Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, …….2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ВТОРИ състав, в
публично заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова , като разгледа
докладваното от съдията Веселина Чолакова адм. дело N 3465 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по подадена жалба от „Сън естейт България“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Архимандрит Филарет“ № 9, представляван от
управителя А.О., чрез адв. А.- ВАК, против РА №
Р-03000317001502-091-001/22.08.2017 г. издаден от началник сектор „Ревизии“ в
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна – възложил ревизията и главен инспектор
по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна- ръководител на
ревизията, изменен с решение № 398/16.11.2017 г. издадено от директора на
дирекция ОДОП-гр.
Варна, в частта на установените
задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м. 07.2015 г. главница в размер на
51 286,89 лв. и лихви 10133,68 лв. и за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.
2015 г. главница в размер на 57145,13 лв. и лихви в размер на 8113,01 лв. РА се
оспорва с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. По съображения подробно изложени в жалбата, жалбоподателят
моли РА да бъде отменен в оспорената част. В съдебно заседание се представлява
от адв. А., който поддържа жалбата и претендира сторените разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Моли за нейното отхвърляне като неоснователна и
недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл.156,ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице, след предприето
оспорване на РА по административен ред и при наличие на интерес от обжалване,
поради което е допустима.
По
основателността на жалбата:
Предмет на обжалване е РА № Р-03000317001502-091-001/22.08.2017
г. издаден от началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП-Варна – възложил ревизията и главен инспектор по приходите в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП-Варна- ръководител на ревизията, изменен с решение № 398/16.11.2017
г. издадено от директора на дирекция ОДОП-гр.Варна, в частта на установените
задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м. 07.2015 г. главница в размер на
51 286,89 лв. и лихви 10133,68 лв. и за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.
2015 г. главница в размер на 57145,13 лв. и лихви в размер на 8113,01 лв.
По валидността на РА:
При извършване на задължителната проверка по чл.160,
ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е
приключила в определеният от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният
ревизионен акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.
По
процесуалната и материална законосъобразност на РА
РА е издаден по реда на чл.155,ал.4 от ДОПК, във
връзка с решение № 23/10.03.2016 г. на директора на дирекция ОДОП-гр. Варна
/л.11-22 от адм. преписка/.
Основна дейност на дружеството през
ревизирания период е строителство на жилищна сграда в гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“ , местност „Теке“, ул. „Поп Димитър“ № 7. Срещу прехвърлено право на собственост върху
недвижимия имот и отстъпено право на строеж дружеството се е задължило да
построи със свои средства , материали и труд цялата жилищна сграда със застроена
площ от 4583,75 кв.м. и РЗП 6074,40 кв.м. / НА на стр.238-260 от адм.
преписка/. Срещу отстъпено право на строеж жалбоподателят се е задължил да
построи със свои средства цялата жилищна сграда. В НА са описани подробно
обектите, които получават отделните собственици. Строителството на сградата е
възложено от „Сън естейт България“ ООД на „Росатом“ ЕООД , за което са сключени
договори за изпълнение на СМР. Върху урегулирания поземлен имот е построена
жилищна сграда със застроена площ от 4583,75 кв.м. и РЗП 6074,40 кв.м.
Представено е разрешение за ползване № ДК-07-В-59/09.07.2015 г. от РДНСК-Варна ,
акт за приемане на конструкция /обр.14/ на жилищната сграда от 14.07.2014 г. и
др. Представен е доклад за определяне на пазарната стойност на обекта при
използван метод на вещната стойност. Датата на изготвяне на оценката е
01.12.2014 г. Резултатите от оценката са
:предложение за пазарна стойност на 1 кв.м. в лева при груб строеж и без
начислен ДДС в размер на 410,00 лева.
І. В частта
по ЗДДС:
Задълженията за косвения данък са формирани от
непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставки на стоки за
д.п.м.07.2015 г. от „Тиа инвест“ ЕООД и „Дюна“ ЕООД.
1.Фактите установени в хода на ревизията относно
доставката от „Тиа инвест“ ЕООД:
Следва да се посочи, че извършените в хода на
ревизионното производство процесуални действия и установените факти са подробно
описани в РД № Р-03000317001502-092-001/28.06.2017 г. /л.623-659 от адм.
преписка/ и не е необходимо да се преповтарят в съдебния акт. Конкретно относно
този доставчик се съдържат на стр.24-стр.26 от РД /л.634-636/.
В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е
упражнил право на приспадане на данъчен креди за д.п.м.07.2015 г. по фактура
издадена от „Тиа инвест“ ЕООД с №
10…031/09.03.2015 г. с данъчна основа в размер на 51 719,23 лв. и ДДС-
10 343,85 лв., с предмет на доставка-строителни материали / л.303 от адм.
преписка/. От проверяваното дружеството във връзка с изискани доказателства за
реалното извършване на доставката са представени документи приложени на
л.298-303 от адм. преписка, сред които процесната фактура, стокова разписка,
приемо-предавателен протокол от 09.03.2015 г., договор за доставка от
06.03.2015 г. и др. Приобщени са и документи представени при предходната
ревизия в хода на извършената насрещна проверка на доставчика / л.146-170 от
адм. преписка/. В обясненията на представляващия дружеството е посочено, че
доставката на стоката е осъществена с техен транспорт, като не било извършено
плащане по сделката.
При извършена служебна проверка е установено, че „Тиа
инвест“ ЕООД е дерегистрирано по инициатива на органите по приходите на
08.12.2015 г. Не е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2015 г. и няма публикуван
финансов отчет за периода. Не е било възможно сверяване на представените по
пощата документи от счетоводството на доставчика, тъй като представител не е
бил открит на посочения адрес за кореспонденция. При липса на данни за
извършения транспорт на стоките, както и обстоятелството, че са били налични
при доставчика, за да може да ги продаде на жалбоподателя, както и данни къде
са били съхранявани, е прието, че фактическият състав на чл.6 от ЗДДС не се
установява със събраните в хода на ревизията доказателства. Правото на
приспадане на данъчен кредит е отказано с основанието на чл.70,ал.5 от ЗДДС.
В хода на съдебното производство:
За установяване на реалността на процесната доставка
са допуснати свидетелски показания. Свидетелят М.Н.П. /разпитан в съдебно
заседание проверено на 22.05.2018 г./ л.102-104 от делото/ е заявил, че е
работил при жалбоподателя. Посочил е , че дружеството е нямало ангажимент към
транспорта на стоките. Посочил е, че името на дружеството „Тиа инвест“ ЕООД му
е известно, както и , че е подписал договора за доставка на л.167 и
приемо-предавателен протокол на л.165. Други доказателства за наличността на
стоката при доставчика, начина на предходното й съхранение и транспорта й не са
ангажирани в хода на съдебното производство.
2. Фактите установени в хода на ревизията относно
доставката от „Дюна“ ЕООД:
В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е
упражнил право на приспадане на данъчен кредит за д.п.м.07.2015 г. по фактура № 10….0108/20.07.2015 г. с данъчна
основа в размер на 50616,31 лв. и ДДС в размер на 10123,26 лв. с предмет на
доставката – материали по опис / л.297 от адм. преписка/. При предходното
производство и във връзка с направено искане от ревизиращите органи,
жалбоподателят е представил документи, които са приложени на стл.292-297 от
адм. преписка. Представени са посочената фактура, приемо-предавателен протокол
от 20.07.2015 г., договор за доставка от 20.07.2015 г. и др., като не били
представени документи за извършено плащане.
Приобщени са и представените при насрещната проверка
на доставчика писмени документи / стр.111-146/, включително и такива от
счетоводството на доставчика.
В хода на извършената служебна проверка е установено,
че „Дюна“ ООД е регистрирано повторно по ЗДДС , считано от 13.03.2015 г. и
дерегистрирано по инициатива на органите по приходите на 01.03.2016 г.
При констатации, че не е представен опис на
продадените материали, доказателства за плащане, доказателства за произход на
стоката, за нейното съхранение, както и за извършения транспорт е прието, че
фактическият състав на чл.6 от ЗДДС не се установява със събраните в хода на
ревизията доказателства. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано с
основанието на чл.70,ал.5 от ЗДДС.
В хода на съдебното производство:
При разпита на горепосочения свидетел е установено, че
е подписал приемо-предавателен протокол на стр.132 и договор за продажба на
стр.133-135 от адм. преписка. Заявил е, че стоката е доставяна от „Дюна“ и „Тиа
инвест“ , които са му били известни, но
стоката е приемал без подписване на кантарни бележки. Други доказателства за
наличността на стоката при доставчика, начина на предходното й съхранение и
транспорта й не са ангажирани в хода на съдебното производство.
3.Относно
доначислен ДДС за данъчен период м.07.2015 г. в размер на 9791,70 лева.
Въз основа на НА № 16, том ІІ, рег.№ 13680, дело № 192/2013
г. /л.238-260 от адм. преписка/, дружеството се е задължило да извърши
определени СМР в полза на физически лица, които са учредили в негова полза
правото на строеж. Установено е, че към датата на подписване на НА – 16.09.2013
г., дружеството не е било регистрирано по ЗДДС. Жалбоподателят е издал фактура
№ 1/16.09.2013 г. на стойност 647 073,86 лв. На датата на въвеждане на сградата в
експлоатация – 09.07.2015 г., дружеството е издало фактура № 0…….2/09.07.2015
г. с предмет учредено право на строеж, съгл. НА и стойност 495862,20 лв. и ДДС
– 99 172,44 лв. /л.313 от адм. преписка/. При анализ на представените от
дружеството счетоводни регистри е установено, че към 09.07.2015 г. себестойността на обектите на собствениците е
в размер на 544 820,71 лв. /стр.82/. С основанието на чл.86, във вр. с
чл.130, вр. чл.26,ал.7 от ЗДДС, чл.73 и чл.80 от Директива 2006/112/ЕС е
доначислен ДДС за д.п.м. 07.2015 г. в размер на 9791,70 лв. върху данъчна
основа в размер на 544820,71 лв. , разликата между установената себестойност в
размер на 544820,71 лв. и данъчната основа върху която е начислен ДДС по
фактура № 0…….2/09.07.2015 г. в размер на 495 862,20 лв.
Установено в хода на съдебното производство от
работилата по делото ССчЕ по т.4 е, че себестойността на построената сграда е
набирана в счетоводна сметка 613 ( Разходи за придобиване на дълготраен актив).
След въвеждане на сградата в експлоатация сумата е прехвърлена в счетоводна
сметка 303 ( Продукция). Издадените от „Тиа инвест“ ЕООД и „Дюна“ ООД фактури
участват при формиране на себестойността на обектите.
ІІ. В частта
по ЗКПО:
Установено в хода на ревизионното производство:
1.Относно
увеличението на ФР за 2015 г. с отчетени разходи по фактурите издадени от „Тиа
инвест“ ЕООД и „Дюна“ ЕООД в общ размер на 65617,56 лв.
В хода на ревизията е установено, че
дружеството е осчетоводило фактурите по дебита на сч. Сметка 601 „Разходи за
материали“ и по дебита на сч. Сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА“ като последната сметка е приключена към датата
на издаване на разрешението за ползване на сградата и натрупаната сума е
отразена по дебита на счетоводна сметка 303 „Продукция“. Към 31.12.2015 г.
счетоводният финансов резултат на дружеството е намален с отчетната стойност на
продадените апартаменти и паркоместа предвид, че разходите за материали по
двете фактури са включени в себестойността на сградата. Предвид приетото в частта по ЗДДС, че липсват
доказателства за реално извършени доставки, е приложена разпоредбата на чл.16
от ЗКПО и счетоводният финансов резултат на дружеството за 2015 г. е увеличен
със стойността на осчетоводените разходи в общ размер от 65 617,56 лв.
2.Относно
увеличение на финансовия резултат за 2015 г. на основание чл.78 във връзка с
чл.15 и чл.16 от ЗКПО със сумата в размер на 400 843,39 лв.
Установено е , че през 2015 г. дружеството е
прехвърлило право на собственост върху 25 броя обособени обекти , съгласно
нотариални актове приложени на стр.549-620 и стр.680-694 от адм. преписка.
Дружеството е издало фактура за всяка сделка, съобразно стойността посочена в
НА. Установено е, че страните по сделките не са свързани лица.
От представените
документи от ревизираното лице, органите по приходите са установили, че два от
недвижимите имоти, а именно ап.3 и ап.5 /стр.680-694 от адм. преписка/, са
продадени от жалбоподателя при цена на кв.м. 638,23 евро / 1248,26 лева/-
753,83 евро /1474 лева/. Установено е, че продажната цена на останалите три
обекта от същата жилищна сграда в гр.Варна, ж.к. Възраждане, ул. „Поп Харитон“
№ 7 са продадени на цена, която съществено се различава от продажната цена на
тези два апартамента.
За да се определи пазарната цена на недвижимите имоти-
апартаменти в посочената жилищна сграда е назначена оценителна експертиза. При
изготвяне на експертизата, вещото лице е използвало метода на сравнимите
неконтролирани цени. Заключението от възложената експертиза е приложено на
стр.46-68 от адм. преписка. След сравняване на цените от експертизата и
продажните цени отразени в НА и фактурите за продажба е установено, че
продажните цени са значително по-ниски
от пазарните. Обобщена информация относно изследваните обекти, НА, клиент,
пазарна цена определена от експертизата, стойността на която са продадени
обектите и размера на отклонението е представена на стр.15 и стр.16 от РД /
л.644-645 от адм. преписка/. Установено е общо отклонение в размер на
400 843,39 лв. и с посочената сума на основание чл.15 и чл.16 ,ал.1 от ЗКПО и чл.78 от с.з. е увеличен финансовия резултат за 2015 г.
В хода на съдебното производство е работила
съдебно-оценителна експертиза / заключението е приложено на л.107-114 от
делото/. При използване на данни за извършени реални сделки и при прилагане на метода на сравнимите
неконтролирани цени съгласно чл.18, чл.19 и чл.20 от Наредба № Н-9/14.08.2006
г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени,
вещото лице и установило пазарни цени на продаваните обекти в размер различен
от този установен в хода на ревизията. За ясното в табличен вид по-долу ще бъде
извършена съпоставка между варианта на работилата в хода на ревизионното
производство експертиза и този на допуснатата от съда:
|
Обект
и ид.части от ПИ |
Пазарна
стойност на СОЕ в ревизионното производство в лева |
Пазарна
стойност съгласно заключението да съдебната СОЕ в лева |
|
Апартамент
№ 43 |
62 652,00
|
54598,18 |
|
Апартамент
№ 52 |
84025,00 |
74495,09 |
|
Апартамент
№ 12 |
43279,00 |
43556,79 |
|
Апартамент
№ 13 |
57537,00 |
56196,80 |
|
Паркомясто
№4-5 |
1686,00 |
1601,60 |
|
Апартамент
№ 46 |
50155,00 |
50475,38 |
|
Апартамент
№ 38 |
55851,00 |
56196,80 |
|
Апартамент
№ 18 |
66818,00 |
56196,80 |
|
Апартамент
№ 19 |
51864,00 |
43556,79 |
|
Апартамент
№ 31 |
48283,00 |
45116,32 |
|
Апартамент
№ 2 |
53485,00 |
44156,48 |
|
Апартамент
№ 51 |
55323,00 |
45737,72 |
|
Паркомясто
№ 10-11 |
4200,00 |
3590,40 |
|
Паркомясто
№ 12-13 |
4200,00 |
3590,40 |
|
Апартамент
№ 6 |
65379,00 |
51170,36 |
|
Апартамент
№ 55 |
50591,00 |
37960,74 |
|
Апартамент
№ 56 |
48988,00 |
36819,63 |
|
Апартамент
№ 57 |
65525,00 |
50378,10 |
|
Апартамент
№ 58 |
55815,00 |
42900,90 |
|
Апартамент
№ 59 |
57740,00 |
44454,00 |
|
Идеални
части от ПИ |
523,00 |
1219,40 |
|
Идеални
части от ПИ |
3214,00 |
6623,62 |
|
общо |
929633,00 |
850592,30 |
При сравняване на цените на работилата по делото СОЕ и
продажните цени отразени в НА и фактурите за продажби се установяват изводите
на приходната администрация , че продажните цени са значително по-ниски от
пазарните. Отклонението в цена между установената от вещото лице пазарна цена и
документираната продажна цена е в общ размер от 265 987,69 лв. (850592,30
– 584 604,61).
По делото е работила и допълнителна СОЕ / л.217-219/ ,
в която вещото лице не е дало отговор на поставените въпроси.
ІІІ. Относно доначислен ДДС за д.п.м. 07.2015 г. в
размер на 23 699,23 лв. и преобразуване на ФР за 2015 г. в посока
увеличение със сумата от 118 496,17 лв. , във връзка с извършени от
дружеството безвъзмездни доставки в полза на купувачите на отделни обекти от
жилищната кооперация.
В хода на ревизионното производство е установено , че
собствеността върху част от обектите в сградата – апартаменти №№
7,11,20,32,33,39,40,42,43,44,45,49,61,65 и 67 е прехвърлена на етап „Груб
строеж“. Установено е, че между дружеството и купувачите – физически лица са
сключени предварителни договори , в които страните са договорили обща продажна
цена, като отделно е посочена цена за покупката на съответния апартамент и
стойността на ремонтните работи, които жалбоподателят се задължава да извърши
до въвеждане на сградата в експлоатация / договорите са приложени на л.388-490
от адм. преписка/. Въз основа на представените от ревизираното лице регистри
/л.319-320/ е установено, че след 01.01.2015 г. за посочените обекти са
осчетоводени разходи за извършване на СМР, като не е издадена фактури с
основа-договорената по предварителните договори стойност, нито са отчетени
приходи. Установено е, че дружеството е ползвало право на приспадане на данъчен
кредит за получените строителни услуги, както и, че е отчело разходи за
изграждане на обектите до въвеждане на сградата в експлоатация. Прието е, че във връзка с извършените
строителни услуги за изграждане на процесните обекти, не са спазени
изискванията на Закона за счетоводството и са нарушени принципите за „текущо
начисляване“ и „съпоставимост между приходите и разходите“. Установено е, че
през 2015 г. са осчетоводени разходи за довършителни работи за обектите
продадени през 2014 г. на етап „груб строеж“ в общ размер на 178 831,45
лв., от които за 118 496,17 лв. не са издадени фактури, както и не са
отчетени приходи от продажби. При административното оспорване на РА е прието,
че финансовият резултат за 2015 г. следва да се увеличи на основание чл.78 от ЗКПО с неотчетени приходи в размер на 104 990,38 лв. , представляващи
договорената между жалбоподателя и съответните купувачи цена на довършителните
работи.
По отношение на определените задължения по ЗДДС
органите по приходите са приели, че жалбоподателят е извършил безвъзмездни
доставки на строителни услуги до завършването на процесната сграда по
чл.9,ал.3,т.1 и т.2 от ЗДДС . На основание чл.27,ал.2 от ЗДДС за данъчна основа
е приета себестойността на извършените СМР в размер на 118 496,17 лв . При
административното оспорване е прието, че между страните е договорена цена за
извършване на СМР на обектите до въвеждане на сградата в експлоатация в размер
на 104 990,38 лв., като на основание чл.26,ал.1 и ал.2 от ЗДДС данъчната
основа на задълженията за косвения данък следва да е в този размер.
По делото е работила съдебно-счетоводна експертиза,
приета на л.199-215.
Предвид установеното от фактическа страна , съдът
намира от правна страна следното:
2.Относно установените задължения за ДДС, във връзка с непризнато право
на приспадане на данъчен креди по доставките от „Тиа инвест“ ЕООД и „Дюна“ ООД:
Основанията на приходната администрация за отказа на
правото на данъчен кредит по процесните фактури са фактическите констатации за
липса на реална доставка на стоки , които се аргументират с липсата на
доказателства за транспорта на стоките, обстоятелството, че са били налични при
доставчиците, за извършеното плащане по сделките и др.
Съгласно чл.69,ал.1,т.1 от ЗДДС , когато стоките или
услугите се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми
доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които
доставчикът – регистрирано по този закон лице му е доставил или предстои да му
достави. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по
закона за получени стоки или услуги по облагаеми доставки. Правото на
приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък
стане изискуем, арг. чл.68, ал.2 от ЗДДС. На датата на възникване на данъчното
събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, данъкът по този закон става изискуем за
облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го
начисли. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността на
стоката е прехвърлена или услугата е извършена – чл.25, ал.2 от ЗДДС, т.е. за
да възникне право на приспадане на данъчен кредит, следва да е осъществена
реална доставка на услуга.
Фактическите констатации в РА, са довели ревизиращия
екип до изводи за липса на конкретни елементи от фактическия състав на чл.69, ал.1
от ЗДДС вр. чл.6 от ЗДДС вр. с чл.70, ал.5 от ЗДДС при наличието на който възниква за субекта
право на данъчен кредит. В настоящия случай, данъчните органи оспорват
възникването на това право по доставките на стоки с извода за липса на данни за
реалното им предоставяне. Във връзка с изложеното, именно данъчният субект е
този, който следва, в условията на главно пълно доказване, да докаже наличието
на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по
процесните фактури. Това следва от общия принцип на разпределение на
доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже
осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен
кредит, то той е този който следва да докаже изпълнението на всички законови
изисквания за упражняване правото на данъчен кредит, включително и настъпването
на реални данъчни събития по смисъла на чл.25 от ЗДДС, отразени в процесните
фактури.
При съвкупната преценка на представените от
ревизираното лице доказателства и релевираните от него доводи, съдът намира
гореописаната доказателствена задача за неизпълнена, респективно – реалността
на процесните доставки – за неустановена. Процесните фактури, сами по себе си,
и тяхното счетоводно отразяване не представляват доказателства за реалното
осъществяване на твърдените доставки. Представените приемо-предавателни протоколи
и складови разписки са частни писмени документи, които не се ползват с
материална доказателствена сила. Авторството им е потвърдена с разпита на свидетеля М.Н.П., който при разпита в съдебно заседание
на 22.05.2018 г. е заявил, че е подписал посочените документи. В случая обаче
не се събраха доказателства за верността на съдържанието на съставените във
връзка с доставките документи. По делото не се събраха доказателства за
извършения транспорт. Действително жалбоподателят не може да изисква
транспортни документи, когато превозът не е за негова сметка, но с оглед
разпределението на доказателствената тежест, той носи тежестта да го докаже.
Посоченото е възможно , както с писмени документи, така и със свидетелски
показания. Показанията на разпитания свидетел не установяват доставката на
стоката в документираните количества, тъй като както е заявил свидетелят стоката
не е била теглена и е приемал това, което „ми
напишат“. Отделно от това данните , че липсва плащане по фактурите към документираните доставчици опровергава тезата на жалбоподателя,
че стоките са доставени именни от посочените във фактурите доставчици. В случая е логично и обосновано извършването
на сделки именно със строителни материали с оглед на предприетото строителство ,
но при липсата на данни, какви количества са доставени от посочените
доставчици, как са били извозени от предходното им местоположение до обекта на
жалбоподателя и оставяне без отговор на въпроса защо не е извършено плащане по
сделките , изводът на приходната администрация за наличието на основанията на
чл.70,ал.5 от ЗДДС е обоснован. Последиците от недоказването, с оглед
посоченото разпределение на доказателствената тежест, се изразяват в правото и
задължението на съда да приеме за неосъществени онези факти, които
жалбоподателят, в условията на пълно главно доказване, не е съумял да докаже,
т.е. да приеме за недоказано реалното извършване на процесните доставки.
В този смисъл съдът намира, че жалбата в тази част е неоснователна
и следва да се отхвърли. уважи.
2.Относно
увеличението на ФР за 2015 г. с отчетени разходи по фактурите издадени от „Тиа
инвест“ ЕООД и „Дюна“ ЕООД в общ размер на 65617,56 лв.
Спорът между страните се
свежда до приложението на чл.26, т.2 вр. чл.10 от ЗКПО, респективно
необходимите доказателства, във връзка с документалната обоснованост на
извършените от жалбоподателя разходи.
Съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели когато е
документално обоснован чрез първичен счетоводен документ, по смисъла на Закона
за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. По смисъла на чл.26,
т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са
документално обосновани по смисъла на закона.
Възникването на спорното
материално право не се предпоставя само от наличието на фактура, отговаряща на
изискванията на Закона за счетоводство, но и от безспорното удостоверяване на
извършването на доставките. Именно с получаването на стоките описани във
фактурите от дружествата, търговците или лицата вписани в тях е обвързано
възникването на правото на жалбоподателя да ползва при формиране на финансовия
си резултат разхода във връзка с тях. В тази връзка следва да се отбележи, че
най-важен момент е одитната следа във връзка с извършената стопанска операция,
т.е. набора от документи, които субектите са създали във връзка с извършването
на доставките на стоки. Същите следва да дадат непротиворечиви данни относно
заявеното количество стока, респективно приетото количество стока от
изпълнителя, място на товарене, респективно място на разтоварване.
Както правилно е прието от
страна на приходната администрация издаването на първичен счетоводен документ
/фактура/ и отчитането му в счетоводството на получателя/клиента и неговия
доставчик, както и представянето на документи за извършени плащания /фискални
бонове или преводно нареждане/ за плащане по фактурите, не е достатъчно, за да
бъде един разход документално обоснован по смисъла на Закона за счетоводство и
ЗКПО. Това, че фактурата е надлежно осчетоводена при получателя, не означава че
действително разходът е извършен и то на такава стойност, каквато е посочена от
издателя на фактурата.
За целите на облагането по ЗКПО в тежест на жалбоподателя,
който претендира правото да приспадне тези разходи от финансовия си резултат за данъчно облагане, е да установи,
че фактурите документират реални стопански операции, а доказателства за това
относно доставките от „“Тиа инвест“ ЕООД и „Дюна“ ООД не се събраха. Предвид
обстоятелството, че предмет на доставка по посочените фактури, са
родово-определени вещи , от страна на жалбоподателя е следвало да представи доказателства, удостоверяващи
прехвърлянето на собствеността върху стоките, в т.ч. - пътни листи,
товарителници и др., които да индивидуализират и доказват предаването на
фактурираните стоки. Както вече се посочи в частта по ЗДДС, такива
доказателства не се представят по делото. Представените приемо-предавателни
протоколи и складови разписки , както и показанията на разпитания свидетел не
установяват обстоятелството, че фактурите документират реални стопански
операции.
3.Относно увеличение на финансовия резултат за 2015 г. на основание чл.78
във връзка с чл.15 и чл.16 от ЗКПО със сумата в размер на 400 843,39 лв.
Спорът между страните е по
отношение основанието за прилагане на чл.16 от ЗКПО и относно стойността на
пазарната цена на продадените през 2015 г. недвижими имоти.
Настоящия състав намира за принципно правилни твърденията на процесуалния
представител на жалбоподателя за доказателствената тежест за установяване на
отклонението от облагане с данъци върху приходната администрация. В конкретния
случай още в хода на ревизионното производство са предприети действия по
установяване на обичайните сделки с недвижими имоти и пазарната цена на
процесните недвижими имоти, поради което оплакването за липса на основания за
прилагане на чл. 16 от ЗКПО е неоснователно. Именно за доказване на сключването на сделка с
параметри /цена/ в отклонение от обичайните сделки в хода на ревизионното
производство е възложено извършването на експертиза, която да установи
пазарната цена на сделката /покупко-продажба на недвижими имоти/. Следва да се
отбележи, че това възлагане на експертиза не е самоцелно. Още от съдържанието
на нотариалните актове за продажбата на 25 имота от сградата на ул. „Поп
Димитър“ № 7, кв. „Възраждане“, гр. Варна и продажба на два апартамента в
същата сграда при цени от 1248,26 лв. до 1474,37 лв. на квадратен метър се
установява фрапантна разлика. Тази разлика е установено от органите по
приходите и те при спазване на принципите за добросъвестност и обективност са
възложили на външно за администрацията лице изготвяне на пазарна цена на
имотите, която е по-ниска от данъчната оценка, но отново е в пъти по-висока от
договорената и отчетената от страните. Установените разлики не са пренебрежимо
малки, за да се приеме, че са в резултат на грешка при определянето на
справедливата стойност на имотите. Безспорно при продажбата на активи на цена,
представляваща 1/10 от действителната им стойност, е налице отклонение от
обичайните сделки, като в резултат на това отклонение липсват отчетени приходи,
водещо до определяне на корпоративен данък в по-нисък размер. Описаното се
квалифицира и като "отклонение от данъчно облагане", както е посочено
в разпоредбата на чл. 16 от ЗКПО. При облагането с преки данъци винаги условията по сделките
трябва да са при "обичайни" условия по пазарни цени, като при
свързани лица те задължително са по пазарни цени /чл. 15 от ЗКПО/, а между несвързани лица отклонението от пазарните цени не
следва да води до отклонение от данъчно облагане. В конкретния случай безспорно
е установено наличието на предпоставките за приложение на чл. 16, ал.1
от ЗКПО - сключване на сделка при условия, съществено отличаващи се
от условията по обичайните сделки от същия вид.
По отношение на пазарната цена на имотите, съдът намира, че безспорно
липсват пазарни аналози за извършени през 2015 г. продажби на аналогични недвижими имоти при
извършване на първоначалната експертиза, приложена в административната преписка. Вещото лице по
назначената в хода на ревизионното производство оценителна експертиза е
обосновало заключението си на офертни аналози, без да е изследвало реални
сделки. Една в хода на съдебното производство и при допуснатата
съдебно-оценителна експертиза са използвани като аналози доказателства за
действително извършени сделки на аналогични недвижими имоти в района на ж.к.
„Възраждане“, гр. Варна. Изготвената в хода на ревизионното производство експертна
оценка използва именно метода на сравнимите неконтролирани цени, като за
съпоставими сделки са приети обяви в електронен сайт за продажби, а не
действително осъществени сделки. Съдът намира това заключение за необосновано,
като изготвено в противоречие с материалите по делото и поради което не го
кредитира.
Съдът намира, че заключението на работилата по делото СОЕ следва да бъде
кредитирано, като обективно, безпристрастно и компетентно дадено. Така
определената пазарна цена отново многократно надвишава посочената в нотариалния
акт, фактура и в счетоводството на страните цена на сделката, поради което
съдът намира за безспорно установено наличието на основание за прилагане на чл. 16, ал.1
от ЗКПО. Неотчетения приход от продажбата е в размер на 265 987,69
лв. / формира се от установената
обща пазарна стойност на всички имоти съгласно СОЕ в размер на 850 592,30
лв. , намалена с отчетената цена на сделките съгласно НА в размер на 584 604,61
лв. / , с който на основание чл. 78 от ЗКПО следва да бъде преобразуван в посока увеличение финансовия
резултат на дружеството за 2015 г.
4. Относно доначислен ДДС за данъчен период м.07.2015 г. в размер на
9791,70 лв.
Спорът се свежда до
определяне на себестойността на обектите предоставени на собствениците чрез
бартер, съгласно съдържанието на НА № 16/16.09.2013 г. и дали в нея следва да се включи стойността
на фактурите издадени от „Тиа инвест „
ЕООД и „Дюна“ ООД.
От заключението на
работилата по делото ССчЕ в т.4 се установи, че фактурите с доставчици „Тиа
инвест“ ЕООД и „Дюна“ ООД участват при формиране себестойността на обектите .
Не е спорно, че осчетоводените разходи по тези доставки не са признати от
приходната администрация , но са включени в себестойността, тъй като не е било
спорно, че при изграждане на сградата и въвеждането й в експлоатация тези стоки
са били получени, като неустановен е бил фактът, че са получени именно от тези
доставчици. От доказателствата по делото , включително и от заключението на
ССчЕ в т.2,т.3 и т.4 се установи, че тези разходи са били включени при
формиране на себестойността на обектите. Необосновано приходната администрация
увеличава себестойността на обектите и определя данъчна основа на задълженията
за ДДС, като включва отново стойността на издадените от посочените доставчици
фактури. Въведената обосновка за липсата на доказателства относно реалността на
доставките е неотносима.
Себестойността, според
Закона за счетоводството е оценката на произведените (създадени) в
предприятието активи, в която не се включват административните разходи,
разходите за продажби, финансовите и извънредните разходи. Всички производители
сами определят организацията за отчитане на разходите и начина на формиране на
себестойността. В случай, че разходите по конкретните фактури участват в сумата
по счетоводна сметка 303 ( Продукция) , необосновано е повторното им включване
и увеличаване на себестойността при липса на фактическо и правно основание за
това. Съгласно Чл. 26, т.3 от ЗКПО - разход за начислен данък или ползван
данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, когато
разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената
стойност, не е признат за данъчни цели. В този смисъл е налице основание за
увеличение на ФР за периода 2015 г. , но не и за увеличаване на данъчната
основа по ЗДДС и установяване на допълнителни задължения за косвен данък. В
този смисъл е и заключението на работилата по делото ССчЕ.
Жалбата в тази част е
основателна и следва да се уважи.
5.Относно
установени задължения за ДДС за д.п.м. 2015 г. в размер на 20 998,08 лв. и
преобразуване на ФР за данъчен период 2015 г. в посока увеличение със сумата в
размер на 104 990,38 лв., във връзка с извършени безвъзмездни доставки в
полза на купувачите на обекти в жилищна кооперация в гр.Варна, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Поп Харитон“ № 7:
Не е спорно , че за процесните обекти – апартаменти №№
7,11,20,32,33,39,40,42,43,44,45,49,61,65 и 67 са извършени и осчетоводени
разходи за строително монтажни работи до въвеждането на сградата в експлоатация
, относно които жалбоподателят не е издал фактура на договорената по
предварителните договори стойност, както и не са отчетени приходи.
В сключените предварителни договори за
покупко-продажба е договорена поотделно продажна цена на имота и за
довършителните работи. С въвеждането на жилищната сграда в експлоатация през
м.07.2015 г. услугата е извършена и дружеството е следвало да отчете
съпоставимия приход. Съгласно клаузите
на предварителните договори , цената на довършителните работи е дължима с
въвеждането на сградата в експлоатация.
Договорената между страните цена за тяхното извършване е в общ размер на
104 990,38 лв. и съгласно действащата редакция на чл.4,ал.1,т.1 от Закона
за счетоводството, приходите и разходите следва да се начисляват към момента на
тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащане на
паричните средства и да се включат във финансовите отчети за периода, за който
се дължат. Обстоятелствата относно дължимостта на задълженията за ДДС и ЗКПО се
установяват въз основа на представени от жалбоподателя частни писмени
документи. Предвид обстоятелството, че същите съдържат неизгодни за оспорващия
факти относно договорената отделна цена за довършителните работи, се ползват с
материална доказателствена сила. В този смисъл се установява, както основанието
на чл.25,ал.2 от ЗДДС, така и това на чл.78 от ЗКПО и установените задължения
за публични държавни вземания за ДДС и корпоративен данък се основават на
закона и обосновават със събраните доказателства. Жалбата в тази част е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Следва да се посочи, че работилата по делото ССчЕ в
неспоменатата част не допринася за установяване на дължимите задължения за
публични държавни вземания, тъй като въпросите и отговорите са в сферата на
хипотези.
Предвид гореизложеното РА следва да се измени и да се
установят задължения за ДДС и корпоративен данък в следните размери:
Задължения за ДДС за д.п.м.07.2017 г. – главница в
размер на 41 495,19 лв. /
51 286,89 лв. – 9791,70 лв./. Лихвите на основание чл.175,ал.1 от ДОПК и
чл.1 от ЗЛВДТДПВД се следват от 15.09.2015 г. до 22.08.2017 г. и са в размер на
8165.28 лева. При изчисляване на
размера на законната лихва е използван Калкулатор лихви, достъпен на адрес http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
ЗКПО- Установен в хода на съдебното производство
данъчен финансов резултат и корпоративен данък за данъчен период 2015 година:
Предвид изложеното установената в хода на
административния контрол данъчна печалба в размер на 638 981,79 лв. следва
да се намали със сумата от 134 855,70 лв. / 400 843,39 лв.-
265 987, 69 лв. – разликата между установеното в хода на ревизията и при
съдебното оспорване отклонение от пазарните цени при продажбата на обекти
находящи се в жилищната сграда в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, ул. „Поп
Димитър“ № 7/, като се установи данъчен финансов резултат печалба в размер на
504 126,09 лв. и дължим корпоративен данък 50 412,60 лв. От страна на
дружеството е внесен данък в размер на 6533,02 лв., което определя дължим данък
за довнасяне в размер на 43879,58 лв.
Лихвите на основание чл.175,ал.1 от ДОПК , чл.1 от ЗЛВДТДПВД и чл.9 от ЗКПО се
следват от 01.04.2016 г. до 22.08.2017 г. и са в размер на 6205.11 лева. При изчисляване на размера на законната лихва
е използван Калкулатор лихви, достъпен на адрес http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Предвид изхода на спора и направеното от жалбоподателя
искане за присъждане на сторените
разноски съгласно представен списък на л.220 от делото и представените
доказателства за плащането им ответникът следва да бъде осъден да плати
сторените от жалбоподателя разноски съобразно уважената част на претенцията със
стойност от 26 933,55 лв. / 126 678,71 лв.- 99 745,16 лв./ в
размер на 1615,85 лв. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
на осн. чл.161, ал.1 от ДОПК съобразно отхвърлената част, като при
изчисляването му съгласно чл.8,ал.1,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения се установява в размер на 3 522,35 лв. По
компенсация, жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на дирекция
ОДОП-гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1906,50 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на „Сън естейт България“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Архимандрит Филарет“ № 9,
представляван от управителя А.О., чрез адв. А.- ВАК, против РА №
Р-03000317001502-091-001/22.08.2017 г. издаден от началник сектор „Ревизии“ в
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна – възложил ревизията и главен инспектор
по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна- ръководител на
ревизията, изменен с решение № 398/16.11.2017 г. издадено от директора на
дирекция ОДОП-гр.Варна, в частта на установените задължения за ДДС по ЗДДС , за
д.п.м. 07.2015 г. главница в размер на 51 286,89 лв. и лихви 10133,68 лв.
и за корпоративен данък по ЗКПО за д.п. 2015 г. главница в размер на 57145,13
лв. и лихви в размер на 8113,01 лв. , като УСТАНОВЯВА:
-
Задължения за ДДС по ЗДДС , за д.п.м. 07.2015
г. главница в размер на 41 495,19
лв. и лихви в размер на 8165.28
лв.
-
Задължения за
корпоративен данък по ЗКПО за д.п. 2015 г. главница в размер на 43879,58 лв. и лихви в размер на 6205.11 лв.
-
-
ОСЪЖДА „Сън естейт България“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, ул. „Архимандрит Филарет“ № 9, представляван от
управителя А.О. да
заплати на Дирекция ОДОП – гр. Варна при ЦУ на НАП сума в размер на 1906,50 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от съобщението до страните.
Административен
съдия:
.