РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 19.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №434 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно основание по чл.422 ГПК във вр. с
чл.313 КЗ и по чл.92 ЗЗД.
Ищецът “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД гр. София, представляван от изпълнителните директори Живко Стойков
Колев и Бисер Георгиев И., чрез процесуалния си представител твърди, че на
17.04.2015г. е сключил с “Дева 50 Консултинг” ЕООД гр. Русе Договор за
застрахователно агентство №49, съгласно който му е възложил, а ответникът е
приел, при условията на възмездно и трайно изпълнение в рамките на уговорения
срок и при условия на необвързаност да посредничи за сключването на
застрахователни договори между него в качеството на застраховател и
потребителите на застрахователни услуги, като свързва страните и подготвя сключването
на застрахователните договори от името и за сметка на застрахователя. Съгласно
чл.2, т.9 от договора Агентът събира премиите по сключените от него
застрахователни договори и превежда в полза на застрахователя дължимите
застрахователни премии в деня на сключване на застрахователния договор. На
основание чл.16, т.1 от договора Агентът отчита изпълнението на задълженията си
по договора ежедневно по посочена от застрахователя банкова сметка, ***се
събраната застрахователна премия той му дължи неустойка в размер на 0.5 % върху
дължимата сума за всеки просрочен ден. Тъй като ответникът не е изпълнявал
договорните си задължения, издал фактура №5094/12.11.2018г., обективираща
размера на вземането му. Независимо че всички изброени полици в приложения към
фактурата списък са сключени преди датата на съставянето й, претендира
неустойка за забава по чл.16, т.2 от договора върху всяка от сумите с начален
период за всички от 12.11.2018г. или сумата 40.73 лв. За събиране на вземането
си в общ размер 509.02 лв подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №8009/2018г. на Русенски районен съд.
Тъй като ответникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, моли да
се признае за установено съществуване на вземането му към ответника за сумите
509.02 лв просрочени задължения по фактура №5094/12.11.2018г., издадена на
основание Договор за застрахователно агентство №49/17.04.2015г., 40.73
неустойка за периода от 12.11.2018г. до 28.11.2018г., както и законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението
- 29.11.2018г. до окончателното изплащане. Претендира разноските по
заповедното производство, както и разноските по делото.
Ответникът “Дева 50 Консултинг” ЕООД гр. Русе, представляван
от управителя Венцислав Венков Великов, оспорва предявения иск по основание и
размер. Възразява срещу твърдението, че не е отчитал пред застрахователя
събраните застрахователни премии по сключени застрахователни полици.
Представената фактура №5094/12.11.2018г. не му е била връчена и не му е била
известна до получаване на препис от исковата молба. Не му е ясно за какви
застрахователни премии се отнася – липсва списък. Акаунтите на
дружеството-застраховател, през които е осъществявал дейност като агент, работещ
за него, са били спрени през месец септември 2018г., поради което през месеците
октомври и ноември 2018г. не е работил с това дружество поради едностранно
спиране на достъпа от страна на застрахователя. Оспорва основанието за издаване
на фактурата, съдържанието й и размера на сумата, посочен в нея.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ЧГД №8009/2018г. на Русенски
районен съд, назначени са две отделни икономически експертизи, чиито заключения
са приложени в писмен вид.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от данните по ч. гр. дело №8009/2018г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №4276/30.11.2018г.
срещу “Дева 50 Консултинг” ЕООД за сумите 509.02
лв, дължими застрахователни премии по Договор за застрахователно агентство №49 от
17.04.2015г., заедно със законната лихва от 29.11.2018г. до окончателното
изплащане, 40.73 лв неустойка по чл.16, т.2 от договора за периода от 12.11.2018г.
до 28.11.2018г. и за 75 лв разноски. Своевременно е направено възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Видно от представения Договор за застрахователно
агентство №49 от 17.04.2015г., сключен със “Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД гр. София, ответникът “Дева 50
Консултинг” ЕООД по възлагане от Застрахователя е приел при условия на
възмездно и трайно изпълнение, в рамките на договорения срок и при условия на
необвързаност: да посредничи за сключване на застрахователни договори между
Застрахователя и потребителите на застрахователни услуги, като свързва страните
и подготвя сключването на застрахователни договори, да сключва от името и за
сметка на Застрахователя застрахователни договори (издава полици) с
потребителите до лимитите, договорени в Приложение №1 към договора, срещу
възнаграждение. Съгласно чл.5 от договора, размерът на възнаграждението на агента
се определя в процент от събраната застрахователна премия и не може да бъде
по-висок от процентите, посочени в приложение №1. Срокът на договора е една
година, считано от датата на подписването му – чл.19.
Съгласно чл.16, ал.1, т.1 Агентът отчита изпълнението
на задълженията си по договора, като сключените застрахователни полици по
всички видове застраховки, окомплектоване с необходимите документи (декларация,
въпросник, опис и др) се отчитат пред Застрахователя ежедневно; внасянето на
застрахователната премия е ежедневно по посочена от Застрахователя банкова
сметка ***астрахователя, като при неизпълнение на това задължение в срок, той
дължи на Застрахователя неустойка в размер на 0.5 % върху дължимата сума за
всеки просрочен ден - т.2.
Договорът е подписан от страните и не е оспорен.
За задълженията на ответника ищецът е издал фактура №5094/12.11.2018г.
с дата на падеж 12.11.2018г., начин на плащане с преводно нареждане, за сума 509.02
лв.
От заключението на икономическата експертиза,
представено в писмен вид и приложено на л.47 и сл., потвърдено и допълнено
устно от вещото лице М.И.М. в съдебно заседание на 11.06.2019г., се установява,
че фактура №5094/12.11.2018г. е осчетоводена от “ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД и е посочена в дневника за продажби
към справка-декларация по ЗДДС за месец ноември 2018г. Същата не е осчетоводена
от “Дева 50 Консултинг” ЕООД, което дружество не е регистрирано по ЗДДС. По
фактурата не са извършени плащания от ответното дружество, което е получател на
фактурата. Размерът на неустойката по чл.16, ал.1, т.2 от договора за периода
от 12.11.2018г. до 28.11.2018г., изчислен върху сумата 509.02 лв, респ. за 16
дни при 0.5 % на ден, възлиза на 40.73 лв. Устно вещото лице допълва
заключението, че към фактура №5094/12.11.2018г. има опис (л.13), в който са
посочени номера на полици, включени в нея, но няма данни относно
обстоятелството получателят на фактурата да е и получател на полиците, посочени
в нея.
Заключението е прието от съда без възражения от
страните.
От заключението на следващата икономическата
експертиза, приложено на л.119 и сл., потвърдено и допълнено устно от вещото
лице Е.М.М. в съдебно заседание на 05.11.2019г., се установява, че включването
на суми по 1.50 лв в описа на неотчетени полици “Зелена карта” към предметната
фактура е неоснователно. В тази връзка вещото лице обяснява, че издаването на
полицата/сертификат “Зелена карта” става едновременно с издаването на
застрахователната полица “Гражданска отговорност” и независимо, че се отпечатва
на отделна бланка, няма номинална стойност. Стойността й е част от
застрахователната премия, заплащана от Застрахования за полицата “Гражданска
отговорност”. От цитираните в описа към фактурата полици на застраховки
“Гражданска отговорност” само три имат суми, различни от нула, а именно: BG/30/518000393468/26.01.2018г. за сумата 53.56 лв, BG 0201 18000000142/29.01.2018г. за сумата 294.96 лв и BG/30/118000260029/12.01.2018г. за сумата 133.60 лв.
Устно вещото лице заключава, че сумите по тези три полици са дължими, т.е.
сумата не е получена от ищеца. Вещото лице Е.М. поддържа заключението си по
въпроса, че сумите по описа – списък на неотчетени суми, съответства на сумите
в тези полици.
Заключението и на тази икономическа експертиза е
прието от съда, тъй като е депозирано от лице, притежаващо необходимата за
случая компетентност.
По делото е установено, че ответникът е застрахователен
агент по см. на чл.313 КЗ. Застрахователният агент е застрахователен посредник -
чл.294, ал.1, т.1 КЗ, а застрахователното посредничество е дейност по
разпространение на застрахователни продукти, която се извършва срещу
възнаграждение от лице, различно от застраховател или негов служител – чл.5,
ал.1 КЗ. От заключенията на икономическите експертизи безспорно е установено,
че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.337, ал.2 КЗ да преведе в
полза на застрахователя - ищеца получените плащания на премии по
застрахователните договори в общ размер 482.12 лв по трите полици BG/30/518000393468/26.01.2018г., BG 0201 18000000142/29.01.2018г. и BG/30/118000260029/12.01.2018г.
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Ищецът е изпълнил задължението си
да докаже претенцията си за неустойка: съществуването на клауза за неустойка по
чл.16, ал.1, т.2 от договора за застрахователно агентство, неизпълнение на
задълженията на ответника по чл.2, т.9 от договора, поради което този иск е
основателен и следва да се уважи за сумата 38.57 лв, изчислена за 16 дни по 0.5%
на ден.
При това положение съдът
намира, че искът по чл.422 ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено съществуването на
вземането на ищеца за сумите 482.12 лв по фактура №5094/12.11.2018г., заедно
със законната лихва върху от подаване на заявлението - 29.11.2018г. до
окончателното изплащане и 38.57 лв
неустойка за периода от 12.11.2018г. до 28.11.2018г. Искът по чл.422 ГПК следва
да се отхвърли за разликата до претендираните суми 509.02 лв по фактура
№5094/12.11.2018г. и 40.73 лв неустойка.
Ответникът дължи на ищеца 71.04 лв разноски по ЧГД №8009/2018г.
на РРС, съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца 497.25
лв разноски по делото, съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът
следва да заплати на ответника 15.86 лв разноски по делото, съобразно отхвърлената част на иска
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, район Изгрев, ж.к.”Дианабад”, бул. ”Г. М.
Димитров” №1, представлявано от изпълнителните директори Живко Стойков Колев и
Бисер Георгиев И., към “Дева 50 Консултинг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Русе, ул. “Раковски” №4, представлявано от управителя
Венцислав Венков Великов, за сумите 482.12 лв по фактура №5094/12.11.2018г.,
издадена на основание Договор за застрахователно агентство №49/17.04.2015г.,
заедно със законната лихва, считано 29.11.2018г. до окончателното изплащане и
38.57 лв неустойка по чл.16, т.2 от договора за периода от 12.11.2018г. до
28.11.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликите над 482.12 лв до 509.02 лв
главница и над 38.57 лв до 40.73 лв неустойка.
ОСЪЖДА “Дева 50 Консултинг” ЕООД да заплати на “Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД сумите 71.04 лв разноски по ЧГД
№8009/2018г. на Русенски районен съд, както и 497.25 лв разноски по делото.
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД да заплати на “Дева 50 Консултинг” ЕООД сумата 15.86 лв
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: