Решение по дело №444/2018 на Районен съд - Кърджали

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

18.06.2018

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

31 май

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Г.

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

444

по описа за

2018

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-108/27.02.2018г., издадено от заместник председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на Сдружение за напояване „Рудина“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от редовно упълномощен адвокат, представляващ Сдружение за напояване „Рудина“ гр.Кърджали, представлявано от председателя Р. Ш.. Жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения, необосновано и при неправилно приложение на материалния закон. Административното нарушение не било индивидуализирано и не било конкретизирано в какво качество жалбодателят е адресат на задълженията по чл. 141 ал.1 от ЗВ. При съставяне на АУАН били допуснати съществени процесуални нарушения, които накърнили правото на защита на жалбоподателя. Нарушен бил чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, като нарушението не било индивидуализирано в достатъчна степен. Наказващият орган не бил обсъдил въпроса за маловажност с оглед приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.     

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното постановление. Твърди, че акта и наказателното постановление били съставени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Правото на защита на санкционираното лице било нарушено, като на същото не било ясно кое задължение не е изпълнило. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя и след като е изтекъл срока за съставяне на акта.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. 

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.11.2017г. свидетелят З.П. - главен специалист в РО НЯСС-Пловдив при ДАМТН, в присъствието на Р. А. Ш. - председател на Сдружение за напояване „Рудина“, което било собственик на язовира, извършил проверка на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир „Рудина“, находящ се в имоти с номера 63170.000169 и 63170.000166 в землището на с.Рудина, общ.Кърджали. При проверката било установено, че по язовирната стена- малка, земнонасипна, и съоръженията към нея няма изградени елементи на контролно измервателна система /КИС/. Не били налични:

1.Геодезическа мрежа за следене на поведението на язовирната стена:

2.Нивомерно устройство за измерване на водно ниво и на наносите в язовирното езеро, което да осигурява връзка с информационната система за язовирите и съоръженията към тях па ДАМТН;

3.Изграден пункт за измерване на филтриралото водно количество под и през тялото на язовирната стена;

4.Нивомерен стълб в язовирното езеро за измерване на наносите.

Предвид изложеното, проверяващият констатирал, че не са изпълнени изискванията на чл. 174, ал. 4 от „Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях" за задължително необходими, като налични елементи на контролно измервателна система /КИС/ при малките язовирни стени. При извършената проверка поради липса на контролно измервателна система /КИС/ не били установени наличие на резултати и анализи на наблюдения и измервания с КИС. В представената в хода на проверката документация, не били представени резултати от измервания с КИС. Гореописаната фактическа обстановка била обективирана в КП № 07-04-702/15.11.2017г. от про­верка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея, както и от документацията за експлоатация.

По този начин актосъставителят установил, че на 15.11.2017г. Сдружение за напояване „Рудина", в качест­вото си на собственик на яз. „Рудина", видно от Протокол за приемане и предаване на имот -общинска собственост от 08.07.2015 г.. в изпълнение на Решение №127/28.05.2015 г. на Общинс­кия съвет - Кърджали, не е осигурил използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на дейността на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Рудина", от­говаряща на изискванията на „Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях. както и на контрол за техническото им състояние".

По този повод на 03.01.2018г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ, връчен на същата дата на председателя Р. Ш., който го подписал с възражения. На 04.01.2018г. било депозирано и писмено възражение срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 27.02.2018г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на Сдружение за напояване „Рудина“ гр.Кърджали на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ било наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.

Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите З.П., Г.К. и С.В. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, на хвостохранилища и шламохранилища са длъжни да осигурят използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхната дейност, отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2. Според  чл. 174, ал.4 от НАРЕДБА за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, приета с ПМС № 262 от 5.10.2016 г., обн., ДВ, бр. 81 от 14.10.2016г., за задължително необходими, като налични, се считат следните елементи на КИС: 1. геодезическа мрежа за следене на поведението на язовирната стена;2. нивомерно устройство за измерване на водно ниво и на наносите в язовирното езеро, което да осигурява връзка с информационната система за язовирите и съоръженията към тях на ДАМТН;3. изграден пункт за измерване на филтриралото водно количество под и през тялото на язовирната стена; 4. нивомерен стълб в язовирното езеро за измерване на наносите. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 – от 1000 до 10 000 лв. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите, наказателните постановления по ал. 11 се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място. Времето и мястото, предвид характера на деянието, не е съвсем прецизно, но тази непрецизност не води до накърняване правото на защита в процеса, явяващо се основание съответното процесуално нарушение да бъде квалифицирано като съществено. В случая водещ за преценката относно мястото на извършване на нарушение е аргументът за характера на деянието, а то, според отразеното в описателната част на процесния АУАН се изразява в бездействие - чрез неизграждане на задължително необходимите и налични елементи на КИС, предвидени в  чл. 174, ал.4 от НАРЕДБА за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, констатирано по време на проверката. В този смисъл за място на извършване на нарушение се приема мястото, където правнодължимото действие е следвало да бъде осъществено – в случая язовирна стена на язовир „Рудина”, в землището на с. Рудина, общ. Кърджали.

Според редакцията на приложената административнонаказателна норма - чл. 200, ал.1, т.38 от ЗВ, предвиждаща административна санкция - глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическо или юридическо лице, именно за неизпълнение на задължението по чл. 141, ал.1 от Закона за водите. Тоест, Сдружение за напояване „Рудина", в качест­вото си на собственик на яз. „Рудина", видно от Протокол за приемане и предаване на имот -общинска собственост от 08.07.2015г., обвързан с §3 от Закон-а за сдружения за напояване, обуславя наложеното наказание „имуществена санкция” на собственика на язовира, който е юридическо лице-вписано в регистъра на сдруженията за напояване с Решение № 76/09.06.2010г. на КОС, съгл. чл.2 ат ЗСН.  

На следващо място, не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в присъствие на представляващия сдружението председател, който е бил поканен по телефона да се яви за съставяне на АУАН и се е съгласил, но впоследствие е поискал среща извън сградата на АНО, като акта му е връчен в деня на съставянето му. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на задължение по чл. 141, ал.1 от ЗВ, като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да тече давностният срок.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като не намират опора в закона твърденията на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател за наличие на несъответствие и непълнота в твърденията, водещи до ограничаване правото на защита.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по категоричен начин.

Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 38, вр. чл. 141, ал.1, т.2 от Закона за водите се е изразило в неизпълнение на задължението от страна на Сдружение за напояване „Рудина“ гр.Кърджали, като собственик на язовира, да осигури използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на неговата дейност, отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2 и по конкретно не са изградени задължителните и необходими елементи на КИС, предвидени от нормата на  чл. 174, ал.4 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Нарушението е с особен субект – собственик, като по отношение на това качество на жалбоподателя липсва спор. В този смисъл констатациите на свидетелите по акта кореспондират помежду си и отразяват фактическите данни, които на практика не са оспорени от жалбоподателя, което от своя страна очертава обективната и субективна страна на административното нарушение, визирано в нормата на чл. 141, ал.1, т.2 от ЗВ.

С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на соченото административно нарушениение, което правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено.Наред с това имуществената санкция е определена от АНО в минималния законов размер и в този смисъл не подлежи на ревизиране.

Според настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК. Действително в случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие на неподдържана в добро техническо и експлоатационно състояние язовирна стена. Горното налага обжалваното НП да бъда потвърдено.

Така мотивиран, Съдът

 

                                            Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-108/27.02.2018г., издадено от заместник председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на Сдружение за напояване „Рудина“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.                                   

 

 

 

 

 

                                                            Районен съдия: