Решение по дело №796/2019 на Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№

28.11.2019 г.

гр. София,

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА

                                       НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ въззивно частно гражданско дело № 796 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 437, ал. 4 от ГПК.

 

Образувано е по жалба на Г. ф. срещу постановление от 26.09.2019 г., на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С. Л., с рег. № 927 към Камарата на ЧСИ и район на действие Софийски окръжен съд по изпълнително дело № 20199270401317, с което молбата на длъжника за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателите и намаляване на съответната част от таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, е оставена без уважение.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление. Излагат се доводи, че процесуалния представител на взискателите е предприел единствено действия по образуване на изпълнително производство чрез подаване на нарочна молба, поради което присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 1500,00 лева е прекомерно и следва да се редуцира до предвидения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. размер от 200 лева. Излагат се доводи, че адвокатското възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и че по делото не са извършвани действия за удовлетворяване на вземането, а същото е заплатено в срока за доброволно изпълнение. Ето защо се счита, че се дължи единствено възнаграждение за образуване на изпълнително дело, а не и възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело. Претендират се и сторените в настоящото производство разноски.

Препис от жалбата е връчен на взискателите М.А.Т. и Г.А.Т., които в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са се възползвали от възможността да подадат отговори на жалбата.

Постъпило е и становище на ЧСИ С. Л., според който жалбата е  неоснователна. Като доводи за това са изтъкнати, че по изпълнителното дело са представени доказателства за уговорения размер на адвокатско възнаграждение, както и доказателства за плащането му от страна на взискателите, а определеният размер на адвокатския хонорар е съобразен с Наредба № 1/23.07.2004 г. Освен това се посочва, че освен молба за образуване процесуалните представители на взискателите са поискали извършване и на изпълнителни действия по изпълнителното дело и поради това се дължи възнаграждение освен по чл. 10, ал. 1, т. 1, така и по т. 2 от Наредба № 1/23.07.2004 г.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която има интерес да обжалва акта, и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.

Съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Изп. дело № 20199270401317 по описа на ЧСИ С. Л. е образувано по молба с вх. № 13608/13.09.2019 г. /л. 1 от изп. дело/ от М.А.Т. и Г.А.Т., чрез адв. С. С. Делото е образувано въз основа на изп. лист /л. 2 от изп. дело/ от 29.08.2019 г., издаден по гр.д. № 15946/2018 г. по описа на СГС, I-2 състав, с който Г. ф. е осъден да заплати на М.Т. и Г.Т. сумата от 5 518,33 лева, представляващи разноски по делото, въз основа на изп. лист /л. 3 от изп. дело/ от 29.08.2019 г., издаден по гр.д. № 15946/2018 г. по описа на СГС, I-2 състав, с който Г. ф. е осъден да заплати на Г.А.Т., сумата от 35 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща, вследствие на ПТП от 17.12.2017 г., ведно със законната лихва от 26.04.2018 г. до окончателното изплащане и въз основа на изп. лист /л. 4 от изп. дело/ от от 29.08.2019 г., издаден по гр.д. № 15946/2018 г. по описа на СГС, I-2 състав, с който Г. ф. е осъден да заплати на М.А.Т., сумата от 35 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща, вследствие на ПТП от 17.12.2017 г., ведно със законната лихва от 26.04.2018 г. до окончателното изплащане.

Процесуалното си представителство по изпълнителното дело взискателите М.А.Т. и Г.А.Т. са възложили на адв. С. С. от САК. Взискателите са заплатили на своя процесуален представител възнаграждение в размер на 1500 лева, което се установява от представения по изп. дело договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че сумата е платена в брой и в тази част представлява разписка за плащане /л. 6 от изп. дело/.

С разпореждане от 13.09.2019 г. /л. 8 от изп. дело/ ЧСИ С. Л. е разпоредил образуването на изп. дело № 20199270401317 и е начислил разноски, както следва: 48 лева – такса по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на делото, по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ за връчване на покана за доброволно изпълнение и по т. 2 от ТТР към ЗЧСИ за проучване на имущество; 1500 лева – адвокатско възнаграждение и 5633,15 лева – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, дължима към датата на образуване на делото.

Поканата за доброволно изпълнение  на вземането по изпълнителните листове от 29.08.2019 г. /л. 11 от изп. дело/ е била връчена на жалбоподателя на 20.09.2019 г. В поканата е посочено, че към дата 16.09.2019 г. Г. ф. дължи на взискателите следните суми: 70 000,00 лева – сбор от главници, ведно със законната лихва от 26.04.2018 г. до окончателното изплащане, 5 518,33 лева – присъдени разноски, 5 633,15 лева – разноски по изп. дело,  в това число и такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ и 1500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и 48 лева за такси по изп. дело.

От разпечатка от банковата сметка на ЧСИ /л. 25 от изп. дело/ се установява, че Г. ф. е превел по сметка на ЧСИ С. Л. сумата от 92 752,25 лева, представляваща цялото задължение по изп. дело №20199270401317. Това обстоятелство се потвърждава и от намиращите се в изп. дело платежни нареждания /л.26-28 от изп. дело/.

С възражение вх. № 14645/26.09.2019 г. /л. 13 от изп. дело/ длъжникът Г. ф. е поискал да се намали размерът на приетите разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до 200 лв. съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., както и да се намали дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и да му бъдат възстановени надвнесените суми.

С постановление от 26.09.2019 г., частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение, като е оставил без уважение молбата на Г. ф. за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, за което го е уведомил със съобщение изх. № 017696/27.09.2019 г. /л. 16 от изп. дело/, получено на 02.10.2019 г. /известие за доставяне, л. 17 от изп. дело/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна поради следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност /така решение № 393/15.05.2015 г.-гр.д. 5473/2014 г.-ВКС ІV г.о./.

Според чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на длъжника. В настоящия случай същите са обективирани в разпореждане от 13.09.2019 г. на ЧСИ С. Л..

Предпоставка за уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК винаги е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски. Такова може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ /така т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. По делото се установи, че всеки взискателите са възложили на адвокат С. С. образуването на изп. дело и процесуалното си представителство по него, като е било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, платимо от взискателите. В договора за правна защита и съдействие е посочено, че възнаграждението е заплатено в брой, поради което в тази си част има значението на разписка за плащане и представлява доказателство за реалното извършване на тези разноски.

По повод релевираното от жалбоподателя Г. ф. възражение, съдът следва да прецени дължимостта на това възнаграждение и дали същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Тази преценка следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС.

В хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ и посочения в нея начин на изпълнение /което е задължителен реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК/, пълномощникът на взискателите не е направил други искания за извършване на изпълнителни действия. Доколкото дължимата по изпълнително дело сума е била заплатена от длъжника в срока за доброволно изпълнение, то относно дължимото адвокатско възнаграждение е приложима единствено разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., според която за образуване на изпълнително дело адвокатското възнаграждение е 200 лв. Тълкуването на разпоредбата води до извода, че размерът на адвокатския хонорар не е обусловен от стойността на вземането, предмет на изпълнение, а представлява твърд размер. Това решение намира резон и в обстоятелството, че и критериите към молбата за образуване на изпълнително дело са еднакви независимо от стойността на вземането.

Доводите на съдебния изпълнител за приложимост на т. 2 на чл. 10 от Наредбата са неоснователни. Посочената разпоредба касае процесуално представителство по изпълнителното дело извън подаване на молба за образуване, а именно процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания. Както беше посочено, участието на представителя на взискателите в настоящия случай се свежда единствено до подаване на молба за образуване на изпълнително дело, като предвид извършеното от длъжника плащане в срока за доброволно изпълнение, то в хода на изпълнителното дело не са били необходими и не са извършвани никакви изпълнителни действия и не са прилагани никакви изпълнителни способи. Поради това недължимо се явява и адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.

Ето защо съдът приема, че жалбата е основателна и че следва да се определи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнителното дело единствено по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, в дължимия минимален размер от 200 лв.

След изменението на размера на възнаграждението в компетентността на ЧСИ Лазаров е да определи новия размер на дължимите се от жалбоподателя Г. ф. такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в изпълнителното производство.

 

Относно разноските:

При този изход на спора разноски следва да се присъдят на жалбоподателя съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. В негова полза следва да се присъдят 25 лева, платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК.

 

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 26.09.2019 г. на Частен съдебен изпълнител С. Л., с рег. № 927 към Камарата на ЧСИ и район на действие Софийски окръжен съд по изпълнително дело № 20199270401317, с което е оставено без уважение възражението на длъжника Г. ф. срещу разноските и вместо това,

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателите М.А.Т. и Г.А.Т. за адвокатското възнаграждение, което длъжникът Г. ф. следва да им заплати по изпълнително дело № 20199270401317 по описа на ЧСИ С. Л., с рег. № 927 към Камарата на ЧСИ и район на действие Софийски окръжен съд, в размер на сумата от 200 лв.

ОСЪЖДА М.А.Т. и Г.А.Т., с адрес: ***, да заплатят на основание чл. 79, ал. 1 от ГПК на Г. ф. сумата от 25 лева, заплатена държавна такса и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                      2.