Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София ……...2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти въззивен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ПЛАМЕН
ГЕНЕВ
при секретар Албена Арсова и с
участието на прокурор Нина Янева, като разгледа докладваното от съдия Ангелова
ВАНД № 3988 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С
решение от 19.02.2018 г. по НАХД 20591/2017 г. Софийски
районен съд – Наказателна колегия, 137 състав е признал обвиняемия И.Й.Б.
за невиновен в това, че на 01.06.2011 г. около 12.20 ч. в гр. София, при
управляване на МПС – лек автомобил марка „Джип - Гранд Чероки“ с peг. № ********по
бул.„Сливница“ с посока на движение от бул. „Княгиня Мария Луиза“ към
ул.„Опълченска“, в района на кръстовището с бул. „Хр. Ботев“ нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и реализирал ПТП с
мотопед „Хонда Такт 50“, с peг. № ********, движещ се по бул. „Христо Ботев“ в
посока от ул. „Гривица“ към ул. „Козлодуй“ и по непредпазливост причинил две
средни телесни повреди на мотоциклетиста В.Х.Ч.с ЕГН **********, изразяващи се
в счупване на пищялните кости на дясната подбедрица, реализирало медико-
биологичния признак „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник
за срок повече от 30 дни“ и счупване на хълбочната кост на таза отдясно,
реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за срок повече от 30 дни“, поради което го оправдал по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
2 вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК.
С
решението на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски са
оставени за сметка на държавата.
Срещу
така постановено решение в законоустановения срок по чл. 319 НПК е подаден протест
и допълнение към него, с които се претендира въззивният съд да признае обвиняемият
Б. за виновен по повдигнатото му пред първата инстанция обвинение. В
допълнението на протеста се излагат съображения за необходимостта обвиняемото
лице да е управлявал автомобила със скорост 24 км/ч, при която не би настъпило
пътното-транспортно произшествие.
С
протеста и допълнението към него не се претендира събиране на доказателства.
Пред въззивния съд обвиняемият И.Й.Б.,
редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощеният му защитник –
адв. Н.Д..
Представителят
на СГП не поддържа протеста и направеното към него допълнение, но не го
оттегля. Изразява становище, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и
законосъобразен.
В
хода на съдебните прения защитникът на обвиняемия Б. – адв. Д. поддържа
становището на прокуратурата. В допълнение посочва, че не следва неправомерно
преминаващ през кръстовище участник в движението да черпи права от собственото
си неправомерно поведение и в подкрепа на твърдението си цитира практика на
ВКС. Застъпва тезата, противно на доводите на държавното обвинение, че доверителят
му се е съобразил с интензивността и характера на движението, доколкото
категорично е установено с видеозапис, че е преминал на зелен сигнал на
светофарната уредба, като в кръстовището не е имало други МПС, а единствено от
лявата му страна е имало две колони автомобили, които са чакали да светне зелен
сигнал. Твърди, че пострадалият мотоциклетист се е преустроил през трамвайната
линия с много висока скорост и директно се е ударил в автомобила на обвиняемото
лице. Посочва още, че независимо от обстоятелството, че вещите лица са
изчислили, че за да не настъпи удара обвиняемото лице е следвало да се движи с
24 км/ч или с по-малко, то последният не е имал задължения да се движи с такава
скорост, с оглед на което не може да му се вмени вина за настъпилия удар с
мотоциклетиста. В заключение моли с оглед изложените аргументи
първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от
страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и правилност, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, установи следното:
Видно
от материалите по делото, първостепенният съд не е допуснал нарушения при
формирането на доказателствената съвкупност, като с оглед вида на
производството – по глава ХХVІІІ, в съответствие и с разпоредбата на чл. 378,
ал. 2 от НПК събраните на досъдебното производство доказателства са били
надлежно приобщени чрез тяхното прочитане. В
съдебното следствие контролираният съд е събрал непосредствено част от
доказателствата чрез разпит на обвиняемия Б. поради направеното изрично изявление
от негова страна, че желае да даде обяснения. При оценъчната си дейност (макар
и сравнително семпла), противно на доводите, застъпени в протеста, съдът не е
допуснал превратно тълкуване на доказателствата или подценяване достоверността
на едни за сметка на други доказателствени източници.
Въззивният
съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства
намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и
почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност като по същество тя се свежда
до следното:
Обвиняемият
И.Й.Б., с ЕГН ********** е роден на ***г***, български гражданин, с висше
образование, разведен,неосъждан, живущ ***.
Към
дата на инкриминираното деяние той е бил правоспособен водач на МПС, притежавайки
свидетелство за правоуправление № 28035253, категория СЕ, валидно до
17.08.2020г.
На
01.06.2011 г., около 12:20 ч. в обвиняемият Б. управлявал МПС – л.а. „Джип -
Гранд Чероки“ с peг. № ********в гр.
София, по бул. „Сливница“ с посока на движение от Орлов мост и бул. „Княгиня
Мария Луиза“ към бул. „Хр. Ботев“ и ж.к. „Люлин“. Движението било интензивно.
Пътната настилка била асфалтова, без неравности и наклон, а времето било ясно,
слънчево и сухо, с добра видимост. Булевард „Сливница“ бил предназначен за
двупосочно движение, с две платна, разделени от канала на Владайската река.
Пътното платно на бул. „Сливница“ в района на местопроизшествието, в посоката
на движение на обвиняемия Б. било с обща ширина 15.5 метра, разделено на четири
пътни ленти – дясна, предназначена за движение в права посока и завой на дясно
с ширина 4.5 м., две средни ленти, предназначени за движение в права посока
(към ул. „Опълченска“) с ширина 3,60 м и крайна лява лента с ширина 3.3м.,
която била предназначена за движение наляво по бул. „Хр. Ботев“. Всички пътни
ленти завършвали със стоп линия.
Автомобилът
на обв. Б. се движел в десния край на лявата пътна лента и пред него и около
него се движели и други МПС. Кръстовището, към което се движел автомобила, било
образувано между бул. „Сливница“ и бул. „Хр. Ботев“. Същото било регулирано от
светофарна уредба, която работела в нормален режим. Наближавайки кръстовището
обв. Б. видял, че светофарът показва зелен сигнал на светофара, а броячът
отчита оставащи още 10 секунди и решил, че ще успее да пресече кръстовището.
Затова и не намалил скоростта на движение, която била 49.09 км/час и пресякъл
стоп линията в 12:22:34.333 часа, все още при подаден зелен светлинен сигнал.
В
същото време по бул. „Христо Ботев“ към същото кръстовище в посока към
„Централна гара“ се движел на мотопед „Хонда Такт 50“, с peг. № ********,
управляван от св. В.Ч.. Платното на бул. „Христо Ботев“ в района на
местопроизшествието било предназначено за движение в двете посоки, като двете
платна били разделени от трамвайно трасе. Дясната пътна лента бил с ширина 3.60
м. и била предназначена за движение в права посока (към ул. „Клокотница“),
непосредствено след нея и отделена от нея с двойна непрекъсната линия започвала
пътна лента с ширина 3.00м., предназначена за ляв завой в посока към ул.
„Опълченска“. Двете пътни ленти завършвали
с маркировка М6 „стоп линия“. От дясната страна на дясната пътна лента се
намирало част от пътното платно с ширина 6.00м., маркирано с маркировка М15.
Свидетелят Ч. се движел се със скорост около 34.58 км/час. В близост до
кръстовището мотопедът преминал отдясно на спрелите автомобили, движейки се
върху платно с маркировка M15 /„Коси успоредни линии“/. По това време на
платното за движение на бул. „Хр. Ботев“ в посоката на движение на мотопеда се
намирали два автомобила – един лек
автомобил, изчакващ върху лентата за ляв завой и един автомобил тип „пикап“,
изчакващ върху лентата за движение направо. Мотопедът пресякъл нивото на стоп
линията на пътните ленти за движение по бул. „Хр. Ботев“ в направление
„Централна гара“ в 12:22:34.500 часа на червен светлинен сигнал на светофарната
уредба за неговото направление.
В
момента, в който автомобилът на обвиняемия Б. навлязъл в кръстовището, в същото
време мотопедът на св. Ч. също предприел пресичане на кръстовището (преминавайки
на червен сигнал на светофарната уредба), като внезапно се появил пред
автомобила на обвиняемия. Последният не успял да спре и настъпил удар между
двете МПС. Вследствие на удара, тялото на мотопедиста Ч. било подхвърлено
нагоре и паднало върху предния капак на автомобила, след което в резултат на
отрицателното ускорение на автомобила, политнало напред и паднало върху втората
лента на бул. „Сливница“ (до „бус лентата“). Мотопедът попаднал под автомобила
на водача Б.. За да избегне прегазване на тялото на мотопедиста, водачът на автомобила
го насочил наляво като се установил върху най-лявата лента след кръстовището.
На
мястото на ПТП пристигнал екип на Бърза помощ и служители на ОПП-СДВР.
Пострадалият бил откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” за оказване на медицинска
помощ.
Видно
от заключението на изготвената по делото първоначална съдебномедицинска
експертиза (СМЕ) и повторна комплексна медико-автотехническа експертиза (КМАТЕ)
вследствие на инцидента пострадалият Ч. е получил множество травматични
увреждания, най-тежките от които били счупване на пищялните кости на дясната
подбедрица, реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни“, счупване на хълбочната
кост на таза отдясно, реализирало медико-биологичния признак „трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни“.
Процесният
инцидент бил заснет от система за видеонаблюдение, поставена на кръстовището,
образувано от бул. „Сливница“ и бул. „Христо Ботев“ като съгласно заключението
на назначената комплексна техническа експертиза (КТЕ) камерите, от които е
заснето процесното ПТП, са били синхронизирани по време, като записите
отразяват в реално време заснетото събитие.
Видно
от заключението на първоначалната съдебно-автотехническа експертиза /л. 29-38,
т.1 от досъдебното производство/ при навлизане в кръстовището мотопедът,
управляван от пострадалия Ч. не е намалил скоростта си на движение, като тази
скорост е била 38 км/час, а скоростта на управлявания от обвиняемия автомобил,
според експерта, е била кръстовището 47 км/час. Според вещото лице при
предприемане пресичане на кръстовището за обв. Б. е светел зелен сигнал на
светофара, а за пострадалия – червен сигнал. Съгласно процесното заключение от
видеозаписа от камерите на процесното кръстовище се установява, че на десния
ъгъл на бул. „Хр. Ботев“, където започва кръстовището с бул. „Сливница“ се е
намирала растителност, която е ограничавала видимостта и на двамата водачи, а
ударът е бил непредотвратим посредством аварийно спиране и за двамата водачи.
Видно
от заключението на допълнителната комплексна медико-автотехническа експертиза /л.214-244,
том II/ камерите на мястото на ПТП са били изправност и видеофайловете били без
дефекти и загуба на кадри. Съгласно процесното заключение скоростта на движение
на л.а. „Джип-Гранд Чероки“ преди и в мига на удара е изчислена от вещите лица
на 53 км /час, а на мотопеда „Хонда“ - непосредствено преди и в мига на удара е
изчислена на 34.58 км/час. Според експертите ударът между двете превозни
средства е настъпил в 12:22:35.2945 часа, като автомобилът на обвиняемия е
пресякъл стоп линията преди края на зеления светлинен сигнал на светофара, а
мотопедът на пострадалия е преминал на червен сигнал на светофарната уредба.
Съгласно
заключението на допълнителната комплексна медико-автотехническа експертиза /л.
299-304, том II от досъдебното производство/ скоростта на движение на л.а.
„Джип - Гранд Чероки“ непосредствено преди и в мига на удара е била 49.09
км/час и не се съгласува с тази, определена от видеозаписите на камерите за
видеонаблюдение – 53 км/час.
Видно
от заключението на видео-техническата експертиза сигналът на светофарната
уредба за л.а „Джип - Гранд Черок“ с per. № ********в момента на пресичането на
стоп линията с предните си автомобилни гуми е бил зелен, а за мотопед „Хонда
Такт 50“ с per. №******е бил червен.
От
заключението на допълнителна авто-техническа експертиза /л. 357-360, том II от
материалите по досъдебното производство/ се установява, че ако скоростта на
л.а. „Джип - Гранд Чероки“ в момента, в който мотопедът „Хонда“ е пресякъл стоп
линията на пътните ленти е била около 24 км/час, ударът не би настъпил. Според
вещите лица лекият автомобил е навлязъл в кръстовището 2,533 сек преди
изключването на зеления сигнал на светофара, като и при двете изследвани
скорости /49 км/час и 53 км/час/ би напуснал кръстовището по времето на жълтия
сигнал на светофара, като в момента на превключване от зелен сигнал на жълт,
автомобилът ще се намира в кръстовището.
Правилно
контролираният съд е приел, че фактологията, описана от него и възприета без
съществени изменение от настоящата инстанция, се подкрепя от приобщените по
реда на чл. 378, ал.2 от НПК писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства и способи на доказване: показанията на свидетелите И.Х., М.К., М.Н.(частично),
Б.С., П. С. (частично), Ж.Я.(частично), Н.Н.,
протокол за оглед на местопроизшествие ведно със скица и фотоалбум (л.6–12, т.
I), констативен протокол №432 ( л.5, т. I), както и от останалите писмени
доказателства, ангажирани в хода на досъдебното производство, от заключенията
на съдебномедицинска експертиза (л.22 – 25, т. I), автотехническа експертиза
(л.29 – 37, т. I), комплексна техническа експертиза (частично), повторна медико-автотехническа експертиза (л.214
– 244, т. II), допълнителна комплексна медико-автотехническа експертиза (л.273
– 285, т. II), допълнителна комплексна медико-автотехническа експертиза (л.299
– 304, т. II), видео-техническа експертиза (л.322 – 337, т. II), допълнителна
автотехническа експертиза (л.357 – 360, т. II), както и от обясненията на обвиняемия
Б., дадени в хода на съдебното следствие пред първия съд.
Въззивната
съдебна инстанция се солидаризира с направения доказателствен анализ на
първостепенния съд, като счита, че районен съд е интерпретирал правилно
доказателствените източници, ангажирани по делото, обосновавайки съображенията си защо дава вяра на едни, а не
кредитира други, извеждайки обосновани съждения относно фактите, които е приел
за установени.
Обосновано първата съдебна инстанция е
приела, че в доказателствената съвкупност няма противоречие относно това кога и
къде обвиняемото лице е управлявал лек автомобил марка „Джип - Гранд Чероки“ с
peг. № *****. По несъмнен начин е установено и че произшествието
между автомобила, управляван от подсъдимия и мотопед „Хонда Такт 50“, с peг. № ********, управляван от свидетеля Ч., е станало в района на
кръстовището бул.„Сливница“ с бул. „Хр. Ботев“, както и че асфалтовата настилка
в района на пътно-транспортното произшествие е била суха, без неравности и
наклон. Горните обстоятелства се установяват по безспорен начин от ангажираните
по делото гласни доказателствени източници, от експертните заключения, както и
от приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие заедно със скица
и фотоалбум.
Противоречия в ангажирания по делото
доказателствен материал, както правилно е заключил и първоинстанционният съд,
са налице по отношение обстоятелството на какъв сигнал участниците в пътното
произшествие са навлезли в кръстовището непосредствено преди настъпване на удара
между тях, доколкото противно на изводите на вещите лица, изготвили назначените
в хода на досъдебното производство експертизи и обясненията на обвиняемото
лице, част от свидетелите, станали очевидци на инцидента (Н., С. и Я.), дават
сведения, че обвиняемият Б. е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба.
След извършен самостоятелен анализ на
посочената група свидетелски показания настоящият въззивен състав подобно на
контролираната инстанция намира, че показанията на свидетелите Н., С. и Я. в
частта, в която дават сведения за обстоятелството на какъв сигнал на
светофарната уредба е преминал всеки от участниците в пътното произшествие, не
представляват надежден доказателствен източник на информация относно стеклите се
събития на инкриминираната дата.
За да направи горния извод въззивният
съд взе предвид обстоятелството, че показанията на свидетеля С. отразяват
единствено неговите логически съждения за случилите се събития, доколкото
последният признава, че не е възприел конкретно, че водачът на джипа (обвиняемия
Б.) е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната система. От
друга страна, прави впечатление, че показанията на свидетелката Я., в която
последната е категорична, че движещият се пред нея джип (тъмен на свят) е минал
на червен сигнал на светофара, се характеризират с декларативност и
пестеливост, като в разказа на свидетелката спомените на последната за
инцидента се изчерпват единствено с обстоятелството, че е възприела тъмен на
цвят джип да преминава на червен сигнал и да удря насреща идващ мотопед.
Последните се лишени от каквато и да е конкретика и обстоятелственост, като се
в противоречие и с показанията на свидетелкатаН.(ватман в столичния градски
транспорт) относно режима на светлините на светофарната уредба на процесното
кръстовище в момента на сблъсъка, с оглед на което въззивната инстанция не
кредитира изложеното от Я. с доверие при изграждане на фактическите си изводи.
По отношение на показанията на свидетеля М. Н., следва да се отбележи, че изложеното
от него по повод поведението на пострадалия мотопедист непосредствено преди инцидента,
влиза в рязко противоречие не само е изводите на експертните заключения, според
които мотопедистът е предприел преминаване на кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба, но и с обективните данни, които дава видеозаписа, заснел
процесното произшествие (станал предмет на изследване на няколко разнородни по
отношение на експертните знания експертизи) и фиксираното в снимковия материал
местоположение на всички участници в движението на процесното кръстовище в този
момент. Поради това следва да се отбележи, че твърдението на свидетеля, че се е
намирал с мотопеда си в крайната лява лента с посока на движение, което съвпада
с движението на пострадалия Ч., както и че бил застигнат от последния в лявата
пътна лента, в резултат на което двамата се поздравили, след което Ч. се
престроил в съседната пътна лента, се опровергава по категоричен начин от обективните
данни, извличащи се от видеозаписа, заснел участниците в движението непосредствено
преди инцидента. Видно от фиксираното в снимковия материал (приложен към
експертните заключения, имащи за предмет изследване на процесния видеозапис) свидетелят
Н. се е намирал върху трамвайните линии, а до него са се намирали два други
чакащи автомобила на кръстовището и едва след това се вижда мотопеда на пострадалия
Ч., който предприема преминаване на кръстовището от дясната част на дясната
пътна лента, поради което свидетелят Н. е нямал нито видимост, нито възможност
за комуникация с пострадалия Ч.. Въззивната инстанция не подходи с доверие и към
твърдението на свидетеля, че двамата с пострадалото лице потеглили на
кръстовището на зелен светлинен сигнал, като Н. намалил скоростта, в резултат
на което Ч. излязъл с мотопеда си на около 5 метра пред него, доколкото видно
от видеозаписа от инцидента (пресъздаден с подробен снимков материал в приетите
по делото експертни заключения) от всички пътни превозни средства на
кръстовището единствено пострадалият Ч. е предприел навлизане на кръстовището от дясната пътна
лента, а св. Н. е потеглил едва четири секунди след потеглянето на Ч.. Поради
това и в съответствие с приетото от контролираната инстанция настоящият съдебен
състав оцени показанията на свидетеля Н. като заинтересовани, необективни и
тенденциозни, считайки, че последните не представляват достоверно отражение на
действително случилите се събития.
След самостоятелна преценка за
достоверност на процесната група свидетелски показания въззивната инстанция
отдаде приоритет на непротиворечивите изводи на експертните заключения, приемайки,
че сигналът на светофарната уредба за л.а „Джип - Гранд Черок“ с per. № ********в
момента на пресичането на стоп линията с предните си автомобилни гуми е бил
зелен, а за мотопед „Хонда Такт 50“ с per. №******е бил червен.
При анализа на обясненията на подсъдимия
въззивният съд отчете двойствената им правна природа – като средство за защита
и доказателствено средство, необвързано със задължение за установяване на
обективната истина, подлагайки ги на критичен анализ и обсъждане на плоскостта
на собственото им логическо съдържание и на отношението им към останалите
доказателства. Съгласно правилата за доказателствената тежест, за да бъдат
приети за достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират
подкрепа в други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради неясноти
и необясними празноти. В настоящия случай въззивният съд констатира, че
обясненията на подсъдимия в същинската им част - относно информацията за сигнала
на светофарната уредба, на който последният е предприел преминаване на
процесното кръстовище, намират убедителна подкрепа в приетите по делото
експертни заключения и не се опровергават по категоричен начин и от
ангажираните по делото гласни доказателствени средства, с оглед на което
въззивната инстанция ги приема с доверие.
В
подкрепа на фактологията на събитията въззивната инстанция се довери на показанията,
дадени от останалите свидетелите, станали очевидци на отделни части от процесния
пътен инцидент и събитията непосредствено след него – И.Х., М.К., Б.С., Н.Н..
Съдът установи синхрон между тази група свидетелски показания относно времето,
мястото и механизма на осъществилото се пътно-транспортно произшествие, както
констатира и наличие на еднопосочност между разказа на очевидците в частта, в
която последните са възпроизвели информация за местоположението на двете
превозни средства на пътното платно непосредствено след преустановяване на
движението, състоянието на пътната обстановка по време на инцидента (в т.ч. и
за състоянието на пътната настилка), както и
относно влошеното здравословно състояние на пострадалия мотопедист.
По
отношение на показанията на останалите свидетели въззивната инстанция намира, че
те не съдържат относима към предмета на делото доказателствена информация,
поради което не ги използва при формиране на фактическите си изводи.
В
подкрепа на изложената фактология, въззивната инстанция кредитира приобщените в процеса писмени
доказателства и доказателствени средства, сред които протокол за оглед на местопроизшествие
ведно със скица и фотоалбум, констативен протокол, писмо от „Пътностроителна
техника АД“ с приложения и др. Въпросният протокол за оглед е съставен при
спазване на изискванията на НПК, като инкорпорираните в него действия също са
извършени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, поради което последният
се явява годно доказателствено средство относно закрепените в него факти и
обстоятелства. При служебната проверка на останалите
писмени доказателствени източници, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения при събирането им, които да обосновават изключването им
от доказателствения материал по делото, възприемайки за достоверни данните,
съдържащи се в тях, доколкото по делото липсват други доказателствени източници,
които да ги оборват и/или опровергават.
Констатация
за необремененото съдебното минало на обвиняемия Б. към датата на деянието,
съдът е направил законосъобразно въз основа на приложената и приета по делото
справка за съдимост в досъдебното производство и инкорпорираната в хода на
съдебното следствие.
В
заключение настоящият съдебен състав счита, че по основните факти, подлежащи на
доказване в настоящото производство, в доказателствения материал липсват
противоречия, поради което намира, че не се налага отделното и подробно
обсъждане на всички приети по делото експертни заключения. Единствено по отношение
на скоростта на управлявания от обвиняемото лице лек автомобил в момента на
навлизане му в кръстовището и момента на сблъсъка с мотопеда на пострадалия Ч. са
налице различни вариации в изводите на експертите. След като процесните
експертни заключения, в които се констатираха различие в тази насока, а именно автотехническа
експертиза (л.29 – 37, т. I от материалите по досъдебното производство), повторна
медико-автотехническа експертиза (л.214 – 244, т. II от материалите по
досъдебното производство) и допълнителна комплексна медико-автотехническа
експертиза (л.299 – 304, т. II от материалите по досъдебното производство) бяха подложени на самостоятелна доказателствена преценка,
настоящият въззивен състав намира за правилно решението на първия съда да се
довери на изводите на експертите, изготвили темпорално последната допълнителна комплексна
медико-автотехническа експертиза (л.299 – 304, т. II от материалите по
досъдебното производство), според която обвиняемото лице се е движел с
посочената и в постановлението на СРП скорост, а именно 49.09 км/ч, доколкото в
процесното заключение поставеният въпрос за скоростта на движение на
управлявания от Б. автомобил преди и в момента на удара, е намерил най-пълен,
категоричен и недвусмислен отговор. При определяне на скоростта на управлявания
от обвиняемия автомобил, експертите не са изходили от произволни заключения,
нито от предположения или хипотези. Напротив, видно от заключението, при
формиране на изводите си експертите са използвали обективни факти, закрепени в
огледния протокол като е взета предвид и стойността на спирачното закъснение (при
изчисляване на която експертите са изследвали не само действията на водача чрез
натискане на спирачния педал, но и съпротивлението, създадено от плъзгането на
частите на мотопеда, намиращ се под лекия автомобил, оставил следата от
задиране).
С оглед горните съображения и
доколкото въззивният съд не намери основание да се съмнява в обективността,
безпристрастността и наличието специалните познания на експертите, счете за
правилен извода на първия съд да даде вяра именно на посоченото заключение.
От
заключението на изготвената по делото първоначална съдебномедицинска експертиза
(СМЕ) и повторна комплексна медико-автотехническа експертиза (КМАТЕ) се
установи по непротиворечив начин, че вследствие на инцидента пострадалият Ч. е
получил множество травматични увреждания, най-тежките от които са
инкриминираните в прокурорското постановление - счупване на пищялните кости на
дясната подбедрица, реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни, счупване на
хълбочната кост на таза отдясно, реализирало медико-биологичния признак трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни.
От
съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото е и заключението
на допълнителна АТЕ /на л. 357-360, том II от материалите по досъдебното
производство/ от която по безспорен начин се установява, че ако скоростта на
л.а. „Джип - Гранд Чероки“ в момента, в който мотопедът „Хонда“ е пресякъл стоп
линията на пътните ленти е била около 24 км/час, ударът не би настъпил. В тази
връзка вещите лица са заключили, че лекият автомобил е навлязъл в кръстовището
2,533 секунди преди изключването на зеления сигнал на светофара, като и при
двете изследвани скорости /49 км/час и 53 км/час/ би напуснал кръстовището по
времето на жълтия сигнал на светофара, като в момента на превключване от зелен
сигнал на жълт, автомобилът ще се намира в кръстовището.
Въззивната
инстанция оцени приетите по делото експертни заключения (с изключения на автотехническа
експертиза – л.29 – 37, т. I и повторна медико-автотехническа експертиза –
л.214 – 244, т. II от материалите по досъдебното производство, в частите, в които
е изчислена скоростта на движение на л.а. „Джип - Гранд Чероки“ непосредствено
преди и по време на удара), за обективно и компетентно изготвени като счете за
правилно решението на първия съд да се позове на тях при изграждане на фактическите
и правните си изводи.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав преценява, че по делото е събрана в нужния
обем доказателствена съвкупност, която позволява на съдилищата да формират
еднозначни изводи по фактите, като изцяло споделя преценката на
доказателствената съвкупност, извършена от първостепенния съд, а възраженията,
застъпени в протеста на СРП за допуснати съществени нарушения при оценката на
доказателствата, довели до грешни фактически, а оттам и до правни извод, оценява
като неоснователни.
При
така установена фактическа обстановка и след анализ на доказателствената
съвкупност въззивната инстанция преценява, че обвиняемият Б. не е извършил
твърдяното и вменено му от държавното обвинение престъпление по транспорта по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. чл. 342, ал.1, пр. 3
от НК, в какъвто смисъл се явява и крайният решаващ извод на първата съдебна
инстанция.
В
рамките на повдигнатото обвинение на обвиняемия е вменено причиняване на пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което е настъпил общественоопасен резултат
(причинената средна телесна повреда на пострадалия Ч.) поради допуснато
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
За
разлика от първоинстанционната съдебна инстанция, според настоящия съдебен
състав фактическата обстановка по делото не обуславя извод, че обвиняемото лице
като водач на МПС виновно е допуснал нарушение на вмененото му правило за
движение – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. С оглед горното
всяко управление на пътно превозно средство със скорост, несъобразена със
съответните условия, влияещи на пътната обстановка и безопасността на
участниците в движението, е в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи, че на
процесното място позволената скорост за движение е 50 км/ч, като съдът взе
предвид, че при огледа на местопроизшествието не са намерени пътни
ограничителни знаци, които да имат отношение към разглежданото произшествие. Съгласно
заключението на кредитираната от настоящата съдебна инстанция допълнителна
комплексна медико-автотехническа експертиза автомобилът на обвиняемото лице се
е движил със скорост от 49.09 км/ч, която въззивният съд, за разлика от първата
инстанция, намира за съобразена, предвид конкретните пътни условия в процесния
ден на процесното място – ясно време, суха асфалтова настилка и умерено
движение на възлово кръстовище. Съобразявайки и обстоятелството, че инцидентът
е станал около обяд, при сухо и ясно време, както и факта, че обвиняемият е
навлязъл в кръстовището в последните секунди на зелен светлинен сигнал на
светофарната уредба, поради което е следвало да се изнесе по най-бързия начин
от кръстовището, според настоящата съдебна инстанция, противно на доводите застъпени от
прокуратурата, не е имало каквито и да е обстоятелства, които да са налагали
обвиняемият Б. да управлява МПС със скорост под реално осъществяваната от него
от 49.09 км/ч, а още по-малко със скорост от и под 24 км/ч, с която според
експертите, последният е можел да предотврати настъпилия удар с мотопеда на
пострадалия Ч.. В този ред на мисли следва да се отбележи, че в чл. 20, ал. 2,
изр.1 ЗДвП се урежда „предвидимата опасност“, при която има обективни затруднения
в пътната обстановка, като шофьорът следва да подбира скоростта си на движение
в тази връзка, за да отговори на изискването за безопасност. В обобщен план
става дума за различни фактори, представляващи по правило пътни препятствия – атмосферни
условия, видимост, състояние на пътя и превозното средство, превозван товар и
т.н. В конкретния случай, противно на застъпените в протеста доводи, не може да
се приеме, че предстоящото навлизане и преминаване през кръстовище на зелен
сигнал на светофарната уредба представлява индикация именно за предстояща
предвидима опасност, доколкото внезапната поява на мотопедиста, предприел пресичане
на голямо кръстовище на червен светлинен сигнал безспорно не може да се
причисли към „предвидимо препятствие“, с което обвиняемият Б. е следвало да
съобрази скоростта си на движение непосредствено преди навлизане в
кръстовището. От друга страна, в чл. 20, ал. 2, изр.2 ЗДвП е уредена
„непредвидимата опасност“. Процесната разпоредба въвеждаща задължение водачите
на намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Последната
се появява внезапно, като в границите на установената избрана съобразена
скорост се въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване
настъпването на пътно-транспортно произшествие. Когато обвинението касае
вменено на дееца поведение за нарушение на режима на скоростта по силата на чл.
20, ал. 2 ЗДП, е възможно да е налице такова по изр.2 на ал. 2 на чл. 20 ЗДвП, дори
водачът да е изпълнил императивните си задължения по изр.1. В конкретния случай,
обаче, установената по несъмнен начин фактическа обстановка по делото не
обуславя извод, че обвиняемото лице като водач на МПС, виновно е допуснал
нарушение на вмененото му правило за движение –
чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП.
При
втората хипотеза по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, от значение за определяне на
момента, от който възниква задължението на водача за намаляване на скоростта
и/или спиране е именно появата на препятствие на пътя. Опасността за движението, в частност за обвиняемия Б. като
водач, е настъпила с внезапната поява на мотопеда, управляван от Ч. в
кръстовището, което поведение е било непредвидимо за водача на МПС, доколкото
последният не е можел да предвиди, че пред автомобила му от място, забранено за
движение на МПС /пътна лента с маркировка Ml5 - чл. 65, т. 6 от ППЗДвП „Коси
успоредни линии“ – Обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни
средства“/ и от посока, за която свети червен сигнал на светофара, ще се появи мотопедист.
От този момент водачът Б. не е могъл да направи каквото и да е, за да
предотврати удара, доколкото от момента, в който мотопедът е бил вече видим за
него (преминаващ стоп линията на бул. „Сливница“) последният вече е бил в опасната
зона за спиране на автомобила, като ударът между тях е бил непредотвратим
посредством аварийно спиране.
Поради
това въззивният съд се солидаризира с крайните изводите на първата инстанция
(макар и аргументирайки извода си с различни правни аргументи), че в конкретния
случай се касае за „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 НК, при което
обвиняемият не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици при конкретната пътна ситуация, тъй като
единствената причина за настъпването на общественоопасния резултат е внезапното
навлизане на пострадалия Ч. в кръстовището на червен светлинен сигнал. Липсват
каквито и да е доказателства, които да сочат, че обвиняемото лице би могъл да
очаква и предвиди, че на кръстовището при интензивно движение пред автомобила
му от посока, за която свети червен сигнал на светофара ще се появи мотопедист,
както и настъпването на общественоопасните последици, като от друга страна, в момента
в който е могъл да възприеме мотопеда, обвиняемият вече не е могъл да избегне
удара, доколкото мотопедистът се е озовал в опасната зона за спиране на
автомобила.
Съгласно
константната практика на ВКС, за да е налице „случайно деяние“ е необходимо
невъзможността на дееца да избегне произшествието вследствие виновното
поведение на друг участник в движението, появил се внезапно в опасната зона, да
е предхождана от правомерното поведение на водача на МПС преди това, пред
каквато ситуация сме изправени в конкретния случай. Безспорно се установява, че
обвиняемият И.Б. се е движел със съобразена за конкретната пътна обстановка
скорост, позволяваща му да осъществи ляв завой на зелен светлинен сигнал, както
и да напусне кръстовището по времето на жълтия сигнал на светофара, като от
друга страна пострадалият мотопедист се е появил внезапно, пресичайки на червен
светлинен сигнал в опасната зона за спиране на автомобила, поради което и ударът
за водача Б. е бил непредотвратим.
Гореизложените
съображения мотивираха въззивният съд да направи крайния правен извод, че
разглежданото пътно-транспортно произшествие е настъпило единствено по вина на
пострадалия мотопедист, а поведението на обвиняемия като водач на процесния
автомобил не е било виновно.
Воден
от изложените съображения, въззивната инстанция преценява като правилно и
законосъобразно решението на първия съд, на основание чл. 304 НПК, да признае
обвиняемия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение за извършено
от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, тъй като извършеното от него не съставлява престъпление.
Предвид
на изложеното дотук протестът на представителя на обвинението, с който се претендира
отмяна на атакувания акт и постановяване на нов, с който обвиняемото лице бъде
признато за виновно се явява неоснователен и като такъв следва се остави без
уважение.
При
този изход на делото обосновано първата инстанция е постановила, че направените
по делото разноски следва да останат за сметка на държавата на основание чл.
190, ал. 1 от НПК.
Изпълнявайки
задължението си по чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивната инстанция провери изцяло
правилността на атакуваната от прокурора присъда и установи, че същата не е
необоснована, не е постановена при непълнота на доказателствата и при
съществени нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основания
за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Поради това
и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.02.2018г.
по НОХД 20591/2017г. по описа на Софийски районен съд – Наказателна колегия,
137 състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.