№ 410
гр. Перник, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. А.
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720200305 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1920-
000208/22.12.2023 г., издадено от П. В. А., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в
ОДМВР ПЕРНИК, РУ 01 ПЕРНИК, упълномощен с заповед № 313з-
491/21.03.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник, с което на З. А. И., с ЕГН
**********, адрес ****, като в жалбата е посочен и адрес за призоваване:
****, чрез адв.Р. З., като с атакуваното НП на жалбоподателката е наложено на
основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ) административно
наказание глоба в размер на 400 лв. (четиристотин лева) за нарушение на чл.
638, ал.3 от Кодекса за застраховането (КЗ), за това, че на 08.10.2023 г. в 19:19
часа, в ГР.ПЕРНИК на УЛ.ЖЕЛЕЗНИЧАРСКА като Водач на лек автомобил,
ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, ****, БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: Град Перник с
посока на движение от ул. Отец Паисий към ул. Железничарска, управлявала
лек автомобил Фолксваген голф, с регистрационен номер ****, собственост
на А. Т. А. с ЕГН **********, като при извършената проверка на ул.
Железничарска до ЖП гара Перник, като в акта, възпроизведен и в НП, е
посочено, че се установило, че водачът управлява МПС, във връзка с чието
притежание и използване, няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Водачът е сам в
автомобила, като му е било вменено нарушение на чл. 638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ./
Жалбоподателката, чрез упълномощения й представител- адвокат З.,
по изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва компетентността на актосъставителката. която
сочи, че е на длъжност „полицейски инспектор“. Същата твърди да не е
1
упълномощена да съставя АУАН по ЗАНН. Същевременно, видно от АУАН и
обжалваното наказателно постановление, тя била служителка на 02 РУ-
Перник, а наказателното постановление е издадено от Началник група в
ОДМВР- Перник, РУ 01 Перник. Не било ясно на територията на кое РУ е
станало твърдяното в МП и АУАН управление на МПС без сключен и
действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, но при всички положения едно от длъжностните лица е
действало при условията на териториална некомпетентност, според
изложеното в жалбата. В проведените по делото съдебни заседания, адвокат З.
поддържа жалбата, като по същество моли НП да бъде отменено, като сочи,
че на първо място, че следвало да се вземе предвид, че в системата на МВР е
система на заповеди, като твърди, че от множеството заповеди по делото не
видял да има заповед на директора на ОДМВР-Перник да упълномощава
актосъставителя да състави акт извън неговия район, тъй като видно от
заповедите на актосъставителя Ж. Д. районът му е 2-ро РУ-Перник при
ОДМВР-Перник, а Второ РУ-Перник обхващал кв. Мошино, кв. Изток, кв.
Църква, селата Студена, Кладница, Рударци, и Драгичево, като ако
нарушението, евентуално ако го има, то е станало в района на Първо РПУ-
Перник. На второ място сочи, че видно от акта, че жалбоподателката е
описала, че отказва да го подписва, а съобразно правилата на чл. 43, ал.2 от
ЗАНН при отказ трябва отказът да се удостовери от свидетел, като в случая
нямало подпис на свидетел, който да удостовери отказа, т.е. нарушен е чл. 43,
ал.2 от ЗАНН.Трето процесуално нарушение, на което се спира защитата е, че
многократно бил чел акта и наказателното постановление, за да установи
какво точно е нарушението от жалбоподателката, като както в АУАН, и в НП,
е цитирана разпоредбата на чл.638 от Кодекса за застраховане, но твърди че
никъде не пишело, че жалбоподателката е управлявала МПС без да има или
не е сключила застраховка „Гражданска отговорност“. Моли съда, да отмени
наказателното постановление и да му присъди разноски на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.Моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващия орган (АНО) ОД на МВР Перник,
сектор „ПП” - редовно призован, не изпраща представител за съдебно
заседание. В придружителното писмо, с което е изпратена
административнонаказателната преписка, е посочено, че жалбата е
неоснователна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
От фактическа страна:
На жалбоподателката, видно от преписката, и в частност, акта №
GA600989, от 08.10.2023 г., издаден от Ж. Л. Д., на длъжност ПОЛИЦЕЙСКИ
ИНСПЕКТОР, при РУ 02 ПЕРНИК, ОДМВР ПЕРНИК, на жалбоподателката, е
вменено нарушение на чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ./, като
видно от описателната част на акта, са посочени следните обстоятелства, а
именно, че на 08.10.2023 г. в 19:19 часа, в ГР.ПЕРНИК на
2
УЛ.ЖЕЛЕЗНИЧАРСКА като Водач на лек автомобил, ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ,
****, БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: Град Перник с посока на движение от ул.
Отец Паисий към ул. Железничарска, управлявала лек автомобил Фолксваген
голф, с регистрационен номер ****, собственост на А. Т. А. с ЕГН
**********, като при извършената проверка на ул. Железничарска до ЖП гара
Перник, като в акта, възпроизведен и в НП, е посочено, че се установило, че
водачът управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване, няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите. Водачът е сам в автомобила, като му е било
вменено нарушение на чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ./. Като
свидетел по акта, с оглед макар и положението процесуални усилия от съда,
първо да окомплектова преписката и да призове актосъставителят по делото,
то в четвъртото поред съдебно заседание и по искане на защитата, след като за
пореден път лицето не се е явило, съдът е заличил, същия от списъка за
призоваване, като е разпитал, посочената като свидетел очевидец в акта- св.
А., също полицейски служители, която разпитана в хода на съдебното
следствие бланкетно поддържа констатираните в АУАН обстоятелства,
заявявайки че не си спомня детайли от проверката. / св. А.- „...Бях на работа с
колегата Ж. Д.. Бяхме с автопатрул на територията на град Перник -
ОДМВР- Перник. Подробности ми е трудно да кажа. Придържам се към
акта, защото беше отдавна. Актът беше за липса на сключен договор за
„Гражданска отговорност“. На място установихме липсата на сключена
гражданска отговорност на лицето, което е посочено в акта. Справката не
помня кой я извърши. На място съставихме акта. Връчихме акта на лицето и
то се подписа. Връчихме му и екземпляр от акта...Имаме доста проверки на
месец за гражданска отговорност. Когато въведем някой в системата то
излиза името, има гражданска отговорност, няма гражданска отговорност.
Не сме видели, че точно конкретно някой водач няма гражданска
отговорност, защото няма как, докато не го въведем в системата или не
видим, че няма стикер. По акта видях, че водачът не е бил собственик на
автомобила. Щом е написано в акта, значи не е бил собственик на
автомобила. По-конкретни данни не мога да кажа, с оглед изминалото
време...“/. Видно от представения, допълнително изискан от съда акт по
делото, то в същия се наблюдават, задрасквания, както и допълнителни
вписвания, като видно от вписаното в акта, е посочено, че същият е връчен
срещу подпис на нарушителя, като е положен подпис там, като следователно
неоснователно е възражението на защитата, че актът бил връчен при отказ.
Нещо повече, дори и допълнително изисканите и представени по делото два
броя ЗППАМ се установява, че същите също лично са били връчено на лицето,
макар и да нямат пряко отношение към оспорваните факти в случая. Следва да
се посочи, че след като съдът е постановил служебно да се изиска преписката,
то по делото са били допълнително изпратени- заверени копия на АУАН серия
GA № 6000989 издаден на 08.10.2023 г., ЗППАМ 23-3796-000046/08.10.2023 г.,
ЗППАМ №23- 3796-000045/08.10.2023 г., Заповед № 8121 з-1632/02.12.2021 г.,
Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. и 313з-838/11.04.2023 г. /част от тях
неотносими като касаят издаването на ЗППАМ/, като последните във връзка с
възраженията в жалбата за компетентността на АНО и в частност на
актосъставителя.
Следва да се посочи, че видно от представената Заповед за
компетентност №313з-838/11.04.2023 г., относно: Определяне на длъжностни
лица от звената “Охранителна полиция“ при ОДМВР Перник, които да издават
3
фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да използват технически средства и системи за
измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата и Кодекса за застраховането, то се установява, че на
основание чл. 43, ал. 4 във вр. с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Закона за министерството
на вътрешните работи и в изпълнение на заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2011
г. на Министъра на вътрешните работи и заповед рег.№ 8121 з-1656/07.12.2021
г. на Главния секретар на МВР, и като взел предвид цитираните в заповедта
протоколи за резултатите от проведен изпит по ЗДвП и КЗ, видно от Заповед
№ 313з-838/11.04.2023 г. /стр.20 от делото/, е посочено, че са определени
следните лица да извършват контролна дейност по ЗДвП и КЗ, да съставят
актове за установяване на административни нарушения, да налагат глоби с
фишове за установени нарушения по ЗДвП и да използват технически
средства и системи за измервания и контрол, длъжностните лица от звената
“Охранителна полиция“ при ОДМВР Перник :Първо районно управление -
Перник:Инспектор С. К. С. - полицейски инспектор в група ТП на сектор ОП
към Първо РУ при ОДМВР Перник.Младши експерт В. П. П. - младши
полицейски инспектор в група ТП на сектор ОП към Първо РУ при ОДМВР
Перник.Второ районно управление - Перник :Инспектор Ж. Л. Д. - ПИ в група
ОП, Второ РУ при ОДМВР Перник.Мл. експерт С. В. К. - ст. полицай в група
ОП, Второ РУ при ОДМВР Перник, като в този смисъл другите представени
заповеди, то издателят на НП е надлежно упълномощен. Тук следва да се
посочи, тъй-като това е първото и основно възражение, в жалбата,
поддържано и в с.з. относно териториалната компетентност на
актосъставителя, че този въпрос е уреден в разпоредба на чл. 647, ал.2 от КЗ,
където е предвидено, че за нарушения на чл. 638, ал.3 от КЗ наказателните
постановления се издават от директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено
нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице / в случая е
налице упълномощаване, за което е представена заповед/. В настоящия случай
директора на ОД на МВР-Перник с приложената по
административнонаказателната преписка /допълнително представена от юк
В./, заповед № 313з-491/21.03.2022 г. е упълномощил съответни длъжностни
лица, между които и Началниците на РУ при ОДМВР - Перник; Началникът на
отдел “Охранителна полиция” /ООП/ при ОДМВР - Перник;Началникът на
сектор “Пътна полиция” (СПП) при ОДМВР - Перник;Началниците на групи в
СПП в ООП при ОДМВР - Перник; - в т.1.1 до т.1.4 от Заповедта, които да
издават наказателни постановления по чл.638, ал.3 от КЗ. Именно такава
длъжност заема АНО и същият притежава оперативна материална
компетентност да издаде обжалвания санкционен акт, който е свързан именно
с посочената разпоредба на чл. 638, ал.3 от КЗ.
Що се отнася обаче до актосъставителката Ж. Д., то същата, е
действително посочена, като упълномощена да издава актове на територията
на 02 РУ при ОД МВР-Перник, като проверимо, в това число и онлайн на
сайта на Министерството и на ОДМВР-Перник, е че нарушението, което е
вменено на жалбоподателката, е било извършено в централна градска част,
поради което и НП е издадено от П. В. А., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в
ОДМВР ПЕРНИК, РУ 01 ПЕРНИК, упълномощен с заповед № 313з-
491/21.03.2022 г. /стр.45 от делото/ на директора на ОДМВР – Перник. Тоест в
този смисъл, действително има резон във възражението на защитата,
досежно обстоятелството, че актът е издаден от лице, което е упълномощено
4
да издава актове за територията на 02 РУ при ОДМВР-ПЕРНИК, а
нарушението е на територията на 01 РУ-Перник, но в случая, не се касае за
липса на териториална компетентност, тъй-като същата произтича направо от
законовата разпоредба на чл 647, ал. 2 КЗ е видно, че на основание законовата
възможност, регламентирана в нормата на чл. 647, ал. 2 от КЗ, директорът на
ОДМВР Перник, овластен от закона да налага административни наказания за
визираните в нормата нарушения, сред които и процесното, е оправомощил
други длъжностни лица, вкл. началниците групи, да издават наказателни
постановления за нарушенията по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 от КЗ.
Компетентността на актосъставителя произтича пряко от закона, съгласно чл.
647, ал. 1, предл. 2 от КЗ./Чл. 647. (1) Актовете за установяване на
административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-
председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл.
639 – от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за
движението по пътищата / макар и по делото обаче, актосъставителката
да не се е явила и да е установена ясно длъжността, то същата е посочено в
акта, който по преписката се ползва с презумптимна доказателствена сила
за тези обстоятелства/.(2) Наказателното постановление се издава от
заместник-председателя, а за нарушенията по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 –
от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните
работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от
него длъжностно лице./.
Същевременно обаче, основателни са другата група възражения на
защитата, а именно, че нарушението не е безспорно доказано по делото, като
същото се явява в доказателствена тежест на АНО, а в с.з., въпреки
процесуалните усилия на съда, актосъставителят не се е явил, за да защити
акта си, а свидетелят по акта, почти никакви данни от фактическата
обстановка не е дал, като разпитът му, цитиран по-горе е абсолютно
бланкетен и в огромната си част, не заявява данни от проверката, като сочи че
– „..По акта видях, че водачът не е бил собственик на автомобила. Щом е
написано в акта, значи не е бил собственик на автомобила. По-конкретни
данни не мога да кажа, с оглед изминалото време...“/.
Тоест макар и формално, да удовлетворяват изискванията на ЗАНН
от формална гледна точка, съдът констатира, като АУАН и НП съдържат
изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като нарушението е
описано от фактическа и правна страна в достатъчна степен, описан е и
глаголът „управлява“, въпреки възражението на защитата в този аспект, като
нарушителят, като субект на нарушението не може да се приеме, че е
безспорно установен- като св. А. сочи, че не е видяла каква проверка е
извършена, не помни кой я е извършил в РСОД, но не дава данни и в какво
качество е установен да е нарушителят водач -„...Не сме видели, че точно
конкретно някой водач няма гражданска отговорност, защото няма как,
докато не го въведем в системата или не видим, че няма стикер. По акта
видях, че водачът не е бил собственик на автомобила. Щом е написано в
акта, значи не е бил собственик на автомобила...“, като подобни неясни,
общи постановки, няма как дори и при презумптивната доказателствена сила
на акта, да се приемат, за достатъчни, за да се приеме нарушението за
доказано и безспорно установено, а този извод, съдът не следва да извежда по
тълкувателен път, от напр. представените ЗППАМ по делото, отделно от това
и справка за собственост, видно от която автомобилът е собственост на трето
лице,като ЗППАМ, които ано допълнително е представил, са на името на
5
жалбоподателя, тъй-като те касаят евентуално друг тип проверка като ИАА в
административен процес. В тежест на АНО е до докаже всички съставомерни
признаци на вмененото нарушение, като в настоящия случай, съдът намира,
че това условие не е изпълнено и на база недоказаност в пълнота на
обвинителната теза, то следва извод за отмяна на атакуваното НП, като
нарушението остана недоказано. В този смисъл, следва да се допълни напр.че
АНО в чиято доказателствена тежест е да докаже обвинението, не е
представил нито извадка от ГФ, нито от извършена проверка в процесния
РСОД, разпечатка и прочие, при положение, че актосъставителят не е проявил
активност да се яви по делото и да защити и обясни констатациите описани в
акта, въпреки усилията положени от съда в тази насока, като други
доказателства в преписката не са ангажирани.
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се установи
налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган.
За да се ангажира административнонаказателна отговорност НА
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ, в тежест на органът, издал наказателното постановление
е по безспорен начин установи, правопораждащият фактически състав на
вменените нарушение, което условие в случая не е изпълнено и това
задължение не отпада независимо дали лицето оспорва да е управлявало или
не, като в случая водим от диспозицията на вменената за нарушена
разпоредба-чл.638, ал.3 КЗ-„Лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400лв“., като нито от гласните, като такива почти са приравнени на
липсващи по делото доказателства с оглед и бланкетността на изложените
данни от единствения свидетел по делото, а актосъставителят въпреки
многократните призовавания по делото и разяснената разпоредба на чл.271,
ал.11 от НПК за налагане на глоба, не се яви по делото, за да изясни
фактическата обстановка по делото и да защити констатациите в акта и то в
цели пет съдебни заседания, като отделно от това и ано въпреки изискванията
писмени доказателства, не ангажира такива, които да докажат обвинителната
теза, или да тушират неявяването на актосъставителя, като напр. извадка от
ГФ, то която да е видно имал ли е или не автомобилът действаща застраховка
гр. Отговорност процесния ден, а св. А. – не помни и не знае какво и кой
точно е проверил, а просто поддържа акта, което е недостатъчно, за да
издържи обвинителната теза, при положение, че тежестта е на АНО.
По изложените съображения, съдът счита, атакуваното и НП се
явява незаконосъобразно и като такова следва да го отмени, поради
недоказване на повдигнатото с него обвинение.
По разноските:
При този изход на спора - отмяна на НП, право на разноски възниква
за въззиваемата страна, като същата е направила надлежно искане в тази
насока и такива следва да се присъдят, като е била осъществена безплатна
правна помощ на основание чл.38 ЗАДВ. Съгласно разпоредбата на чл. 63д
ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на
6
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Съгласно чл. 144
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
договор за правна защита (л. 34 от делото), в който е посочено, че правната
помощ е безвъзмездна / като е задраскана графата сума/ на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, като това твърди и защитникът по делото,
адвокат З. и в последното по делото с.з. претендира разноски на основание
чл38, ал.2 ЗА. По делото бе направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. За уважаване на искането по
чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ
без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по
чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК
(Определение № 327 от 18.06.2018 г. по гр. д. № 4988/2017 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отделение). Съставът счита, че всички предпоставки
са налице, като следва да се съобрази минимално предвидения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който е в размер на 400 лв – арг от
Наредбата- чл.7, ал.2, т.1 -За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:т1. при
интерес до 1000 лв. – 400 лв., които следва да се присъдят в тежест на ОДМВР
ПЕРНИК.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1920-
000208/22.12.2023 г., издадено от П. В. А., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в
ОДМВР ПЕРНИК, РУ 01 ПЕРНИК, упълномощен с заповед № 313з-
491/21.03.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник, с което на З. А. И., с ЕГН
**********, адрес **** , като в жалбата е посочен и адрес за призоваване:
****, чрез адв.Р. З., е наложено на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането (КЗ)административно наказание глоба в размер на 400 лв.
(четиристотин лева) за нарушение на чл. 638, ал.3 от Кодекса за
застраховането (КЗ).
ОСЪЖДА ОДМВР-Перник да заплати на адв. Р.З. – ПАК, сумата в
размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
7
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8