МОТИВИ към ПРИСЪДА от 21.10.2020г. на КжРС по НОХД № 912/ 2020г.
Повдигнато е обвинение срещу О.С. *** по чл.157 ал.3 вр.ал.1 предл.5
вр.чл.63 ал.2 т.2 от НК за това, че на 25.01.2020г. в гр.Кърджали като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, извършил полово сношение с лице от същия пол като
деянието е извършено по отношение на лице ненавършило 14годишна възраст и
лишено от възможност за самоотбрана- вкарал половия си член в ануса на А.С.С.
на 4 години роден на ***г.
Производството по делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл.371 т.2 от НПК като подсъдимият О.С. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Поради това на основание чл.372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
на дееца.
Прокурорът в ход по същество пледира, че от самопризнанията на подсъдимия О.С.
направени в съдебно заседание, както и от събраните на досъдебното производство
доказателства се установява, че на 25.01.2020г. деецът е извършил полово
сношение с момченце на 4 години. Намира, че той следва да бъде признат за
виновен за престъплението, в което е обвинен, поради което моли съда да му
наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което на основание
чл.58а от НК да намали с 1/3, чието изтърпяване на основание чл.66 от НК да се
отложи с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият О.С. се признава за виновен като в своя защита изразява
съжаление, а при последна дума заявява желание за минимално наказание. Защитникът
му изразява съгласие с казаното от представителя на обвинението, както относно
фактите и правото, така и по отношение на предложеното наказание.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият О.С.С., роден на ***г.
в гр.Ардино, живущ ***, български гражданин, неженен, работи и учи, с основно
образование, неосъждан, с ЕГН **********.
Настоящата съдебна инстанция възприема фактическата обстановка описана в Обвинителния
акт предвид на направените самопризнания от страна на подсъдимия по отношение на
фактите в него на основание чл.373 ал.3 от НПК, а именно: Подсъдимият О.С. С. е
непълнолетен на възраст 17 години към момента на извършване на деянието. Свидетелката
А.Х.С. е негова майка, както и на още седем деца. Три от тях са непълнолетни-
подсъдимият О.С., Б. С.- на 8 г. и Е. С.- на 10 г. Всички те живеят заедно
както и със съжителят на майка им, в жилище под наем в гр.Кърджали. Останалите
деца на свидетелката А.С. са пълнолетни и живеят отделно, с изключение на Е.С.,
който е настанен в приемно семейство в гр.София. Една от дъщерите на свидетелката
А.С., а именно свидетелката С.С.С., от
своя страна живее на семейни начала със свидетеля Е. Ю. М.. Двамата от
съвместното им съжителство имат две деца- дъщеря на 10 месеца с име Е. М. и син
на 4 години с име А.С..
На 25.01.2020г. свидетелката А.С. имала рожден ден. По този повод поканила
на гости в дома си в *** семейството на дъщеря си- С.С., което пристигнало
около 19.30 часа. Първоначално всички седнали в кухнята, включително и децата.
След това А.С., подсъдимият О.С., Б. и Е. отишли да си играят в другата стая,
използвана като хол. Около 20.00 часа всички отново се събрали в кухнята, за да
разрежат тортата. Около 20.30 часа подсъдимият О. С. и А.С. отишли да си играят
в хола, а другите деца останали в кухнята. По едно време подсъдимият О.С., след
като бил насаме с А.С., внезапно решил сексуално да си поиграе с него. Легнал с
него на едно от леглата в стаята. Съблякъл панталона и бельото на А.С. до коленете,
които останали наполовина свалени. Опипал го в аналната област, бръкнал с пръст
в ануса на А.С., а след това извършил полово сношение с него, като проникнал
анално и вкарал половия си член в ануса му. От това действие А.С. изпищял, при
което свидетелката А.С. отишла да провери какво правят двете момчета в хола. След
като отворила вратата на хола видяла А.С. да плаче на едно от леглата като бил
гол от кръста надолу. Панталоните и бельото му били свалени до коленете. Подсъдимият
О.С., който лежал до детето, веднага станал и се преместил на другото легло в
стаята. Виждайки това свидетелката А.С. се разкрещяла, и попитала сина си О.С. какво
се е случило. Първоначално подсъдимият отричал да е извършил нещо, но след като
бил набит от майка си, той си признал пред нея, че първо опипал с пръст А.С. ***
бръкнал в ануса му, а после проникнал там и с половия си член. Свидетелките А.С.
и С.С. огледали А., при което установили кървене в аналната област на детето.
Поради това първата подала сигнал на телефон 112 и на място пристигнали
органите на реда, които отвели сина й подсъдимия О.С. ***.
Свидетелите С.С. и Е. М. се отправили с А.С. към болницата в града за
оказване на медицинска помощ.
Видно от назначената по делото съдебно- медицинска експертиза № 4/ 2020 изготвена
от вещото лице Н.М. при прегледа на А.С.С. е установена рагада /плитко цепване/
и кръвонасядане на полулигавицата в областта на аналното отвърстие, като
описаните травматични увреждания са получени при действието на твърд тъп
предмет, какъвто е и мъжкия полов член в състояние на ерекция и по време и
начин е възможно да са възникнали, така както е описано. Рагадата на
полулигавицата в областта на аналното отвърстие е довела до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129, а кръвонасядането в тази област е
причинило болка и страдание.
Съобразно назначената по делото Комплексната съдебно психологична- психиатрична
експертиза изготвена от вещите лица Н.П. и Д.Ч., пострадалото лице А.С.С. не
страда в тесния смисъл на думата от психично заболяване, но са налични стигми
за формиращо се посттравматично стресово разстройство. Същият не се води на
отчет. Психологичните преживявания на А.С., свързани с инкриминираното деяние
спрямо него се характеризират като цяло с негативна емоционална оцветка,
неразбиране, неяснота и несигурност. Личностово се формира като отбягващ с
ниско постоянство.Не притежава психична годност правилно да възприема фактите,
които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Предвид
описаните преживявания на А.С. и риска от активиране и стабилизиране на
травматични преживявания е редно детето да бъде отделено и да не участва в последващи
следствени действия.
Видно от назначената по делото Съдебно психиатрична-психологична експертиза
на вещите лица Б.И. и Т.Д., подсъдимият О.С. към момента на извършване на
деянието- 25.01.2020г., е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките си, притежава психична годност
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да ги
възпроизвежда, той е психически годен да участва в наказателното производство и
да носи наказателна отговорност в съответствие на възрастта си на непълнолетие.
Изразеното самопризнание на подсъдимия О.С. се подкрепя от всички събрани
по делото доказателства, а именно: от свидетелските показания дадени на
досъдебното производство от С.С., А.С., Е. М. и Енвер Х.; от писмените
доказателства- протоколи от Дирекция „Социално подпомагане“- Кърджали, Лист за
преглед на пациент в КДБ/ СО от 25.01.2020г., Протокол за доброволно предаване
от 25.01.2020г., Социален доклад ведно с цялата документация към него; както и
от назначените експертизи- Комплексна съдебно психиатрично- психологична
експертиза № 27/ 2020г., Съдебно психологична- психиатрична експертиза
изготвена от вещите лица Н.П. и Д.Ч., Съдебномедицинска експертиза на живо лице
№ 4/ 2020г. Всички те са еднопосочни и непротиворечиви помежду си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: За да е
налице престъпление по смисъла на закона следва деянието- действие или
бездействие, да е осъществено опасно, да е извършено виновно и да е обявено от
закона за наказуемо. Видно от разпоредбата на чл.157 ал.3 от НК непосредственият
обект включва освен обществените отношения, които осигуряват половата
неприкосновеност и съблюдаването на половия морал, и тези, които възникват по
повод правилното духовно и физическо развитие на подрастващите. Винаги, когато
по отношение на малолетен се извършва сексуално действие, а в случая и
хомосексуално такова, то се застрашава правилното му развитие и поради това
деянието е въздигнато в престъпление. Престъпните хомесексуални действия са
резултатни престъпления.
От обективна страна изпълнителното деянието може да се осъществи само чрез
действие, което по своето съдържание може да бъде полово сношение или действие
на полово удовлетворение с лице от същия пол. В случая деянието е извършено
чрез първата алтернатива, а именно полово сношение между две лица от мъжки пол.
В случая изпълнителното деяние е довършено, тъй като е налице проникване, което
в случая е осъществено от субекта на престъплението чрез вкарване на половия си
член в ануса на пострадалото лице А.С.С..
Обектът на престъплението е ненавършило 14 годишна възраст момче, а именно на
4 години, за което малолетие деецът е имал знание, тъй като са близки роднини.
Деянието е извършено спрямо лице ненавършило 14-годишна възраст, тъй като
малолетният А.С. е роден на ***г. С оглед неговата ниска възраст- 4 години, той
се е намирал в беззащитно състояние. Пострадалият А.С. се явява лице, лишено от
възможност за самоотбрана, като се е намирал в състояние на невъзможност да се
защити и да окаже съпротива и това състояние съществува отнапред, като то не е
резултат от действията на дееца, а произтича от изключително ниската възраст на
пострадалия и незавършеното му психофизическо развитие. Пострадалото лице
изначално се е намирало в състояние, в което е било лишено от възможност за
самоотбрана.
Извършител на престъплението по чл.157 ал.3 вр.ал.1 предл.5 от НК може да
бъде всяко наказателноотговорно лице, когато пострадалият и субектът са от един
и същи пол, какъвто е и настоящия казус. За половото сношение е нужно обекта и
дееца да са от мъжки пол, което е налице.
От субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл. По това
обвинение е налице този елемент, защото подсъдимият О.С. е извършил деянието
съзнавайки, т.е. имал е представа за това, че извършването на описаните действия
спрямо пострадалото лице той осъществява полово сношение с малолетно лице на 4
години.
Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към основните
принципи на законовия ред и демокрацията, незачитане на основните човешки права
и свободи, в частност правото на личен живот, човешка доблест и свободно
развитие на личността, както и стремеж за полово задоволяване по престъпен
начин.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът на първо място взе предвид степента на обществена
опасност на деянието- висока, предвид засягането на два вида обществените
отношения, едните свързани с половата неприкосновеност, а другите- с правилното
духовно и физическо развитие на подрастващите като в случая детето е било на 4
навършени години. На следващо място отчете и обществената опасност на самия
деец- ниска, с оглед чистото съдебно минало, изразеното съжаление и младата
възраст от една страна и недобрите му характеристични данни- от друга. Заради
всичко изброено по- горе и предвид разпоредбата на чл.36 от НК счете, че чрез
наказание при превес на смекчаващите обстоятелства към минималния размер на
предвиденото след редукцията на основание чл.63 ал.2 т.2 от НК, а именно „лишаване
от свобода” за срок от 3 години, ще бъдат изпълнени целите на закона. На
основание чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание бе намалено с 1/3
предвид диференцираната процедура, по която се провежда производството, а
именно съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, като наказанието което
трябва да е изтърпи е „лишаване от свобода“ за срок от 2 години. На основание
чл.69 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок
от 3 години, тъй като са налице условията за това, а именно- наложеното
наказание е под 3 години „лишаване от свобода“, деецът не е осъждан на
„лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, а и намери, че за
поправянето на дееца той не следва да бъде изтърпи наказанието.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК настоящата
инстанция възложи на подсъдимия О.С. направените по делото разноски в размер на
1757,92лв., които да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила веществените доказателства
приложени по делото – детско долно бельо – 1 бр., детски чорапогащник – 1 бр. и
детски панталон – 1 бр., да се върнат на неговия собственик, а именно на А.С.С.
***.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: