Решение по дело №880/2024 на Административен съд - Пловдив

Делото е образувано по повод Заповед № АК-04-2/22.04.2024 г. на Областен управител на област с административен център Пловдив, с която е оспорено Решение № 161, взето с Протокол № 7 от 23.03.2024 г. на Общински съвет Асеновград, като незаконосъобразно прието в противоречие с разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗОС.

В съдебно заседание – юрк.Д. като пълномощник на Областен управител поддържа оспорването, претендира разноски.

Ответникът по оспорването – Общински съвет Асеновград, чрез процесуален представител – адв. Х. изразява становище за неоснователност на оспорването, претендират разноски по списък.

Административен съд Пловдив, Х състав, намира оспорването за неоснователно, по следните съображения:

С Решение №161, взето на заседание на общински съвет Асеновград, с Протокол № 7 от 27.03.2024 год., на основание чл.21, ал.1. т.8 от ЗМСМА, чл.36,ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и предвид фактическите основания изложени в Докладна записка - вх.№ ДЗ-128/13.03.2024 г. от Заместник - кмет на община Асеновград, общинският съвет е приел предложената цена от лицензиран ценител и определил пазарна цена за продажба на 108/260 идеални части от Поземлен имот /ПИ/ 00702.516.34 по Кадастралната карта на гр. Асеновград, с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на транно ползване: ниско застрояване, целият с площ 260 кв.м., в размер на 16 000 (шестнадесет хиляди) лв. без ДДС. С оглед разпоредителната сделка, ОбС Асеновград е дал съгласие за прекратяване на съсобствеността чрез продажба на посочения имот с цена 16 000 лв. без ДДС на съсобственика Е. Г. М..

Не се спори, че оспорването е направено в законоустановения срок.

Не се формира спор, че административният акт е приет от материално компетентен по материя, място и степен административен орган, и при спазване на административно производствените правила за издаването му, в съответствие с целта на закона, при наличие на законоустановен кворум и мнозинство на общинските съветници за провеждане на заседание съгласно чл.27, ал.2 - ал.5 от ЗМСМА.

Незаконосъобразността се претендира поради противоречие между фактически и правни мотиви, и с оглед същественото нарушение на чл.41, ал.2 от ЗОС.

Разпоредителните сделки с недвижими имоти - частна общинска собственост / в частност продажба на идеални части при ликвидиране на съсобственост/ се осъществяват при спазване на процедурата, регламентирана в чл.36, ал.1 и следв. от ЗОС, при стриктно спазване на императивната забрана по чл.41, ал.2 от ЗОС: „Разпоредителните сделки с имоти или с вещни права върху имоти - общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните оценки. Пазарните цени на имотите и на вещните права се определят от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители, определени по реда на чл. 22, ал. 3, освен ако в закон е предвидено друго. ".

В конкретния случай, към решението е приложен оценителен доклад за пазарна оценка на независим оценител от 19.02.2024 г. /л.43 и сл./, която е в размер на 8 800.00 лв. без ДДС за идеалната част от 108/260 от [ПИ] по КК на гр. Асеновград, трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, целият с площ 260 кв. метра, за която част Община Асеновград се легитимира за собственик с Акт за частна общинска собственост №8047/30.01.2024 г., вписан в Служба по вписвания.

Областен управител излага съображения, че нито в предложението на вносителя или в друг приложен към административния акт писмен документ се сьдържат мотиви за определяне на тази завишена стойност на пазарната продажна цена, поради което следва извод, че на практика общинският съвет е извършил самостоятелна дейност по определяне на пазарна продажна цена, която не се основава на пазарната оценка, изготвена от оценител по реда на чл.22, ал.3 от ЗОС. Областен управител приема оценката на имота за елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тьй като обуславя фактическите основания за одобряване на пазарната продажна цена.

Областен управител посочва и допълнителни мотиви за необоснованост на приетия административен акт, като счита, че физическото лице съсобственик Е. М. се легитимира като собственик на 152/260 ид. ч. от [ПИ]., но само на 5/6 от 152/260 ид.ч. от [ПИ] по КК на гр. Асеновград. В тази връзка се посочва, че решението е прието без категорични данни за правото на съсобственост, което водило до съществено нарушение на чл.36, ал. 1, т.2 от ЗОС.

В тази насока оспорването е неоснователно. По делото е приложен НА № 51, т. 2, рег. № 2644, д. № 232/2019г. по силата на който М. се легитимира като собственик на 5/6 от 152/260 ид.ч. от [ПИ], които същата е придобила чрез покупко-продажба от своите майка и сестра, а останалата 1/6 М. е получила по наследство от починалия нейн баща Г. П. /наследодател на М. П. и В. И./ видно от Удостоверение за наследници на л.57.

С решението е определена сумата от 16000 лв. /без ДДС/, като цена на продажбата на недвижимия имот – предмет на разпореждането.

Областният управител е оспорил законосъобразността на процесния акт на Общински съвет Асеновград, с който е прието решение за прекратяване на съсобственост върху имот между общината и физически лица като е приел, че са нарушени разпоредбите на чл.41, ал.2 от ЗОС.

Според Удостоверението за данъчна оценка от 08.03.2024 г. издадено от отдел “Местни приходи”/л.41/ оценката на идеалната част от недвижимия имот, собственост на Община Асеновград е 3327,50 лв.

Стойностното сравнение несъмнено е в полза на пазарната оценка.

Предвидени са различни начини за прекратяване на съществуващата съсобственост (делба, продажба на частта на общината, замяна и откупуване частта на физическите или юридическите лица) като право на общинския съвет със своето решение е да прецени конкретно най-изгодния начин за общината при спазване на ЗС и ГПК и в тези случаи ОбС упражнява правомощията си дадени му от ЗМСМА.

Според сочената за нарушена разпоредба на Чл. 41, ал. 2 от ЗОС, “Разпоредителните сделки с имоти или с вещни права върху имоти - общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните им оценки. Пазарните цени на имотите и на вещните права се определят от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители, определени по реда на чл. 22, ал. 3, освен ако в закон е предвидено друго.” ........

Не се установи да е налице нормативно изискване при определяне на пазарната цена по предстояща разпоредителна сделка, принципала на общинската собственост, да е длъжен да възприема цената определена съобразно оценителен доклад за пазарна оценка на независим оценител от 19.02.2024 г.

Общинският съвет е ограничен единствено при взимане на решение за продажба /в конкретния случай/, да съблюдава тази сделка да бъде разрешена по пазарни цени, не по-ниски от данъчните им оценки.

Общинският съвет не е нормативно обвързан да приеме изготвената от независим оценител пазарна оценка.

При изготвяне на пазарната оценка са изложени съображения от независим оценител “А. консулт” ООД, как е формирана пазарна стойност на имота.

Това експертно мнение не подлежи на съдебен контрол, а с него имплицитно се е съгласил и ОбС Асеновград приемайки изготвената пазарна оценка за цена-ориентир. Единствено в материалната компетентност на ОбС Асеновград е даването на съгласие и определяне на конкретната цена, на която следва да се продаде имота.

При този изход на делото, следва да бъде осъдена Областна администрация Пловдив да заплати на Общински съвет - Асеновград разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Областния управител на област с административен център Пловдив, обективирано в Заповед № АК-04-2/22.04.2024 г. на Областен управител на област с административен център Пловдив, с която е оспорено Решение № 161, взето с Протокол № 7 от 23.03.2024 г. на Общински съвет Асеновград.

ОСЪЖДА Областна администрация Пловдив да заплати на Общински съвет Асеновград разноските по делото в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.