Районният съд е приел в решението си, че безспорно отношенията между страните се уреждат от договор за  продажба /доставка/ на електрическа енергия, като в случая е установено, че за периода от 05.10.2016г. до 21.02.2017г. средството за търговско измерване не е отчитало изцяло използваната от ищеца електрическа енергия, поради което с оглед общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, е приел, че потребителят следва да заплати цената на констатираната разлика от 1216, 54 лева.

            Предвид установеното по делото от фактическа страна, настоящият състав прави следните правни изводи:

            По въпроса за наличието на законово основание след измененията на Закона за  енергетиката, които са в сила от 17.07.2012г., за крайния  снабдител на електрическа енергия, едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, е формирана съдебна практика с Решение  № 111 от  17.07.2015г. на  ВКС по т. д. № 1650/2014г. ТК, І т. о., решение № 173/16.12.2015г. по т. д. № 3262/2014г., II т. о. и решение № 203/15.01.2016г. по т. д. № 2605/2014г., I т. о., в които е прието, че след  измененията в ЗЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 54/2012г., вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6  от  ЗЕ  за  предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при  извършване  на корекция  на  сметка, както  и  ако  са  приети правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.

       Съгласно  разпоредбата на чл. 83, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, ДКЕВР приема правила за измерване на количеството електрическа енергия, които следва да регламентират и условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.В изпълнение на законовата делегация ДКЕВР е приела Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в  „Държавен  вестник“, бр. 98 от 12.11.2013г., поради което към момента на начисляване на спорното задължение, е била налице регламентирана процедура в ЗЕ и ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./, чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки за минал период.Общи условия, предвиждащи нарочен ред за уведомяване на потребителите при извършване на едностранна корекция, няма данни да са приети.При това положение следва да се приеме, че правото на ответника да коригира сметките на клиентите си, не се е породило, респ. в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал период.

         Въззивният съд намира, че допуснатите формални нарушения на процедурата са съществени и опорочават извършената от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД едностранна корекция до степен тя да не бъде годно основание за дължимост на процесната сума.Както вече се спомена, с измененията в ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, по законодателен път се въвежда основание за обективна безвиновна отговорност на потребителите на електропреносни услуги.Безвиновната отговорност е изключение в гражданското право и за да се гарантира балансът на интересите в облигационното отношение и за да не се допуска неравноправно третиране на потребителите от страна на доставчика на услуги, който заема господстващо положение на пазара, ПИКЕЕ предвижда спазването на строго формална процедура при извършването на едностранна корекция на сметките.Всяко нарушение на процедурата злепоставя интересите на по-слабата страна в облигационното правоотношение и следва да се счита, че опорочава правото на доставчика на едностранна корекция на сметките за минал период.

          С оглед установеното по делото от фактическа страна, в случая не би могло да се направи и безспорен извод, че отчетената електроенергия реално е доставена, както и че отчитането й по т. нар. „скрита“ трета тарифа, е станало вследствие намеса на абоната, доколкото при извършения вътрешен оглед на електромера, не са установени следи от нерегламентирана намеса.Не са изследвани и причините за натрупване на показания в скрития регистър и не може да се каже, дали те се отразяват на реалното потребление или не /в този см. определение № 490 от 05.06.2019г., постановено  по гр. д. № 4696 по описа за 2018г. на ВКС, IV г. о./.

         С оглед гореизложеното следва да се счита, че извършената едностранна корекция на сметката на ищеца не представлява годно основание за получаване на процесната сума.

         Предвид гореизложеното решението на районния съд се явява неправилно и следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен.

         С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените разноски пред първата инстанция за ДТ и адвокатско възнаграждение общо в размер на 500 лева съгласно приложения списък и 500 лева – разноски за въззивното производство.  

 

 

          

 

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

 

                                                                                Р Е Ш И:

          ОТМЕНЯ решение № 53 от 17.01.2020г., постановено по гр. д. № 676 по описа за 2019г. на Асеновградски районен съд, I гр. с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:                                                                      ПРИЗНАВА за установено по предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът В.В.П., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. Р.Т., не дължи на ответника „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Р.Д. и Ж.П.С., сумата от 1216, 54 лв. /хиляда двеста и шестнадесет лева и 54 ст./, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия от 6669, 8 kWh за периода от 05.10.2016г. до 21.02.2017г. по партида с клиентски номер ********** за ИНТ ***, с която сума е направена корекция и преизчисление на фактурите за доставка на електрическа енергия и мрежови услуги, за което е издадено дебитно известие № ********** към фактури № ********** от 09.11.2016г., № ********** от 08.12.2016г., № ********** от 09.01.2017г., № ********** от 09.02.2017г. и № ********** от 09.03.2017г.

           ОСЪЖДА „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Р.Д. и Ж.П.С. да заплати на В.В.П., ЕГН ********** *** направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 500 лева и направените във въззивното производство разноски в размер на 500 лева.

            Решението е окончателно и  не подлежи на обжалване.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

     

                                                             

                                                             ЧЛЕНОВЕ: