МОТИВИ към присъдата по НОХД №1123 по
описа на Варненския окръжен съд за 2009г.
По отношение на подсъдимия А.С.С. Варненският окръжен прокурор е внесъл
обвинителен акт за три престъпления,
наказуеми по чл.257 ал.1 вр. чл.255 ал.1 от НК.
По делото е проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371
т.2 от НПК.
По съществото на делото представителят на Варненската окръжна прокуратура
поддържа предявеното по отношение на подсъдимия обвинение. Анализира
доказателствения материал по делото и прави извод в посока на съставомерно
поведение на С. по чл.257 ал.1 вр. чл.255 ал.1 от НК. Обвързан от императива на
чл.373 ал.2 от НПК, представителят на обвинението моли за общо наказание от
една година и десет месеца лишаване от
свобода, което да бъде увеличено по реда на чл.24 от НК и изтърпяно ефективно.
В първоинстанционното производство Министърът на финансите предявява гр.иск
за сумата от 141 480лв. ведно със законната лихва, представляваща задължения по
ЗДДС дължими в полза на фиска. Министърът на финансите е конституиран като
граждански ищец по делото. По съществото на делото повереник на гр.ищец моли
съда да уважи гр.иск в цялост.
Подсъдимият се защитава сам по
изрично изразена воля. По съществото на делото изразява становище единствено по
отношение размера на наказанието – моли да е по-малко. Що се касае до
претендирания гр.иск заявява несъгласие, счита че дължи доста по-голяма сума
установена с ДРА. В последната си дума
подсъдимият още веднъж признава вината си и моли за наказание от една
година лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване.
От фактическа страна съдът прие за
установени следните обстоятелства:
С решение на ВОС от 20.06.1995
година по ф.д.№ 2648 е било регистрирано търговско дружество “Млекком”ЕООД. В
течение на годините управлението на дружеството е търпяло промени.
Последователно управители на търговското предприятие в периода от регистрацията
до м.12.2000 година са били лица с имена Камен Каменов и Добромир Ганев. От
11.12.2000г. ВОС е вписал промяна в управлението на дружеството, като управител
е станал подс.А.С. /справка от търговския регистър – л.65, 66 от том І на
д.пр./. Търговското предприятие е данъчно задължено лице, регистирано към
ДП»Приморски»-гр.Варна.
Регистрацията на дружеството по ЗДДС е от 21.07.1995 година.
До м.юли 2002 година на дружеството не е била извършвана данъчна ревизия по
ЗДДС. Предмет на първата такава ревизия бил данъчен период от м.11.2000 година
до м.08.2001 година. Резултатите от проверката са обективирани в ДРА №469 от
26.07.2002 година. По отношение на спазването на правилата на ЗДДС била
извършена и втора ревизия на «Млекком»ЕООД, приключила с издаването на ДРА № 134 /20.04.2004 год. на ТД на НАП Варна.
При извършените ревизии
било установено, че част от посочените в
справките-декларации по ДДС сделки с фирми не били осъществени.В тази връзка били извършени поредица от проверки по отношение на 18 договарящи с
«Млекком»ЕООД фирми от различни
градове в страната /том 2 от д.пр. от л.4 до л.133/. При тази проверка се установило, че ЕТ
" Ленски-5" и ЕТ
" Кипра " не са сключвали договори с МЛЕККОД ЕООД. Касае се за лъжливо документирани сделки по
фактури, както следва:
С ЕТ «Ленски-5»:
фактура № 660/
02.03.01 г.на стойност 33 880лв.;
фактура№ 661/ 04.03.01 г.на стойност 41 000лв.;
фактура № 662/ 05.03.01 г.на стойност 14 700лв.;
фактура № 663/ 14.03.01 г.на стойност 7357 лв.;
фактура № 664/ 08.03.01 г.на стойност 8 306лв.;
фактура
№ 666/ 10.03.01 г.на стойност 13 956лв.;
фактура
№ 667/ 12.03.01 г.на стойност 25 326лв.;
фактура № 668/ 14.03.01 г.на стойност 19778.6лв.;
фактура
№ 669/ 15.03.01г.на стойност 15 362.6лв;
фактура
№ 670/ 20.03.01 г.на стойност 9 650лв.;
С ЕТ» Кипра»:
фактура № 200/ 10.03.01 г на стойност 25483лв.;
фактура № 201/ ll.03.01r на стойност 25800лв.;
фактура № 202/ 13.03.01г на стойност 29631.26лева;
фактура № 203/ 14.03.01г на стойност 34963.5 лв.;
фактура № 204/ 15.03.01г на стойност 19309.2 лв.;
фактура № 205/ 16.03.01r на стойност 38900лв.
Посочените фактури са
вписани в справка-декларация вх.№ДДС 03.04-25483
от 17.04.2001 година, подадена в ТДД гр.Варна, ДП»Приморски».
Справката-декларация е била дължима по чл.100 ал.1 и 3 от ЗДДС, като на база
декларираното подсъдимият е ползвал право на данъчен кредит в размер на 72
480.83лв.
Подсъдимият е вписал в
справка-декларация №ДДС 03.04-902069, подадена на 14.05.2001 година данъчни фактури, лъжливо
документиращи реалността на сделки с на «Млекком»ЕООД с ЕТ «Кипра» по фактури,
както следва:
фактура № 210/ 06.04.01г на стойност
41500лв.;
фактура № 212/ 09.04.01г на стойност 16048лв.;
фактура № 213/ 11.04.01г на стойност 13700лева;
фактура № 214/ 12.04.01г на стойност 12806лв.;
фактура № 217/ 14.04.01г на стойност 23202.5 лв.;
фактура № 218/ 15.04.01г на стойност 28088лв.;
фактура № 219/ 16.04.01r на стойност 29600лв.;
фактура № 220/ 17.04.01r на стойност 841.55лв;
фактура № 221/ 18.04.01г на стойност 11338.1лв;
фактура №222/ 19.04.01г на
стойност 500лв.
На база на невярно декларираните
обороти от облагаеми сделки подсъдимият е ползвал право на данъчен кредит в
размер на 36 545.03лв.
На 14.06.2001 година подсъдимият С.
подал справка-декларация по чл.100 от ЗДДС в ДП»Приморски», гр.Варна, в която
отразил , неосъществени сделки с ЕТ «Кипра», както следва:
фактура № 502/ 03.05.01 г на стойност
23330.80лв;
фактура №
503/ 03.05.01 г на стойност 15060лв;
фактура № 505/ 04.05.01r на стойност 23784.66лв;
фактура№ 506/ 04.05.01r на стойност 164лв;
фактура № 507/ 07.05.01г на стойност 7784.42 лв;
фактура № 508/ 07.05.01г на стойност 980лв;
фактура № 509/ 09.05.01г на стойност 3178.50лв;
фактура № 510/09.05.01г на стойност 657лв;
фактура № 511/ 14.05.01r на стойност 19990лв;
фактура № 512/ 14.05.01г на стойност 3649.5лв;
фактура№ 513/ 14.05.01г на стойност 2029лв;
фактура №514/ 20.05.01г на стойност 5590лв;
фактура №515/ 21.05.01г на стойност 1114лв;
фактура № 516/ 21.05.01г на стойност 480лв;
фактура № 517/ 22.05.01г на стойност 210лв;
фактура № 518/ 24.05.01 г на стойност 1240лв;
фактура № 519/ 25.05.01r на стойност 7195лв;
фактура № 520/ 27.05.01г на стойност 480 лв;
фактура № 521/ 28.05.01г на стойност 3975лв;
фактура № 522/ 29.05.01г на стойност 3813.60лв;
фактура № 523/ 29.05.01г на стойност 3099лв;
фактура № 524/ 29.05.01r на стойност 6768лв;
фактура № 525/ 30.05.01г на стойност 1962.90лв;
фактура № 526/ 30.05.01r на стойност 2186.16лв;
фактура № 527/ 30.05.01г на стойност
7096лв.
В резултат на отразените
сделки, подсъдимият ползвал право на данъчен кредит в размер на 26 474.29лв.
В хода на досъдебното производсво са били
разпитани множество свидетели, като от значение за предмета на доказване са
показанията на Пламен Киров /собственик на ЕТ «Кипра»/ и Драгомир Дончев
/собственик на ЕТ «Ленски – 5»/. Първият от двамата потвърждава, че не е имал
търговски отношения с «Млекком»ЕООД, а вторвият сочи че е имал инцидентен
бизнес с дружеството, но няма спомен. Двамата свидетели познават подсъдимия А.С..
По делото са били
назначени и изготвени две експертизи графическа експертиза и СсчЕ. Първата от
тях /протокол №80 на л.36 и сл., том VІ
от д.пр./ установява авторството на
подсъдимия на подписа, положен след «Управител» в трите процесни
справки-декларации по ЗДДС с входящи
№№0304-901075, 0304-902069 и 0304-903130, съответно от дати 17.04, 14.05. и
14.06.2001 година
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л.46 и
сл., т.ІV от д.пр./ на практика възпроизвежда по съдържание и краен резултат
съдържанието на ДРА №469 и №134.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена посредством
събраните писмени и гласни доказателства в хода на досъдебното производство.
Същите са еднопосочни и безспорни по вътрешното си съдържание. Категорично чрез
гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите ПЛАМЕН Петров Киров и Драгомир Христов Дончев
се установява, че декларираните от подсъдимия сделки са били привидни като са
постигали две конкретни цели – поддържане на оборот за регистрация по ЗДДС и
право на ползване на данъчен кредит от държавния бюджет. Гласните
доказателствени средства по делото кореспондират с писмените доказателства –
изброените по-горе фактури, справки-декларации по ЗДДС, ДРА №469/26.07.2002
година и ДРА /20.04.2004 година. Платежните документи показват хронологичното
развитие на привидните облигационни отношения. Чрез заключенията на двете ССчЕ
и на почерковата експертиза се установява привидната достоверност на отразените
в тях обстоятелства. Съдът прие, че в събрания обем доказателства по делото
няма противоречие, нито взаимно изключване на факти и обстоятелства. В този
смисъл съдът прие, че с така описаните деяния подсъдимият А.С.С. осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпления, както следва:
1/ Престъпление по чл. 257 ал. 1 вр.
чл. 255 ал. 1 от НК, защото на 17.04.2001 год. в гр. Варна, като управител и собственик
на "МЛЕККОМ" ЕООД - гр. Варна избегнал плащане на данъчни задължения
за м. март 2001 год. в особено големи размери - 72 480.83 /седемдесет и две
хиляди четиристотин и осемдесет лева и 83 ст./ лева, като потвърдил неистина -
несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки
с ЕТ „Ленски-5" по данъчни фактури: № 660/02.03.01 г. на стойност 33 880 лв.; № 661/04.03.01 г. на стойност 41 000 лв.; № 662/05.03.01 г. на стойност 14 700 лв.; № 663/14.03.01 г. на стойност 7 357 лв.; №
664/08.03.01 г. на стойност 8 306 лв.; № 666/10.03.01
г. на стойност 13 956 лв.; № 667/12.03.01
г. на стойност 25 326 лв.; № 668/14.03.01
г. на стойност 19 778.60 лв.; № 669/15.03.01 г. на стойност 15 362.60
лв.; № 670/20.03.01 г. на стойност 9 650
лв.; неосъществени сделки с ЕТ „Кипра" по данъчни фактури: № 200/10.03.01 г. на стойност
25 483 лв.; № 201/11.03.01г. на стойност 25 800 лв.; № 202/13.03.01 г. на стойност 29 631.26
лв.; № 203/14.03.01 г. на стойност 34 963.50 лв.; № 204/15.03.01 г. на стойност 19 309.20 лв.; № 205/16.03.01 г. на стойност 38 900 лв. в Справка
-декларация
Вх. № ДДС 03.04-901075, подадена в ТДД гр. Варна, Подразделение "Приморско", която се изисква по силата на чл.100, ал.1 и 3 от ЗДДС;
2/Престъпление
по чл.257 ал.1 вр. Чл.255 ал.1 от НК, защото на 14.05.2001 год. в гр. Варна,
като управител и собственик на "МЛЕККОМ" ЕООД - гр. Варна избегнал
плащане на данъчни задължения за
м. април 2001 год. в особено големи размери - 36 545.03 /тридесет и шест хиляди петстотин четиридесет и пет лв. и три ст./ лева,
като потвърдил неистина - несъществуващо
право на данъчен кредит по неосъществени сделки с ЕТ "Кипра" по данъчни фактури: № 210/06.04.01
г. на стойност 41 500 лв.; № 212/09.04.01 г. на стойност 16 048 лв.; №
213/11.04.01 г. на стойност 13 700 лв.; № 214/12.04.01 г. на стойност 12 806 лв.; № 217/14.04.01 г. на
стойност 23 202.50 лв.; № 218/15.04.01 г. на стойност 28 088 лв.; № 219/16.04.01 г. на стойност 29 600 лв.; № 220/ 17.04.01 г. на
стойност 841.55 лв.; № 221/18.04.01 г. на стойност 11 338.10 лв; № 222/19.04.01 г. на стойност
500 лв. в Справка -
декларация Вх. № ДДС 03.04-902069, подадена в ТДД гр.Варна, Подразделение "Приморско", която се
изисква по силата на чл.
100, ал.1 и 3 от ЗДДС;
3/ Престъпление по чл.257 ал.1
вр. чл.255 ал.1 от НК, защото на 14.06.2001 год. в гр. Варна, като управител и
собственик на "МЛЕККОМ" ЕООД - гр. Варна избегнал плащане на данъчни
задължения за м. април 2001 год. в особено големи размери - 26 474.29 /двадесет
и шест хиляди четиристотин седемдесет и четири лв. и 29 ст./ лева,
като потвърдил неистина - несъществуващо
право на данъчен кредит по неосъществени сделки с ЕТ "Кипра" по данъчни фактури: №
502/03.05.01 г. на стойност
23 330.80 лв.; № 503/03.05.01 г. на стойност 15 060 лв.; № 505/04.05.01 г. на стойност 23 784.66
лв.; № 506/04.05.01 г. на стойност 164 лв.; № 507/ 07.05.01 г. на
стойност 7 784.42 лв.; № 508/07.05.01
г. на стойност 980 лв.; № 509/09.05.01 г. на стойност 3 178.50 лв.; № 510/09.05.01 г. на
стойност 657 лв.; № 511/14.05.01
г. на стойност 19 990 лв.; № 512/14.05.01 г. на стойност 3 649.50 лв.; № 513/14.05.01 г. на
стойност 2 029 лв.; № 514/20.05.01
г. на стойност 5 590 лв.; № 515/21.05.01 г. на стойност 1 114 лв.; № 516/21.05.01 г. на
стойност 480 лв.; № 517/22.05.01 г. на стойност 210 лв.; № 518/24.05.01 г. на стойност 1 240 лв.; № 519/25.05.01 г. на стойност 7 195 лв.; №
520/27.05.01 г. на стойност 480 лв.; № 521/28.05.01 г. на стойност 3 975 лв.; №
522/29.05.01 г. на стойност
3 813.60 лв.; № 523/29.05.01 г. на стойност 3 099 лв.; № 524/29.05.01 г. на стойност 6 768 лв.; №
525/30.05.01 г. на стойност 1 962.90 лв.; № 526/30.05.01 г. на стойност 2 186.16лв и № 527/30.05.01 г. на стойност 7 096 лв. в Справка — декларация Вх. № ДДС 03.04-903130, подадена в ТДД гр.Варна,
Подразделение "Приморско",
която се изисква по силата на чл. 100, ал.1 и 3 от ЗДДС.
Решението си съдът взе по следните правни съображения:
Престъплението по чл.257 ал.1 вр.
чл.255 ал.1от НК е двуактно. За да е съставомерно деянието по сочения текст е
необходимо да се докаже, че е налице лъжливо деклариране на факти и
обстоятелства, свързани с избягване установяването и плащането на данъци.
Чл.257 ал.1 от НК в редакцията си действала до отмяната с ДВбр.75/2006 година е
квалифициран състав спрямо основния – този по чл.255 ал.1 от НК в същата редакция,
като от обективна страна криминализира избягването на установяване и плащане на
данъци в особено големи размери. Легалната дефиниция на “данъци в особено
големи размери” се съдържа в разпоредбата на чл.93 т.14 от НК и това са данъчни
задължения, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.
“Млекком”ЕООД е данъчно-задължено лице по см. на чл.3 ал.1 от ЗДДС, като не
попада в нито една от хипотезите на ал.2 от същата разпоредба. Подсъдимият е
управлявал едноличното дружество с ограничена отговорност и е извършвала
търговска дейност, респективно е автор на дължимите ежемесечни
справки-декларации по чл.100 ал.3 от ЗДДС. Неразделна част от
справките-декларации са водените от търговеца дневници за покупки и дневници за
продажби. В тях се описват първичните счетоводни документи. Според чл.89 от
ППЗДДС и обнародвания в същия подзаконов акт образец в приложение №8,
справките-декларации се състоят от два раздела – в първия се декларира
данъчното задължение, формирано от стойността на ДДС за внасяне по сделки, по които
данъчният субект е доставчик, а вторият раздел съдържа декларация за данъчния
кредит, който има право да получи от фактурираните сделки, по които е
получател. В бюджета на страната се внася разликата, когато начисления данък
надвишава данъчния кредит. Подсъдимият С. е извършил лъжливо деклариране на
законово релевантни обстоятелства. Посочил е множество фактури, които
удостоверяват фиктивно плащане по нереални сделки., т.е. не е налице данъчно
събитие. По този начин било избегнато плащането на данъчни задължения в особено
големи размери. Подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването на тези последици. В съзнанието му безспорно е
била налице представа, че декларира лъжливи обстоятелства. Същият е знаел, че
неправомерно ще получи право на данъчен кредит, обосновано от лъжливо
декларираните облагаеми сделки и пряко е целял избягването на плащане на
данъчно задължение.
Съдът прие, че отменената към настоящия момент разпоредба на чл.257 ал.1 от НК е по-благоприятна за подсъдимия по см. на чл.2 ал.2 от НК. Разпоредбата на
чл.257 ал.1 от НК /отм./ в санкционната си част е предвиждала налагане на
наказание “лишаване от свобода” от две до десет години и глоба от 5000 до
20000лв. Разпоредбата на чл.255 ал.3 от НК /действаща към момента/ предвижда
налагане на наказание “лишаване от свобода” от три до осем години и конфискация
на част или цялото имущество на виновния. Безспорно по тежест наказанието “лишаване
от свобода” ще обоснове извода относно наличието на по-благоприятен закон за
подсъдимия. Производството по делото е в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и по
императива на чл.373 ал.2 от НПК наказанието на подсъдимия следва да се
определи при приложението на чл.55 от НК. Разпоредбата на чл.257 ал.1 от НК
предвижда по-нисък минимум на наказанието „лишаване от свобода”, поради което и
същата е приложима по силата на чл.2 ал.2 от НК.
Съдът като прецени степента на обществената опасност на деянието и подсъдимия,
подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, установи:
Инкриминираните деяния разкриват сравнително висока степен на обществена
опасност с оглед характера на засегнатите отношения.
Към датата на извършване на процесните деяния подсъдимият С. вече е бил
осъждан – с присъди по НОХД №567/94г. на РС гр.Русе и по НОХД №75/95г. на
РС-гр.Трявна. След извършване на настоящите деяния по отношение на него отново
е била реализирана наказателна репресия – с присъди по НОХД №39/02г. на
РС-гр.Павликени и по НОХД №2330/05г. на РС гр.Русе. Понастоящем подсъдимият
търпи наказание от три години лишаване от свобода, като му остава остатък от
2г. 9 месеца и 11 дни /справка л.25 от НОХД/.
Не е възможно съдът да не отчете, че в инкриминираният период от време
подсъдимият е станал част от добре организирана верига от търговски дружества,
които са ползвали неправомерно данъчен кредит и по този начин са ощетявали
фиска на държавата. Голяма част от лицата, участващи в тези престъпни структури
само формално са придобивали собствеността на фирми, като са предоставяли
подписа си за лъжливото осчетоводяване на данни с цел обогатяване на трети
лица. По делото има данни, че се касае за лица с недобро финансово положение,
получавали незначителна сума за придобиване на “правото” да притежават
фирми. Същите са направили възможно
неправомерното обогатяване на неизвестни за делото лица, а на практика след
време са се оказали сред сериозните
данъчни длъжници. В този смисъл съдът отчита спецификата на този вид
престъпления и липсата на данни за настъпилото практически лично обогатяване на
подсъдимия. Не се подценява и изминалият значителен период от времето на
извършването на престъпленията до решаване на въпроса с отговорността за тях.
В заключение, съдът е задължен да наложи наказание при приложението на
чл.55 от НК по силата на императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК. При
спазване на това задължение и след отчитане на смекчаващите и отегчаващи
отговорността на подс.С. обстоятелства съдът прие, че адекватно на степента на
обществената опасност на дееца и деянията е наказание от една година и десет месеца лишаване от
свобода за първото престъпление и от по една година и шест месеца лишаване от
свобода за второто и третото деяние /отчете се и стойността на вредите за
фиска/. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи най-тежкото наказание от
една година и десет месеца лишаване от свобода, което подсъдимият следва да
търпи ефективно при общ режим в
затворническо общежитие от открит тип. С такова по вид и размер наказание съдът
намира, че ще се удовлетворят целите на индивидуалната и генерална превенция на
наказателната отговорност.
В данните за съдимостта на А.С. се намери основание за групиране на наказанията
по настоящата присъда и тези, наложени с присъди по НОХД №39/02г. по описа на
РС гр.Павликени. С присъда вл.с. на 14.03.2008 година, подсъдимият е бил осъден
на три години лишаване от свобода, защото в периода 09.10.1997 година –
07.11.1997 година е извършил престъпление по чл.211 от НК. Престъпленията по
двете дела са били извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да
е от тях, наложени са наказания от един и същ вид, поради което по правилата на
групирането съдът определи подсъдимият да търпи по-тежкото от тях, а именно
лишаване от свобода за срок от три години при общ режим в ЗООР.
Съдът не приложи чл.24 от НК нито по отношение на съвкупността от
наказания, групирани по чл.23 ал.1 от НК, нито спрямо втората група от
наказания -съвкупност, групирана по реда на чл.25 от НК. Водещ мотив бе датата
на извършване на престъпленията – касае се за период преди повече от
осем/дванадесет години, като деянията са много близки помежду си като времево
реализиране.
Съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание „глоба” по две съображения
– по силата на влезлите в сила ДРА подсъдимият е задължен към фиска с размер на
избегнатото данъчно плащане, а на второ място съдът съобрази липсата на доход
/търпи наказание “лишаване от свобода”/ Налагането на кумулативно предвиденото
наказание дори и в минимален размер би било несъразмерно тежко на степента на
обществена опасност на личността С. и стореното от него.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
За съвместно разглеждане в наказателния процес е допуснат предявен
граждански иск от Министърът на
финансите срещу подсъдимия. Претендира се сума от 141 480лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди в резултат на процесните деяния, ведно с
дължимата законна лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на
паричната претенция. Съдът прие, че гр.иск е неоснователен и го отхвърли изцяло
по следните съображения:
Предмет на обвинение по настоящето дело е избягване плащането на данъчни
задължения в особено големи размери, като подс.С. е признат за виновен по трите
обвинения. Видно от материалите по делото е, че в инкриминирания период от
време подсъдимият е бил едноличен собственик на ”Млекком”ЕООД. Това дружество
попада в хипотезата на чл.18 ал.1 т.1 от ДПК /отменен/, т.е. той е данъчен субект
в данъчното правоотношение. По отношение
на този данъчен субект в ход е било данъчно производство по издаване на ДРА/два
на брой, влезли в сила/. ДПК /отменен/ предвижда специален ред за събиране на
данъчните вземания /чл.137 и следващите/, като длъжник се явява “Млекком”ЕООД.
Ако не се установи имущество на дружеството, принудителното изпълнение по аргумент на чл.21 от ДПК
/отменен/ би могло да се насочи към членовете на органите на управление на
юридическите лица, респективно подс.С.. В настоящия случай по делото като
доказателства са приобщени два влезли в сила ДРА, които са годно основание да
се започне принудително изпълнение спрямо длъжника “Млекком”ЕООД. Двата ДРА
установяват значително по-голяма сума на данъчни задължения към фиска от претендираната
в настоящето производство от Министъра на финансите. В този смисъл съдът
приема, че държавата няма интерес да претендира по-малка сума от фактически
дължимата от дружеството, респективно от подсъдимия, поради което и
гражданската претенция бе отхвърлена.
Съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в полза на
Държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: