Р Е Ш
Е Н И Е
917/22.5.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно
заседание на 16.05.2018
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при
секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 257 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ С.П.” ООД,
представлявано от Д. Д* В* против
Наказателно постановление № 03-008727/25.10.2017г. на Директора на Дирекция
"Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ С.П.”
ООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер
на 2 500 лева, на основание чл. 415
ал.1 от КТ.
В жалбата се навеждат
доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно че актът е бил
съставен след изтичане на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, че описаното в
постановлението нарушение не било индивидуализирано от субективна страна, че
същото не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, че в него не са
описани всички доказателства, които потвърждават нарушението и др. Поради тези
и други съображения се иска отмяна на
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, а в условията
на алтернативност прилагането на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.
По същество адв.Ст.С*отново изразява становище, че
при издаване на постановлението е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, че извършеното нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин,
както и че не е посочено лице, по отношение на което е допуснато.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява
се от упълномощен представител, който оспорва жалбата. По същество се иска
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 08.12.2016г.служители на Дирекция ИТ –
Варна , една от които св. Д.Д., по повод постъпили
жалби от работници, свързани с
невъзможността да ползват годишен платен отпуск и за проверка на
изпълнение на дадени в предходен период предписания, извършили
проверка на „ С.П.” ООД. При нея
се установило, че в офиса на дружеството
в гр.Варна, ул.“*“ № 13, на част от служителите, работодателят да спазва изискването за отработените в повече от нормата
часове за съответния период определени при сумарно отчитане на работното време
да се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер но не малко от
минималните размер по чл.262 ал.1 т.4 от Кодекса на труда. Поради това, с Протокол №1 на контролен орган дадено с
Протокол №ПР1646942/20.12.2016г. на Дирекция „Инспекция по труда" Варна, относно
изискването за отработените в повече от нормата часове за
съответния период определени при сумарно отчитане на работното време да се
заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер но не малко от минималните
размер по чл.262 ал.1 т.4 от Кодекса на труда, съгласно чл.150 от Кодекса на труда със срок на изпълнение
10.01.2017г. Предписанията не били обжалвани по реда на АПК.
На 13.07.2017г. св.Д. извършила нова проверка на офиса на „С.П.“ ООД в
гр.Варна. Били изискани необходимите за проверката документи, свързани с
изпълнение на дадените на дружеството предписания. Св.Д. извършила проверка на
предоставените й ведомости и установила, че - офис в гр.В*ул."*в"№13, стопанисван от „С.п."ООД
видно от представените отчетна форма за явяване/неявяване на работа за м.май
2017г. и платежна ведомост за м.май 2017г. се установи, че при установено сумирано
изчисляване на работното време за част от служителите в т.ч. за З* М* П* с ЕГН ********** на
длъжност „мениджър" в „С.п."ООД ***, е отработил 168 часа за м.май
2017г., при нормачасове за м.май 2017г. 160 часа, като на
същият не е изплатено в платежната ведомост за м.май 2017г. допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд.
Поради това св.Д. изпратила покана до управителя на
„С. П.“ ООД за явяване на 29.08.2017г. в
ОИТ-Варна за съставяне на акт.На тази дата в ОИТ не се явил упълномощен
представител на дружеството.
Поради това на 30.08.2017г.,
при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН св.Д. съставила против „С.П.“ ООД акт за
установяване на нарушение за това, че
не е изпълнило задължително предписание № 3 от Протокол № ПР
1646942/20.12.2016г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.415 ал.1
от КТ.Било прието, че то е извършено на 03.07.2017г. в офис в гр.В* ул**№13
стопанисван от „С.п."ООД до която дата е следвало да бъде и платено допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд с платежната ведомост за
м.май 2017г. съгласно уговорената периодичност на изплащане на трудовото
възнаграждение с трудов договор 187/07.11.2017г.03.07.2017г. . След
неговото получаване и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта било издадено и
наказателното постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните
фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.415 ал.1 от КТ.За него, на същото законово основание на „
С.П.” ООД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 2 500лв.
В хода на съдебното
следствие като свидетел бе разпитана Д.Д. -актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло. От
тях се установи, че нарушението е установено при извършване на последваща проверка в офиса на дружеството в гр.Варна, при
която е било установено, че даденото предписание, свързано с заплащане на
допълнително отработеното време при
сумарно изчисляване на работното време, не е било изпълнено. Св.Д. посочи, че
от страна на работодателя не са били представени писмени доказателства,
удостоверяващи, че е изпълнил даденото предписание. Такива доказателства и възражение не е
направено и при разглеждане на делото в съдебна фаза.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и тези по
административно-наказателната преписка
, които преценени в тяхната
съвкупност са взаимно и логически
свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна инспекция по
труда" гр.Варна , съгласно заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” – София.
Актът е издаден в сроковете по
чл.34 ал.1 от ЗАНН.От описанието на нарушението е видно, че същото се състои в
неизпълнение на даденото предписание. Неизпълнението на това предписание е било
установено при проверка, осъществена на 13.07.2017г., а актът е бил съставен на
30.08.2017г. Т.е. в сроковете визирани в чл.34 ал.1 от ЗАНН от установяване на
нарушението и нарушителя. Поради това възраженията в тази насока в жалбата са
неоснователни. Постановлението е издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като обстоятелството, че е
издадено след изтичане на срока по чл.52 ал.1 от ЗАНН не обосновава извод за
неговата незаконосъобразност. Срокът по чл.52 ал.1 от ЗАНН е инструктивен, а не
преклузивен, поради което и възраженията в тази
насока са неоснователни. Постановлението е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.То съдържа пълно описание на
нарушението, датата, мястото и
обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го
потвърждават. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защита. С оглед на това
възраженията в жалбата за допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са
неоснователни. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието
за нарушението е индивидуализирано. Правото на защита е било реализирано с
подаване на жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно
производство. Поради това съдът намира,
че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което и възраженията в тази насока са
неоснователни.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, като е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма. От показанията на св. Д., както и
от писмените доказателства по делото, по безспорен и категоричен начин
се установява, че даденото с Протокол № ПР 1646942/20.12.2016г. на Д „ИТ”-Варна
предписание не е било изпълнено. Протоколът, в който то е описано е връчен
на 20.12.2016г. на надлежно упълномощено
лице, като работодателят не се е
възползвал от възможността да го обжалва в 14 дневен срок. Поради това и то е
влязло в сила. При последваща проверка, извършена на
13.07.2017г. е било установено, че
работодателят не е осигурил допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд. Поради това съдът намира,
че нарушението безспорно е извършено, а възраженията за неговата
недоказаност-за неоснователни.
Правилно е била ангажирана
отговорността на „С.П.” ООД в качеството
му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по
своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н.В този смисъл възраженията в жалбата относно липсата
на индивидуализиране от субективна страна на нарушението са неоснователни.
Правилно наказващият
орган е преценил, че не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.Извършеното от „
Стар Пост”ЕООД нарушение не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на такова
нарушение. Напротив, от доказателствата по делото се установява, че от страна
на работодателя в дълъг период от време не е била осигурявана възможност на
работещите да ползват платен годишен отпуск, което пък е довело до депозиране
на жалби от тях до ОИТ-Варна, което е видно от показанията на св.Д. .
Правилно е била
определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.415 ал.1 от КТ е
предвидена санкция за този, който не
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство.В настоящият случай безспорно е, че на „С.П.” ООД в качеството на работодател, от надлежен контролен орган е било дадено задължително предписание, обективирано в съответния протокол , което
не е било изпълнено.
При определяне на
санкцията в размер на 2 500лв.
обаче наказващият орган не е взел предвид, че нарушението е извършено за първи път. По
делото няма доказателства за това, че дружеството е системен нарушител на
трудовото законодателство. Поради това и съдът намира, че следва да намали
размера на санкцията от 2 500лв. на
1 500лв. до минималния предвиден в закона, като счита че този размер на
наказанието е съответен на допуснатото нарушение и че с него в достатъчна степен ще бъдат изпълнени целите на чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ 03-008727/25.10.2017г. на Директора
на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „С.П.” ООД е наложено
административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева, на основание
чл. 415 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание "Имуществена санкция" от 2 500лв. на 1 500 / хиляда
и петстотин / лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила
на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: